Р Е Ш Е Н И Е № 266
гр. Сливен, 01.12.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от
съдия Жекова адм. дело № 366/2022 г. по описа на Административен съд
Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.Я.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-6510-000008 от 21.09.2022 г., издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "в" от ЗДвП, обективирана
като „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до успешно полагане на проверовъчен
изпит“.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Моли се съдът да постанови нейната отмяна.
В съдебно заседание
оспорващият А.Я.Х., редовно и своевременно призован, се явява лично и с
надлежно упълномощен адв. Т. Т. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я
уважи. Твърди, че в оспорената заповед е описана различна фактическа обстановка
от издадения АУАН. Жалбоподателят не притежавал и не управлявал лек автомобил
Мерцедес Е 200 Блуетек с № ………. , а друг автомобил –
Мерцедес С 350 Блуетек с рег. № …………, с което МПС е
извършено нарушението и му е съставен АУАН. В случая било ограничено правото му
на защита, тъй като не можел да прецени за какъв вид МПС му е наложена
санкцията. Допуснато било и съществено процесуално нарушение, доколкото
заповедта трябвало да съответства на първичния и водещ документ – актът. Не
можело жалбоподателят по едно и също време и на едно и също място да е
управлявал едновременно две МПС. Моли съда за отмяна на атакуваната заповед, с
претенция за разноските в производството.
В съдебно заседание
административният орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено
становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Поддържа съдържащите се по
преписката фактически основания за издаване на акта, като заявява, че
последният е постановен в съответствие с материалноправните
изисквания и при спазване на съществените административно производствени
правила, както и че е съобразен с целта на закона. Моли съда да отхвърли
жалбата и потвърди оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира такова.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2022 г. около 16:25 ч. полицейски служители установили,
че водач на Мерцедес С 350 с рег. № ………….. управлява по бул. „Цар Симеон“ в гр.
Сливен, в посока юг, като предната регистрационна табела на автомобила липсва,
а на задната седалка се превозва д. М. А. Х., род. На *** г. с р. под 1… см. и
т. около … кг. без обезопасителна система и колан. При
извършената проверка установили, че водач на автомобила е А.Я.Х., който на
зададен въпрос защо д. е без обезопасителна система
отговорил, че то вече е на … г… и такава не е необходима. За установените
нарушения бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. АД, бл. № 130085/21.09.2022 г., в който деянията били
квалифицирани като такива по чл. 140 ал. 1 и чл. 137б ал. 2 от ЗДвП. В акта Х.
вписал, че няма възражения.
На 21.09.2022 г.
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен издал Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-6510-000008, с която за
нарушения по чл. 140 ал. 1 предл. трето и чл. 137б
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП наложил на А.Я.Х.
принудителна административна мярка, обективирана като „временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водач“ до полагане на проверовъчен
изпит. Заповедта била връчена на адресата на същата дата. Жалбата
срещу тази заповед е подадена до настоящия съд на 03.10.2022 г.
Към доказателствата
по делото са приобщени цитирания по-горе АУАН, и Справка за нарушител/водач на А.Я.Х.,
от която се установява, че срещу същия има издадени 9 бр. наказателни
постановления, съставени 22 бр. фиша и издадени 2 бр. ЗППАМ за нарушения на
разпоредби от ЗДвП.
При горната
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като
подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от
оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в рамките на преклузивния законов срок по чл. 149 ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата се преценява
като неоснователна, при следните съображения:
Съобразно разпореденото в процесуалната норма на чл. 168 ал. 1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172 ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
343з-3031/31.12.2021 г. Директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
министърът на вътрешните работи е оправомощил
различни служители при ОД на МВР – Сливен да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4,
т. 5, буква
"а", и т. 6 и т.7 от
ЗДвП, като в т. 5 от заповедта е посочен началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен. Следователно, оспорената заповед е издадена от
материално, териториално и персонално компетентен административен орган. Същата
е постановена и в изискуемата писмена и предметна форма и
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез
препращането към констатациите, обективирани в АУАН сер.
АД, бл. № 130085/21.09.2022 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема
процесната заповед за валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Освен като валиден и
процесуално законосъобразен, атакуваният административен акт се преценява от
настоящия съдебен състав и като постановен в съответствие с материалния закон и
целта на закона, при следните съображения:
Принудителните административни мерки по чл. 171 т. б. „в“
от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за
административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на принудителна
административна мярка по правното си действие има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, като при липса на
предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2 ал. 1 от АПК и
във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава
пета, дял първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена
сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и
имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл. 193 ал. 1, изречение първо, във вр. с
чл. 154 ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху подателя на жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП, посочена като правно основание за
издаване на процесната заповед, временно се отнема свидетелството за управление на МПС на водач,
който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение
- до успешното полагане на проверочен изпит. Следователно, за да бъде
законосъобразно приложена посочената административна мярка, е необходимо
наличието на следните кумулативни предпоставки: водач, който е извършил
нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е маловажно и да е
извършено от водача поради незнание на правилата за движение.
В хода на съдебното
производство не е оспорена истинността на събраните по административната
преписка доказателства по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1, изр. първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящия процес. Съдът кредитира като достоверни
доказателствата по административната преписка, защото са безспорни и следващите
от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са
опровергани в хода на съдебното дирене. При преценка на писмените доказателства
съдът установява, че същите са категорични и еднозначни. На основание чл. 17
ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, при
преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179
от ГПК, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189 ал.
1 от ЗДвП, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно
доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 189 ал. 2 от ЗДвП по отношение на описаните в
него фактически констатации. Така установената еднозначност води убедително до
извода за доказаност на нарушението, като годни доказателства в обратната
насока не са ангажирани. Като допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила оспорващата страна
сочи вписан в оспорената заповед регистрационен номер на автомобила и
идентификация на същия относно модела, различни от описаните в АУАН. Съгласно
последния и представено по делото пълномощно, автомобилът е марка Мерцедес,
модел С350 Блутек с рег. № …………., а в процесната
заповед е вписан автомобил марка Мерцедес, модел Е200 Блуетек
с рег. № …………... Съдът не споделя този довод на жалбоподателя, доколкото
очевидно се касае да допусната техническа грешка, която по никакъв начин не
влияе върху реализацията правото на защита на санкционираното лице. Напротив,
обстоятелството, че е депозирана настоящата жалба води именно до обратния
извод. Още повече, че както в акта, така и в атакуваната заповед деянието от
фактическа страна е напълно ясно – управление на автомобил без предна
регистрационна табела и с д. на задна седалка без надлежно обезопасяване.
Допуснатата от административния орган грешка при изписване на регистрационния
номер на превозното средство, респ. неговия модел по никакъв начин не
опровергава фактическите установявания досежно административното нарушение,
обективирано в АУАН. Съгласно посочената като нарушение норма на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая от
цитирания акт, послужил като основание за прилагане на процесната принудителна
административна мярка се установява и не е оборено от жалбоподателя
обстоятелството, че предната регистрационна табела на управлявания автомобил е
липсвала. Неоспорено е и обстоятелството, също установено в акта – че на
задната седалка е превозвано д. с р. под 1… см. и т. около …. кг. без
необходимото обезопасяване. Според чл. 137б ал. 1 от ЗДвП, системите за
обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са
предназначени, се класифицират в пет групи: 1. група 0 - за деца с тегло под 10
kg; 2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg; 3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg; 4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg; 5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg. Следователно, д. М. А. Х. попада в последната от
цитираните групи и подлежи на обезопасяване, каквото в случая не е извършено.
Безспорно е налице извършено нарушение, изразяващо се в необезопасяване на д.
като пътник в автомобила. Разпоредбата на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП указва, че водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Следващата норма на
чл. 137б от с.з. допълва така вменения императив досежно системи за обезопасяване
на деца, задължителни за използване при деца с т. до …. кг. Заявеното от водача
пред контролните органи, че д. е на … г. и не се нуждае от обезопасяване
противоречи на законово нормираното задължение за ползване на обезопасителни колани и системи както водачите, така и всички
пътници в превозните средства, в т.ч. и децата. Още повече, че законът не
поставя като условие в. на д. за използване или не на обезопасителна
система, а неговите тегло и ръст и то само по отношение на специалните обезопасителни системи за деца.
На следващо място,
съгласно разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП, приложена от
административния орган, осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който поради незнание е
извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане
на проверочен изпит. По отношение на немаловажността законодателят изрично е
посочил критерий, чрез който може да се извърши преценка за обективната страна
на деянието, като съгласно § 6 т. 32 от ДР на ЗДвП, "маловажно" е
нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно
предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би
могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. В настоящия
случай управлението на автомобил без предна регистрационна табела само по себе
си като нарушение не би могло да провокира настъпване на пътен инцидент, но
рискът от такъв следва да бъде съобразен от водача във всеки един момент, още
повече, че в автомобила се превозва д., което не е обезопасено по никакъв
начин. В случая от събраните по делото доказателства, безспорно се установява,
че жалбоподателят е управлявал МПС с липсваща предна регистрационна табела,
като едновременно с това е превозвал … – г. д. с р. под 1… см., което по време
на движение не е било обезопасено по никакъв начин. Налице е административно противоправно
деяние, което е извършено от водача – обстоятелство, което се установява от приобщените
по делото писмени доказателства. Установено е, както се отбеляза по – горе и
обстоятелството, че нарушението е извършено поради незнание (установяващо се от
отговора на водача по отношение в. на д.), в която насока са констатациите в АУАН
сер. АД, бл. 130085/21.09.2022 г., съгласно които жалбоподателят
е заявил, че д. вече е на … г. и не е нужно обезопасяване, което показва
непознаване на нормативно установени императиви. Незнанието на закона не
освобождава от отговорност, като същото "незнание", след като бъде
надлежно установено е основание на лицето да бъде наложена ПАМ, която ще
предотврати възможността поради незнание водачът да извърши и други нарушения
на правилата за движение. Това е необходимо с оглед изпълнение целта на закона
– опазване на живота и здравето на участниците в движението. Съставителят на
акта, който безспорно е упълномощено съгласно чл. 165 ал. 1 ЗДвП лице, има
право да контролира спазването на правилата на движение от всички участници в
движението - т. 1 на същия текст. Съдържанието на това негово правомощие
неминуемо изисква преценка и за познаване на правилата за движение. Като
констатират извършване на нарушение, контролните органи имат право да
предприемат подходящи превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения,
което е в съответствие със задължението им по чл. 165 ал. 1 т. 7 ЗДвП и целта
на закона. Както се отбеляза по - горе чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава
доказателствена сила на установеното в актовете за установяване на
административни нарушения по този закон, до доказване на противното. Както в
хода на административното производство, така и в настоящото съдебно такова
оспорващият не ангажира годни доказателства, оборващи констатациите в акта.
В заключение следва
да се отбележи, че целта на предвидените като задължителни от законодателя
системи за обезопасяване на пътниците в превозното средство е именно превенция
по охраняване и осигуряване на безопасност при движението по пътищата, която
цел напълно съвпада и с целта на закона, регламентирана в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно нормата, целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците
в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства. Следователно, така постановената
принудителна административна мярка е наложена и в съответствие с целта на
закона, противно на твърдяното от оспорващата страна. Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на чл. 171 т. 1 б. "в" от ЗДвП – за
предотвратяване на възможността поради незнание водачът да извърши други
нарушения на правилата за движение до доказване по надлежния ред - чрез
полагане на проверочен изпит, на компетентността си да управлява МПС като правнорегламентирана дейност.
С оглед
гореизложеното, съдът намира обжалвания административен акт за законосъобразен
като постановен при спазване на изискванията за форма на административния акт,
в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона. Жалбата,
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане
на разноски по делото.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал.2, предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Я.Х., ЕГН **********, с адрес
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-6510-000008 от 21.09.2022 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171
т. 1 б. "в" от ЗДвП, обективирана като „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит“, като неоснователна.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен съдия: