№ 20656
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110116751 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК във връзка с чл. 10
ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 96348/22.03.2024г. на СРС, уточнена
с Молба, вх. № 210381/26.06.2024г. на СРС.
Ищецът А. М. А. чрез мл.адв. М. А. – АК-София, е предявил срещу Прокуратурата
на Република България иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането ú да
му заплати сумата от 7500,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – унижение, накърнени чест и достойнство, страх, безпокойство и
напрежение, последица от повдигнатото и поддържано по отношение на същия обвинение
по ДП 15063/2020г. по описа на СДВР – 06 РУ, пр.пр. 16612/2020г. на СРП, по което бил
оправдан с Решение № 908/22.02.2023г. по анд №12134/2022г. по описа на СРС, НО, 8
състав, ведно със законната лихва от 14.05.2020г., когато било образувано досъдебното
производство, до влизане в сила на осъдителното съдебно решение.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че притежавал два
броя свидетелства за управление на моторно превозно средство – българско и
великобританско. На 14.05.2018г. той подал декларация пред СДВР, че свидетелството му е
откраднато, без да конкретизира за кое от двете такива става въпрос. В последствие на
19.12.2019г. в СДВР постъпил списък на български свидетелства, подменени със
свидетелства на държави-членки на ЕС, сред които било и българското такова на ищеца. В
тази връзка срещу него било образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, завършило с постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 27.09.2022г. С
Решение № 908/22.02.2023г. по нахд 12134/2022г. на СРС, НО, 8 състав, ищецът бил
оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не било конкретизирано за кое от двете си
свидетелства декларирал, че е откраднато, съответно поради липсата на съответната
фактическа конструкция в повдигнатото обвинение. Изтъква, че воденото срещу него
наказателно производство му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени,
емоционални и психически терзания, уронило честта и достойнството му, изпитвал
1
унижение, притеснение, срам, безпомощност, а доброто му име било опетнено. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се
представлява от адв. А.. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 367307/14.11.2024г.
на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Прокуратура на Република България чрез
Н. В. – Прокурор в Софийската районна прокуратура, е подала Отговор на исковата молба,
вх. № 173963/29.05.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като заявени с
нередовна искова молба, неоснователни и недоказани. Не бил посочен адрес на ищеца,
нередовно с оглед задължителната практика била формулирана като период претенцията за
лихви, не била посочена датата, на която е влязъл в сила съдебният акт. Сочи, че искът е
доказан по нормативно основание, с оглед оправдателната присъда, но не са доказани
претърпените вреди и техния размер, включително, че са в пряка връзка с повдигнатото
обвинение. Същото не било за тежко престъпление, производството приключило в разумен
срок, не било с повишена интензивност спрямо ищеца и без мерки за процесуална принуда,
ако и той да не съдействал напълно на разследването. Не била разпространявана публично
информация за досъдебното производство, нито били извършени спрямо ищеца действия
извън правно регламентираните такива. Размерът на претендираните вреди се окачествява
като завишен, още повече, че сама по себе си оправдателната присъда имала функция
морално да компенсира и обезщети ищеца. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответната страна се представлява от прокурор В., която оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е депозирана от легитимирана страна при наличие на правен интерес,
поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и
главно доказване да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което същият е
признат за невинен с влязъл в сила съдебен акт; 2) претърпени неимуществени вреди в
причинна връзка с проведеното наказателно преследване, както и техния размер. В тежест
на ответника е да докаже наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 и чл. 6, ал. 2
ЗОДОВ, водещи до изключване или намаляване на отговорността му. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
От писмените доказателства по делото се установява, че с Постановление от
23.08.2022г. по пр.пр. № 16612/2020г. по описа на СРП, ДП 15063/2020г. по описа на 09 РУ-
СДВР, А. М. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, изразяващо
се в това, че на 14.05.2018г. в град София в писмена декларация вх. № 433200-44473/2018г.,
адресирана до началника на О „ПП“ – СДВР, е потвърдил неистина – че притежаваното от
него свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон са
откраднати, която декларация по силата на чл. 160, ал. 1 ЗДвП се дава пред орган на властта
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – изгубване или кражба на
свидетелство за управление на МПС и контролен талон, като представил декларацията пред
Маруся Андонова – системен оператор в О „ПП“ – СДВР. На същата дата той е разпитан
като обвиняем и му е предявено разследването.
С вх. № 202943/29.09.2022г. на СРС Софийската районна прокуратура е внесла
Постановление, с което Прокурор от Софийската районна прокуратура е предложил
2
обвиняемият А. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Образувано е нахд № 12134/2022г. на СРС, НО, 8 състав. По делото са проведени общо три
съдебни заседания, в които обвиняемият не се е явил, като са извършвани съответни
процесуални действия при участието на упълномощения от него защитник. С Решение от
22.02.2023г. А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. За да
стори това, съдът е приел, че с действията си обвиняемият не е осъществил състава на
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. Няма данни решението на съда да е оспорено пред
въззивна инстанция, поради което следва да се счита за влязло в сила.
Видно от наличната на л. 15 от нахд 12134/2022г. на СРС справка за съдимост от
13.10.2022г., към посочената дата ищецът е неосъждан.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие на
повдигнатото му обвинение по делото като свидетели са разпитани Н.И. и И.П.. Показанията
им съдът, като прецени същите внимателно съобразно изискванията на чл. 172 ГПК,
кредитира изцяло като вътрешно и помежду си непротиворечиви, като цяло в съзвучие с
останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено
пристрастно.
Свид. И. живее на семейни начала с брата на ищеца. Познава А. А. от пет години, не
живеят в едно домакинство. Виждат се веднъж годишно, когато А. се прибере от
Великобритания. Реално досега са се виждали веднъж. Иначе комуникират с него и
семейството му по телефон, „Вайбър“, социални мрежи и т.н. Знае за воденото срещу А.
дело, като според нея продължило три години. Бил оправдан. Не знае да е стоял в ареста, но
е привикван там, както и мъжът ú. Тежко му се отразило. Родителите му били с влошено
здраве, налагало се да се крие за делото от тях, за да не се тревожат. Когато се виждали, се
стремели да не обсъждат тази тема. „По братски“ ищецът споделял с мъжа на свидетелката
колко е притеснен, включително като попълва документи да не сбърка нещо пак. През
м.08.2022г. го видяла на рождения ден на сина му. Бил притеснен, стоял предимно при
свидетелката и брат си, не знаел как да се държи с родителите си, че да не разберат нещо.
Другите хора били в еуфория, а той прекарал времето при тях много притеснен. След този
период бил по-потиснат и емоционално нестабилен. Лично свидетелката му е предлагала да
пие успокоителни, но дали го е правил не знае.
Ищецът е кум на свидетеля П. и се познават от около 20 години. Ищецът живеел във
Великобритания, заради което се виждали по-рядко. Последно са се виждали миналата или
по-миналата година, иначе почти всеки месец се чуват по телефона или по „Вайбър“. Знае за
делото. Ищецът бил задържан на летището в София, за да му връчат призовка. Стоял с
часове на летището, заедно с осъдени за изнасилване и други такива хора. Това много го
стресирало, тъй като му се случвало за пръв път нещо такова. Не е бил задържан. Когато
образували наказателното производство, той много се притеснил. В Англия работел като
готвач и от притеснение допуснал грешки, поради които загубил работата си. С родителите
си не можел да се вижда. Не можел да се прибира, тъй като имал дете на две години и много
се страхувал да не го задържат пак на летището и детето да стане свидетел на това. Страдал
от диабет.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обезщетението обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ).
По делото е установено, че срещу ищеца А. М. А. е било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, по което същият е оправдан с влязло в сила решение на съда.
При това положение е установено наличието на първата предпоставка за основателността на
3
предявения иск. Ирелевантно е дали в определен етап от наказателното производство
действията на прокуратурата и съда са били законосъобразни или не, както и дали
правораздавателните актове на някоя от съдебните инстанции, разглеждащи делото, са
признавали подсъдимия за виновен и са го осъждали. От значение е единствено крайният
влязъл в сила правораздавателен акт на съда да оправдава обвиненото лице.
По делото е предявен иск за овъзмездяване на понесени в следствие на повдигнатото
незаконосъобразно обвинение неимуществени вреди – болки, страдания, срам и неудобства.
Обезщетението за същите, съобразно чл. 52 ЗЗД, се определя по справедливост. Съгласно
ППВС 4-1968г. справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и т.н. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на
чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнената чест и достойнство. Справедливият размер на обезщетението по чл.
52 ЗЗД се определя въз основа на обективно съществуващите и установени по делото
обстоятелства. Във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ те са видът на нематериалните
увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начинът му на
живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването. Паричният еквивалент на неимущественото
увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-
икономическите условия в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен
характер, като размерът на присъденото обезщетение не може да служи като източник за
неоснователно обогатяване (р.214/08.01.2019г.-гр.д.3921/2017г.-ІVг.о.).
По отношение на наказателните производства съдът намира да е налице една, ако не
законова, то човешка презумпция, че в рамките на повдигнато срещу му наказателно
производство всяко лице, независимо от личностните си особености, изпитва неудобство,
притеснение, несигурност и страх, накърняват се честта и доброто му име в обществото и
професионалната сфера, което няма как да не бъде възприемано като увреждане, като
същото може да има и душевно, социално и здравословно-физиологично проявление. Не
може да се приеме, че в подобна ситуация биха могли и е нормално да съществуват
„обичайни“ притеснения“, които да не подлежат на обезщетяване като неимуществени
вреди. Съгласно чл. 107, ал. 3 НПК, органите на досъдебното производство събират и
проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата
отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават
отговорността му. Затова и фактите, елиминиращи наказуемостта на вмененото на
обвиняемия деяние, биха могли да бъдат установени и съобразени още в хода на
досъдебното производство.
Горните съображения, както и съобщеното от свидетелите, води до извод, че се
установява наличие на претърпени от ищеца притеснения и безпокойства, рефлектирали
върху настроението и поведението му. Установява се, че ищецът, воден от безпокойството
във връзка с воденото срещу него наказателно производство, е съобразявал поведението си с
това неговите родители да не узнаят за делото. Тревогата е рефлектирала в трудовата му
дейност, поради което е допуснал грешки и в крайна сметка, според показанията на свид. П.,
е загубил работата си. Ищецът е бил задържан на летището и се е наложило да чака, заедно с
други лица, потенциално с криминални прояви, за да му се връчи призовка. Ищецът се
притеснява да попълва документи, за да не допусне отново грешка. Няма обаче данни
4
преживяните притеснения да са довели до изживявания с такава дълбочина и интензивност,
че да доведат до качествено и трайно негативно или патологично изменение на личността и
поведението на ищеца. Не бива да се пренебрегва обстоятелството, че през времетраене на
наказателното производство ищецът е неосъждан. Това е от значение за преценката по
основателността на предявения иск и размера на претендираното обезщетение, тъй като
интензитетът на негативните изживявания е различен при лицата, спрямо които никога не е
била упражнявана процесуална принуда, и при тези, които са били обект на наказателно
преследване, съответно са били вече осъждани за други престъпления (арг.
р.140/14.12.2017г.-гр.д.919/2017г.-ІІІг.о.). Обвинението не е за тежко престъпление, като в
конкретния случая е предложено прилагане на нормата на чл. 78а НК. Наказателното
производство след повдигането на обвинение е приключило изключително бързо, като от
момента на привличането като обвиняем до влизане в сила на оправдателното решение е
изминал период от по-малко от една година. Спрямо ищеца в качеството му на обвиняем не
са предприемани мерки за процесуална принуда.
Вземайки предвид горното, съдът намира, че справедливият пълен размер на
обезщетението за нанесените на ищеца неимуществени вреди, съобразно стандарта на живот
и икономическата ситуация в нашата страна, възлиза на сумата от 2000,00 лева, ведно със
съответната законна лихва от окончателното оправдаване. Присъждане на обезщетение под
посочената сума не би било в състояние адекватно да овъзмезди пострадалото лице за
понесените от него неблагоприятни последици. Напротив – определяне на обезщетение над
тази сума не би служило за елиминиране на неблагоприятните последици в правната сфера
на ищеца, а би довело до обогатяването му. Искът над тази сума до пълния предявен размер
от 7500,00 лева следва да бъде отхвърлен. Така определеният размер съответства и на
трайната съдебна практика на съдилищата /р.79/17.07.2018г.-гр.д.2034/2017г.-ВКС,IVг.о./ при
отчитане на измененията в обществено-икономическото положение и условията на живот в
страната.
Началният момент на забавата и дължимостта на законните лихви върху вземането по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е от влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното
престъпление (ТР 3/2005-2005-ОСГК, т. 4). Когато с исковата молба по иска по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 ЗОДОВ се претендират законните лихви върху обезщетението за неимуществени
вреди и искът е основателен, съдът ги присъжда от датата, на която оправдателната присъда
е влязла в сила /така р.42/01.07.2019г.-гр.д.1914/2018г.-ВКС, IIIг.о./. В настоящия случай
следва да се приеме, че решението по наказателното дело от 22.02.2023г. е влязло в сила на
10.03.2023г., следователно от тази дата се дължи законна лихва за забава. С оглед
диспозитивното начало на гражданския процес няма пречка ищецът да ограничи периода, до
който иска да се начислява тази законна лихва, в случая – до евентуалното влизане в сила на
настоящото решение.
По разноските:
Съобразно с изхода от делото и при съобразяване на нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
заплатената по делото държавна такса в размер на 10,00 лева следва да бъде присъдена в
полза на ищеца. На ищеца следва да се присъди и пропорционална съобразно уважената
част от иска част от заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 1100,00 лева, което в
цялост, с оглед естеството на делото и неговата степен на фактическа, правна и процесуална
сложност, защитаван интерес и необходим интензитет на професионално усилие, не може да
се приеме за прекомерно. От тази сума съобразно изхода от спора следва за разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца да се присъдят 293,33 лева. Така общо
дължимите му разноски са 303,33 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А. М.
А., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от
2000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди –
унижение, накърнени чест и достойнство, страх, безпокойство и напрежение, последица от
повдигнатото и поддържано по отношение на същия обвинение по ДП 15063/2020г. по описа
на СДВР – 06 РУ, пр.пр. 16612/2020г. на СРП, по което бил оправдан с решение от
22.02.2023г. по нахд №12134/2022г. по описа на СРС, НО, 8 състав, ведно със законната
лихва от 23.08.2022г. до датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 2000,00 лева до пълния му предявен
размер от 7500,00 лева, както и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва
върху сумата от 2000,00 лева за периода от 14.05.2020г. до 22.08.2023г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на А. М.
А., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 303,33
лева, представляваща разноски по делото в производството пред първоинстанционния съд
/гр.д. № 16751/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6