Р Е Ш Е Н И Е №
261395
гр. Пловдив, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2482 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от А.С.Ч., ЕГН **********,*** против
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София , бул. „Цар Борис ІІІ“ 136в, с
която е предявени иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8784 лв.- обезщетение
за причинени на застрахованото МПС – лек автомобил с рег. № *** имуществени
вреди, вследствие на ПТП от 08.02.2018
г. на основание сключен договор за застраховка, съгласно Застрахователна полица
№ *** и Анекс № 1 от 01.12.2017 г. и Анекс за промяна на общите условия, както
и законна лихва върху главницата, считано от
11.02.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
сумата от 646,60 лв. – обезщетение за забава на главницата за периода от
23.05.2018 г. до 10.02.2019 г.
Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че е собственик на МПС с
рег. № ***, марка „***“, като на 01.12.2017 г. сключил с ответника договор за
застраховка „Каско“ за притежаваното от нея МПС. Освен договорът били подписани и два Анекса,
както следва – Анекс № 1 от 01.12.2017 г. и Анекс за промяна на общите условия.
Застрахователната сума по сключения договор се сочи, че е в размер от
12 500 лв., а застрахователната премия е 718,47 лв., като е договорено
заплащането й на 4 равни вноски, всяка от които в размер на 179, 91 лв.
Застрахователният договор е сключен за срок от 07.12.2017 г. до 06.12.2018 г.,
като в застрахователното покритие са включени рисковете пожар, природни
бедствия, ПТП, злоумишлени действия на
трети лица, кражба или грабеж на цялото МПС и други, настъпили не по волята на
водача щети /раздел ІІІ, т. 7 от Общите условия/.
На 08.02.2018 г. ищецът сочи, че е
претърпяла ПТП на път ***, за което е съставен АУАНН и Наказателно
постановление. За настъпване на ПТП-то ищецът твърди, че е уведомила застрахователя
веднага, като се обадила на телефона, който й е предоставен от дружеството.
Била изпратена мобилна група на мястото на ПТП, извършили първи оглед на
автомобила, описали щетите и изпратили пътна помощ за транспортиране в доверен
сервиз, за което ищецът заплатила и услуга транспорт в размер от 84 лв. Бил
съставен и протокол, от който ищецът не е получила екземпляр. Автомобилът
останал в доверения сервиз за втори оглед, насрочен за 27.02.2018 г. Ищецът
твърди, че е изпълнила задълженията си по сключения договор за застраховка,
като е депозирала всички необходими документи, свързани с претенцията й за
щети, вследствие на настъпило застрахователно събитие. В края на месец април
получила и номера на образуваната щета, но с оглед невъзможността да се свърже
по телефона, за да получи информация, депозирала писмена молба на 22.05.2018
г. Два месеца след това ищецът получила
писмен отговор от ответника, който я уведомява, че е налице тотална щета /пълна
загуба/, поради и което за да получи застрахователно обезщетение следва да
представи удостоверение за прекратяване на регистрацията на увреденото
МПС. Ищецът уведомила застрахователя, че
не желае да прекратява регистрацията на автомобила, тъй като счита, че вредите
не са от такова естество. Била уведомена по телефона, че застрахователят е
определил обезщетение в размер от 7051,99 лв., което може да получи на каса
след представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС-то.
На 11.08.2018 г. ищецът депозирала писмено възражение против размера на
определеното обезщетение, което не съответства на договореното, както и по
отношение на извода за наличие на тотална щета.
На 31.08.2018 г. ищецът получила писмен отговор от ответника, който
заявява, че ще изплати застрахователното обезщетение след прекратяване на
регистрацията на автомобила. На 03.10.2018 г. била връчена на ответното
дружество покана от ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 8700 лв., но
не постъпило плащане. Посочени са констатираните по описи заключение щети от
27.02.2018 г. Твърди се, че към днешна дата автомобилът е годен за експлоатация
и напълно възстановен, като общият размер на причинените щети е в размер на
8784, 41 лв., включващи сумата от 84 лв. –услуга за транспортиране,
7880,41 лв.- закупени материали за
извършения ремонт на изброените детайли от т.1 до т. 38 от Проформа фактура №
1390/16.04.2018 г., издадена от Лип Кар ЕООД и сумата от 820лв. за труд за
извършените дейности по отстраняването на щетите. Претендира се и обезщетение за забава за периода от 23.05.2018 г. до 11.02.2019 г.,
както и законна лихва.
В срок е постъпил отговор от ответника,
който оспорва исковете, като неоснователни по подробно изложени
съображения. Счита, че претендираните от
ищеца имуществени вреди на процесния автомобил представляват тотална щата на
моторното превозно средство по смисъла на КЗ. В тази връзка сочи, че съгласно
чл. 390 КЗ тотална щата на моторното превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Посочва се, че към момента на ПТП-то действителната
стойност на процесното МПС е около 9 000 лв. т.е. за да е налице тотална щета следва
стойността на разходите за необходимия ремонт да надвишава 6300 лв., което
обстоятелство не се оспорва от ищеца. Същевременно възстановителните разходи за
ремонта му са над 18 000 лв. Ответникът посочва, че за да се заплати
обезщетение, определено като тотална щета на моторното превозно средство,
следва ползвателят на застрахователната услуга да представи удостоверение от
компетентните регистрационни органи по прекратяване на регистрацията на МПС, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила
тотална щета. В случая такова удостоверение не е представено, поради и което
ответникът счита, че не дължи застрахователно обезщетение и претенциите на
ищеца са неоснователни. С оглед неоснователност на иска за главница се сочи, че
е неоснователен и искът за обезщетение за забава. Твърди, че е налице
подзастраховане по смисъла на чл. 389 КЗ, като възстановителната стойност на
застрахованото имущество надвишава значително уговорената застрахователна сума.
Същевременно т. 22 от Общите условия, приложими към процесния застрахователен
договор, във вр. с чл. 389, ал. 2 КЗ, ако застрахователният договор е сключен с
уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според
съотношението между застрахователна сума и възстановителна стойност. В този
смисъл се сочи, че дори да се установи основателността на ищцовата претенция,
то размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи по реда на
чл. 389, ал. 2 КЗ. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, въз основа
на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото и от
приетите писмени доказателства се установява наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка, съгласно
Застрахователна полица № *** и Анекс № 1 от 01.12.2017 г. и Анекс за промяна на
общите условия, както и по отношение на срока
на договора и на застрахователните лимити.
На 01.12.2017
г. между ищеца в качеството на застрахован и ответника в качеството на застраховател е сключен Договор за
застраховка Каско на МПС с обект на застраховката лек автомобил марка *** с
рег. № *** и срок на покритие от 07.12.2017 г. до 06.12.2019 г. В договора е отразена действителна стойност
12 500 лв. и застрахователна сума 12500 лв. и застрахователна премия в
размер на 718,47 лв., платима на 4 вноски от по 179,52 лв. с падеж на
последната вноска 07.09.2018 г. С Анекс № 1 от 01.12.2017 г. към договора е
уговорено застрахователно покритие извън територията на Република България.
Подписан е и Анекс за промяна на общите условия и по – конкретно – т. 14.11.
относно изискуеми документи при регистриране на ПТП. На 05.12.2017 г. е
изготвен талон за оглед на автомобила, в който е отразено, че застрахователната
стойност на автомобила е 12500 лв., като не са отразени забележки на
застрахованото МПС. Посочено е, че същото е с фабрична аларма, която е изправна
и неблокираща. В предходните огледи, касаещи предходните договори за
застраховка е отразено, че алармата е блокираща, като при първия оглед се сочи,
че е налице и фабричен имобилайзер. Приети са като писмени доказателства и
свидетелство за управление на МПС на ищцата, както и свидетелство за
регистрация на МПС, включително и контролен талон.
Приети са като писмени доказателства, приложимите към
сключения застрахователен договор общи условия. Съгласно т. 7 от общите условия
застрахователният договор покрива частична щета или тотална загуба – пълна щета
на застрахованото МПС, настъпила вследствие на реализиране на покрити рискове
при условие, че застрахованият е изпълнил задълженията си като страна по
договора и не е налице общо или специално обезщетение. В т. 7.2. е предвидено,
че в обезщетението могат да се включат целесъобразни и разумни транспортни
разходи и разходи за товарене и разтоварване, когато МПС – то е повредено от
застрахователното събитие до такава степен, че е невъзможно да се придвижва на
собствен ход. Предвидено е, че тези разходи се доказват с платежен документ,
издаден на застрахования от фирмата, извършила транспорта на МПС и се заплащат
до лимит, посочен в съответната клауза. В раздел VІІ, т. 20 е предвидено, че
застрахователната сума е тази, за която е застраховано МПС, като същата следва
да бъде равна на действителната стойност.
Отразен е начинът на изчисляване на действителната стойност. В т. 23 от ОУ е предвидено, че ако
застрахователната сума е по – ниска от действителната стойност, то при
възникване на застрахователно събитие обезщетението се определя в съотношение
на застрахователна сума към действителна стойност, а съгласно т. 22 при по –
голяма от действителната застрахователна стойност отговорността на
застрахователя е до размера на действителната стойност, като надплатената
застрахователна премия не се връща. Тъй като в застрахователния договор е посочено,
че застрахованото МПС е произведено 2005 г., то съдът счита, че по отношение на
процесното МПС са приложими начините на определяне на дължимо обезщетение,
съгласно т. 34.2. от Общите условия, а именно: по експертна оценка по писмено
искане от застрахования или по представени фактури, издадени от автосервиз,
избран от застрахования, като с оглед размера на застрахователната премия, не е
предвидена възможност за отказ от изплащане от страна на застрахователя.
Предвидена е и трета възможност, а именно: отстраняване на щетите в доверен
сервиз на застрахователя само след писмено съгласие на застрахователя и
издаване на възлагателно писмо. В т. 39 от приложимите общи условия е
предвидено, че т. 39.2. - тотална щета е налице, когато стойността на обезщетението
надвишава 70 % от действителната стойност (застрахователната сума) , както
и съгласно т. 39.3, когато МПС е
повредено до такава степен, че е икономически неоправдано да се ремонтира и
възстановява. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът се позовава на първата хипотеза на тотална щета – т. 39.2.
Не се оспорва настъпването на застрахователното събитие,
като същото е удостоверено и в приетия по делото протокол за ПТП.
На датата на настъпване на застрахователното събитие –
08.02.2018 г. ищцата е депозирала пред застрахователя – ответното дружество
уведомление за настъпване на застрахователно събитие, в което описва случилото
се и посочва, че са настъпили щети по предната част на автомобила. В
уведомлението е посочено, че отстраняването на щетите ще бъде извършено от
автосервиз, посочен от застрахователя, като е отразено и името на сервиза
Липкар. Описани са приложените към уведомлението документи, сред които е АУАН и
свидетелство на управление на МПС на ищцата.
По делото е приета като писмено доказателство фактура от
09.02.2018 г., ведно с фискален бон от същата дата за заплащане от страна на
ищцата на сумата от 84 лв. за превоз на аварирал автомобил - ***. Тази фактура
и фискален бон са представени и на застрахователя.
На 15.02.2018 г. е издадено Наказателно постановление, с
което е наложена глоба на ищцата за това, че на 08.02.2018 г. около *** в
община *** на път ***, като водач на гореописаното МПС е извършила следните
нарушения, а именно: След знак Б-2 спира, но не пропуска насрещно движещия се ***
и реализира ПТП с материални щети.
Посочено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не
съобразява поведението си с пътните знаци. Наказателното поставновление е
издадено въз основа на АУАН от 08.02.2017 г.
На 08.02.2018 г. от застрахователя е изготвен опис
заключение, в който са описани констатираните при първия оглед щети на
застрахования автомобил. На 27.02.2018
г. е направен още един оглед на автомобила, като са констатирани допълнителни
щети, подробно описани в опис заключение от тази дата.
На 23.02.2018 г. ищцата е депозирала пред застрахователя
– ответното дружество молба за изплащане на застрахователно обезщетение по
образуваната щета с № ***. Иска се възстановяване на автомобила, като е
изразено изрично желание за това и нежелание за разглеждане на щетата, като
тотална щета и за бракуване на автомобила.
Междувременно на 16.04.2018 г. от Лип Кар ЕООД е издадена
проформа фактура на стойност от общо 17890,57 лв., включваща сумата от 7880,41
лв.- материали, 7028,40 лв.- труд, както и дължимия ДДС.
На 23.05.2018 г. ищцата е депозирала молба до ответното
дружество застраховател с приложено удостоверение за банкова сметка.
***.07.2018 г. от ответното застрахователно дружество е
изготвен доклад по щета № *** с който е определено застрахователно обезщетение
в общ размер от 7051,99 лв., включваща обезщетение в размер на 6967,99 лв. и 84
лв. – разходи за репатриране. Отразено е наличие на 70 % тотална щета. В
доклада е отразено, че не са налице неплатени дължими вноски по
застрахователната полица. В експертиза от същата дата е отразено, че вследствие
на застрахователното събитие от 08.02.2018 г. възстановяването на автомобила е
необосновано от икономическа гледна точка, като предвид така изложеното се
предлага да се приложи изплаща на тотална щета – 70 % от застрахователната
стойност.
В отговор на депозираните от ищцата молби на 24.07.2018
г. ответното дружество е изпратило писмо до ищеца с копие до сектор ПП при ОД
на МВР – Пловдив, с което се сочи, че определеното застрахователно обезщетение
съгласно раздел Х, т. 39.2. от ОУ представлява тотална щета (пълна загуба). Отразено
е, че с цел приключване на преписката и изплащане на обезщетението следва да се
представят документи за прекратяване на регистрацията на ***.
На 11.08.2018 г. е изпратено възражение от ищцата до
ответника, в което се описват извършените действия и се оспорват изводите на
застрахователя за наличие на тотална щета. Оспорва се размера на определеното
застрахователно обезщетение, като се сочи, че същото не представлява 70 % от
застрахователната стойност и съответно щетата не представлява тотална
такава. Възражението е получено от
ответника на 14.08.2018 г. В отговор на
това писмо ответникът уведомява ищцата, че размерът на застрахователното
обезщетение е определен съобразно действителната стойност на застрахования
автомобил към датата на ПТП –то. Отново
се сочи в писмо от 31.08.2018 г., че застрахователно обезщетение ще бъде
изплатено след представяне на документи за прекратяване на регистрацията на
процесното МПС.
На 01.10.2018 г. ищцата е изпратила покана до ответното
дружество за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 8700 лв. в
тридневен срок от получаване на поканата.
Поканата е получена от ответника на 03.10.2018 г. В отговор на поканата ответното дружество е
посочило, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Твърди се,
че размерът на определеното обезщетение изцяло съответства на констатираните
вреди, като се иска представяне на документ за прекратяване на регистрацията.
Прието е като доказателство Становище от 08.10.2018 г. от
Автосервиз Лип Кар ЕООД по щета № ***, в което са описани извършените ремонтни
дейности. Отразено е, че автомобилът е технически изправен и годен за употреба.
Даден е гаранционен срок от 12 месеца.
Становището е подписано от Л. П. Направено е измерване на показателите
на автомобила на 02.10.2018 г. и на
10.10.2018 г. между ищцата и ***, представител на Автосервиз Лип Кар ЕООД е
подписан приемо – предавателен протокол за процесния автомобил. В протокола е
отразено, че МПС –то се предава на собственика от сервиза след извършения
ремонт с всички екстри, принадлежности и допълнително оборудване.
След извършения ремонт на 07.12.2018 г. ответното
дружество е изготвило опис- заключение, като се посочено, че е извършен
контролен оглед след извършване на ремонта и е направен снимков материал.
От приетото по делото, като писмено доказателство
удостоверение за техническа изправност на МПС се установява, че процесното МПС
е технически изправно и се допуска да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване.
От приетото по делото заключение на съдебноавтотехническата
експертиза се установява, че действителната пазарна стойност на лекия автомобил
*** към датата на застрахователното събитие 08.02.2018 г. , определена по
метода на Пазарните аналози е 12450 лв. Среднопазарната стойност на ремонта за
възстановяване на автомобила с нови оригинални авточасти е 20347,36 лв., а
среднопазарната стойност на ремонта при вграждане на части – втора употреба е
8618,92 лв., като към тази стойност се добавя и стойността от 84 лв. за превоз
на аварирал автомобил, като общата стойност достига размера от 8702,92 лв.
Вещото лице установява, че към датата на сключване на договора действителната
пазарна стойност е 12 751 лв. Съпоставя се стойността по издадената
проформа фактура от Лип Кар ЕООД и среднопазарната стойност за отремонтиране на
автомобила с нови части, като се сочи, че в този случай отремонтирането на
автомобила е икономически нецелесъобразно. Съпоставяйки обаче среднопазарната
стойност на отремонтиране с части втора употреба вещото лице стига до
заключението, че възстановяването на автомобила е икономически изгодно. Вещото лице посочва, че в материалите по
делото няма данни по време на ремонта за възстановяване на автомобила след ПТП
да са правени подобрения в доверен сервиз. Отразено е, че в проформа фактурата,
издадена от Лип Кар ЕООД е оферирана и система за паркиране, като заводското
оборудване на процесното МПС не е с такава система. Не се изключва възможността
процесното МПС да е имало такава система преди ПТП-то. Още повече, че така
отразеното в проформа фактура не е изрично оспорено от ответника, като тази
щета е изрично описана от застрахователя при втория оглед на автомобила в Опис
заключение от 27.02.2018 г. в позиция
18. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице посочва, че счита, че
именно описаните в проформа фактура части и дейности са реално поставени и
извършени за процесния автомобил. Той посочва, че прави този извод не само от
представената проформа от сервиза, но и от получения от застрахователя снимков
материал и извършените огледи, включително и трети оглед, при който е
констатирано извършеното в сервиза отремонтиране на автомобила. Въпреки, че в проформата не са посочени
изрични номенклатури, то тези части посочва, че отговарят на увредените
детайли. Вещото лице посочва, че в случай, че автомобилът се отремонтира с нови
оригинални части, то това би било икономически неизгодно. Доколкото автомобилът
следва да придобие това състояние, което е имал преди увредата, то вещото лице
посочва, че за него най – правилното решение е възстановяване на автомобила с
части втора употреба. Такава е и практиката при такива автомобили, те да се
върнат във вида преди увредата. Доколкото няма номера в проформа фактурата, то
вещото лице посочва, че не може да се установи дали са вложени алтернативни
части или такива втора употреба. Относно
частите втора употреба вещото лице посочва, че не всеки може сам да ги открие,
доколкото те следва да отговарят и на определен стандарт и са нужни
познания и съответните контакти.
От разпита на управителя на сервиза Лип Кар ЕООД – *** се
установява, че процесният автомобил е закаран в неговия сервиз непосредствено
след ПТП-то, като е изготвена проформа фактура и са отремонтирани увредените детайли след извършените огледи от
застраховател. Свидетелят посочва, че
автомобилът е бил отремонтиран, като доколкото същият се поддържа в сервиза и
към настоящия момент, то той посочва, че автомобилът е технически изряден.
Известно му е, че е минал и технически преглед. Посочва, че продължава да
обслужва автомобила – смяна на масла, обслужване и други. Посочва, че се прави диагностика преден и
заден мост и като се установи, че всичко е нормално автомобилът вече
отремонтиран се предава на клиента. Посочва, че няма задължения към ответното
застрахователно дружество за отремонтиране на автомобила. Изрично сочи, че
автомобилът е отремонтиран с части втора употреба – оригинални и алтернативни
части, които са предназначени за европейския пазар. В тази връзка посочва, че работи
основно с Тандер Корпорация АД, който е основен доставчик на части за цяла
България, както за оригинални нови, така и за втора употреба. Посочва, че
частите, които е поставил са технически изрядни, както и че притежава
необходимото средно специално техническо образование с профил – автомобили.
Свидетелят посочва, че е наясно в кой случай се влагат алтернативни части и в
кой случай такива втора употреба, като тази преценка е направена и за процесния
автомобил. Преценката касае не само цената, но и доколкото се предлагат алтернативни части и могат ли да
се поставят на този автомобил за отстраняване на конкретната увреда.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по реда на посочената разпоредба, трябва да се установи
наличието на следните предпоставки- съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка – „Каско“; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит
от застраховката риск, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 408
от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
В случая е безспорно, а и се
установи от представената застрахователна полица наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
между ищеца и ответника, със срок на
действие от 07.12.2017 г. г. до 06.12.2018
г. Процесният автомобил е бил застрахован при ответното дружество по
застраховка "Каско ", по която, съгласно приетите по делото Общи
условия на застрахователя, ПТП- то е покрит риск.
Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ,
застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или
първата вноска от нея, в случай че премията е на разсрочено плащане. Ответникът не оспорва заплащането на
застрахователната премия по договора, от което следва, че е налице
застрахователно покритие към датата на настъпване на ПТП-то 08.02.2018 г.
Не се оспорва и от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че на датата на настъпването на
процесното ПТП, застрахованият е уведомил застрахователя.
В чл. 403 КЗ е предвидено, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от
узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя,
освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, като в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че срокът за
уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора не може да е
по-кратък от три работни дни от узнаването, поради и което съдът счита, че ищецът е уведомил своевременно
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
За да откаже да заплати застрахователно
обезщетение, ответникът е посочил, че е
налице тотална щета на застрахованото МПС, поради и което и на основание чл.
390, ал. 2 КЗ и общите условия,
застрахователното обезщетение следва да се изплати след представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС-то. Освен това в отговора
на исковата молба ответникът посочва, че в настоящия случай е налице
подзастраховане и при изчисляване на обезщетението следва да се вземе предвид
разпоредбата на т. 22 от ОУ и чл. 389, ал. 2 КЗ.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ,
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка -арг. от чл. 400 от КЗ.
От събраните
по делото писмени доказателства и приетото заключение на САТЕ, не се установява
твърдяното от ищеца подзастраховане, доколкото вещото лице посочва, че
пазарната стойност на застрахованото МПС към датата на сключване на договора за
застраховка е в размер на 12791 лв., което надхвърля уговорената в договора
застрахователна стойност от 12500 лв.
От приетото по делото
заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло се установява, че към датата
на сключване на застрахователния договор действителната стойност на МПС – то е
в размер от 12 751 лв., а към датата на ПТП-то тази стойност е в размер от
12450 лв. Не се установяват твърденията
на ответника, че към датата на ПТП-то действителната стойност на увредения
застрахован автомобил е била в размер на 9000 лв. Липсват подобни констатации и
в приетите писмени доказателства, като в експертизата по образуваната щета се
сочат обстоятелства, които не съответстват на отразеното в застрахователния
договор. Експертът е посочил, че застрахователната стойност по полица е 9954,27
лв., каквато е и действителната стойност, а видно от отразеното в полицата
застрахователната стойност е в размер на 12 500 лв. Предвид така
изложеното съдът счита, че следва да се възприеме изцяло като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено заключението на вещото лице по приетата САТЕ
за установяване на действителна стойност на МПС към датата на сключване на
застрахователния договор в размер от 12751 лв. и към датата на процесното ПТП –
12450 лв.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в
натура на вредите, или 2. експертна оценка - при
изплащане на парично обезщетение. По делото не се твърди, нито се установява
да договорено изплащане на вредите в
натура, като в уведомлението за щета е посочен сервиз, в който да се
отремонтира автомобила, но липсва както възлагателно писмо, така и твърдения,
че такова впоследствие е изготвено. При
разпита в съдебно заседание управителят на автосервиза, в който е отремонтиран
застрахования автомобил изрично заявява, че не е поемал задължения към
застрахователното дружество във връзка със сключения договор за застраховка се
неговия клиент – ищец в настоящото производство.
От приетата по делото експертна
оценка от застрахователя не се установя какъв е действителния размер на щетите,
като експертът е отразил, че е налице тотална щета и е определил обезщетение в
размер на 70 % от считана от него застрахователна стойност, представляваща и
пазарна такава от 9954, 27 лв., като определил обезщетение за тотална щета в
размер на 6967,99 лв.
От приетото по делото
заключение на САТЕ се установява, че стойността на ремонта при вграждане на
части – втора употреба е 8618,92 лв., като към тази стойност се добавя и
стойността от 84 лв. за превоз на аварирал автомобил, като общата стойност
достига размера от 8702,92 лв., като това е икономически целесъобразно. Тази стойност освен това не
надвишава 70 % от застрахователната стойност, а именно: сумата от 8750 лв. При
разпита в съдебно заседание се установява, че за да придобие автомобилът
състоянието, което е имал преди увредата, то вещото лице посочва, че за него
най – правилното решение е възстановяване на автомобила с части втора употреба.
Такава е и практиката при такива автомобили, те да се върнат във вида преди
увредата. Вещото лице установява, както
от няколкото огледа на автомобила, извършени от застрахователя и направени
снимки, така и от приетата като писмено доказателство проформа фактура, че
отразените в нея части и извършени дейности са действително вложени и осъществени. Още повече, че от приетия по делото талон за
технически преглед се установява, че две години след ремонта, автомобилът все
още е в техническо състояние, годно за движение.
От приетите по делото
доказателства и заключението на САТЕ не се установяват твърденията на
ответника, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
С оглед на така изложеното и
доколкото не се установява при условията на пълно и главно доказване, че
стойността на вложените части втора употреба и осъществения ремонт е именно в
размера, посочен от ищеца – 8700 лв., то съдът приема, че исковата претенция се
явява основателна и доказана до размера на отремонтирането на автомобила с
части втора употреба, ведно с разходи за превоз на авариралия автомобил,
съгласно общите условия, в общ размер от 8702,92 лв., установен от вещото лице
в приетото по делото заключение на САТЕ. За разликата между пълния претендиран
размер от 8784 лв. и уважения такъв от 8702,92 лв. исковата претенция за
осъждане на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. Следва да се присъди и законна лихва върху
уважената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Относно претенцията
за обезщетение за забава.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В ал. 2 е предвидено, че дължимите
от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и
съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е
депозирала уведомление за щета, съдържащо в себе си и искане за оглед и оценка
на щетите, както и отстраняване на щетите в посочения автосервиз Липкар на
08.02.2018 г. Ищцата посочва, че на 23.05.2018 г. е представила всички изискуеми документи,
включително и банкова сметка, ***а от ответника и приета по делото преписка по
образуваната щета.
Съгласно цитираната разпоредба застрахователят дължи законна лихва, считано
от изтичане на 15 работни дни от представяне на всички изискуеми документи, от
което следва, че периодът, за който се дължи обезщетение за забава е с начална
дата 14.06.2018 г. (на 13.06.2018 г. изтича срокът от 15 работни дни, съгласно
цитираната разпоредба). Доколкото
претенцията е доказана по своето основание съдът определя нейният размер,
съгласно чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн калкулатор. За периода от
14.06.2018 г. до 10.02.2019 г. обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 8702,92 лв. е
в размер на 585,04 лв., като за разликата между
първоначално предявения иск за обезщетение за забава в размер на 646,60 лв. и
уважения такъв, както и за периода от 23.05.2018 г. до 13.06.2018 г. искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
в полза на страните по делото следва да се присъдят
разноски, съразмерно на уважена и отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът
претендира разноски и е представил доказателства за извършването им в размер от
1016 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение,
280 лв. – депозит за вещо лице, както и сумата от 401,36 лв. – платена
държавна такса или общ размер на разноските е 1697,36 лв. От така направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции следва в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 1671,69 лв. – разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, гр. София , бул. „Цар Борис ІІІ“ 136в да заплати на А.С.Ч.,
ЕГН **********,*** сумата от 8702,92 лв.
- обезщетение за причинени на застрахованото МПС – лек автомобил с рег. № ***
имуществени вреди, вследствие на ПТП от
08.02.2018 г. на основание сключен договор за застраховка, съгласно
Застрахователна полица № *** и Анекс № 1 от 01.12.2017 г. и Анекс за промяна на
общите условия, както и законна лихва върху главницата, считано от 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и сумата от 585,04
лв. – обезщетение за забава на главницата за периода от 14.06.2018 г. до
11.02.2019 г. и сумата от 1671,69 лв.- разноски по делото,
съразмерно на уважената искова претенция, като ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Ч., ЕГН **********,*** против
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София , бул. „Цар Борис ІІІ“ 136в
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата, между сумата от 8784 лв. и уважения размер на главница от 8702,92
лв., както и законна лихва върху отхвърлената главница, считано от 11.02.2019 г. до окончателното изплащане,
както и за разликата между сумата от
646,60 лв. и уважената сума от 585,04 лв.– обезщетение за забава на главницата,
както и за периода от 23.05.2018 г. до 13.06.2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Дафина
Арабаджиева /
Вярно с оригинала.
ПМ