Решение по дело №21333/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261532
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 12 юни 2021 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20195330121333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  261532                        20.05.2021 година                              град Пловдив

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІІ граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА

                                                                    

при участието на секретаря Радка Цекова,

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21333 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Я.Ю.А., ЕГН: **********, с адрес: ***/*, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. 

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 30.09.2016 г. – 19.08.2019 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 747.47 лева за собствен обект, находящ се в гр. П., ***. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 82.28 лева за периода 30.11.2016 г. – 31.08.2019 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с №  ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Сочи, че в картотеката на дружеството, водоснабденият имот е заведен като апартамент № *, а съгласно кадастралната скица, водоснабденият имот е апартамент № *, като се касае за един и същ апартамент. Твърди се, че имотът е придобит от ответника, чрез договор за покупко- продажба, вписан в СВ гр. П. под *** от 11.05.2012 г.

Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23, ал.5 ОУ, тъй като водомерът в имота не отговарял на изискванията на ЗИ.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8756/04.10.2019 г. по ч.гр.д. № 16017/2019 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по основание и размер. Отрича се наличието на договор между страните, качеството на потребител на ответника, предоставяне на услугите, период и размер. Не бил ясен начина на измерване на потреблението. Оспорва авторството на карнетите, приложени към исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете.

             Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

  Видно от приложеното ч.гр.д. № 16017/2019 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 8756/04.10.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 747.47 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 30.09.2016 г.- 19.08.2019 г. за имот, находящ се в гр. П., *** и 82.28 - обезщетение за забава за периода 30.11.2016 г. - 31.08.2019 г., ведно със законна лихва от 03.10.2019 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5  вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.         

            Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

          Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

          За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П., ***, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:

Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.Пловдив, действащи за периода от 09.06.2006 г. и от 11.08.2014 г.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР Общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на Общи условия на всеки отделен потребител.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П.

От представените по делото писмени доказателства – Справка по лице от Служба по вписванията – Пловдив, за периода от 01.01.1992 г. до 27.12.2019 г. на лицето Я.Ю.А. и вписана молба за възбрана от 05.06.2018 г., се установява, че Я.Ю.А. е собственик на недвижим имот - жилище, находящо се в гр. П., ***, ведно с прилежащ обект – изба № *, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под акт *** от 11.05.2012 г., за който се твърди да са предоставяни ВиК услуги за исковия период.

Ето защо, съдът приема, че Я.Ю.А. има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота. С оглед изложеното и доколкото ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество, дължи плащане на предоставените услуги.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на  измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов  представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи.

Според показанията на св. К. /и./ - сочи, че за периода от 2017 г. до 2019 г. тя е отчитала водомера на процесния апартамент. Сочи, че когато има водомер – отчитат него, а ако няма – пита кой е собственика и колко човека живеят. Сочи, че в процесния случай, е отчитано по тарифа, защото водомерът е бил с изтекла метрология. Въпреки, че и.ът констатирал и събрал данни от самите живущи, че в имота живеят повече обитатели /3 души/, било начислявано за 2- ма по Тарифа. Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и житейски логични. Няма данни, които да ги опровергават.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.

            Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят или негов представител не са отказвали да поставят подписи. За настоящия правен спор, ирелевантно, се явява обстоятелството дали подписът в представените от ищеца карнети е на ответника или не. Карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно: датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. В цитираната разпоредба, обаче е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени, както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Систематичното място на разпоредбата и използваното в следващата алинея различно понятие - „упълномощен представител” води до извода, че карнетът  може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. може да бъде всяко лице от кръга на домашните му, т.е. всяко лице, което обитава имота на каквото и да било правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. В този смисъл са и събраните по делото доказателства. В карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени. От показанията на св. К. става ясно, че е начислявано количество вода по описаната разпоредба за двама обитатели. Този извод се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства – списък на фактури, в които количество начислявана вода е 10 кубика (т.е. 2 обитатели по 5 куб.м). Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е начислявал произволно потребените количества вода.

Отделно, в.л.по приетата съдебно – счетоводна експертиза, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, тъй като е имало реално ползване на доставената и отведена вода.

 В действащите Общи условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент /макар това да е станало неколкократно/. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съответно да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба  №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.

Горното не е изпълнено, въпреки нормативните изисквания и указанията на и.а.

Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода Общи условия, месечното  количество  изразходвана  питейна  вода  се начислява в размер на по 5  куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки  обитател.

Видно от карнетите, служебно начислявания са правени по 10 куб. на месец /без завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, тъй като отговорността му не е била съответна, а са начислявани количества като за двама обитатели.

За исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 16 лева - 22 лева месечно /според издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките  за прилагане  на  клаузите  на  чл. 23, ал. 5  и  ал. 7  от  Общите  условия  на  ищцовото дружество  при  определяне  на  задълженията  на  ответника за процесния  период. Имало е реална консумация на вода, която не е отчитана по показания, поради бездействие на потребителя. Същият дължи плащането й, като начислените количества са в негов интерес.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът като собственик има качеството на потребител на ВиК услуги. Показанията за исковия период са служебни, но при наличие на предпоставки за записванията. Възраженията в отговора на исковата молба, макар принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера е ангажирано заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.

В чл. 31, ал. 2 Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Съобразно горното и като взе предвид, че плащане не се доказва, както и с оглед настъпването на изискуемостта на главните задължения, ответникът дължи и обезщетение за забава.

От заключението на в.л.Л.К. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че задълженията на абоната за процесния период, съобразно издадените фактури, са както следва: главница – 747.47 лева, лихви – 100.44 лева.

От изложеното следва, че предявените искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението до погасяването, като последица.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ; 300 лева – депозит за особен представител и 140 лева – за ССЕ. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност, явяването в о.с.з. и извършените процесуални действия.

Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и 300 лева – адвокатско  възнаграждение.

 

Така мотивиран, съдът     

                                                           

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.Ю.А., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 747.47 лева (седемстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) - главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 30.09.2016 г. - 19.08.2019 г. за имот, находящ се в гр. П., *** и 82.28 лева (осемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки) - обезщетение за забава за периода 30.11.2016 г. - 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.10.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8756/04.10.2019 г. по ч.гр.д. № 16017/2019 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Я.Ю.А., ЕГН ********** да плати на Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: общо 615 лева /шестстотин и петнадесет  лева/ - разноски за настоящото производство и общо 325 лева /триста двадесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 16017/2019 г. на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова

 

Вярно с оригинала!

РЦ