Решение по дело №1523/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 591
Дата: 28 юни 2019 г.
Съдия: Величка Велева Маринкова
Дело: 20191100601523
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, ………….. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 15-ти въззивен състав в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                       КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Гергана Цветкова и прокурора М.Николова, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 1523 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 20.12.2018 г. по НОХД №4314/17 г., СРС, НО, 99 състав е признал подсъдимия Ж.Р.П. за виновен за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като му е наложил наказание пробация, включваща първите две задължителни пробационни мерки, а именно- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски на ДП и СФ.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Ж.П.- адв.К.С., в която заявява, че не е доволен от наложеното наказание, поради необоснованост, допуснати процесуални нарушения и незаконосъобразност и несправедливост на наложеното наказание и постановената присъда. Твърди, че не са преценени и обследвани всички факти по делото, както от обективна, така и от субективна страна. Сочи, че след запознаване с мотивите на съда ще депозира допълнителни съображения, които така и не бяха представени. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен.

В жалбата не се прави искане за събиране на доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на подсъдимия, както и извършването на допълнителен разпит на свидетели и вещи лица, нито събирането на нови писмени и веществени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Ж.П. се явява лично. Представлява се и от адвокат К.С., който твърди, че по делото липсват преки или косвени доказателства за извършеното от подс.П. деяние, въз основа на което счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена изцяло, а на нейно място – постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Релевира, че проведените процесуално-следствени действия  са били опорочени, с оглед на което и протоколите от тях не следва да бъдат ценени като доказателствени средства. Обосновава тезата, че контролираният съд се е позовал на показанията на св. М.И., без да е бил разпитан непосредствено, като не е положил минимални усилия за призоваването на този свидетел, а в показанията му се наблюдават съществени противоречия.

Представителят на държавното обвинение пледира, че по делото са налични както преки, така и косвени доказателства, от които по безспорен начин се доказва извършеното престъпление – и от обективна, и от субективна страна. Счита, за  умисъла на дееца отношение има и обстоятелството, че подс. П. впоследствие е заложил вещта. Моли съдът да потвърди така постановената присъда, поради нейната правилност и законосъобразност, а жалбата – да остави без уважение.

В правото си на лична защита подсъдимият посочва, че е работел в тази работа, изхранвайки семейство, а всичко е било изфабрикувано от полицаите, които са го задържали.

На основание чл. 333, ал. 2 от НПК е дадена последна дума на подсъдимия П., който заявява, че се счита за невиновен и моли съдът да реши.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

За установяването на обективната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл.12, чл.18 и чл.19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност, като съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционната присъда е постановена при всестранен и обективен анализ на достъпните и възможни за събиране по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.14 и чл.305, ал.3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите С.И. (л.71-72 от СП), вкл. и приобщените по реда на чл.281,ал.5 от НПК (л.4 от ДП), както и по реда на чл.281,ал.1,т.2 от НПК (л.44 от НОХД 2227/2014г. по описа на СРС), М.И., приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.4 от НПК (л.57 от НОХД 2227/2014г., СРС), П.П.(л.152-153 от СП), вкл. приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 от НПК (л.57-58 от НОХД 2227/2014г., СРС) и П.У., прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.1 и т.5 от НПК (л.36-37 от НОХД 2227/2014г., СРС); обясненията на подс. П. (л.97 от СП)  от писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица от 30.05.2013 г. (л.45 от ДП); протокол за доброволно предаване на мобилния телефон; протокол за оглед на веществени доказателства от 04.06.2013г. и фотоалбум към него (л.60-61 от ДП) ; писмените доказателства: справка за съдимост за подс.П. (л.9 от СП), протоколи за доброволно предаване (л.30 и 31 от ДП), заложен билет № 00016-13 от 03.01.2013 г. (л.28-29 от ДП); декларация за произход на мобилния телефон, попълнена от подсъдимия П. (л.32 от ДП); договор за покупко-продажба на мобилния телефон, сключен между подсъдимия П. и „Заложа къща“ АД (л.33-34 от ДП), както и от заключението на изготвената в хода на делото съдебно-оценителна експертиза (л.55-57 от ДП), както и всички останали представени, приети и приложени по делото доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О/. Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и преповтаряне в тази насока не се налага. Анализът на същата сочи на следното:

Подсъдимият Ж.Р.П., с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Видин, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи като таксиметров шофьор, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият П. не е осъждан.

Към 09.10.2012 г. подсъдимият Ж.Р.П. работел като таксиметров шофьор в град София и същият ден бил на работа. Около 22:00 часа на посочената дата свидетелят С.И. си взел такси в гр.София, кв.„Студентски град”, в близост до магазин „Какаду“. Таксиметровият автомобил бил с надпис „Такси за едно евро”, марка „Шкода“, модел „Фабия”. Водач на таксиметровия автомобил бил подсъдимият Ж.Р.П.. Свидетелят С.И. поискал от подсъдимия да го закара до железопътна гара „Подуяне“, като по време на пътуването И. извадил и ползвал мобилния си телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси ес 2” с ИМЕЙ 352944050929671. Таксито пристигнало до железопътната гара и слизайки от таксиметровия автомобил, свидетелят С.И. установил, че телефонът му не е в джоба, а го е забравил в таксито, което все още не било потеглило. Свидетелят С.И. извикал към подсъдимия Ж.П. да спре таксито, като дори успял да удари автомобила по задния прозорец, но подсъдимият потеглил рязко. Свидетелят С.И. успял да запише част от регистрационния номер на автомобила и дори се опитал да пресрещне подсъдимия на светофара, но той направил обратен завой и тръгнал в посока кв.„Слатина”. Свидетелят С.И. веднага се върнал на железопътна гара „Подуяне“ и отишъл при касиерката, като веднага позвънил от нейния телефон първо на своя мобилен номер. Първите два пъти давало свободно, а след това телефонът бил изключен. После свидетелят позвънил в таксиметровата компания „За едно евро”. Диспечерът на компанията му съобщил, че ще го уведомят, ако телефонът бъде предаден в офиса им от шофьора на таксито. При извършената проверка в таксиметровата компания било установено, че въпросният таксиметров автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия” с ДК № СА ******се ползвал от подсъдимия Ж.Р.П..

На 19.10.2012 г. подсъдимият Ж.П. продал отнетия мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси ес 2” с ИМЕЙ 352944050929671 в „Заложна къща” АД, находяща се в гр.София на бул.„******, за сумата от 250 лева. Впоследствие телефонът бил закупен от лицето М.И., който го ползвал до 03.01.2013 г„ след което го заложил в заложна къща „МиВ Къмпани”, находяща се в гр. София на ул. „******за сумата от 250 лева. Служителят от заложната къща предал доброволно отнетия мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси ес 2” с ИМЕЙ 352944050929671 на разследващите органи.

По делото в хода на досъдебното производство е била назначена съдебно- оценителна експертиза от заключението на която се установява, че стойността на инкриминирания мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси ес 2” с ИМЕЙ 352944050929671, към датата на деянието е 702 лева.

Подробни, мотивирани и съобразени с доказателствения материал по делото са доводите на районния съд във връзка с авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия П., както и във връзка със стойността на инкриминираната вещ, за която подсъдимият е признат за виновен и осъден.

Доколкото първостепенният съд е положил максимални усилия за изясняване на посочените обстоятелства по делото, респ. при анализа на доказателствата във връзка с тях и аргументиране на становището си какво намира за установено на база на тези доказателства, както и с оглед на факта, че въззивният съд изцяло споделя това становище на първостепенния съд, то и не са налага отново да бъдат преповтаряни доводите на първостепенния съд по тези въпроси. Отново и във връзка с възраженията в жалбата до въззивния съд и заявеното от защитата в открито съдебно заседание, въззивният съд намира за необходимо да изложи някои допълнителни доводи и съображения във връзка с авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия П.. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.

Въззивният съд намира за правилно решението на контролираната инстанция да постави в основата на фактическите си изводи показанията на пострадалото лице свидетеля – С.И., в това число приобщените частично от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 5 вр., ал. 1 НПК, както и частично приобщени негови показания, дадени пред друг състав на съда, на основание чл.281, ал. 1,т.2 от НПК, от които се установява по безспорен начин времето, мястото на извършване на инкриминираното деяние, механизма му, както и неговото авторство, в лицето на подсъдимия П., вкл. номера на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Фактът, че свидетелят се явява и пострадал от престъплението не е основание показанията му да бъдат изключени от доказателствената основа, както и да бъде отречена тяхната достоверност. Въззивната инстанция подложи на самостоятелна проверка показанията на пострадалото лице, като стигна до извод, че те са последователни, конкретни, и не съдържат вътрешни противоречия. Констатираното несъответствие и липса на спомен в показанията на св. И. относно датата и регистрационния номер на лекия автомобил, законосъобразно са били отстранени от страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията на лицето от досъдебното производство. Подобно на първата инстанция и настоящият съдебен състав намира, че така посочените непълноти и несъответствия са несъществени и не внасят съмнение в достоверността на изложеното от свидетеля, доколкото се дължат на изминалия значителен период от време от процесните събития и разпита му пред орган на разследването до изслушването му пред съда в хода на съдебното следствие. На показанията на свидетеля, допълнени с изложеното от него на досъдебното производство, въззивният съд се довери, като намира, показанията му за обективно и достоверно изнесени. Същите напълно си кореспондират с останалата кредитирана от съда доказателствена съвкупност – свидетелските показания на М.И., протокол за разпознаване, заложен билет, договор за покупко-продажба между подс.П. и „Заложна къща“ АД. Свидетелят е имал възможност пряко да възприеме подсъдимия П., вкл. и отказа на последния да спре автомобила и да върне забравения му телефон, въпреки чукането по прозореца непосредствено след слизането от колата и установяване липсата на вещта от страна на пострадалия. Показанията на св.И. намират подкрепа и в протокола за разпознаване на лица и предмети. Настоящият въззивен състав счита тезата на защитата за опороченост на процесуално – следственото действие по разпознаване, а оттам – и изключване на протокола от същото от доказателствената съвкупност, за несъстоятелно. Възраженията за изключване на протокола от проведеното разпознаване поради опорочаване процедурата на провеждането му, поради това, че на пострадалия И. предварително са му били показвани снимки, са неоснователни. Същите доводи са били изтъквани и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите му същият подробно ги е обсъдил, излагайки подробни и убедителни съображения защо ги счита за неоснователни. Отделно от това, показването на снимки не се е случило непосредствено преди самото разпознаване, както правилно е изтъкнал и районният съд. Въззивният съд намира за необходимо да отбележи и обстоятелството, че на свидетеля И. не му е показвана единствено снимката на подс. П., но и други. Тези обстоятелства, оценени в тяхната съвкупност, дават основания на съда да приеме категорично, че тези действия от страна на органите на МВР по издирване на конкретното лице чрез показване на снимки, не представляват нарушение на процесуалния закон. Не е налице тенденциозно насочване на разпознаващия И. от органите на МВР – последните са показвали снимки на евентуални извършители на престъплението без установено манипулативно сугестиране, което е обичайна практика в оперативната работа на органите на МВР по разкриване на престъпленията и участващите в него лица. Протоколът за разпознаване носи подписите на всички участвали в действието лица. Следователно щом е съставен при условията и по реда, предвидени от НПК, протоколът от разпознаването представлява годно доказателствено средство за извършването на съответното действие, за реда, по който е извършено и за събраните доказателства. С цел допълване на изложението и изясняване на обективната истина, въззивният съд счита за необходимо да отбележи, че дори протоколът от проведения способ за събиране и проверка на доказателства – разпознаване, да бъде изключен от доказателствената маса, то по делото са налице достатъчно на брой други доказателства, които в своята съвкупност и логичност обуславят извода за виновността на подс. П. по така повдигнатото му обвинение.

Обвинителните доказателства са преки и косвени, като вторите подкрепят напълно показанията на очевидеца по делото, пострадалият С.И.. Показанията му не са изолирани, те се подкрепят косвено от тези на св. М.И., който възпроизвежда обстоятелства, свързани с разпореждането с инкриминираната вещ. Въззивната инстанция взе предвид, че съпоставянето на наличните по делото доказателства води до верига от улики, изграждащи несъмнения извод, възприет и от котролирания съд, че подс.П. е извършил отнемането. Този извод е резултат от доказателствен анализ, съобразен с правната, формалната и житейска логика, и е единствено възможен.  Пострадалият С.И. в своите показания е посочил точния номер на обслужилото го такси, като разпитът в досъдебната фаза на процеса е само 4 дни след датата на инкриминираното деяние, когато възприятията на свидетеля са били пресни и детайлни. След изисквана и получена справка от таксиметровата компания е установено, че таксиметровият автомобил „Шкода“, модел „Фабия“, с ДК № ******  се управлява именно от подс. Ж.П. в качеството му на таксиметров шофьор. На следващо място, едва 10 дни след инкриминираната дата, точно подсъдимият е продал именно инкриминираната движима вещ на заложна къща срещу сумата от 250 лв. Налице е поредица от взаимосвързани и допълващи се факти, категорично обуславящи участието на подсъдимия П. в деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Поради това въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства  опровергават по категоричен начин обясненията на подсъдимия П.. Правилно първоинстанционният съд критично е обсъдил обясненията на подсъдимия, като ги е преценил в светлината на средство за защита. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл. 103 от НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия случай обясненията на подсъдимия П., не само че се опровергават, но не намират подкрепа в несъмнено установените доказателства.

Контролираният съд е дал правилен отговор и защо не приема за достоверни показанията на свидетелите П. и Укупейчев. Очевидно е желанието на последните да спомогнат за доизграждането на защитната теза на подс.П. и разколебаването на обвинителната теза, посочвайки, че инкриминираната вещ подс.П. е придобил не посредством кражбата й, а чрез закупуването й, докато се е намирал в казино „Принцес“. Показанията и на двамата свидетели са неубедителни и правилно контролираният съд не ги е кредитирал, като е направил обстоен анализ на заявеното от тях поотделно, но и като го е съпоставил с останалите по делото доказателства и е стигнал до извода, че така депозираните показания са освен вътрешно противоречиви, но и съпоставени помежду си вкл. досежно броя на присъствалите лица и кои са били те, заплащането на сумата от 100 лв. от страна на подсъдимия на неустановено по делото трето лице. Вярно е, че в наказателния процес съгласно разпоредбата на чл.107 от НПК няма преклузивен момент, до който могат да се правят искания за събиране и проверка на доказателства, но логично контролираният съд е отчел обстоятелството, че защитата на подсъдимия П. е поискала разпит на свидетелите П. и Укупейчев едва в съдебната фаза на процеса. Това обстоятелство, съпоставено с разминаванията в депозираните показания на П. и Укупейчев и останалата доказателствена съвкупност, може да се тълкува като още една индиция за недостоверността на заявеното от двамата свидетели.

Всичките гореизложени доказателства са свързани с основния факт, като преценени поотделно и в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за извършване на инкриминирането деяние от страна на подс.П., който краен извод не поражда никакви съмнения, нито се опровергава от някое от доказателствата по делото. Поради това, анализираните от първостепенния съд свидетелски показания и писмени доказателства и доказателствени средства, представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и виновността на подсъдимия.

Отправените срещу първоинстанционната присъда възражения, свързани с приобщаването на показанията на св.М.И. към доказателствената маса, с което била нарушена разпоредбата на чл.18 от НПК, са изцяло неоснователни. Правото на състезателен съдебен процес е неотменим компонент от правото на справедлив съдебен процес съгласно ЕКЗПЧОС. Всяка от страните по делото е най-добре запозната с фактите и доказателствата и пряко заинтересована за тяхното установяване или оборване, а всестранното изследване и пълнотата на събрания и проверен доказателствен материал осигурява на съда възможност обективно и задълбочено да прецени фактическата страна на делото и вземе обективно и безпристрастно решение. От тази гледна точка състезателността се явява важно условие за правилното приложение на законите, т.е. тя създава необходимите условия за установяване на обективната истина относно правно релевантните факти и приложението на закона за разрешаване на спора. Правото на състезателен процес е неразривно свързано с изискването всички доказателства (сред тях включва и изводимите от свидетелските показания и обясненията на обвиняемия) да бъдат събрани пред съда и с активното участие на подсъдимия и защитата му. Последното задължително изисква да е предоставена подходяща, реална и достатъчна възможност на обвиненото лице да оспори показанията и да разпита свидетеля на обвинението - или по време на самия разпит в досъдебното производство, или в по-късен етап на процеса. Действително съобразно разпоредбата на чл.18 от НПК съдът основава решенията си върху доказателствен материал, които събира и проверява лично, освен в изрично предвидените в процесуалния закон случаи, какъвто е настоящият. Контролираният съд е положил максимални усилия за редовното призоваване и довеждане на св. М.И., но опитите на съда не са дали резултат. Видно от водените протоколи и изготвени справки и докладни записки, с лицето И. е проведен и телефонен разговор, в който е бил уведомен за деня и часа на следващото съдебно заседание, но така и не се е явил. Няма сигурни данни относно местонахождението на свидетеля – дали се намира в гр.Бургас или Варна. Според предоставените справки лицето няма регистрирани трудови договори, а поради изнесените противоречиви факти относно местонахождението му, първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице обективна невъзможност свидетелят да бъде открит за осъществяване на непосредствен разпит, с оглед на което и е приложил процесуалната възможност на чл.281,ал.1,т.4 от НПК за приобщаване на показанията му. В допълнение на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че по време на разпита на св. М.И. при разглеждането на делото от предходния съдебен състав по НОХД 2227/2014г. защитата на подсъдимия П. е участвала в разпита, като по този начин е предоставена възможност за противопоставяне и оборване на заявеното от свидетеля.

В този смисъл въззивната инстанция приема, че районният съд е изпълнил в пълнота задължението си да анализира доказателствените източници не само поотделно, но и съпоставяйки ги помежду им. Осъществената интерпретация на основните гласни доказателствени източници отговаря на изискването за обективност, всеобхватност и пълнота, като те се преценени взаимосвързано и съобразно действителното им съдържание, за което се изложени подробни съображения, които се споделят изцяло и от настоящия състав.

Правилно първостепенният съд е кредитирал и заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза. Същата е изготвена обективно и компетентно и няма причина да не бъде кредитирана от съда. Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства очертават една логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото от страна на подс. П..

 

При така установената фактическа обстановка котролираният съд напълно обосновано от правна страна е приел, че подсъдимият Ж.П. с действията си е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.194, ал.1.

Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост (включващо и правомощията владение или държане) върху движими вещи.

От обективна страна подсъдимият П. *** е отнел чужда движима вещ мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси ес 2“ с ИМЕЙ № 352944050929671 на стойност 702 лева, от владението на С.Красимиров И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. Описаната в обвинителния акт движима вещ е чужда по заложеното от законодателя определение в чл. 110 от ЗС, за отнемането на която подсъдимият П. не е получили съгласието или разрешението за вземането ѝ. Изпълнителното деяние на престъплението "кражба" се характеризира с действия, които първо са насочени към отнемане на вещта от владението на нейния собственик и второ - които са насочени към установяване на свое владение върху вещта.

Правните изводи на първостепенния съд досежно субективната страна на деянието са правилни и законосъобразни, доколкото и видно от доказателствата по делото, подсъдимият от субективна страна е извършил деянието при пряк умисъл и с намерение вещта - предмет на престъплението - да бъде присвоена. Подсъдимият П. е бил напълно наясно с това, че мобилният телефон е чужд (на клиент на таксиметровата компания, току-що използвал услугите на същата) и че отнемането й е неправомерно (пострадалият И. веднага след излизането от таксито и констатираната липса на телефона ясно е изразил желанието си да потърси забравения телефон, чукайки по колата), но въпреки това подсъдимият тръгнал, като по този начин извършил отнемането с цел да се разпореди с вещта като със своя, което и е направил- продал го е на заложна къща.

 

По наказанието:

 

За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до осем години. Настоящата инстанция намира, че определеното наказание пробация, изразяващо се в задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с явяване и подписване на осъдения П. пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година е определено в съответствие с изискванията за справедливост.

Правилно контролираният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства съдебното минало на дееца  и сравнително невисоката стойност на отнетата вещ, както и сравнително дългия срок на протичане на наказателното производство спрямо подс. П.. Разумният срок според ЕСПЧ и ВКС е една от гаранциите, осигуряващи правото на справедлив съдебен процес и адекватен и своевременен достъп до правосъдие. При неговото отчитане се взема предвид поведението на страните (до каква степен те самите са станали причина със собственото си поведение за забавяне на делото), както и фактическата и правна сложност на разглежданото дело. Правилно районният съд е приложил чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като по този начин е компенсирал подсъдимия за забавянето на процеса.

Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото разноски, както и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист са възложени в тежест на подсъдимия П..

При тези съображения и след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на атакувания акт, настоящият състав не установи допуснати процесуални нарушения, мотивиращи неговата отмяна, нито основания за неговото изменение.

Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд, 15-ти въззивен състав

 

 

Р      Е      Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 20.12.2018 г. по НОХД №4314/17 по описа на СРС, НО, 99-ти състав.

Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

         2.