Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 19.09.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                               Мл.с.         : СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

При секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 392 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.Д. в качеството му на особен процесуален представител на С.Й.Р. ЕГН ********** *** против решение № 182/06.06.2019 г. по гр.д. № 1235/2018 г. на Новозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на въззивника съществуването на вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Х.Д.№ ***, за сумата от 882,86 лв. главница, 75,69 лв. договорна лихва от 05.04.2017 г. до 06.06.2017 г., 31.03 лв. обезщетение за забава от 05.04.2017 г. до 05.10.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г. до изплащане на задължението.  С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна разноски по гр.д. № 1472/2017 г. по описа на РС гр.Нова Загора в размер на 175 лв., както и деловодни разноски по гр. № 1235/2018 г. на РС - Нова Загора в размер на 875 лв. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че в тежест на ищеца е било да докаже надлежното уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на заема, както и за неговия размер. В случая не се било установило отправено от ищеца волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, което да е достигнало до ответника преди подаване на заявление по чл. 417 от ГПК. Неполучаването на пощенската пратка за уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост не можело да се приравни на редовно връчени документи. В договора сключен между страните било постигнато съгласие цялата кореспонденция да се води на посочените в него адреси, както и задължението при промяна на адрес страната да уведоми за това другата. Съгласно чл. 25 т.11 от Договора всички писма изпратени на посочения в договора адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато тя е променила адреса си, но не е уведомила за това другата страна. В клаузата на договора липсвало изрично приравняване на опита за доставяне на фактическото му получаване. Жалбоподателят счита, че договорната клауза не предвижда фингирано връчване на съобщенията. След като ищецът не било уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, то предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск. Р. – пълномощник на „Ти БИ АЙ Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Х.Д.№ ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно бил отчел, че независимо дали кредиторът надлежно е упражнил правото си да обяви договора за предсрочно изискуемо постановителните искове следва да бъдат уважени изцяло, предвид настъпилия падеж на всяка една от вноските по него. Съгласно ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение следвало да се установи към момента  на приключване съдебното дирене в исковия процес. Това означава, при постановяване на съдебния си акт съдът да вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след предявяване на иска по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК. Процесният договор за потребителски кредит бил изцяло падежирал още към датата на образуване на исковото производство, като съобразил това обстоятелство съдът бил произнесъл един законосъобразен акт. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Не е направено искане за присъждане на разноски.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з.въззивната страна редовно призована, се представлява от особен процесуален представител адв. Д., който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован не се представлява. Процесуалният и представител юриск.Р. в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на РС. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 07.06.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 19.06.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

За да се даде отговор на настоящия спор следва да се имат предвид няколко основни положения.

Задължителната съдебна практика обективирана в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК т.18 приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита .

Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката , че счита вземането по кредита за предсрочно изискуем зависи от избрания от кредитора способ за уведомление, който може да бъде уговорен и в договора сключен между страните.

По принцип, ако не е уговорено друго между страните за редовно връчени се считат документите, които са връчени лично на длъжника или на негов пълномощник. За редовно връчване се приема и при възлагане на документите по реда на чл. 50 ЗННД от нотариус или от ЧСИ ( чл. 43 ЗЧСИ). При тези случаи се прилагат правилата на чл. 37 – 58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверяват от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

Възможно е кредиторът да е избрал да връчи съобщението чрез пощенска пратка. В този случай редът за връчване се определя от Общите правила, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Ще е налице удостоверителна сила за получаване на съобщението ако пратката е връчена лично на длъжника срещу подпис или на пълнолетен член на домакинството му – срещу подпис и документ за самоличност. Възможно е обаче пратката да не може да бъде доставена на длъжника и съществува процедура, която следва да се извърши от пощенските служители. В тези случаи пратката се връща на подателя като се отбелязва, че тя не е връчена. Общите правила и Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, според която при липса на фактическо връчване пратката да се счита за доставена на получателя.

Възможно е и друга хипотеза, при която при сключване на договора за кредит, страните да са се разбрали за конкретен способ за връчване на кореспонденцията между тях. Тогава редовността на връчване на съобщението за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането се преценява спрямо уговорката помежду им. Допустимо е в договора страните да са предвидили , че изявлението на едната от тях ще се счита за достигнало до другата страна фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставеното или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитор, ако ясно разписва определени предпоставки  и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението се приравнява на фактическото му получаване.

В този смисъл е практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. 2072/2015 г.,Iт.о.

В настоящия случай погасителният план по договора е предвиждал кредитът да се погаси на 12 вноски, последната от които е била с падеж 05.03.2018 г. В чл. 25.8 от Договора се е предвиждало, че цялата кореспонденция между страните във връзка с договора ще се изпраща на посочения от страните в него адрес, че страните следва да уведомяват незабавно за настъпила промяна в адресите им (25.10) и че всички писма ще се считат за получени ако страната не е посочила новия си адрес ( 25.11.

По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че длъжникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Има пощенска пратка изпратена до адреса му по Договора, но пратката е върната като непотърсена. В случая би могло да се приеме – предвид изричната уговорка между страните, че кредитополучателят е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането му.

В хода на делото обаче е настъпила и обща изискуемост на вземането, тъй като всички вноски са станали изискуеми. При това положение следва да се приеме, че претендираното вземане е изцяло изискуемо и следва да бъде присъдено в полза на ищеца.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ВКС т.1, според което при предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК същият може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е сторила разноски за тази фаза на производството, поради което такива не и се следват.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/06.06.2019 г. по гр.д. № 1235/2018г. на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.