Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
Гр. Разград, 28 май 2020 година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №33 по описа за
2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №10/24.01.2020г.,
постановено по АНД №928/2019г. по описа
на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№0000081/13.11.2019г. на Директора на ОДБХ - Разград, с което на основание
чл.48, ал.2 от Закон за храните (ЗХ) на „ВИП
Контакт“ ООД, гр.Русе за нарушение на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ е наложена имуществена
санкция в размер на 1000,00 лв.
Недоволно от решението е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че
това решение е необосновано и неправилно, поради което моли съда да го отмени, както
и потвърденото с него НП. Алтернативно развива доводи за маловажност на
конкретното нарушение по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Наказващият орган е депозирал писмени
бележки, в които сочи, че жалбата се явява неоснователна и недоказана и моли
съда да остави в сила атакуваното решение на Разградски районен съд. Прокурорът
заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди решението
на районния съд като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени
направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които
съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна против решение, което подлежи на
инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните
фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които
да установяват всички съставомерни факти и обстоятелства. Те са правилно
преценени от районния съд и възприетата от него фактическа обстановка се явява
безспорно установена.
Данните по делото сочат, че на 30.09.2019г. служители на ОДБХ – Разград извършили
проверка по безопасност на храните в обект – механа "Улицата“, находяща се
в гр.Разград, ул. "Независимост" № 2, стопанисван от „ВИП Контакт“
ООД, гр.Русе. При нея установили, че в хладилно съоръжение в обекта се
съхраняват негодни за консумация от хора храни, които са с изтекъл срок на
трайност, подробно описани в съставения Доклад от извършената инспекция. Към
него са приложени и снимки, установяващи срока на годност на процесните хранителни
стоки. При тези данни срещу дружеството е съставен АУАН №0000061/11.10.2019г.,
в който е посочено, че с противоправното си поведение е осъществило състав на
нарушението по чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ. Този АУАН е надлежно връчен на
управителя на уличеното лице и подписан без възражения. Такива не са постъпили
и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Отразените в акта констатации са изцяло
възприети от наказващия орган и с процесното НП на основание чл.48, ал.2 от ЗХ
на „ВИП Контакт“ООД, гр.Русе е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. С решението си Разградският районен
съд е потвърдил НП като законосъобразно. Изложените от него мотиви напълно се
споделят от настоящата инстанция.
При съставяне на АУАН и постановяване на НП са спазени процесуалните правила
и норми. Тези актове са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата
материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените за това
срокове. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират както вмененото административно нарушение, така и
неговия извършител. С оглед на това съдът приема, че по своята форма и
съдържание те отговарят на изискванията на
ЗАНН. Наказаното лице е могло да разбере, в какво се изразява от
фактическа страна административното нарушение, за което е обвинено и в пълен
обем и достатъчно ефективно да организира своята защита. Правилно са приложени
са и съответните законови разпоредби, които са нарушени.
При преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага еднозначният
извод, че с поведението си жалбоподателят от обективна страна е извършил
вмененото нарушение. С императивната разпоредба на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ се
забранява пускането на пазара на храна, която е негодна за консумация от хората.
Според легалното определение, дадено с разпоредбата на §1, т.53 от ДР на Закона
за храните "Пускане на пазара"
е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка
друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и
самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните. В тази
връзка съхранението на хранителни продукти в хладилни помещения на заведение за
хранене съставлява притежание с цел продажба и следва да се третира като
пускане на пазара по смисъла на ЗХ. Легално определение е дадено и на понятието
"Негодна храна за консумация от
човека" , като според разпоредбата на §1, т.34 от ДР на ЗХ, това е храна,
която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на
замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. В
случая, както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че описаните там храни са
негодни за консумация от хората, тъй като са с изтекъл срок на трайност. Обстоятелство,
което е категорично и безспорно установено в хода на производството.
Ето защо съдът приема, че са били налице фактическите и правни основания за
да се ангажира отговорността на касатора на основание чл.48, ал.2 от ЗХ. Наложеното
наказание е в минималния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на
чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност то да бъде намалено или
изменено.
Недоказани и неоснователни са твърденията, че конкретното нарушение
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Легално определение за „маловажен случай” се
съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК , според която това е такова
деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. В
казуса не са установени такива обстоятелства, които да обуславят значително
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
типичните, обичайни случаи. Ето защо съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл.28, б.“а“ от ЗАНН за да бъде освободен от отговорност
нарушителя.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение е валидно, обосновано и правилно, поради което следва да се остави в
сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №10/24.01.2020г., постановено по АНД №928/2019г. по описа на Разградския
районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/