О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 75
град Велико Търново, 12.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №152 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на адв.
Ил. И., в качеството му на пълномощник на „Винпром Бяла 2002” ЕООД от гр. В.
Търново срещу Решение №Р-92/32-52906/20.02.2018г. на директора на Агенция
„Митници“, с което на основание чл. 53, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните
складове/ЗАДС/ е прекратено действието на Лиценз №246 за управление на данъчен
склад за производство и складиране на акцизни стоки на лицензиран
складодържател, издаден на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД и на основание чл. 53, ал.
2 от ЗАДС е отнет лиценза. Жалбата е подадена чрез Агенция „Митници“ до
Административен съд – В. Търново, като с нея е направено искане за спиране на
изпълнението на оспорвания акт. Искането за спиране на изпълнението е
мотивирано от жалбоподателя с твърдения, че предварителното изпълнение на
мярката, с посочения в заповедта срок би довело до сериозни вреди и
преустановяване на дейността на дружеството жалбоподател.
Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с
направеното искане на спиране на изпълнението, съобрази следното:
Искането за спиране на изпълнението на оспорен
административен акт винаги се предпоставя от редовна и допустима жалба, тъй
като същото може да бъде направено едва след редовно упражнено право на
оспорване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
видно от датата на връчване на Решение №Р-92/32-52906/20.02.2018г. на директора
на Агенция „Митници“/вж. разписката на стр. 24 от адм. преписка по делото/ и
датата на подаването на жалбата пред
Агенция „Митници“. Същата е редовна с оглед на разпоредбите на чл., чл.
150 и 151 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, лицензът се
прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", което подлежи
на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Съгласно ТР №5/08.09.2009г. на
ОС на Върховния административен съд, при допуснато по силата на специален закон
предварително изпълнение на административен акт, както е в процесния случай,
приложима при съдебния контрол, е разпоредбата на чл.
166, ал. 2 АПК. Следователно
тук приложение ще намерят общите разпоредби на АПК, уреждащи спиране на
изпълнението на административните актове при отчитане отликите и спецификите за
конкретния вид акт. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на
делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В чл. 166, ал. 3 от АПК е
предвидено, че искането по ал. 2 се разглежда в закрито заседание. Поради това
по направеното искане съдът следва да се произнесе с настоящия съдебен акт.
Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на
актовете, издадена на основание чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗАДС ще е наличието на
противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на
изброените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. Приложимата норма на чл. 166,
ал. 2 от АПК допуска такова искане при всяко положение на делото, ако то може
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. На първо място
съдът приема, че на оспорващия може да бъде причинена значителна вреда. Без да
се обсъжда основанието за издаване на оспорваното решение, което е предмет на
спора по делото, се установява, че действието на лиценза за управление на
данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки е в пряка връзка с
нормалното функциониране на дружеството
жалбоподател в гражданския и търговския оборот. Без да притежава такъв
оспорващият не може да осъществява нормалната си търговска дейност, да
получавана приходи, да се разплаща с доставчици и да погасява задълженията си,
вкл. и публичните такива, които видно от представените с адм. преписка доказателства
са в големи размери. По този начин, с отнемането на възможността да продължи на
функционира на пазара реално жалбоподателят се лишава от възможността и да
погасява нетрупаните задължения и оздрави по някакъв начин предприятието си.
При това положение, рискът да настъпят вреди, вкл. и за трети лица, с които
дружеството е в облигационни и/или трудови правоотношения е съпътстван и с
възможността някои от тях да са трудно поправими, което е друга, самостоятелна
предпоставка в подкрепа на основателността на искането.
С отнемането
на лиценза за управление на данъчен склад за производство и складиране на
акцизни стоки, оспорващото дружество губи качеството си на лицензиран
складодържател, което води до прекратяване на дейността му. От представените
доказателства правилно се установява, че ответното дружество осъществява
дейност по производство и складиране на акцизни стоки, която ако бъде
прекратена, ще му причини значителни и труднопоправими вреди, в резултат от
прекратяването на сключени от дружеството договори и рамкови споразумения за доставка
на акцизни стоки/поради невъзможността за тяхното изпълнение/ и произтичащото
от това заплащане на неустойки. Настоящият състав счита, че с отнемането на
лиценза за дружеството ще възникне законово задължение за заплащане на акциз,
като съгласно представената справка за наличните акцизни стоки в данъчния
склад, размерът на този акциз ще бъде значителен. Това би могло сериозно да
затрудни дейността и финансовата стабилност на търговеца. Целта на допуснатото
по силата на специалния ЗАДС
предварително изпълнение е да защити важни държавни или обществени интереси,
при което следва да е налице съразмерност между тях и интересите на адресата на
акта, съответно степента на вредите, които биха настъпили за последния. Поради
това се налага извода, че спирането не би застрашило важни държавни и
обществени интереси или да осуети последващото изпълнение на митническия акт.
Ето защо, направеното искане за спиране на изпълнението
се явява основателно и следва да бъде уважено.
Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито
съдебно заседание, да което да се призоват като страни оспорващия – „Винпром
Бяла 2002” ЕООД от гр. В. Търново и ответник директора на Агенция „Митници“.
Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл.
157, ал. 1 и чл. 166, ал. 3 от АПК, Административният съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
КОНСТИТУИРА като страни по АД №152/2018г. по описа на
Административен съд – В. Търново оспорващ „Винпром Бяла 2002” ЕООД от гр. В.
Търново и ответник директора на Агенция „Митници“.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.03.2018г.
от 13,00 часа, за която дата да се призоват страните.
СПИРА изпълнението на Решение №Р-92/32-52906/20.02.2018г.
на директора на Агенция „Митници“ до приключване на производството по
обжалването му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е постановено спиране
на изпълнението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните. В останалата му част определението е окончателно.
Административен съдия :