№ 227
гр. Варна, 27.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20243000500299 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ „ТЪРГОВСКА БАЗА“ ООД гр. Варна чрез
представляващ Д. Н. ПопН., редовно призован, представляващият не се явява,
представлява се от адв. Л. Д. и адв. Д. П., редовно упълномощени и приети от
съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
„БУЛМИКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД гр. София, редовно призован,
представлява се от адв. К. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
„ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД гр. Сливен чрез представляващ П.
С.ов Ч., редовно призован, представлява се от адв. В. М., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
„ГРЕЙНСТОР ИНВЕСТ“ АД гр. Сливен чрез представляващ С.
Вълков Вълев, редовно призован, представлява се от адв. В. Д., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА И ЧАСТНА
ЖАЛБА
и постъпилите срещу тях писмени отговори.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „Търговска база“ ООД, чрез процесуалните му представители адв. П.
и адв. Д. против решение № 121/08.02.2024г. на ОС - Варна, постановено по
гр. д. № 534/2022г. и с което са отхвърлени предявените от дружеството
против „Грейнстор инвест“ АД, „Булмикс Интернешенъл“ АД и „Грейнстор
България“ АД искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че „Търговска база“ ООД е
собственик на основание давностно владение, осъществявано в периода
09.07.2002г. – 09.07.2012г., на подробно описани недвижими имоти,
съставляващи ПИ с идентификатор 20482.304.214 по КККР на гр. Девня и
изградени в него сгради – самостоятелни обекти с идентификатори
20482.304.214.4, 20482.304.214.5, 20482.304.214.6, 20482.304.214.7,
20482.304.214.8 и 20482.304.214.9, както и на ½ ид.ч. от изградени в същия
поземлен имот сгради с идентификатори 20482.304.214.10, 20482.304.214.12 и
20482.304.214.18.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на така обжалваното решение. Твърди се, че същото е
постановено при непълна и неправилна преценка на доказателствения
материал, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че
съдът е извършил неправилен анализ на правоотношенията между ищцовото
дружество от една страна и „Тополи фураж“ АД, респ. ответните дружества
като негови правоприемници, от друга, неправилно е приел, че от
доказателствата по делото не се установявало осъществявано от ищеца
непрекъснато владение, не е отчел, че от ответната страна не са ангажирани
доказателства за притежавани права на собственост, доколкото вписването на
2
апортните вноски не означава, че извършилият апорта е титуляр на вещното
право на собственост. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички наведени от
дружеството оспорвания по фактическите твърдения на ответниците, а
изводите му по съществото на спора са в противоречие с установеното от
доказателствата и необосновани.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искови претенции.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори и от тримата
въззиваеми - „Грейнсторн инвест“ АД, „Булмикс Интернешенъл“ АД и
„Грейнстор България“ АД, които оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Оспорват и направеното искане по доказателствата.
Наред с въззивната жалба въззивникът „Търговска база“ ООД е
депозирал и частна жалба против постановеното по същото дело от
първоинстанционния съд определение № 1130/25.03.2024г., с което по искане
на ответниците е изменено решението в частта му за разноските чрез
осъждане на „Търговска база“ ООД да им заплати разноски за адвокатски
възнаграждения в посочени размери и е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му относно
присъдените в полза на ответниците разноските.
По подробно изложени доводи за неправилност на този съдебен акт се
иска неговата отмяна.
Срещу частната жалба са постъпили отговори само от „Грейнсторн
инвест“ АД и „Булмикс Интернешенъл“ АД, в които излагат становище за
нейната неоснователност.
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, като с
определение № 411/09.07.2024г. съдът е оставил без уважение искането за
провеждане на СТЕ по т. 2, а по т. 1 от нея е отложил произнасянето си и е дал
указания на въззивника за доуточняване на претенцията му.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 6349/05.09.2024г. на въззивника
„Търговска база“ ООД, депозирана в изпълнение на дадените от съда
указания.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмено становище вх. №
8350/25.11.2024г. от адв. К. К., процесуален представител на “Булмикс
3
Интернешънъл“ АД, в отговор на подадена от въззивника уточняваща молба.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмено становище вх. №
8384/27.11.2024г. от адв. В. Д., процесуален представител на „Грейнстор
България“ АД и „Грейнстор инвест“ АД, в отговор на уточнителната молба на
въззивника.
АДВ. Д.: Поддържам въззивната и частна жалби. Оспорвам подадените
срещу тях писмени отговори. Поддържаме и уточняващата молба с всички
оплаквания в нея. Молбата ми, с оглед предмета на делото, е съда да
преразгледа и да допусне и втората задача, която сме поставили тъй като в
тази посока са възраженията на тримата ответници. Какво имам предвид? Ние
ясно сме дефинирали, независимо от техните твърдения, началните дати и
времевия период, в който са придобити по давност процесните сгради, а по
отношение на онзи комплекс от недвижими сгради и съоръжения, носещи
номера 20482.304.214.4; 20482.304.214.5; 20482.304.214.7 и 20482.304.214.8,
макар и с различни номера те са част от единен комплекс-силоз и нямат
самостоятелен смисъл независимо, че са отразени в КК по този начин. Освен
това първата задача е свързана с установяване идентичността между сградите,
описани в придобивния договор, сключен между двете стопански организации
през 1987г., а втората ни задача е свързана с установяване на съС.ието и
съществуването на всяка една от тези сгради, защото някои от тях може да са
погинали и т.н. Според нас всички сгради съществуват, но какво им е съС.ието
и дали са поддържани, както твърди ищеца. Твърдим, че владеем тези сгради.
Поради това си поддържаме искането за СТЕ и за втората задача.
АДВ. П.: Поддържам казаното от колегата.
АДВ. М.: Оспорваме въззивната и частна жалби. Поддържам изцяло
подадените писмени отговори срещу тях. Конкретно становището ми по
депозираната уточняваща молба е, че доказателственото искане е
недопустимо тъй като противоречи на правилата на чл. 266 от ГПК тъй като
едва на този етап от процеса въззивникът се опитва да аргументира
недопустимо изменение в основанието на предявения иск. Изложила съм
подробно становище в депозираното писмено такова, което е предоставено и
на въззивника. На следващо място това доказателствено искане е неотносимо
към спора тъй като идентичността между процесните сгради и предмета на
договора за покупко-продажба на основни средства от 1987г. е ирелевантен за
4
спора тъй като този договор беше оспорен в рамките на първоинстанционното
производство и ищцовото тогава дружество не ангажира никакви
доказателства, с които да установи, че този договор е породил правни
последици или че насрещните престации за изпълнени, т.е. уважавайки това
доказателствено искане няма как да изясним фактическата обстановка по
предявения установителен иск за собственост на основание давностно
владение.
АДВ. К.: Оспорвам въззивната и частна жалби. Поддържам подадените
писмени отговори срещу тях. Поддържам становището си по уточнителната
молба на въззивната страна. Относно искането за допускане на въпрос № 2 от
задачата, посочена във въззивната жалба считам, че е недопустимо поради
преклузия и неотносимо тъй като по делото от една страна няма доказателства
за извършени от ищеца ремонтни дейности по процесните сгради, а от друга
страна с експертиза няма как да се установи кой ги е извършил.
АДВ. П.: Договорът от 22.09.1987г. не е оспорен от ответниците по
делото и в този смисъл първоинстанционният съд с определение от
10.03.2023г. е изразил становище, от което е видно точно кои документи са
оспорени.
АДВ. Д.: По силата на чл. 31, ал. 2 от Правилника за стопанската
дейност в рамките на единната социалистическа държавна собственост се
даде възможност на държавните стопански предприятия да сключват сделки с
ненужните им активи помежду си. С решения на стопанските съвети можеха
да се извършват такива покупко-продажби. Договорът е сключен при стриктно
спазване на действащия към този момент материално-правен ред, има
решение на двата стопански съвета, има и утвърждаване от ресорния
министър. В рамките на единната държавна собственост това са вътрешни
разпореждания. От тази гледна точка ако уважаемия съд приеме, че става
дума за сделка, която е с части от единната държавна собственост, този
договор би могъл да се разглежда като договор, сложил началото на давностно
владение. Ако Вие приемете договора като такъв за извършена покупко-
продажба между две стопански организации и се приеме, че е настъпил
транслативния ефект на прехвърляне на правото на собственост, то тогава
въпроса не е по допустимост на иска, а по основателност. Ако съда прецени,
че при така предявения иск едното от двете твърдения е вярно, а другото
5
невярно той може да отхвърли иска в тази част по отношение на тези сгради,
които са свързани със силоза, но със съвсем други мотиви, а не с мотивите,
които е произнесъл първата инстанция. Ние твърдим, че сме собственици, че
сме сключили този договор и именно по силата на него всъщност „Търговска
база“ ООД е собственик, но ако уважаемият съд приеме, че той не е бил годен
да направи собственик „Търговска база“ ООД на договорно основание, то
тогава всъщност за нас възниква правен интерес да бъдем признати като
собственици на база на начално владение. Става дума, че при този договор
чисто счетоводно този актив е бил отписан от праводателя на ответните
дружества, бил е заличен като техен материален актив и е бил записан като
материален актив на дружеството. След това със счетоводни хватки –
записване в счетоводството, оценка и апорт - ответниците се опитват с
различни правни технологии да придобият собственост, която те няма как да
придобият. Апортът може да доведе до транслация на собственост единствено
и само ако праводателя е собственик. Изяснявам защо иска е заведен по този
начин. Сградите, по отношение на които претендираме придобиване на ½ ид.
част, също са предмет на договора от 1987г. и са описани на стр. 2 от него.
Твърдим, че сме придобили и останалата ½ ид. част на основание давностно
владение наред с придобитата ½ ид. част с договора от 1987 г. За сграда № 9 –
по отношение на нея също твърдим давност, но тя не е част от този договор, а
е построена от праводателя ни по силата на договор от 1991г. Относно задача
№ 2, която не допуснахте с Вашето определение – някои от сградите може да
са видоизменени, аз нямам съмнение, че съществуват и ние сме собственици.
Както например тази сграда – тя е новопостроена и е нанесена в кадастъра, но
тя не съществува в договора. Това имах предвид - един технически оглед би
подпомогнал уважаемия съд при постановяване на съдебния акт. По
отношение на сгради с идентификатори № 20482.304.214.1, №
20482.304.214.2, № 20482.304.214.3, № 20482.304.214.11, № 20482.304.214.13,
20482.304.214.15, № 20482.304.214.16: твърдим, че тези сгради са придобити
на основание договора от 1987г., но за тях няма спор между страните, че те са
собственост на „Търговска база“ ООД.
АДВ. М.: Аз отново акцентирам и възразявам срещу твърдението на
колегата, че договора от 1987г. не е оспорен от нас. Този договор е оспорен.
Правните последици на договора са оспорени от нас и те не могат да черпят
права от този договор. Ако трябва да конкретизираме от какъв документ
6
черпят правата си страните по отношение на имотите, за които няма спор т.е.
тези, които бяха отделени от предмета на спора като безспорни – това е АДС
от 07.12.1994г. Именно въз основа на този акт ние не оспорваме правата на
собственост на въззивника относно имоти с идентификатори №
20482.304.214.1, № 20482.304.214.2, № 20482.304.214.3, № 20482.304.214.11,
№ 20482.304.214.13, 20482.304.214.15 и № 20482.304.214.16. Ние твърдим, че
те черпят правата си по силата на този АДС от 07.12.1994г., а
представляваните от мен дружества и техните праводатели са собственици на
процесните сгради въз основа на същия този акт и приватизационните
процедури, които са успешно завършени.
АДВ. П.: АДС не създава права за собственост, а само констатира
такива.
АДВ. К.: Считам, че въззивната страна се опитва да въвежда нови
твърдения, което е недопустимо на този етап в процеса, преклудирани са.
С определение от разпоредително заседание съдът е отложил
произнасянето си по допускането на поискана от въззивника СТЕ по т. 1 от
поставената задача и е оставил без уважение искането в частта по т.2. С оглед
направените с докладваната уточнителна молба и в днешно съдебно заседание
уточнения по фактическите твърдения на предявения иск, съдът намира, че не
са налице основания за преразглеждане на определението в частта, в която
искането по т. 2 е оставено без уважение. Установяването на времето и обема
на извършените от ищеца работи по отношение на претендираните от него
сгради е относимо към доказване твърдението му за осъществявано владение
в претендирания от него период, поради което и същото се явява
преклудирано по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ГПК. Следва обаче да бъде
допусната СТЕ по т. 1 от поставената задача, като същата следва да бъде
разширена с поставени от съда въпроси с оглед необходимостта от преценка и
допустимостта на предявения иск, както и липсата на специални знания на
съда във връзка с приложението на чл. 64 от ЗС. Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА провеждането на СТЕ със задачата на вещото лице, което
след запознаване с делото и оглед на място: 1. Да индивидуализира
процесните сгради, в т.ч. и с оглед тяхното предназначение към настоящия
момент, като посочи кои от тях имат самостоятелен характер и кои
7
обслужващо предназначение по отношение на основни сгради; 2. Да посочи
кои от описаните в договора от 22.09.1987г. сгради съответстват на налични в
ПИ № 20482.304.214 сгради в т.ч. и на процесните; 3. Да определи
прилежащата площ към всяка една от сградите, налични в имота /не само
процесните/ съобразно разпоредбите на чл. 64 от ЗС във връзка с наредбата по
чл. 22 от ЗУТ, а именно Наредба № 7/2003г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 1000 лв.,
вносим в едноседмичен срок от днес от въззивника, който носи тежестта за
установяване на фактите и обстоятелствата, предмет на изясняване с
назначената експертиза.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. К., който да се уведоми след представяне
на доказателства за внесен депозит.
За събиране на допуснатите доказателства СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 26.03.2025г. от
10.30 часа, за която дата и час страните ще се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след внасяне на депозита.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8