№ 260093 / 23.3.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 23.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 1692 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 5 от ЗВ, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,. и. К., БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и. адрес на управление: г. у. С. представляван от Управителя и. В. И. е предявил против Е.А.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx обективно съединени положителни установителни искове, за признаване за установено спрямо ответницата, че съществуват вземанията на ,. и. К. към нея, както следва: 232,58 лв. главница, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 12.01.2017 г. до 05.12.2019 г., за имот, находящ се в г. ж. б. в. а., съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и. мораторна лихва от 30,89 лв. начислена за периода от 13.02.2017 г. до 05.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ 06.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ответницата е неизправен длъжник-потребител на ,. и. К‘‘О.., съгласно Закона за водите. Срещу длъжника Г. било образувано ч.гр.д.№ 248/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана.
До 05.02.2020 г. ответницата била натрупала задължение към дружеството в размер на общо 263,47 -главници и. мораторна лихва за имот, находящ се в г. ж. б. в. а. . Задълженията са за времевия интервал от 12.01.2017г. до 05.02.2020 г.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна, чрез назначеният особен процесуален представител на ответницата- адв. А.К., е постъпил писмен отговор на исковата молба. Твърди се, че исковете са процесуално допустими, като не са оспорени и. по основателност.
Съдът, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и. срещу надлежна страна в производството, в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира исковете за изцяло основателни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Приети са от съда по делото относими писмени доказателства, както и. заключение на вещото лице по назначената от съда Съдебно-икономическа експертиза по делото.
От събраната по делото доказателствена съвкупност съдът приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца ,. и. К‘‘ ООД гр.Монтана МРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 148/07.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 248 по описа на съда за 2020 г. Тъй като ответницата Е.А.Г., ЕГН xxxxxxxxxx не е открита на никой от своите адреси, заповедта й е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.5 от ГПК, което съгласно правилото на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК е обусловило правния интерес на дружеството-ищец от предявяването на настоящия иск.
Видно от приложено извлечение от карнет-книга № 635, отв. Е.А.Г. е вписана като абонат- собственик на процесния водоснабден имот с адрес: г. ж.к.,,Младост, б. вх. Д, а.. За водоснабдения имот е открита партида с абонатен № 0635224 на името на ответницата.
Видно от същата карнет-книга, за горепосочения имот за процесния имот, за процесния период от 12.01.2017 г. до 05.12.2019 г. са на числявани стойности за вода и. канал, за което са полагани подписи, а когато не е било намерено лице на адреса, са начислявани служебно стойности, съгласно установените правила.
Видно от изготвеното заключение по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът изцяло кредитира, като обективно и. компетентно изготвено: на основание на записванията в карнет книгата на абонат 0635225 през исковия период, считано от 12.01.2017 г. до 05.12.2019 г. са издадени 33 броя фактури, от които 30 броя за консумирана вода в жилището и. 3 броя фактури за разпределена вода от обшия водомер на входа; сравнявайки записванията по карнет-книгата показания на водомера през процесния период и. фактурираните за плащане на консумирани количества вода, експертизата не откри различия; няма осчетоводени платени суми от ответника; сумата, която се претендира от ищеца ,. и. К‘‘ООД към 05.02.2020 г. отговаря на изразходваното количество питейна вода, като дължимата главница е в размер на 232,58 лв.; размерът на дължимата мораторна лихва е 30,89 лв.
От горното съдът намира, че се налага извода, че ответницата Г. е ползвала услугите на дружеството за процесния период.
Водим от гореизложеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Ответницата Е.А.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно посочените от съда по-горе доказателства, има качеството ,,потребител на В и. К услуги‘‘ като собственик на имота, по смисъла на: т.2 от ДР към ЗАКОНА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И. КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ, чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и. К услуги от потребителите на В и. К оператора ,. и. К‘‘О. и. чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи. Ползвател е на услугата, предоставена му от дружеството-ищец.
Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.1 от Наредба№4/2004г. на МРРБ за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, ,,Получаването на услугите на ,. и. К‘‘се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и. одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и. канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и. от съответния регулаторен орган ‘‘. Общите условия на ,. и. К‘‘О. са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014. С откриването на партида на Е.А.Г. за процесния имот и. непрекъснатото ползване от нейна страна на водоснабдителната услуга, без да се установи да е правила каквито и. да било възражения или да е подавала жалби, ответницата,чрез своите конклудентни действия, изцяло се е съгласила с посочените общи условия на оператора. Не се изисква отделно да има сключен договор с ,. и. К‘‘ оператора, за да е налице валидна облигационна връзка между страните.
На първо място заключението по СИЕ безспорно установи, че сумата, която се претендира от ищеца ,. и. К‘‘ООД към 05.02.2020 г.отговаря на изразходваното количество питейна вода, като дължимата главница е в размер на 232,58 лв.; размерът на дължимата мораторна лихва е 30,89 лв.; от друга страна, няма постъпили плащания от страна на ответницата.
На следващо място, съгласно чл. 23, ал.4 от Общите условия на ,. и. К‘‘ О.: ,,Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и. длъжностно лице на В и. К оператора, като се посочват трите имена и. адреса на свидетеля‘‘. От цитираната разпоредба се налага извода, че чрез редовно полаганите от ответницата-потребител или неин представител подписи в карнета, Е.Г. е направила извънсъдебно признание на сумите, начислени й за потребена вода за имот в г. ж. б. в. а.- като количество и. стойност.
От гореизложеното се установява облигационната връзка между страните. Договорната отговорност по чл.79, ал.1 от ГПК е виновна отговорност. ,. и. К‘‘ООД гр.Монтана е изправна страна по облигационната връзка, като е изпълнила своето задължение да снабдява с вода за битови нужди имота на ответницата в гр.Монтана. Дължимите суми са изцяло установени по своето основание и. размер.
Съдът намира, че отв. Г. е неизправната страна по правоотношението, като виновно не е изпълнила своето задължение по облигационното правоотношение с ,. и. К‘‘О., а именно изцяло и. в срок да заплати цената за ползваната от нея питейна вода за процесния имот, което е в нейна доказателствена тежест да установи съгласно общото процесуално правило по чл. 154, ал.1 от ГПК.
Вземанията са установени по основание и. размер, падежирали и. изискуеми са, поради което и. са дължими в заявените в исковата молба размери.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че главният установителен иск за главница, като изцяло основателен и. доказан по основание и. размер, следва да бъдат уважен.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата, е обусловен от главният иск. Предвид фактът, че главното вземане се уважава в пълен размер и. съгласно заключението на вещото лице по СИЕ, което потвърждава, че мораторната лихва върху главницата, начислена за периода от 13.02.2017г. до 05.02.2020 г. е в посочения в исковата молба размер от 30,89 лв., то този акцесорен иск следва също да се уважи в пълен размер.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да претендира да му бъдат заплатени направените от него деловодни разноски в производството-както в настоящото исково, така и. тези в заповедното ч.гр.д.248/2020 г. по описа на РС-Монтана-за внесени държавни такси, депозит за особен представител на ответницата, както и. за депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът, на осн.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 5 от ЗВ и. чл.86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,. и. К., БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и. адрес на управление: г. у. С. представлявано от Управителя и. В. И. КЪМ Е.А.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, както следва: 232,58 лв. главница, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 12.01.2017 г. до 05.12.2019 г., за имот, находящ се в г. ж. б. в. а., съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и. мораторна лихва от 30,89 лв. начислена за периода от 13.02.2017 г. до 05.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ 06.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 148/07.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 248 по описа на Районен съд-Монтана за 2020 г.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Е.А.Г., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ЗАПЛАТИ на ,. и. К., БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и. адрес на управление: г. у. С. представлявано от Управителя и. В. И. сумата от общо 525,00 лв. направени деловодни разноски по гр.д.№ 1692/2020г. по описа на РС-Монтана- за държавна такса, депозит за особен представител на ответницата и. депозит за вещо лице, както и. 25,00 лв. деловодни разноски по ч.гр.д. № 248/2020 г. по описа на Районен съд-Монтана за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: