№ 479
гр. Русе, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520104669 по описа за 2021 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от „УниКредит Булбанк"
АД с ЕИК:********* срещу ЕМ. Т. Д. с ЕГН:********** обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1319,30 лева от които:
- 992.70 лева главница по Договор за кредитна карта за физически лица
№ССIR-601-00721-2019 от 09.12.2019г.;
- 89.64 лева договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за
периода от 17.03.2020г. до 20.08.2020г.;
- 79.96 лева лихва за просрочена главница по договора за кредит за
периода от
20.08.2020г. до 14.02.2021г.;
- 72.00 лева разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл.60 от ЗКИ, ведно със законната лихва върху главницата от
1
дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК от 15.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.02.2021
г. по ч.гр.д. 815/2021 г. на Районен съд Русе.
Представени са писмени доказателства, направени са доказателствени
искания за назначаване на ССчЕ. Претендират се направени разноски по
заповедното и исково производства.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника си адв.К.Б. от
АК Русе е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който са развити
съображения за неоснователност на предявените искове. Направени са
възражения за неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно, че
договорът за кредит е с размер на шрифта по-малък от 12. Направени са и
възражения относно прекомерност на лихвения процент във връзка с чл.22 от
ЗПК, както и за неоснователност на претендираните разходи за връчване на
ПДИ и уведомление по чл.60 от ЗКИ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори и от приложеното ч.гр.д. 815/2021г. на Районен съд Русе се
установява, че по заявление на ищеца „УниКредит Булбанк" АД, против
ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите
описани в исковата молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
В резултат на проведеното заповедно производство, съдът издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, като
го осъдил да заплати на кредитора следните суми: 992.70 лева - главница;
89.64 лева - договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за
периода от 17.03.2020 г. - 20.08.2020 г.; 79.96 лева - лихва върху просрочена
главница за периода от 20.08.2020 г. до 14.02.2021 г.; 72.00 лева - разходи за
връчване на Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ;
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.02.2021г. до
окончателното изплащане на сумата и разноските по делото в общ размер на
85.00 лева.
2
Не се спори и от приложените към делото писмени доказателства се
установява, че на 09.12.2019г. между „УниКредит Булбанк" АД - кредитор и
ответника ЕМ. Т. Д. с ЕГН:********** е подписан договор за кредитна карта
за физически лица № ССIR-601-00721-2019. По силата на сключения договор,
банката ищец е предоставила на оправомощения държател кредитен лимит в
размер на 1000.00 лева. От своя страна, ответникът - кредитополучател се
задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по договора в т.ч. да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната
погасителна вноска.
Видно от съдържанието на представения по делото договор в чл.3.1. е
определена единствено минимална погасителна вноска (МПВ), в размер на не
по-малко от 3 % от отпуснатия кредитен лимит, която оправомощеният
държател се задължава да осигурява ежемесечно по сметката си, посочена в
чл.З и то в случай, че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл.3.1.1.
от договора е посочен период на клиентски плащания (ПКП), т.е. периодът, в
който оправомощеният държател може да усвоява, т.е. да ползва, суми до
размера на кредитния лимит- от 1-во до 30/31-во число на месеца.
Видно от съдържанието на представения по делото договор в чл.3.1.2. е
посочен период на погасяване/издължаване (ПП), т.е. периодът, в който
задължително следва да бъде правена поне минималната вноска за погасяване
на използваните суми по кредитната карта -от 1-во до 15-то число от всеки
месец, следващ периода на клиентските плащания, т.е. на ползването на
кредитната карта. В чл.2 от Договора страните са уговорили вида, размера и
начина на изчисляване на лихвите, които се дължат, при ползване на суми от
кредитния лимит и/или при допуснати просрочия. Определен е краен срок за
окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредитната карта
суми договора, а именно 2 години, считано от датата на сключване на
договора. Освен основните права и задължения на договарящите, банковата
сделка регламентира и случаите, в които кредитът, в настоящия случай
кредитния лимит, става предсрочно изискуем - чл. 10 от договора.
От приложената справка „Информация за сметка за периода от
09.12.2019 до 19.08.2021г.", съдържаща данни за извършваните с картата
операции, в т.ч. плащания, тегления, погасявания и др., се установява, че
кредитополучателят е използвал средства от кредитния лимит, но не е
3
погасявал изцяло и в срок ползваните суми, в т.ч. и МПВ.
С оглед неизпълнението, ищецът се възползвал от правото си, съгласно
чл.10.1., във вр. с чл.10.1.1., във вр. с чл.8.12. от договора (неплащане на
парично задължение), да обяви цялата непогасена част от кредита за
предсрочно изцяло изискуема, в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на
изискуемите суми - главница и лихви, включително такси и разноски. На
20.08.2020г. кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем.
От заключението на приетата по делото ССЧЕ се установява, че
съгласно т.З от договор № ССIR-601-00721-2019/09.12.2019г. за кредитна
карта за ФЛ, ползването на кредита се извършвал през картова сметка с IBAN
ВG37UNCR70001523811592.
Вещото лице установява, че съгласно предоставената от банката
информация на 09.12.2019г. в 16,49 часа ответника ЕМ. Т. Д. лично е получил
ПИН код и карта Мастеркарт: кредитна 5189********3236. Поставен е
подпис на ответника - като оправомощен картодържател, изписано е
собственоръчно и името му.
Експертът установява, че разрешеният кредитен лимит по сметката е
бил 1000,00 лева, а общия размер на усвоените суми - 2030,50 лева,
извършени през периода от 10.12.2019г. до 25.02.2020г. Установява, че
ответникът е направил само две плащания за погасяване на задълженията си,
а именно на 14.01.2020г. е внесена сумата от 1000,00 лева, а на 12.02.2020г. е
внесъл сумата от 50,00 лева, като след тази дата по данни от кредитора,
ответникът е прекратил изцяло плащанията по процесният кредит.
Кредиторът е обявил вземането по процесният кредит за предсрочно
изискуемо на 20.08.2020 г., след като ответникът не е извършил плащане на
МПВ към 15.03.2020г, 15.04.2020г, 15.05.2020г, 15.06.2020г, 15.07.2020г, и
15.8.2020г.
Вещото лице установява, че за периода от датата на обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита на 20.08.2020г. до 14.02.2021г. вкл. -
общо 179 дни, банката е начислявала обезщетение за забава (наказателна
лихва) в размер на 16,20 % върху падежиралата и неплатена главница по
кредита в размер на 992,70 лева, като изчислената сума на наказателна лихва
възлиза на 79,96 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
4
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
задължената по същото лице по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. В контекста
на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото
дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
страните са били обвързани от действителен договор за кредит, че
дружеството е превело на ответника процесната сума пари и че същите са
получени/разходени от последния и факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост,
както и размера на претендираното вземане по отделни пера.
Коментираните по-горе писмени доказателства налагат извода, че
между „УниКредит Булбанк" АД и ответника е сключен договор за кредит по
силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя определен
финансов ресурс.
От коментирания договор за предоставяне на паричен заем се установи,
че същият е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, при
ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения заем, общ
размер на плащанията, стоката или услугата и нейна цена – раздел
финансирани стоки и услуги; лихвения процент по кредита. Изискването на
т. 9а на чл. 11, ал. 1 от ЗПК не намира приложение в случая, доколкото с
договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за договори с
променлива лихва, какъвто не е настоящия случай. Налага се извода, че са
изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т. 7 – 12 и 20 от ЗПК, поради което и
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за несъответствие
на договора с установените реквизити, съответно и не може да бъде
споделена тезата за недействителност на договора в неговата цялост.
Следващият спорен по делото въпрос упражнено ли е надлежно от
кредитора правото на предсрочна изискуемост.
Съобразно уговореното от договора за отпускане на кредит, за
5
кредитополучателя възникнало задължение да заплаща месечни минимални
погасителни вноски съобразно усвоената/разходената част от отпуснатия
финансов лимит. Съобразно дадените задължителни указания с т.18 от ТР
4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за
кредит, което настъпва с волеизялвение само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се основават на
императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Ето защо в
конкретния казус съдът приема, че правото на предсрочна изискуемост е
упражнено надлежно от кредитора.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът
дължи връщане на незплатената част от предоставения му финансов ресурс. В
тежест на ответника е да установи факта на погасяване на дълга по кредита,
като същият не е ангажирал никакви доказателства в този смисъл.
С оглед представените писмени доказателства съдът намира
предявените искове за основателни, което дава основание те да бъдат
уважени изцяло.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането.
При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца присъдените в полза на дружеството деловодни
разноски по заповедното производство в общ размер на 85,00 лева, от които
25,00 лева внесена държавна такса и 60,00 лева, адвокатско възнаграждение,
както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото исково
производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 125,00 лева,
адвокатко възнаграждение в размер на 379,68 лева и възнаграждение за вещо
лице в размер на 700,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „УниКредит
Булбанк" АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
че ЕМ. Т. Д. с ЕГН:********** дължи на ищеца сумата от 1319,30 лева от
които:
- 992,70 лева главница по Договор за кредитна карта за физически лица
№ССIR-601-00721-2019 от 09.12.2019г.;
- 89,64 лева договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за
периода от 17.03.2020г. до 20.08.2020г.;
- 79,96 лева лихва за просрочена главница по договора за кредит за
периода от
20.08.2020г. до 14.02.2021г.;
- 72,00 лева разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл.60 от ЗКИ, ведно със законната лихва върху главницата от
дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК от 15.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.02.2021
г. по ч.гр.д. 815/2021 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА ЕМ. Т. Д. с ЕГН:********** да заплати на „УниКредит
Булбанк" АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
сумата от 85,00 лева, разноски по заповедното производство както и сумата
от 1204,68 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7