Решение по дело №639/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 230
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20203200500639
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. гр. Добрич , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова

Георги К. Пашалиев
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20203200500639 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение №
82/25.06.2020 год. по гр.д.№ 507/2018 год. на Районен съд К.,допълнено с
решение №7/07.01.2020 год., допълнено с решение № 24/10.03.2020 год.,
поправено с решение № 68/14.07.2020 год.,с което е :
1./ отхвърлен предявения от Е. Т. Т. с ЕГН **********, от гр.К., ***
срещу С. Х. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.К., *** иск по чл.23 ал.1 от СК
установяване,че е собственик на 1/1 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.
К., ***, представляващ: *** със застроена площ от 86.62 кв. м.,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 35064.501.1033.2.7 по КККР
на гр. К. с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от три стаи,
кухня, сервизни помещения и коридор при съседи на същия етаж:
самостоятелен обект с идентификатор № 35064.501.1033.2.8, под обекта:
самостоятелен обект с идентификатор № 35064.501.1033.2.4 и над обекта:
самостоятелен обект с идентификатор № 35064.501.1033.2.10, заедно с
1
прилежащо избено помещение № 7, със застроена площ от 17.11кв. м. при
съседи: изби № 6 и № 8, двор и коридор, ведно с 11,3503 % идеални части от
общите части на сградата с площ от 10.48 кв. м. и от отстъпеното право на
строеж от 97.10 кв. м., като самостоятелният обект се намира на третият етаж
в секция ***, в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор №
35064.501.1033;

*./ допуснато е извършването на съдебна делба между Е. Т. Т. с ЕГН
**********, от гр.К., *** и С. Х. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.К., *** на
недвижим имот, находящ се в гр. К., ***, представляващ: *** със застроена
площ от 86.62 кв. м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
35064.501.1033.2.7 по КККР на гр. К. с предназначение жилище, апартамент,
състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и коридор при съседи на
същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор № 35064.501.1033.2.8, под
обекта: самостоятелен обект с идентификатор № 35064.501.1033.2.4 и над
обекта: самостоятелен обект с идентификатор № 35064.501.1033.2.10, заедно
с прилежащо избено помещение № 7, със застроена площ от 17.11кв. м. при
съседи: изби № 6 и № 8, двор и коридор, ведно с 11,3503 % идеални части от
общите части на сградата с площ от 10.48 кв. м. и от отстъпеното право на
строеж от 97.10 кв. м., като самостоятелният обект се намира на третият етаж
в секция ***, в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор №
35064.501.1033, както и на лек автомобил *** с рег. № ***, с рама №
ZFA19200000330023 и лек автомобил *** с рег. № *** при квоти: ½
идеална част за Е. Т. Т. и ½ идеална част за С. Х. Т. и е
3./постановено ползване на делбеното имущество до окончателното
извършване на делбата,както следва:
3.1./недвижим имот, находящ се в гр. К., ***, представляващ: *** със
застроена площ от 86.62 кв. м., самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 35064.501.1033.2.7 по КККР на гр. К. с предназначение
жилище, апартамент, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и
коридор при съседи на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор №
35064.501.1033.2.8, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор №
35064.501.1033.2.4 и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор №
2
35064.501.1033.2.10, заедно с прилежащо избено помещение № 7, със
застроена площ от 17.11кв. м. при съседи: изби № 6 и № 8, двор и коридор,
ведно с 11,3503 % идеални части от общите части на сградата с площ от 10.48
кв. м. и от отстъпеното право на строеж от 97.10 кв. м., като самостоятелният
обект се намира на третият етаж в секция ***, в сграда № *, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 35064.501.1033 да се ползва до
окончателното извършване на делбата от Е. Т. Т. ,който да заплаща на С. Х. Т.
месечен наем в размер на 100 лв.;
3.2./лек автомобил ***да се ползва от Е. Т. Т.,а
3.3./ лек автомобил *** да се ползва от С. Х. Т..
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от
Е. Т. Т. жалби както следва:
1./жалба рег.№ 2632/17.07.2019 год. срещу частта от решение №
82/25.06.2020 год. по гр.д.№ 507/2018 год. на Районен съд К. ,с която е
допусната делба на недвижимия имот и
2./жалба рег.№ 261/23.01.2020 год. срещу частите на допълнително
№7/07.01.2020 год.по гр.д.№ 507/2018 год. на Районен съд К.,поправено с
решение № 68/14.07.2020 год.,с които е отхвърлен иска му по чл.23 ал.1 от
СК и е постановено да заплаща на С. Х. Т. месечен наем в размер от 100 лв.
за предоставеното му ползване на недвижимия имот до окончателното
извършване на делбата.
С доводи за необоснованост и постановяване на съдебните актове в
отклонение от императивни материално правни норми на СК се настоява за
отмяната им,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за
уважаване на претенцията по чл.23 от СК,отхвърляне на иска по чл.34 от ЗС,а
доколкото същият бъде уважен,то ползването по реда на чл.344 ал.2 на
недвижимия имот да не е срещу заплащане .
С оглед данните,че обжалваните актове са били връчени на въззивника
на дати 05.07.2019 год. и 17.01.2020 год.,жалбите са подадени в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
3
Въззиваемата страна С. Х. Т. счита жалбите за
недопустими,респ.неоснователни и настоява да не бъдат уважавани,което
свое становище е изразила в подадени в срока и по реда на чл.263 ал.1 от
ГПК отговори рег.№№ 2891/12.08-2019 год. и 1800/29.06.2020 год.
Третото лице помагач Е. Е. Т. не е подала отговори на жалбите по реда
на чл.263 ал.1 от ГПК,не се явява и не изразява становище в открито съдебно
заседание.
Спорни между страните са въпросите по повод фактическите
констатации , доказателствените и правни изводи на първоинстанционният
относно извършено разпореждане с апартамента от ответника С. Х. Т. в полза
на третото лице помагач Е. Е. Т.,по приложението на презумпцията по чл.21
ал.3 от СК , наличието на обективния критерий за преобразуване на лично
имущество в закупен по време на брака им апартамент,като предпоставка за
уважаване на иска по чл.23 ал.1 от СК,дължимо ли е плащане за ползването
на делбения имот на съделителя С. Х. Т.,който е отчуждил в хода на делото
правата си в жилището.
Претенцията на Е. Т. Т. срещу С. Х. Т. е заявена с искова молба рег.
№2335/27.06.2018 год.,вписана с вх.рег.№ 1270/28.06.2018 год.,АКТ № 173 т.І
на Службата по вписванията К..Уточнения на претенцията относно
стойността ,на която е закупен апартамент по време на брака и произхода на
средствата за придобиването му е направена в съдебното заседание от дата
28.03.2019 год.
Изложени са твърдения,че страните са сключили брак през ***
год.,прекратен с развод през *** год. След сключване на брака и до 2006
год.,семейството живяло в апартамент,собственост на родителите на
ответницата.Преди сключване на брака през 1995 год.,ищецът придобил
недвижим имот-апартамент в гр.К. с площ от 59.38 кв.м.,състоящ се от две
стаи и кухня. По време на брака през 2001 год. ,т.е. формално в режим на
съпружеска имуществена общност съпрузите придобили апартамент в гр.К.
с площ от 86.62 кв.м.,състоящ се от три стаи и кухня.Договорът за покупко-
продажба на апартамента бил сключен само от ищеца,който единствен
осигурил средствата за закупуването и обзавеждането му.Стойността, на
която било придобито жилището възлизала на сумата от 19 000 лв.Средствата
4
били набрани от продажбата на личното му жилище-5 000лв.,в която като
продавач участвала и ответницата,доколкото се явявало семейно
жилище;дарени средства от родителите му в размер на 10 000 лв.;лични
спестявания от преди брака в размер на сумата от 4 000 лв.Родителите на
ищеца продали свой имот в с.М. за сумата от 10 000 лв. през 2004 год. ,от
която на два пъти му предоставили по 3 300 лв.,т.е. общо 6 600 лв. за
довършване на ремонта и обзавеждането на жилището.През време на брака
на страните,ищецът бил *** ***,което му позволявало да отделя и спестява
значителен размер средства,които да влага в придобиването,ремонта и
обзавеждането на жилището,докато ответницата *** по трудово
правоотношение от работа в ***. След като в придобиването на имота били
вложени единствено негови лични средства, по правилата за преобразуване
на лично имущество по чл. 23 ал.1 от СК , вещното право на собственост
върху апартамента било обект на лично притежание на ищеца.
С оглед на горното е отправено искане за установяване на вещните му
права,съответни на пълния размер на вложени изцяло лични средства за
придобиването на недвижим имот, находящ се в гр. К., ***, представляващ:
*** със застроена площ от 86.62 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня,
сервизни помещения и коридор,съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 35064.501.1033.2.4 ,ведно с прилежащо избено помещение
№ 7, със застроена площ от 17.11кв. м. и 11,3503 % идеални части от общите
части на сградата с площ от 10.48 кв. м. и от отстъпеното право на строеж от
97.10 кв. м.,като бъде признат за изключен собственик на основанието по
чл.23 ал.1 от СК . В условията на евентуалност са заявени претенция по чл.
23 ал.2 от СК ,да бъде признат за собственик на идеална част,съответна на
размера на вложените от него лични средства-5/6 ид.ч. в придобиването на
недвижимия имот,която да бъде съобразена по иска по чл.34 от ЗС за
поделянето на недвижимия имот , заявен също в условията на евентуалност.
Ответникът С. Х. Т. е депозирала в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
отговор рег.№ 2964/29.08.2018 год.,с който е оспорила допустимостта на иска
за делба на недвижим имот-апартамент в гр.К. по съображения,че е дарила
собствената си идеална част на Е. Е. Т. (*** на страните) и не е надлежен
ответник .Счита за неоснователна претенцията на ищеца,че е едноличен
собственик на жилището,предмет на делбата,тъй като фактическите му
5
твърдения не отговарят на действителността:всички парични средства от
сватбата на страните били в негово държане,участвала била с лични средства
в закупуване на жилището,респ.не е отчитан приноса й ,изразяващ се във
влагането на нейни средства и труд за поддържането на жилището, за
нуждите на семейството и грижи от всякакво естество за детето,както и
подпомагане от родителите й. В съдебно заседание от дата 14.10.2020 год.
изрично заявява,че реалната цена ,която е била заплатена за процесния
апартамент е тази,посочена в нотариалния акт.
С определение № 456/05.10.2018 год. и въз основа на молба рег.№
2965/29.08.2018 год.,съдът е конституирал на основание чл.219 ал.1 от ГПК Е.
Е. Т. като трето лице помагач на С. Х. Т..В срока и по реда на чл. 131 от ГПК
с отговор рег.№ 3934/20.11.2018 год. ,третото лице помагач е изразило
становище,че искът за делба е допустим,а този по чл. 23 ал.1 и 2 от СК-
неоснователен.Заявило е ,че оспорва твърденията в исковата молба и
поддържа твърденията и възраженията в отговора на исковата молба.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните
доказателства установи следната фактическа обстановка по претенциите:
С влязло в сила на дата 17.04.2018 год. решение № 1/04.01.2018 год. по
гр.д.№ 200/2017 год. на Районен съд К. е прекратен с развод сключения на
дата ***.*** год.,граждански брак между С. Х. Т. и Е. Т. Т.,като ползването
на семейното жилище в гр. К., ***, със застроена площ от 86.62 кв. м. е било
предоставено на Е. Т. Т.,който следва да заплаща на С. Х. Т. месечен наем в
размер на 120.00 лв.,считано от влизане на решението в сила.
С договор от дата 30.11.1995 год.,сключен с н.а. № *** год. на КРС,К. С.
Г. и И. Т. Г. са продали на Е. Т. Т. ***, находящ се в гр.К., ***, със застроена
площ: 59.38кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с полезна площ
4.15кв.м. и 3.10105 % ид.части от общите части на сградата.
С договор от дата 06.04.2001 год.,сключен с н.а.№ *** год. на нотариус
С. А., вписана в регистъра на НК под № ***,вх.рег.№ *** год.,АКТ № ***
год. на Службата по вписванията-К.,Е. Т. Т. и С. Х. Т. са продали на А. М. К.
и Д. П. К. ***, находящ се в гр.К., ***, със застроена площ: 59.38кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение с полезна площ 4.15кв.м. и 3.10105 %
6
ид.части от общите части на сградата за сумата от 9 000 лв.Продажната цена е
била депозирана по сметка в банка на името на продавачите и набрана от
собствени на купувачите 3 000 лв. и 6 000 лв. банков кредит,като е следвало
да бъде изплатена след представяне на екземпляр от нотариалния акт.
С договор от дата 05.03.2001 год.,сключен с н.а. № ***, том III, дело №
***год. на нотариус С. А., вписана в регистъра на НК под № ***,вх.рег.№
***год. , АКТ № *** том I дело № *** год. на Службата по вписванията-К.
М. П. Я. и Я. Д. Я. са продали на Е. Т. Т. недвижим имот, находящ се в гр.К.,
***, представляващ: *** със застроена площ от 86.62 кв. м., състоящ се от
три стаи, кухня, сервизни помещения и коридор, ведно с прилежащо избено
помещение № 7, със застроена площ от 17.11кв. м. и 11,3503 % идеални части
от общите части на сградата с площ от 10.48 кв. м. и от отстъпеното право на
строеж от 97.10 кв. м. Продавачите са заявили,че продажната цена в размер
на сумата от 8 100.00 лв. са получили напълно и в брой от купувача,веднага
след сключването на договора.
С договор от дата 10.07.2018 год.,сключен с н.а.№ *** год. на Г. И.
помощник нотариус по заместване при П. М.,вписан в регистъра на НК под №
***,вх.рег.№ *** год.,АКТ *** год. на Службата по вписванията К.,С. Х. Т. е
дарила на *** си Е. Е. Т.,своята ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.К.,
***, представляващ: *** със застроена площ от 86.62 кв. м., състоящ се от
три стаи, кухня, сервизни помещения и коридор, ведно с прилежащо избено
помещение № 7, със застроена площ от 17.11кв. м. и 11,3503 % идеални части
от общите части на сградата с площ от 10.48 кв. м. и от отстъпеното право на
строеж от 97.10 кв. м.Дарителят С. Х. Т. си е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху имота.
Видно от приложените спестовни книжки на родителите на ищеца ,Е. Т.
е разполагала към дата 31.12.1998 год./преди влезлия на дата 05.07.1999
год.Закон за деноминация на лева/ със сумата от 59 867 лв., а Т. Т. е изтеглил
на дата 19.02.2001 год. сумата от 1 800 лв.
Съгласно декларация-разписка от дата 01.02.2001 год.,Е. К. Т. е дарила
на сина си Е. Т. Т. сумата от 10 000 лв. –лични спестявания на родителите му
,която да използва за покупка и обзавеждане на нов апартамент.
7
В мотивите на решение № 1/04.01.2018 год. по гр.д.№ 200/2017 год. на
Районен съд К. ,с което е прекратен с развод брака на страните са
възпроизведени твърденията на ответницата,че тя и *** й са били държани от
ищеца в зависимост и подчинение през целия им съвместен живот,който за
всяка финансова подкрепа изисквал да му бъдат подписвани разписки за
дадените суми.Разписки за предоставени парични средства от ищеца на ***
му са били представени по брачното дело.
Разпитана като свидетел в съдебното заседание от дата 30.05.2019
год.,Е. Т. дава показания,че до пенсионирането си през *** год.е работела
като ***.Със съпруга си ***,което им позволявало да подпомагат двете си
деца с пари и продукти.След като синът й сключил брак с ответницата
,живял 7-8 години в жилище на свата й.Много искал да има собствено
жилище и за това ,през 2001 год.,синът й закупил за семейството си по-
голямо жилище,със стая и за детето им.Със съпруга й го подпомогнали със
сумата от 10 000 лв.,която му предоставили в началото на месец февруари
2001 год.Като майка настояла,когато ищецът ще дойде да получи сумата,да
вземе със себе си своята сестра,за да няма после сърдене,че са дадени пари
зад гърба й.Парите били семейни спестявания,от които в къщи съхранявали
сумата от 8 000 лв., а 2 000 лв. били изтеглени от бащата на ищеца.Парите
предоставили безвъзмездно на сина си,тъй като били подпомогнали
финансово и *** си за строежа на къщата й и искали и той да има собствено
жилище.Предоставянето на парите било документирано в разписка по
настояване на сина им,тъй като бил *** и искал да има черно на бяло,че
парите била дадени от родителите му.Синът й следвало да декларира доходи
и искал да има ”нещо насреща”,ако му потърсят отговорност.Разписката била
изготвена от него в момента на предаване на парите,а подписа срещу името й
за предал сумата бил нейн.Тя отговаряла за финансите на семейството („само
в мене беше касата“),за това само тя подписала разписката.Съпругът й знаел
за предоставяне на средствата,макар да не се бил подписал-той много искал
синът му да живее в собствено жилище,а не при свата.Страните се нанесли в
жилището през 2006 год.Наложило се това да стане толкова късно,тъй като не
било довършено,вътре не било измазано,не на последно място и липсата на
пари.Ищецът теглил и кредит за жилището,защото не му стигали
парите.Средства от продажбата на наследствен имот през 2004 год. в размер
8
на 3 300 лв.,също предоставила на ищеца.
В тази насока са и показанията на свидетелката Т. Т. Д. /***/.Същата
потвърждава,че през 2001 год. е присъствала в дома на родителите си,когато
сума в размер на 10 000 лв. е била предоставена на нейния брат ,за да бъде
закупено жилището,предмет на настоящия спор. Родителите й много
държали ,семейството на сина им да живее в собствено жилище, а не в това на
родителите на жена му. Това били спестявания на родителите й от
ренти,гледане на животни,работа и икономии.Брат й заемал *** и много
държал да бъде разписан документ за даването на парите,за да има
доказателство за произхода им.Подписана била единствено майка й поради
ръководната й роля в семейството,но със знанието и съгласието на баща й-все
пак и той имал дял в спестяванията.Въпреки дадено обещание от родителите
й,че една от къщите им в с.М. ще остане за нея,тя не възразила ,когато била
помолена да даде съгласие за продажбата й,тъй като брат й се нуждаел от
още средства.След продажбата ,получената цена от 10 000 лв. била разделена
на три между родителите й,нея и брат й –по 3 300 лв., а впоследствие
родителите й предоставили своята част на ищеца.Свидетелката счита,че
апартамента е закупен за около 20 000 лв.Не знае каква цена е вписана в
нотариалния акт,имало и нотариални такси,счита че именно сумата от 20 000
лв. е била нужна брат й.
В показанията на св.Х. С. А.-без родство със страните не се съдържат
данни относно закупуването на недвижимия имот-предмет на спора,не знае
дали родителите на ответницата са подпомагали семейството с пари,изнася
информация за професиите и местоработата на страните .
Х. Д. Х.-*** и *** свидетелства,че семейството е живяло около 10
години в негово жилище,абсолютно обзаведено и по това време всячески ги
подпомагал при отглеждане на детето,храна,предоставяне на парични
средства при всякакви поводи –лечение на третото лице помагач, почивки ,
екскурзии,погасяване на кредити и пр.Той обзавел кухнята –столове,маси и
т.н. в спорния апартамент,както и предоставил 1 800 лв. за закупуване на
жилището.Помагал и с труд и майстори.Жилището било оправяно
постепенно.
Така изложената фактическа обстановка води до следните правни
9
изводи:
С искова молба рег.№ 2335/27.06.2018 год.,въззивникът е заявил в
условията на евентуалност установителни претенции за преобразуване на
лично имущество по чл.23 ал.1,респ. чл.23 ал.2 от СК и конститутивен иск по
чл.34 от ЗС,във връзка с чл.341 и сл. от ГПК за делба на недвижимия
имот;искане по чл.344 ал.2 от ГПК относно всички делбени обекти и искане
по чл.78 от ГПК.
Образуваното гр.д.№ 507/2018 год. на Районен съд К. е приключило
първоначално с решение № 82/25.06.2019 год.,в мотивите на което е
прието,че съдът е бил сезиран с всички посочени по-горе
искове/искания,приети от него за съвместно разглеждане,както и че е
конституирано за участие по делото по реда на чл.219 ал.1 от ГПК трето лице
помагач на страната на ответника ,а именно ***та на страните Е. Е. Т..Съдът
е приел,че недвижимия имот е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност,а с оглед установената в чл.21 ал.3 от СК
презумпция,ищецът не установил твърденията си за трансформация и за
липса на принос на другата страна в придобиването им,нито пък
предпоставките на чл.23 от СК,поради което допуснал делба на посоченото в
исковата молба движимо и недвижимо имущество при равни квоти.Съдът не
е постановил изричен диспозитив по иска за трансформация,не е разгледал
исканията по чл.344 ал.2 от СК,не е отразил в нарочен диспозитив,че
решението е постановено при участието на трето лице помагач,нито е
посочил,как се разпределя отговорността за разноски.
С определение №713/27.08.2019 год. по в.гр.д.№ 591/2020
год.,Добричкият окръжен съд е посочил,че в съдържанието на решението по
чл.236 ал.1 т.4,т.5 и т.6 от ГПК,КРС не е отразил какво постановява по
същество на спора по чл.23 от СК,по чл. 344 ал.2 от ГПК , чл. 78 от
ГПК,както и че решението е постановено при участието на трето лице –
помагач,поради което е прекратил производството и е върнал делото на КРС
,компетентен да проведе в производствата по чл.247 от ГПК , чл.248 и
чл.250 от ГПК .
КРС е постановил допълнително решение №7/07.01.2020 год.,с което
е отхвърлил предявения от Е. Т. Т. срещу С. Х. Т. иск по чл.23 ал.1 от СК
10
като неоснователен и е постановил мярката по чл. 344 ал.2 от ГПК относно
недвижимия имот.По същество решението не е допълнително,а такова за
поправка на очевидна фактическа грешка:поправка на пропускането да се
отрази в диспозитива на съдебното решение становище ,личащо от мотивите
.
С определение № 514/08.07.2020 год. по в.гр.д.№ 443/2020
год.,Добричкият окръжен съд е посочил,че в съдържанието на
допълнителното решение по чл.236 ал.1 т.5 относно иска по чл.23 ал.1 от СК
,съдът не е дал описание на материалното право,по което се е произнесъл с
белезите ,които го индивидуализират, поради което е прекратил
производството и е върнал делото на КРС,компетентен да проведе в
производствата по чл.247 от ГПК. Поправката е допусната с решение №
68/14.07.2020 год.
Като краен резултат и с оглед проведените производства по чл.247 и
чл.250 от ГПК, налично е в съдържанието на решението по чл.236 ал.1 т.5 от
ГПК произнасяне по всички искове:главен и евентуален.
При служебната проверка на решението ,постановено по претенцията по
чл.23 от СК ,съдът не установи порок, който да го определя като недопустим
или нищожен акт.
Решението е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност,поради което е
валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение,обуславя неговата
допустимост.
В тази връзка ,неоснователни са навежданите от ответника С. Х. Т.
доводи,че не е надлежна страна по делото,тъй като е отчуждила правата си в
спорния имот в полза на третото лице помагач Е. Е. Т..Производството по
делото е образувано на дата 27.06.2018 год.,а разпореждането с правата е
извършено с договор за продажба от 10.07.2018 год.,т.е. в хода на
11
делото.Съгласно разпоредбата на чл.226 ал.1 от ГПК, ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото
следва своя ход между първоначалните страни. Съгласно чл. 226, ал. 2, изр.
второ ГПК, приобретателят може да замести своя праводател само при
условията на чл. 222 ГПК, т. е. само със съгласието на двете страни и на
лицето, което встъпва като страна по делото. Ако такова съгласие не бъде
постигнато, делото следва своя ход между първоначалните страни, като
приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето
лице, но постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено
нещо и спрямо приобретателя.
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК съпружеската имуществена общност следва
да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака на съпрузите или
до промяна до договор между тях, съпритежание на вещни права върху
движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, независимо на
чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. Под съвместен принос
съдебната практика приема всички прояви/ установени факти/, касаещи
общите усилия на двамата съпрузи, без оглед на формата на съдействие, за
набавяне на парични средства, полагане на труд за благото на семейството,
работа в домакинството или по друг начин. Исковете, уредени по чл. 23 ал. 1
и ал. 2 СК са установителни искове чрез които се преодолява презумпцията
на чл. 21, ал. 1 СК за имуществена общност по отношение на придобитото по
време на брака вещно право и се цели да се признае изключителна или
отчасти лична собственост на онзи от съпрузите, който е вложил свои лични
средства, по отношение на които другия съпруг няма принос в набирането им.
Не попадат в хипотезата на установителния иск по чл. 23 ал. 1 СК
обстоятелствата, свързани с приноса на другия съпруг чрез работа в
домакинството и грижи за децата ,тъй като критерият за преобразуването на
лично имущество е изцяло обективен - изследва се единствено характера на
вложените средства. Приносът в придобиване на имуществото чрез участие в
домакинството и грижи за децата е от значение за иска по чл. 29, ал. 3 СК -
при определяне на по-голям дял от общото имущество. Приносът, разглеждан
в контекста на чл. 23 ал. 1 от СК, следва да се изразява в участие при
набирането на средствата, с които е закупен имотът. С оглед на горното не
подлежат на обсъждане доводи за полаганите големи грижи за детето на
12
страните,***,постоянна трудова заетост,разлика в размерите на получавано
трудово възнаграждение,поддържане на домакинството.
Спорния недвижим имот е придобит по време на брака на страните на
дата 05.03.2001 год. по силата на двустранен възмезден консенсуален
договор с вещно-правен ефект.Според вида на сделката ,придобивната
стойност на имота е сумата от 8 100 лв.,посочена в нотариалния акт като
продажна цена .Тази сума ,да е реалната цена,която е била заплатена за
апартамента се сочи и от ответницата С. Т.-така отговора й на изрично
поставен въпрос от съда в съдебното заседание от дата 14.10.2020 год. При
разрешаване на спор по чл. 23 СК по отношение на имот, придобит с договор
за покупко-продажба, е относимо каква е действителната придобивна цена и
произхода на средствата, с които е заплатена, като твърдението, че е
заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт не съставлява
оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства. Фактите в какъв
размер е действително уговорената цена и произхода на средствата, с които е
заплатена подлежат на доказване с всички доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания-така решение № 87/04.07.2018 год.
по гр.д.№ 2862/2017 год. на ВКС,II г.о.
Ищецът не е установил по делото твърденията си,че стойността, на
която било придобито жилището възлизала на сумата от 19 000 лв. Когато
конкретният придобивен способ е покупко-продажба, уредена с нормите на
чл. 183 и сл. ЗЗД, то преценката за вещния ефект на облигационната връзка
следва правилата на този двустранен договор . Със сключването на договора
за продажба по чл. 183 ЗЗД се извършва прехвърляне на собствеността,
купувачът придобива правомощията на собственика в пълен обем и получава
правото да владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ.Твърденията
за възлизаща на сумата от 19 000 лв. придобивна стойност,следва да са
относими към твърдения,че в този размер е била уговорена и заплатена
продажната цена.Единствено св.Т. Д. счита,че жилището е закупено на цена
от около 20 000 лв.,но не е сигурна, използва изрази ”аз не казвам ,че е
толкова,но явно толкова са трябвали на брат ми,не зная какво пише в
нотариалния акт”. Св.Е. Т. и св.Х. Х. са дали показания,че жилището е било
недовършено и неизмазано,страните се нанесли в него през 2006 год., 5
години след закупуването му .Съпрузите проточили във времето пренасянето
13
в ново жилище,защото имали къде да живеят,а парите недостигали.Нужни
били още средства,част от които предоставяни от Е.Т., а Хр.Х. помагал с
труд,да стои при майстори .С оглед на тези показания,доколкото в жилището
са били влагани средства в общ размер от 19 000 лв.,то разликата над размера
от 8 100 лв.,послужил за заплащане на продажната цена,съставлява стойност
на довършителни работи и не следва да бъде съобразявана по исковете за
пълна или частична трансформация .
При режима на съпружеска имуществена общност имуществото има
статута на средствата, вложени в придобиването му.
Ищецът неоснователно претендира да е вложил средства в
закупуването на недвижимия имот -лични спестявания от преди брака в
размер на сумата от 4 000 лв.Доказателства за горното –банкова сметка със
съответната наличност не са представени,а от факта на получаване на високи
трудови доходи,не следва извод,че са били спестени.Неоснователна е
претенцията и за влагане на лични средства от продажбата на личното му
жилище-5 000 лв. Спорния недвижим имот е придобит с договор от дата
05.03.2001 год. и нотариалния акт за сключването му ,документира
получаване от продавачите в брой на пълния размер на продажната цена ,а
договора за продажба на лично жилище на ответника е сключен на
06.04.2001 год.
Доказано е обаче твърдението на ищеца ,че продажната цена е била
заплатена със сума,дарена му от неговите родители.Нормите на СК са
специални и отчитат спецификата на семейните отношения, които не са само
имуществени, а имуществените се преплитат и със сложни лични отношения.
Обичайно,докато съпрузите са в брак не могат да предполагат бъдещ развод,
за да подписват обратни писма с оглед бъдещо разкриване на симулация, нито
могат да уговарят квоти на придобиване, защото съпружеската общност е
бездялова. Не такъв е процесния случай.Ищецът е ***,заемал в годините
отговорна позиция ,системно настоявал да се съставят разписки за
предоставени суми между най-близките му роднини. Съставянето на
приложената по делото декларация- разписка от 01.02.2001 год. за дарена му
от родителите сума в размер на 10 000 лв. ,която да използва за закупуване и
обзавеждане на нов апартамент не е изолиран случай,като с оглед отразеното
14
в бракоразводното решение ,разписки за предоставяни парични суми са били
съставяни по време на брака и между съпрузите и тяхната ***.Св.Е. Т. е
потвърдила в съдебно заседание,че изявлението изхожда от нея,тъй като тя е
подписала документа .Тя и св.Т. Д. са потвърдили пред съда,обстоятелствата
при които е била съставена и целите ,за които е била съставена-
документиране произход на средствата,т.е. и съдържанието й. Показанията им
следва да бъдат кредитирани,доколкото съдържат подробни данни за
житейската ситуация ,посочват начина на набиране и съхраняване на
спестените средства,повода за предоставяне на средствата и необходимостта
от присъствието и на двете деца на семейството с оглед избягване бъдещи
спорове между тях. От тези показания следва безспорен извод,че намерението
на родителите на ищеца е било да надарят своя син,за да има той собствено
жилище и да не живее при родителите на съпругата си. С оглед използваната
в документа формулировка-„дарявам лично на сина си”,”да закупи собствено
жилище” ,волята им да надарят сина си /намерението лично да го
облагодетелстват/ е ясно е обективирана ,т.е. сумата не е предоставена и на
двамата съпрузи и за материалното подпомагане на семейството.
Предоставена е била сума в брой за точно определена цел,месец преди
сключване на договора за продажба и съответно в брой е била заплатена
продажната цена от ищеца,т.е. доказано е влагането й за придобиване на
спорното жилище.
С оглед на горното ,ищецът е опровергал презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК за
имуществена общност по отношение на придобитото по време на брака право
на собственост върху процесния апартамент.Искът по чл. 23 ал. 1 от СК е
основателен и на Е. Т. следва да се признае изключителна лична собственост
поради влагането на изцяло лични средства по дарение в закупуването
му.Изводи в противната насока не могат да бъдат правени въз основа на
представените по делото и неподписани от него предварителни споразумения
във връзка с уреждане собствеността на апартамента. С договора за спогодба
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки,като с тях могат да се създават,
изменят или да се погасят права-така чл.365 от ЗЗД.
Решението на Каварненския районен съд е незаконосъобразно,поради което
15
следва да бъде отменено на основание чл.271 ал.1 от ГПК и спора решен по
същество от въззивния съд ,като предявеният иск по чл.23 ал.1 от ГПК бъде
уважен.
С оглед положителния за ищеца изход по предявения от него главен
иск,съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения такъв за делба на
недвижимия имот.Постановеното от КРС решение по този иск следва да бъде
обезсилено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ,на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от него съдебно –деловодни разноски:заплатени ДТ в
производствата пред КРС и ДС в размерите от по 161.43 лв. и от 80.71
лв.,както и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 23.01.2019 год.(л.60 от гр.д.№507/2018 год. на
КРС).
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 82/25.06.2020 год. по гр.д.№ 507/2018 год. на Районен
съд К.,допълнено /поправено/с решение №7/07.01.2020 год. по гр.д.№
507/2018 год. на Районен съд К. ,поправено с решение № 68/14.07.2020 год.
по гр.д.№ 507/2018 год. на Районен съд К.,с което е отхвърлен предявения
от Е. Т. Т. срещу С. Х. Т. иск по чл.23 ал.1 от СК, като вместо това п о с т а
н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Х. Т. с ЕГН **********,
с адрес: гр.К., ***,че на основание чл. 23 ал.1 от СК Е. Т. Т.,ЕГН **********,
от гр.К., *** е собственик на придобит с изцяло лични средства по време на
брака им с договор от дата 05.03.2001 год.,сключен с н.а. № ***, том III, дело
№ *** год. на нотариус С. А., вписана в регистъра на НК под № ***,вх.рег.№
*** год. , АКТ № *** том I дело № *** год. на Службата по вписванията:
недвижим имот, находящ се в гр. К., ***, представляващ *** със застроена
площ от 86.62 кв. м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
35064.501.1033.2.7 по КККР на гр. К. с предназначение жилище, апартамент,
състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и коридор при съседи на
16
същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор № 35064.501.1033.2.8, под
обекта: самостоятелен обект с идентификатор № 35064.501.1033.2.4 и над
обекта: самостоятелен обект с идентификатор № 35064.501.1033.2.10, заедно
с прилежащо избено помещение № 7, със застроена площ от 17.11кв. м. при
съседи: изби № 6 и № 8, двор и коридор, ведно с 11,3503 % идеални части от
общите части на сградата с площ от 10.48 кв. м. и от отстъпеното право на
строеж от 97.10 кв. м., като самостоятелният обект се намира на третият етаж
в секция ***, в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор №
35064.501.1033 .
ОБЕЗСИЛВА решение № 82/25.06.2020 год. по гр.д.№ 507/2018 год. на
Районен съд К.,допълнено с решение №7/07.01.2020 год. по гр.д.№ 507/2018
год. на Районен съд К. в частта,в която е допуснато извършването на съдебна
делба при квоти от по ½ ид.ч. между Е. Т. Т. с ЕГН **********, от гр.К., ***
и С. Х. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.К., *** на недвижим имот, находящ
се в гр. К., ***, представляващ: *** със застроена площ от 86.62 кв. м.,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 35064.501.1033.2.7 по КККР
на гр. К. с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от три стаи,
кухня, сервизни поме
щения и коридор при съседи на същия етаж: самостоятелен обект с
идентификатор № 35064.501.1033.2.8, под обекта: самостоятелен обект с
идентификатор № 35064.501.1033.2.4 и над обекта: самостоятелен обект с
идентификатор № 35064.501.1033.2.10, заедно с прилежащо избено
помещение № 7, със застроена площ от 17.11кв. м. при съседи: изби № 6 и №
8, двор и коридор, ведно с 11,3503 % идеални части от общите части на
сградата с площ от 10.48 кв. м. и от отстъпеното право на строеж от 97.10 кв.
м., като самостоятелният обект се намира на третият етаж в секция ***, в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 35064.501.1033
и е постановено до окончателното извършване на делбата ,недвижим имот,
находящ се в гр. К., ***, представляващ: *** със застроена площ от 86.62 кв.
м. да се ползва от Е. Т. Т. ,който да заплаща на С. Х. Т. месечен наем в размер
на 100 лв.
ОСЪЖДА С. Х. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.К., *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.
Т. Т. ,ЕГН **********, от гр.К., *** сторените съдебно-деловодни разноски
17
за две съдебни инстанции : държавни такси за разглеждане на иска и за
въззивно обжалване в размерите от по 161.43 лв. и от 80.71 лв.,както и
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Решението е постановено при участието на Е. Е. Т.,ЕГН ********** - трето
лице помагач на ответника С. Х. Т. , ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18