Решение по дело №9369/2018 на Софийски градски съд

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 20.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9369 по описа за 2018 година, прецени:

Производство по чл. 250 от ГПК.

Делото е било образувано по предявен от К.В.Г. срещу З. „Л.И.“ иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпила смърт на М.Х.Р.и Й.Х.Д.при ПТП на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307, причинено от Т.Д. П.. Ищцата е предявила срещу Т.Д. П. иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на законна лихва върху претендираното срещу застрахователя обезщетение, предявен като частичен за сумата от 200 лева като част от претенция за лихва в размер на 13 000 лева. 

Ответницата Т.Д. П.  е предявила обратен иск срещу ответника „З.Л.и.“ АД при условията на евентуалност, ако бъде уважен предявеният срещу ответницата иск по чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на съответника „З.Л.и.“ АД да й заплати сума от 200 лева, предмет на частичния иск, като част от претенция от 13 000 лева дължими лихви. Претендира и за направените по делото разноски. Обратният иск е бил приет за съвместно разглеждане по делото.

С решение № 8055 от 27.11.2019 г. по гр. дело № 9369/2018 г. съдът е осъдил ответника „З.Л.и.“ АД да заплати на ищцата К.В.Г. застрахователно обезщетение в общ размер 300 000 (триста хиляди) лева за неимуществени вреди, като отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ над тази сума до пълния предявен размер от 400 000 лева. Със същото решение съдът е осъдил ответницата Т.Д. П. да заплати на ищцата К.В.Г. сумата от 200 (двеста) лева част от дължима законна лихва върху обезщетение в размер на 300 000 лева за периода от 25.11.2016 г. до 02.10.2018 г., предявен като частичен иск от претенция в размер на 13 000 лева.  Произнесъл се е и по направените по делото разноски.

Съдът не се е произнесъл по предявения от Т.Д. П. срещу „З.Л.и.“ АД обратен иск за сумата от 200 лева. С молби вх. № 1862 от 08.01.2020 г. и 4197 от 14.01.2020 г. ответницата по главния иск и ищца по обратния иск П. е направила искане за допълване на решението и произнасяне по обратния иск.

Преписи от исканията са изпратени на страните. Ищцата не взема становище. С молба вх. № 15156 от 05.02.2020 г. ответникат „З.Л.и.“ оспорва исканията в частта за претенцията за разноски.

Искането за допълване на решентието е основателно, като съдът следва да определи правната квалификация на иска, да изложи мотиви и да се произнесе за допълване на решението.

В предявения с отговора на исковата молба обратен иск (л. 40) ищцата и ответница по главнния иск Т.Д. П. излага, че нейният съответник по главния иск „З.Л.и.“ АД е бил уведомен за произшествието на 25.11.2016 г. в деня на неговото настъпване. Ищцата твърди, че нейният съпруг в деня на произшествието е уведомил ответника „З.Л.и.“ АД по телефона, а три дни по-късно е попълнил заявление за настъпване на застрахователното събитие. С горното били изпълнени задълженията на застрахованото лице по чл. 430 от КЗ. Това поражда отговорността на застрахователя и за лихвите, за които застрахованият отговора, съгласно чл. 429 от КЗ. Ищцата се позовава и на чл. 435 от КЗ, според който, ако е удовлетворил увреденото лице, застархованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума.

Като се основава на тези обстоятелства, ищцата по обратния иск прави искане до съда, в случай че бъде уважен предявеният по настоящото дело иск срещу нея, да осъди ответника „З.Л.и.“ АД да й заплати сумата от 200 лева, част от претенция за законна лихва в размер на 13 000 лева. Претендира и за разноски.

Ответникът „З.Л.и.“ АД оспорва обратния иск.

Предявеният обратен иск е с правно квалификация чл. 435 във вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното:

По делото е прието за установено с решение № 8055 от 27.11.2019 г., че настъпилото ПТП на 25.11.2016 г. на път ІІІ-307 и настъпилата при ПТП смърт на пострадалите Й.Х.Д. М.Х.Р., майка и втори баща на ищцата, са виновно причинени от ответницата по главния иск Т.Д. П.. Съдът е определил справедлив размер на дължимото застрахователно обезщетение 300 000 лева. Искът по чл. 432 от КЗ е предявен за заплащане на обезщетение ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. С решението си съдът е присъдил законна лихва върху определеното застрахователно обезщетение от дата 03.10.2018 г. По предявения частичен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД съдът е приел, че ответницата П. като деликвент дължи заплащане на законна лихва от датата на произшествието – 25.11.2016 г. до изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ, който е изтекъл на 02.10.2018 г.

Съгласно чл. 429 ал. 3 във вр. с ал. 2 т. 2 от КЗ, застрахователят дължи заплащане на лихвите за забава, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. `1 т. 2 от КЗ. От представеното от ищцата П. уведомление за застврахователно събитие (л. 43) е видно, че застрахователят е бил писмено уведомен за застрахователното събитие на 28.11.2016 г. от М.С. П., който е застрахован, съгласно представената застрахователна полица. От показанията на застрахования като свидетел се установява, че той е уведомил застрахователя по телефона на датата на произшествието 25.11.2016 г. (л. 256). Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че ответникът „З.Л.и.“ АД е бил уведомен за застрахователното събитие на датата на събитието. Горното обуславя дължимост от застрахователя в полза на пострадалото лице на лихви за забава от датата на застрахователното събитие, съгласно чл. 429 ал. 3 във вр. с ал. 2 т. 2 от КЗ.

Тъй като искът за заплащане на законна лихва е предявен от ищеца и уважен от съда срещу ответницата Т.Д. П., това поражда право на ответницата да получи паричната сума, на чието заплащане е осъдена по пердявения срещу нея иск, съгласно чл. 435 от КЗ. Горното обуславя извод за основателност на предявения при условията на евентуалност частичен обратен иск за сумата от 200 лева като част от претенция в размер на 13 000 лева.

Ответникът по обратния иск следва да заплати на ищцата по обратния иск разноските, на които ищцата е била осъдена при уважаване на главния иск – 300 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса. Ищцата по обратния иск е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева (л. 161). Ответникът по обратния иск „З.Л.и.“ АД не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от тази ищца, а само срещу възнаграждението по главния иск (с.з. л. 259), съдът следва да присъди в тежест на „ЗК Бул инс“ изцяло разноските, направени от ищцата по обратния иск.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            Допълва решение № 8055 от 27.11.2019 г. по гр. дело № 9369/2018 г. на СГС, като постановява:

            Осъжда „З.Л.и.“ АД *** да заплати на Т.Д. П. сумата от 200 (двеста) лева, , която сума съдът е осъдил Т.Д. П. да заплати на К.В.Г. част от дължима законна лихва върху обезщетение в размер на 300 000 лева за периода от 25.11.2016 г. до 02.10.2018 г., предявен като частичен иск от претенция в размер на 13 000 лева.

            Осъжда „З.Л.и.“ АД да заплати на Т.Д. П. сумата от 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение и сумата от 50 (петдесет) лева държавна такса, които суми съдът е осъдил Т.Д. П. да заплати.

Осъжда „З.Л.и.“ АД да заплати на Т.Д. П. сумата от 1000 лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: