Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 386
05.11.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Чолакова
Секретар Ганка Атанасова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №785/2020г.
Производството е с правно
основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.51 ТЗ , чл.86 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от Ренесанс СФ ЕООД срещу Д.Р.Д., с която е са предявени
обективно съединени искове, за заплащане на 1950 евро главница на основание
чл.3 от сключения между страните договор за поръчка за имот находящ се в гр.Варна,
селищно образувания ***, законната лихва, както и сума в размер на 567,67евро
лихва от 21.11.16г. до 04.10.19г. Сочи, че по силата на договор за цесия от
04.05.17г. като цесионер придобил вземането на цедента - НД 1 ЕООД към
ответника, възникнало по силата на сключен договор за поръчка от 06.10.2016г. На 06.10.2016 г. в
офиса на дружеството цедент, ответникът си уговорил среща с брокери от
агенцията, презентират му два имота и след одобрение на същите, той подписал
процесния договор за поръчка, в който са посочени недвижими имоти, а именно - гр.В.****3, както и в гр.В.****, с
идентификатор на поземлен имот № 10135.2522.2101; Съгласно чл.1, т.1 от
договора, продажната цена на имотите е съответно за имота по т.1 - 70 990 евро
и за имот по т.2 - 65 000 евро. В присъствието на ответника, брокерите от агенцията организирали незабавно
оглед на имотите, посочени в чл.1 от договора, като Д.Р.Д. уверил, че е харесал имота, описан по т.2, но понеже искал да огледа и други такива,
щял да изчака преди да вземе окончателно решение. Щял да се свърже с брокерите,
но не го е сторил.
От справка в СВ - гр.Варна, процесният имот е
придобит от Р. Д.Д. - баща на
ответника, който в качество на купувач е придобил самостоятелен обект,
находящ се в гр.Варна, селищно образувание „****, именно имотът, който
дружеството цедент, в изпълнение на чл.1 от процесния договор, е намерил и
предоставил на ответника. Съгласно чл.3 от договора, ответникът се е задължил да
заплати на дружеството възнаграждение в размер на 3% върху цената на недвижимия
имот, така както е посочена в чл.1 от сключения между страните договор, но не
по малко от 950€ за имот. Считано от датата на
изповядване на сделката и вписване на съответния нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот в ИР воден при СВ, а именно 21.11.2016г. и на
основание чл.З и чл.4 от сключения между договор, за ответника възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение, което не е изпълнил. От тази
дата ответникът е изпаднал в забава и на основание чл.4 от договора е
възникнало задължение за заплащане на законна лихва върху дължимото и
неизплатено възнаграждение в размер на 567.67евро законна лихва,
считано от 21.11.2016г. до датата на завеждане на исковата молба- 04.10.2019г.
Ответникът
депозира отговор. Оспорва обстоятелството, че брокери на „НД 1” ЕООД на
06.10.2016г. презентирали имота на посочен на втора позиция в чл.1 в договора
за поръчка, който ответникът одобрил. Както и, че са презентирали имота в
сградата в с.о. „**** на представения договор. Твърди, че на въпросната дата
действително е извършен оглед, но не на жилищата посочени в договора за
поръчка, а на апартаменти находящи се в сградата на 6-ти и 8ми етаж. Огледът
бил извършен в присъствието на ответника, неговата съпруга и брокер на
недвижими имоти на „НД 1" ЕООД. Тези имоти не били одобрени, тъй като
предпочитал жилище на по-нисък етаж и по възможност да не се ползва асансьор.
Ответникът на мястото се запознал с представителка на строителя и в проведения
разговор споделил, че е разгледал две жилища на горните етажи на сградата,
които обаче не му харесали, както и че предпочита жилище на по- нисък етаж. В
отговор представителя на „Кристина 92" ЕООД го информирала, че разполагат
с едно жилище собственост на строителя, което се намирало на 2-ри етаж, което
до момента не било обявявано за продажба, нито от строителя, нито било
предлагано за продажба на „НД 1” ЕООД, нито на други агенции за недвижими
имоти. Представителката на строителя предложила на ответника да го разгледат.
Същият огледал процесният апартамент находящ се на ет.2, ап.2 със застроена
площ в размер на 76.34кв.м. в присъствието на представителя на строителя и на
техническия ръководител на обекта. Тъй като харесал жилището, което било на
значително по ниска цена, се свързал с Управителя на дружеството собственик.
След няколко дни посетил офиса на "Кристина 92" ЕООД с баща си,
където баща му сключил предварителен договор, а в последствие и окончателен във
нотариална форма. Твърди, че „НД 1" ЕООД не е осъществило логистична
поддръжка на сделката до сключване на окончателен договор, нито е представило
на доверителя подходящо предложение, нито негови служители са посредничели при
сключване на предварителен или окончателен договор, не са извършвали действия,
подпомагащи която и да е от страните за сключването на предварителен договор.
Оспорва истинността на съдържанието на договора за поръчка като типов, че първата
страница е подменена, ответникът не извършвал оглед на имоти описани в чл.1, а
извършвал оглед на имоти на 6-ти и 8-ми етаж. Както и истинността на положения
подпис на Й. Т. Б., в качеството му на управител на „НД 1” ЕООД в долната дясна
част на договор за поръчка от 06.10.2016г. Твърди, че чл.10 от договора е
неравноправна клауза. Оспорва договора за цесия, с който прехвърлено вземането,
като нищожен поради липса на предмет, тъй като вземането не съществува.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка: Приложен е договор за поръчка от 06.10.2016г. със страни праводателя
на ищеца - НД 1 ЕООД и ответника, съгласно който ответникът-доверител възлага
на НД 1 ЕООЗД, намиране и предоставяне на подходящи предложения за покупка на
недвижим имот и логистична поддръжка на сделката до сключването на окончателен
договор за покупко-продажба под формата на нотариален акт, срещу договорено
възнаграждение. Същото е в размер на 3%, но не по-малко от 950 евро върху
цената на недвижимия имот посочен в чл.1. от договора в деня на подписване на
предварителния договор за покупко-продажба. В договора са посочени два имота с
адреси в гр.Варна, ул. „Дубровник“ № 58, ет. 3, ап. 13 и в гр.Варна, селищно
образувание „****. Продажната цена на имотите е съответно за имота по т.1 - 70
990 евро и за имот по т.2 - 65 000 евро. Съгласно
чл.4 от договора, възнаграждението по чл.3 се дължи от доверителя и когато
имотът е придобит от трето свързано лице-съпрузи, роднини по права линия и др. Ответникът
извършил оглед на втория имот
на 06.10.2016г., а с н.а. за
покупко-продажба №* том ** от
21.11.2016г. този имот е придобит от Р. Д.Д. – него баща. Ответникът оспорва
обстоятелството, че брокери на „НД 1” ЕООД на 06.10.2016г. са презентирали
имота посочен на втора позиция в договора, че служители са посредничели при сключване на предварителен или окончателен
договор. Оспорва истинността на съдържанието на договора за поръчка, както и
подписа на представителя на НД 1 ЕООД.
Във връзка с производство по оспорването
истинността на процесния договор, са събрани и гласни доказателства. В
показанията си св. Красимира Иванова сочи, че работи в строителна фирма Трес
инвест 2007 ЕООД като консултант-продажби. Презентира обектите, които
строителната фирма строи, с цел продажби на клиентите. През м. октомври 2016г.,
видяла ответника пред гараж на стоящата се жилищна кооперация на селищно
образувание Акчелар. Искал да се запознае с жилищата, като казал, че търси такова
на по-нисък етаж. Имало такъв апартамент на 2 етаж, който не предлагали на
пазара, т.к. техническите ръководители го използвали като офис. Показала
апартамента на Д., обадила се и на техническия ръководител на обекта-Недков,
тъй като го ползвал като офис за съхранение на
строителни книжа и материали и имал ключ от апартамента. След като
отключил ответникът огледал жилището- 80кв.м. южен, харесал го. След няколко
дни дошъл с баща си в офиса на фирмата, сключили предварителен договор за
покупко-продажба, в последствие и окончателен.
В показанията си св. М. Н.
сочи, че работил за Трес инвест 2007 ЕООД, бил технически ръководител и
отговарял за сградата в Акчелар 522-2 от 2016г. до 2017г. Било в началото на м.
октомври 2016г., колежката му – Кр.И. го помолила да отключи апартамента, който
ползвал като офис и склад, апартамент във вход А, падал се на втори първи
жилищен етаж, представлявал дневна две спални и санитарен възел. Бил т.н. “инвалиден“
апартамент, с по-големи преходни пространства, за да може да маневрира
инвалидна количка. Не му било известно този апартамент да се е предлагал за
продажба на други лица. Той отключил апартамента, там си държал книжа за
строежа, имало бюро. Тогава се запознал с ответника, който бил с К. Тя
презентирала имотите. Ответникът харесал имота, бързо се стигнало до продажба
след като му бил предложен. Тогава коментирал, че му били показвани апартаменти
в другия вход на по-високи етажи, но той държал на жилище на нисък етаж,заради
асансьора. Спомня си за случая и времето, защото след това се наложило да се
премести в друг съседен апартамент. В сградата можело да се влиза в рамките на
работния ден.
Св.М. П., разпитана по искане
на ищеца сочи, че през 2016г. работела в
НД1 като брокер. Имали база данни, в която имал всички апартаменти за продажба.
Ответникът и се обадил по телефона стърсел 3-стаен апартамент във Варна.
Уговорили си среща. Показали му тези, които отговаряли на изискванията му.
Организирали оглед., първият бил в кв.Левски, ул.Дубровник, другият бил в
сграда на строителна компания Крес инвест. Нямали възможност да влизат в
строежи, където нямало издаден Акт 16. Колега от офиса уговорил огледа на
строежа, час когато да бъде отворено. Когато пристигнали в Акчелар, от един от
гаражите излязла К. представител на строителя. Отворила апартамента, който и
друг път била показвала, намирал се на 2-ри етаж, 3 - стаен. Завела ги в
подземния паркинг и показала свободните места. Обсъдили отвън мястото и
апартамента и се разделили. След известно време се обадил, че е харесал обекта
и щял да го купи от строителя, защото смятал, че го видял от строителя. Не
отчел нейното присъствие, не заплатил сумата, че е показала имота. След като се
завело делото и се обадил по телефона, за да кажела, че не му е показвала
апартамента. Договора бил сключен в офиса, преди да се тръгне на оглед, тя
попълнила ръкописната част от текста.
Според вещото лице по
изготвената съдебно графологична експертиза, се установява, че саморъчния
подпис за НД 1 в договора от 06.10.2016г. не е изпълнен от Й. Т. Б. В
допълнително изготвеното заключение вещото лица сочи, че саморъчният подпис за
НД1 в договора, вероятно е автоподлог, изпълнен от Й. Т Б. За това заключение е
използвал и сравнителен материал от представителя на ищеца – управителя Й. Т. Б.
В с.з. вещото лице обяснява, че след като се запознал с допълнителния
сравнителен материал е установил още прилики, разликите в подписа били основно
в парафния елемент. Повечето от всички останали признаци частни и общи съвпадали. Думата автоподлог означава, че
едно лице умишлено може да промени част от подписа си, елемент в заключителната
част.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Между
НД 1 ЕООД и ответника е сключен „типов“ договор за поръчка от 06.10.2016г., подписан
от страните – неговата втора страница. Във връзка с оспорването на договора в
частта на подписа на представляващия НД 1 ЕООД се установява, че подписа на
Йовчо Тодоров Балабанов е изпълнен от него, макар и като „автоподлог“. В случая
ответникът оспорва автентичността на документа - и неговото съдържание, в
частта на първата страница изписана с ръкописен текст, че е подменена. С
направеното оспорване на истинността на частния документ, следва да се докаже,
че материализираното в него изявление, не е направено от лицето, т.е. да се
преодолее формалната му доказателствена сила. В практиката на ВКС е разяснено,
че автентичността на документа зависи не само от авторството на подписа, но и
от авторството на подписаното изявление, като проверката на автентичността на
документи става с всички доказателствени средства съгласно чл.194 ал.1 ГПК,
включително и чрез разпит на свидетели, тъй като ответника оспорва обстоятелството,
че е представен за оглед имота в т.2 от
договора.По отношение на това в чие присъствие както и кой е презентирал на
ответника имота в Акчелар, показанията на разпитаните свидетели водени от
ответника, съответно от ищеца се разминават. В показанията си свидетелите
Иванова и Недков – последния работел по него време като технически ръководител
на строежа сочат, че апартамента не е бил обявяван за продажба, а е използван
като офис и склад в сградата. Както, че св.И. - брокер при строителя Трес инвест
2007 ЕООД е показала апартамента на ответника. А същият дошъл сам обяснил, че
желае жилище на нисък етаж, тъй като бил гледал апартаменти на по-висок етаж.
От своя страна св.П. –брокер в НД1 по това време сочи, че тя е презентирала
жилището, като саморъчно вписала това в договора. В случая съдът намира, че
следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите И. и Н. Същите са
незаинтересовани, без връзка със страните по делото, последователни, логични и
са непротиворечиви. И двамата заявяват, че жилището е показано и огледано от
ответника в присъствието на представител на строителя, а св.Н., като технически
ръководител го ползвал за офис, където държал важни книжа за строежа и за това той
е отключил апартамента. Също така този свидетел подробно и прецизно обяснява местоположението,
големината, разположението на жилището. Поради което показанията му не будят
съмнение. Противно на неговите са показанията на свидетелката П.. Поради не
дотам прецизното описание на апартамента, както и това, че същата е работила в
дружеството сключило процесния договор с ответника намира, че не следва да се
кредитират. Тук намира за необходимо да отбележи, че сочения от нея факт, дали
ответникът се е обаждал преди делото, за да свидетелства тя в негова полза, не
може да промени този извод. Поради изложените съображения намира, че се доказа
оспорването на договора за поръчка от 06.10.16г., същият се установи, че е
неистински в частта относно съдържанието изписано с ръкописен текст на първата
му страница/по отношение неистинността на документ по реда на чл.19 ГПК не следва да се произнася с изричен диспозитив
в решението, в т.см. и практика на ВКС/. В случая ищецът в чиято тежест е, не
доказа несъмнено и безспорно, че представителя на НД1 ЕООД е презентирал
жилището, което в последствие е било придобито от бащата на ответника. Че по
валидно облигационно отношение, в изпълнение на договореното е представителя на
НД1 е посредничил при оглед с възложителя на имота, както и за наличието на посредничество
между страните по договора, за сключване на предварителен, съответно
окончателен договор за покупко-продажбата на този имот. Както че не бе
установено безспорно, че ответникът е взел решение за закупуване на недвижим
имот находящ се в гр.Варна, селищно образувание ***, въз основа на организиран
от праводателя на ищеца и извършен с негово съдействие оглед на имота. Поради
което главният иск за заплащане на сумата 1950евро е недоказан, съответно и
акцесорният иск за законна лихва следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора на
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват направените разноски, които
са в размер на 796лв. адвокатско възнаграждение и 150лв. внесен депозит за
експертиза.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете предявени от Ренесанс СФ ЕООД, ЕИК204578007, адрес гр.Варна, ул. Цар
Освободител 76-Г ет.4 офиса 405 срещу Д.Р.Д., ЕГН**********, адрес *** в
качеството му на цесионер на вземане сумата 1950 евро главница на основание
чл.3 от сключения между страните договор за поръчка за имот находящ се в гр.В.,
селищно образувания *****, както и сума в размер на 567,67евро законна лихва от
21.11.2016г. до 04.10.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ренесанс СФ ЕООД,
ЕИК204578007, адрес гр.Варна, ул. Цар Освободител 76-Г ет.4 офиса 405, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Д., ЕГН**********, адрес ***946лв./деветстотин
четиридесет и шест лева/
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: