Решение по дело №140/2017 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 13.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на  деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 140 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е иск с порцесуалноправно основание чл. 422 от ГПК от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД против Е.Б.Т..

Ищецът твърди, че на 17.04.2014 г. сключил Договор за банков потребителски кредит № 602/9285/27064876 с А* А* като кредитополучател и ответника Е.Б.Т. като поръчител за сумата 5 000 евро. Тъй като кредитополучателят спрял да изплащат задължението си, с едностранно изявление на кредитора задължението било обявено за изцяло и предсрочно изискуемо, считано от 26.03.2016 г. на основание чл. 17 от договора. Длъжниците били уведомени за изискуемостта с нотариални покани. Подадено било заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Дължимата сума според ищеца към 26.09.2016 г. е в общ размер 4217,07 евро, от които 4 055,61 евро- неизплатена главница и 161,46 евро- договорна лихва. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 5268/2016 год. по описа на РРС длъжникът Е.Т. подала възражение, което обусловило правния интерес на ищеца за установяване на задължението по издадената заповед по отношение на ответника в условията на солидарност с кредитополучателя А* А*.

В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения му особен представител. Оспорва подписа, положен от поръчителя върху договора за кредит. Заявява, че е изтекъл преклузивния шестмесечен срок за предявяване на иска по отношение на поръчителя, регламентиран в чл. 147 от ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен.

 

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени  доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 5302/2016 год. по описа на РРС банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за заплащане на сумите: 4055.61 евро- главница, законна лихва върху нея от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 26.09.2016 год. до изплащане на задължението, 161.46 евро- дължима договорна лихва за периода от 25.02.2016 год. до 25.09.2016 год., както и 164.96 лева- разноски по делото за заплатена държавна такса и 622.42 лева- адвокатско възнаграждение.

По делото е подадено възражение от длъжника- поръчител, което обуславя правния интерес на кредитора да предяви настоящия иск за установяване на вземането.

Страните не спорят, че на 17.04.2014 г. сключил Договор за банков потребителски кредит № 602/9285/27064876 с А* А* като кредитополучател и ответника Е.Б.Т. като поръчител за сумата 5 000 евро.

Възраженията на ответника са следните:

1.Оспорва подписа, положен от нея като поръчител;

2.Настъпила е преклузия за събиране на вземането от поръчителя, тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 26.03.2016 год., а поръчителят е уведомена за това на 13.07.2017 год. Исковата молба според ответника, е подадена след изтичане на срока по чл. 147 от ЗЗД.

Приетата и неоспорена от страните съдебно- графологична експертиза установява, че подписите за поръчител в Договор за банков потребителски кредит на физическо лица (по ЗПК) № 602/0285/27064876 от 17.04.2014 год. са положени (изпълнени) от ответника. Поради това първото възражение на ответника е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за погасяване на вземането на кредитора по давност. Действително кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 26.03.2016 год., а поръчителят е уведомена за това на 13.07.2017 год., но меродавна в случая е датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, а не на исковата молба, тъй като според чл. 422, л. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК (за предявяване на иска).

Според заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 27.09.2016 год. непогасените задължения на ответника са в общ размер 4217.07 евро, от които: 4055.61 евро- главница и 161.46 евро- договорна лихва. Наложен е запор на сметката, по която има издадена на кредитополучателя А* А* дебитна карта до размера на дължимата сума в лева- 11368.79 лева, но по тази сметка няма налични пари. В случай, че има постъпления, банката би покрила натрупаните задължения, а остатъкът би бил на разположение на кредиторполучателя. Това обаче е бъдещо несигурно събитие, което на този етап е неосъществено и поради това не следва да бъде съобразяване. Вещото лице е установило също, че левовата равностойност на разрешения кредит е усвоена изцяло от А* А* но 17.04.2014 год.

 

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Искът по чл. 415 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.

Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен установителен иск  е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на вземанията.

По делото не е спорно, че вземането на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД произтича от Договор за банков потребителски кредит на физическо лица (по ЗПК) № 602/0285/27064876 от 17.04.2014 год., с който е отпусната сумата 5000.00 евро на кредитополучателя А* А*. Вземането на банката е обезпечено с поръчителството на Е.Б.Т.. Поради неплащане на взадълженията и формиралото се просрочие, по гр.д. № 5302/2016 год. на РРС банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на подадено заявление по чл. 417 от ГПК.

Следователно при настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора, сключен между банката, кредитополучателя А* А* и поръчителя Е.Б.Т., съдът приема, че дължими по делото са претендираните суми, които са установени и от вещото лице по приетата съдебно- икономическа експертиза.

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, с решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство- относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, предвид уважаването на установителния иск, следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство, както и сторените от ищеца в исковото. В заповедното производство са присъдени разноски на кредитора в размер на 787.38 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 1986.19 лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особения представител на ответника и възнаграждение на вещото лице. Ответникът дължи направените от съда разноски за графологична експертиза в размер на 169.28 лева.

Мотивиран от горното,  съдът      

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, седалище и адрес на управление: гр. С*, площад С* Н*№ *, ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адвокат К.Х. по отношение на Е.Б.Т., ЕГН ********** за сумите: 4055.61 евро- главница и 161.46 евро- договорна лихва по Договор за банков потребителски кредит на физическо лица (по ЗПК) № 602/0285/27064876 от 17.04.2014 год., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 27.09.2016 год. до изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Е.Б.Т., ЕГН ********** да заплати на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, седалище и адрес на управление: гр. С*, площад С* Н* № 7, ЕИК 83191***, представлявано по пълномощие от адвокат К.Х. сумата 787.38 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Е.Б.Т., ЕГН ********** да заплати на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, седалище и адрес на управление: гр. С*, площад С* Н** №*, ЕИК 83191*, представлявано по пълномощие от адвокат К.Х. сумата 1986.19 лева, представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА Е.Б.Т., ЕГН ********** да заплати на Русенски районен съд сумата 169.28 лева, представляваща разноски по делото, платени първоначално от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: