РЕШЕНИЕ№
2826
гр. Пловдив,
05.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 19712
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД
против В.А.Х. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 342, ал. 1 ТЗ за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед от 20.09.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14961/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав за сумата от 164, 79 лв., от
която сумата в размер от 31, 98 лв., представляваща стойността на месечни
абонаментни такси и мобилни услуги, предоставени за периода от 10.07.2016 г. до
09.10.2016 г. за номер *** по Договор за мобилни услуги № *** от 24.02.2016 г.
и сумата от 132, 81 лв., представляваща деветнадесет незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 24.02.2016 г. за мобилен телефонен апарат Telenor Smart Plus
II Black, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.09.2018 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между В.А. Х. и „Теленор България“ ЕАД са
сключени Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 24.02.2016г.,
съгласно които на ответника били предоставени мобилен номер *** и мобилен
телефонен апарат Telenor Smart
Plus П Black. Поддържа, че съгласно Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите
на електронни съобщителни услуги, които представляват неразделна част от
сключените между страните, потребителят се задължава да заплаша стойността на
месечния абонамент срещу насрещното задължение на оператора да осигурява достъп
до услугите, за които е сключен индивидуален договор, в т. ч. и разходите за
поддръжка на мрежата. Установено било, че освен месечния абонамент, в дължимите
от потребителя цени се включва и месечната цена на ползвани услуги. По силата
на сключения договор за лизинг за предоставения за ползване мобилен апарат
ответникът се задължил да заплати сумата от 160, 77 лв. на двадесет и три месечни вноски за срока на
договора, всяка от които в размер от 6, 99 лв. Задължението за лизингови вноски
подлежало на фактуриране и се заплащало при условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги. Тъй като ответникът не върнал лизинговата вещ след прекратяването на
облигационните отношения ищецът обявил вземането за предсрочно изискуемо на
основание чл. 12 ОУ с фактура № **********/10.11.2016 г., като предсрочно
изискуемият остатък бил в размер на 111, 84 лв., равняващ се на шестнадесет
лизингови вноски. Твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост на
остатъка от цената не е обвързано от разваляне на договора за лизинг. Доколкото
устройството не било върнато договорът запазил първоначалното си действие и
срок до 24.01.2018 г., поради което ответникът дължал заплащането на три
лизингови вноски с натъпил падеж и шестнадесет,
станали предсрочно изискуеми. Ответникът не изпълнил задълженията си по договор
за мобилни услуги № *** от 24.02.2016 г., като за телефонен номер *** били
начислени задължения за периода от 10.07.2016 г. до 09.10.2016 г. в размер на
сумата от 31, 98 лв., представляваща стойността на месечните абонаментни такси
и потребените услуги. Всички задължения на абоната
били обективирани в издадени от доставчика фактури,
като последните следвало да бъдат заплатени в петнадесет дневен срок след
издаване на фактурите. По така изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът В.А.Х. не е депозирал в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил
лично препис от исковата молба на адреса, който е регистрирала като настоящ – ***,
като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал.
1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
В съобщението ответната
страна изрично е била уведомена за задължението си да уведоми съда, ако е
напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерена,
като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото
и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с
получаване на съобщението ответната страна е била предупредена и за
възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване
на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът е бил редовно
призован за съдебното заседание, проведено на 14.07.2020 г., тъй като не е
открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията.
По разпореждане на съда адресът е посетен три пъти за период по-дълъг от един
месец, като ответната страна не е открита, поради което съдът е приложил
фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена.
Въпреки
редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за
разглеждане на делото.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че
исковата претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са
представени писмени доказателствени средства, които са в подкрепа на изложените
от ищеца твърдения.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч.гр.д. №
14961/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг.
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство
в размер на сумата от общо 385 лв. – за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и разноските в исковото производство в 385 лв. за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против В.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, по отношение
на В.А.Х., че Теленор България” ЕАД, е носител на паричните
притезания, удостоверени в Заповед от 20.09.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14961/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, за сумата от 164, 79 лв., от която сумата в размер
от 31, 98 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни такси и мобилни
услуги, предоставени за периода от 10.07.2016 г. до 09.10.2016 г. за номер ***
по Договор за мобилни услуги № *** от 24.02.2016 г. и сумата от 132, 81 лв.,
представляваща деветнадесет незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 24.02.2016 г. за мобилен телефонен апарат Telenor Smart Plus II Black,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 19.09.2018 г., до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА В.А.Х. да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 385 лв.
– разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 14961/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, и сумата от 385 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 19712/2018 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ