О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 04.05.2018 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти наказателен състав, в закрито заседание на четвърти
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Б.
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 2004 по описа за 2018г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.
С постановление на Бургаска районна прокуратура от
28.03.2018г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК е било спряно наказателното
производство по досъдебно производство № 251 ЗМ - 378/17г. по описа на ОДМВР-гр.Бургас,
пр.пор. № 3356/17г. по описа на БРП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. В мотивите е посочено, че в хода на
разследването, въпреки проведените ОИМ и ПСД, извършителят на инкриминираното
деяние не е разкрит в законоустановения срок.
Срещу
постановлението е постъпила жалба от Г.П.С. с ЕГН: **********,***. В жалбата се
посочва, че постановлението е незаконосъобразно, доколкото по делото не са били
извършени всички възможни действия за разкриване на обективната истина.
Застъпва се, че назначената графическа експертиза не е дала отговор на въпроса
дали подписът на договора за правна защита и съдействие е положен чрез имитация
на неговия от лицето С. П.. На следващо място се посочва и че показанията на св. М. не са логични и житейски
оправдани, доколкото не е правилно договор за правна защита и съдействие да не
се сключва лично. На последно място се иска извършването на проверка на
обстоятелствата дали някога жалбоподателят се е срещал със С. П., защото такъв факт не е
налице. Иска се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на БРП за
продължаване на разследването.
Съдът,
след като се запозна с депозираната жалба, намира че същата е подадена в срок,
но въпреки това се явява НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.244
ал.5 от НПК, постановлението на прокурора за спиране на наказателното
производство може да се обжалва от обвиняемия,
пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в
седмодневен срок от получаване на преписа. От посочената законова разпоредба е
видно, че правото на жалба срещу постановление на прокурора за спиране на
наказателното производство е предоставено на изрично и лимитативно изброени
лица – обвиняемия и пострадалия или неговите наследници. В конкретния случай Г.С.
не попада в нито една от гореизброените категории лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 74,
ал. 1 и 2 от НПК качество на пострадал
има лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретното
престъпление.
Без съмнение, престъплението,
което е предмет на досъдебното производство, с оглед дадената му квалификация и
проведено разследване е документно престъпление, чието систематическо място е в
Глава ІХ от НК – „Документи престъпления”. В този ред на мисли, стъпвайки
на очертания в
Постановление № 3 /1982г на ВС на
РБ обект на защита с престъпленията по
глава ІХ от НК „Документни престъпления”, а именно , че те „….накърняват
реда и правната сигурност на
документирането, подриват обществено правната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните органи и обществени органи и
организации…” , „пострадал” от
извършването им в смисъла на чл.74 от НПК не може да бъде конкретно
физическо лице, както непротиворечиво е
прието в редица решения на ВКС - Решение № 301/20.05.2003
г. на
I. н.о.; Решение № 473/02.11.2010г. на
ВКС по н.д.№431/10г., I. н.о; Решение № 54/06.04.2012г на ВКС
на ІІ н.о. на ВКС,
Решение № 562/17.12.2009г по н.д.
639/2009г на ІІІ н.о. на ВКС и много
др., като в последното, недвусмислено е отбелязано, че: „Престъпленията, свързани с частни документи дават отражение върху правоотношения, които съществуват или се
претендира, че съществуват между отделни граждани, с оглед изразеното в документа и неговото „правно значение„. Този
по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че
засегнатите граждани или организации придобиват качеството на „пострадал” по см на чл.74 ал.1 от НПК, т.к се касае за опосреден обект, а
не до обществени отношения, които НК
пряко защитава с разпоредбите, касаещи
документните престъпления …..”.
Обстоятелството, че прокурорът е
изпратил препис от постановлението за спиране на настоящия жалбоподател, не му
предава качеството „пострадал” и не го прави процесуално легитимиран да обжалва
прокурорския акт, доколкото законодателят изрично е предвидил кои лица имат
тази възможност.
По тези съображения, настоящия състав
намира жалбата на Г.С. против постановление на БРП от 28.03.2018г. за
недопустима, доколкото изхожда от процесуално нелигитимиран
субект.
В горния смисъл е практиката на и
на съдилищата от цялата страна, както и на константата и безпротиворечива
практика на въззивната инстанция, като например – Определение №67/07.03.2018г. по ВЧНД № 207/2018г. по описа на Окръжен
съд – Бургас.
Следва да се посочи обаче, че липсата на
възможност за проверка на постановлението по реда на чл. 244, ал.5 от НПК, чрез т.нар „съдебен контрол” не съставлява пречка и не отнема възможността за проверка на същото по
реда на чл.200 и сл. от НПК, а именно
чрез обжалване пред
по-горестоящата прокуратура/ вж. Решение № 508/26.11.2012г по н.д. № 1798/2012г на III н.о. на ВКС/. В този смисъл правилността на спирането на
производството, от което жалбоподателят счита, че е претърпял вреди, не е
безконтролно и не е в противоречие с принципите, вложени в ЕКПЧ, но редът за
защита, съгласно изложените по-горе съображения не би могъл да бъде търсеният с
жалбата съдебен контрол по чл.244 от НПК.
На последно място, съдът следва
да посочи и че спирането на производството не означава, че същото окончателно
се прекратява – т.е. във всеки един момент, в случай на придобиване на нова
информация, органите на досъдебното производство са длъжни да възобновят
разследването по делото и да продължат действията си за разкриване на
обективната истина.
Така
мотивиран, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима
жалба от Г.П.С. с ЕГН: **********,*** срещу постановление на Бургаска районна
прокуратура от 28.03.2018г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК е
било спряно наказателното производство по досъдебно производство № 251 ЗМ -
378/17г. по описа на ОДМВР-гр.Бургас, пр.пор. № 3356/17г. по описа на БРП,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НЧД 2004/2018г. по описа на БРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест в седемдневен срок
от връчването му пред Окръжен съд-Бургас.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на БРП и на Г.П.С.,***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: