Решение по дело №462/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. Р. К. от [населено място], против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 25-1253-000012 издадена на 14.02.2025г. от Началник Група в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като твърди, че неправилно било прието, че са налице предпоставките на чл.171, т.4 от ЗДвП. Твърди, че към датата на издавена на заповедта не са ми били отнети всички контролни точки, както е приел органа.

По изложените съображения, се иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се и разноски.

Ответникът –Началник група в сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Заповед № 25-1253-000012 издадена на 14.02.2025г. от Началник група в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, с която последния, на основание чл.171,т.4 от ЗДвП е приложил по отношение М. Р. К. от [населено място], принудителна административна мярка (ПАМ), изземване на свидетелство за управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДв.П. Отнето е СУМПС [номер]. В мотивите на заповедта е прието от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, като са посочени 3 бр. наказателни постановления, въз основа на които това е сторено, а именно : НП № 18-1253-000205/30.05.2018г., с което са отнети 12 к.т. от жалбоподателя, НП № 18-1253-001658/16.01.2019г., с което са отнети 20 к.т. от жалбоподателя и НП № 20-1253-000134/09.03.2020г., с което са отнети 12 к.т. Заповедта била връчена на адресата си на 19.02.2025г. Жалбата срещу нея е подадена в Адм.съд –Хасково на 28.02.2025г. и заведена с вх. № 2878/28.02.2025г. по описа на съда.

По делото са представени заверени преписи от НП № 18-1253-000205/30.05.2018г., с което са отнети 12 к.т. от жалбоподателя, НП № 18-1253-001658/16.01.2019г., с което са отнети 20 к.т. от жалбоподателя и НП № 20-1253-000134/09.03.2020г., с което са отнети 12 к.т., цитирани в оспорената заповед, като на същите е отбелязана и датата на влизане в сила на НП.
- С Наказателно постановление № 18-1253-000205/30.05.2018г. издадено от Началник група в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, на жалбоподателя са отнети 12 к.т. НП е връчено лично на оспорващия на 15.10.2018г. и е влязло в сила на 23.10.2018г. видно от направената в НП заверка.

-С Наказателно постановление НП № 18-1253-001658/16.01.2019г. издадено от Началник сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, на жалбоподателя са отнети 20 к.т. НП е връчено лично на оспорващия на 25.01.2019г. и е влязло в сила на 02.02.2019г. видно от направената в НП заверка.

-С Наказателно постановление НП № 20-1253-000134/09.03.2020г.издадено от Началник група в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, на жалбоподателя са отнети 12 к.т. НП е връчено лично на оспорващия на 16.11.2020г. и е влязло в сила на 24.11.2020г. видно от направената в НП заверка.

В Справка за нарушител/водач, издадена по отношение на жалбоподателя, са отразени съставените срещу оспорващия АУАН за нарушения по ЗДвП, издадените въз основа на тях НП и отнетите със същите контролни точки, които по брой изцяло съвпадат с посочените по-горе санкционни актове.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена

Заповед №8121К-12095/27.09.2023г. на Главен секретар на МВР с която С. Т. С. е преназначен на държавен служител на ръководна длъжност - Началник група в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково. Представена е и Заповед 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т.4 от ЗДвП, между които са и държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково - полицейски органи по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР. Издателят на акта изпълнява длъжността Началник група в сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково. Съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., на Министъра на вътрешните работи и обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в Раздел А, ІХ.т.9 длъжността „Началник група“ в ОДМВР е предвидена за заемане по служебно правоотношение, т.е. изпълняващият е държавен служител и по силата на същия класификатор е и полицейски орган по чл. 142, ал.1т.1 от ЗМВР. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Спазена е и формата по чл. 59, ал.2 от АПК при издаване на заповедта -същата е обективирана в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, поради което същата е мотивирана. Липсва съмнение по отношение на това с кои точно санкционни актове са отнети описаните в административният акт контролни точки от жалбоподателя.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилага принудителна административна мярка „Изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП“. Последната норма, от своя страна, предвижда водачите на които са отнети всички контролни точки, да губят правоспособността си и ги задължава да върнат свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да издаде заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законово изискуеми предпоставки : лице – водач на МПС, което притежава валидно СУМПС, на водача да са отнети максималният брой контролни точки и същия да не е върнал валидното си свидетелство си за управление в съответната служба на МВР.

Видно от приложената по делото справка за нарушител, жалбоподателя е придобил правоспособност за водач на МПС, като успешно е издържал изпит по протокол №619 от 07.12.1998г. за категория „С“, а с протокол № 1671 от 21.10.2011г.и за категория „СЕ“. Във връзка с така придобитата правоспособност, на И. Р. Д. последователно са били издавани следните СУМПС: № 4765140, валидно до 21.01.2008г., СУМПС [номер], валидно до 02.09.2008г., СУМПС [номер], валидно до 01.10.2018г., и СУМПС [номер] валидно до 28.11.2021г. и СУМПС [номер] валидно до 12.09.2022г.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че към датата на издаване на оспореният акт всички контролни точки на жалбоподателя са били отнети. Съображенията за това са следните:

Изложените в заповедта фактически основания от органа за отнемане на контролни точки на жалбоподателя с конкретно изброени наказателни постановления.

Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от същата наредба контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като в същото се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. е издадена на база чл. 157, ал.3 от ЗДвП. В пар. 2 от Наредбата е посочено, че същата отменя Наредба № Iз-1959 от 2007 г., а в пар. 3 че броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на тази наредба (4.02.2013 г) се запазва.

Идентични разпоредби по отношение общия брой контролни точки първоначално получавани от притежател на СУМПС-39 и относно начина на отнемането им се съдържат и в Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., в сила от 15.02.2008г. и действащата до приемането й Наредба № I-139 от 16.IХ.2002 г. , който подзаконови нормативни актове са пораждали своето действие при издаването на горецитираните съответни СУМПС и НП на жалбоподателя.

По делото, като писмени доказателства без оспорване по реда на чл.193 от ГПК от страните, са приети наказателните постановления цитирани в оспорената заповед, а именно: НП № 18-1253-000205/30.05.2018г., НП № 18-1253-001658/16.01.2019г., и НП № 20-1253-000134/09.03.2020г.

Неоспорена по реда на чл. 193 от ГПК от жалбоподателя е и представената от ответника справка за нарушител, приета с оглед установяване притежаваното от жалбоподателя СУМПС, издадени НП и наложени с тях административни наказания. Съгласно чл.25, ал.2 Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по место отчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система. Следователно същата, представлява годно доказателствено средство - удостоверителен документ. Жалбоподателят не твърди изрично да е оспорвал цитираните в процесната заповед наказателни постановления, нито представя доказателства в тази насока, още по-малко доказателства те да са отменени по съответния ред. След като няма данни, че тези постановления са обжалвани или отменени по съответния процесуален ред (което е в доказателствена тежест на жалбоподателя с оглед чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 АПК), то следва да се приеме, че наказателните постановления са влезли в сила, както е посочено в тях и в справката за нарушител. Това е така, тъй като не само цитираната справка, но и наказателните постановления представляват годно доказателствено средство – официални удостоверителни документи и се ползват с материална доказателствена сила (В тази насока Решение № 8872/14.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 8521/2015г. и др.). Предвид това, нормата на чл. 179, ал.1 от ГПК задължава съда да приеме за доказани фактите удостоверени със същите, вкл. касаещите отнемането на съответния брой контролни точки, връчването и влизането в сила на НП описани в обжалваната заповед. Общият брой на отнетите контролни точки на жалбоподателя, посочени в санкционните актове са общо 44 и безспорно надвишават максимално допустимия брой от 39 точки. Предвид факта, че посочените официални удостоверителни документи не са били оспорени от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, то в настоящото производство не е допустимо, а и необходимо изследването на въпроса за законосъобразното приложение на процедурата надлежно ли са връчени те , доколкото както вече бе посочено съдът е обвързан от отразеното в официалните документи.

За пълнота на изложението и с оглед твърденията на страната на жалбоподателя, съдът намира за уместно да посочи, че от представените по делото три броя наказателни постановления описани в оспорената заповед е видно, че са връчени лично на оспорващия и към датата на издаване на оспорената заповед са били влезли в сила.

Въпреки това съдът намира, че обжалваната заповед е несъответна на материалният закон и целта на същия.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Съгласно чл. 151, ал. 9, изр. второ от ЗДвП подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност.

По силата на чл. 24, ал.1,т.3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, приложима и към настоящия момент, след успешно полагане на проверовъчен изпит иззетото по реда на чл.171,т.4 от ЗДвП следва да се върне на същия. Т.е. независимо, че с отнемането на всички 39 к.т. водача е изгубил правоспособността си да управлява моторно превозно средство, валидно издаденото СУМПС не се отменя ex lege по силата на закона и загубва автоматично качеството си на документ удостоверяващ правоспособността. Това е така, тъй като свидетелството за управление на м.п.с. е документ удостоверяващ, а не пораждащ правоспособността на водачите на моторни превозни средства. Целта на мярката по чл.171,т.4 от ЗДвП е временно изземвайки документа удостоверяващ тази правоспособност, предвид факта че с отнемането на всички контролни точки от талона съответният водач на м.п.с. е вече неправоспособен такъв, да се осигури безопасността на движението по пътищата,с оглед преустановяване възможността неправоспособните водачи да се легитимират като правоспособни такива.

За да се наложи ПАМ по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП следователно е необходимо свидетелството за управление на м.п.с., което временно се отнема да е валидно. В противен случай се обезмисля прилагането на такава принудителна административна мярка, тъй като невалидното свидетелство,т.е. такова с изтекъл срок, не произвежда правно действие, съответно не удостоверява правоспособността на водача. В този смисъл Решение №7071 от 27.05.2014г. по адм. дело №337/2014г. на ВАС. В случая безспорно от представената от ответника справка е видно, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя което е отнето с оспорената заповед, е с изтекъл срок на валидност към 12.09.2022г.,респ. към датата на издаване на обжалваната заповед е невалидно и съответно не поражда удостоверително действие. Предвид това, с издаването на заповед за изземването на вече невалидно СУМПС не се постига целеният от закона ефект на принудителната административна мярка. Невръщането на СУМПС с изтекъл срок на валидност в случая може да е основание за ангажиране на административно наказателна- отговорност или основание за отказ да бъде издадено нова валидно СУМПС, но не е основание за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДвП. Казано по друг начин и отнесено към настоящият казус, административният орган е можел законосъобразно и в съответствие с целта на закона да издаде заповед, с която да приложи ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДвП спрямо жалбоподателя, само до изтичане срока на валидност на СУМПС на последния, но не и след този момент.

В този смисъл и практиката на настоящия съдебен състав по идентични случаи, изразена във влязлото в сила Решение от 12.07.2017г. по адм. дело № 269/2017г. по описа на АдмС-Хасково и Решение от 07.02.2018г. по адм. дело № 1041/2017г. по описа на АДмС-Хасково. Решение от 12.02.2018г.по адм. дело № 1069/2018г. по описа на АдмС-Хасково.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед макар и издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съблюдаване на съществените административнопроизводствени правила, поради наличието на основанията визирани в чл.146, т.4 и т.5 от АПК се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода по делото основателна се явява претенцията на оспорващия да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Същите са в размер на 210.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 200.00 лева заплатени разноски за възнаграждение на един адвокат съгласно представените по делото два Договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка –№ 25-1253-000012 издадена на 14.02.2025г. от Началник Група в сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.

ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на М. Р. К. от [населено място], с [ЕГН], разноски по делото в размер на 210.00(двеста и десет) лева.

На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.