Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2021 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на двадесет
и първи януари година
две хиляди двадесет и първа
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Светла Великова
прокурор
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №2635
по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл.
63,ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба от Ж.С.Т. чрез процесуален представител адв. М.Х. от САК, с която се иска ОТМЯНА на
Решение № 260302/27.10.2020 г., постановено по НАХД № 2855/2020 г. по описа на РС Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2624406, издадено от ОД на МВР- Варна, с
които на Ж.С.Т. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.189,
ал.4, вр.чл. 182, ал.1 т.3 от ЗДвП.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно поради неправилно установена фактическа обстановка. Касатора
твърди, че от мотивите на въззивното решение може да се направи обоснован
извод, че не е установено по категоричен начин мястото, където е било поставено
техническото средство, с което е измерена скоростта на автомобила. Молбата към
съда е за отмяна на въззивното решение и за отмяна на процесният фиш.
В съдебно заседание касатора редовно, не се явява.
Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява.
Депозирани са писмени бележки от страна на процесуален представител, със
становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е
прието, че електронният фиш серия К № 2624406, е съставен от ОД на МВР-Варна,
против Т., за това че на 24.03.2019 год. в 20.42 часа, в
гр. Варна, *********** до автобусна спирка „ВАМО“ в посока „изход“ на
града е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Пежо 508” с рег.№ *********,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с
№11743с9, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 74 км./ч. –
нарушение на чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите данни, било установено
извършеното нарушение. В последствие като собственик на превозното средство бил
установен Ж.С.Т.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на Т. била
наложена „глоба“ в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП.
В хода на адм. производство, собственика не е подал
декларация на основание чл.188 от ЗДвП.
За
да потвърди атакуваният пред него електронен фиш, въззивния съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения и същевременно нарушението е доказано по безспорен начин.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от
настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Не се споделя възражението изведено в касационната
жалба за липса на категорична установеност относно обстоятелството, къде е било
поставено техническото средство, с което е била измерена скоростта на
автомобила. И в процесния електронен фиш и в обстоятелствената част на
въззивното решение е посочено, че техническото средство е било поставено в гр.
Варна, на *********, до автобусна спирка „ВАМО“ в посока „изход“ на града. В
протокол рег.№819р-7087 за използване на Автоматизирано Техническо Средство или
Система /л.3/ от преписката, в графата „точно местонахождение“ е посочен същия
адрес. В същия протокол посоката на движение на контролираните МПС не е
посочена „изход“ на града, както за яснота е посочено в електронния фиш а са
посочени два перпендикулярни на ********* булеварда в гр. Варна, а именно *********в
посока към *********. Вярно е, че въззивния съд, опитвайки се да отговори на
всички възражения на нарушителя, мотивирайки решението си погрешно е посочил,
че радара е бил поставен на *********в посока *********, но настоящият състав
възприема това посочване за техническа грешка, която не влияе на цялостното
решение на въззивния съд. Няма как тази грешка да доведе до нарушаване правото
на защита на нарушителя, от една страна, защото той се защитава срещу фактите, а
те са безспорни по делото, а от друга страна във въззивната жалба е нямало
възражение, за точното местоположение на техническото средство.
Предвид горното съдът намира, че не са налице
твърдените в жалбата касационни основания.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане от страна на ответника по касация, съдът намира, че следва да осъди
касатора да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260302/27.10.2020 г., постановено по НАХД
№ 2855/2020 г. по описа на РС Варна.
ОСЪЖДА Ж.С.Т. ***, ЕГН ********** ***
сумата от 100/сто лева/лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.