- 2 -
М О Т И В И :
Против подс. П.К.П. *** е внесено частно
обвинение от тъж. Ц.П. ***, за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС /НК/, затова, че на 09.08.2018 год. около 09.30 ч. в гр. В.,
в района зад хипермаркет „БИЛЛА”, чрез удар /ритник/ в дясното рамо, е причинил
лека телесна повреда на тъж. Ц.П. ***, изразяваща се в „контузия на дясна раменна става с оток и кръвонасядане в областта на
дясно рамо”, което му е причинило временно разстройство на здравето, не
опасно за живота.
От пострадалия тъж. Ц.П.Ц. е предявен
против подс. П.К.П. граждански иск за сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/ за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 09.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по делото, който гр.иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес и тъж. Ц.Ц. е конституиран и като гр.ищец по
делото.
Подс. П.К.П. се признава за виновен по частното
обвинение и обяснява как, и защо е ритнал тъж. Ц.Ц.. Твърди, че е бил много ядосан, тъй като
служителите на БКС, които косили тревата, не пазили автомобила му и същия бил в
люспи трева и камъни. Автомобила му бил за продажба и на стой-ност около
10 000 лв. Изразява съжаление за случая. Служебния му защитник – адв. И.П.И.
*** пледира за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства и налагане на минимално
наказание с приложението на чл.55 от НК или алтер-нативно да се приложи
института на чл.78”а” от НК, а за гр. иск да се уважи до размера от 500 лв.
Тъж. Ц.П.Ц. лично и чрез повереник адв. М.М.
***, поддържа частното обвинение така, както е предявено, като се пледира от
повереника за налагане на съот-ветното наказание по закон, както и за уважаване
на гр.иск в пълен размер, с лихвите и разноските по делото.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следното :
Тъж. Ц.П. *** и е на 62 год. Работи, като „общ работник” в Общинско
предприятие /ОП/ „БКС” ЕООД - гр.В.от 2006 год.
На 09.08.2018 год., около 9.30 часа, в
гр., тъж. Ц.Ц. получил разпореждане от прекия си ръководител, заедно с неговите
колеги св.Г.П.Г. на 37 год. и св. Г.Г. Ц.на 46 год. да окосят с тримери тревата
в зелените площи намиращи се зад магазин „Била”. Колежката му св.Г. Ц.неволно при
косенето изцапала с трева паркиран лек автомобил „Сеат Ексео”, паркиран в близост
до мястото, където трябвало да изкосят – на ул. ”***” до бл. ***. Малко след
това се появил собственика на автомобила подс. П.К.П. на 35 год. и живущ в
същия жилищен блок, който служителите на „БКС” не познавали. Подс. П.П. бил
явно много ядосан и започнал силно да вика срещу служителите на
- 3 -
„БКС”, бил много
агресивен и крещял: „Вижте какво ми направихте колата, тази кола струна сто
бона”. Започнал да ги псува по най-вулгарен начин: „Цигани, да ви еба майката”
и др. обиди. Като по възрастен и опитен работни тъж.Ц.Ц. решил, той да изчисти
автомобила, тъй като другите двама работници се смутили. Тогава подс. П.П. вероятно
преценил, че след като тъж. Ц.Ц. почиства автомобила му от тревата, то и същия
я е изцапал. Тъж. Ц.Ц. се бил навел за да чисти тревата от колата, при което без каквото
и да е предупреждение подс. П.П. го изритал силно в дясното рамото, с десния
крак, като бил обут с маратонки. Това се случило пред погледите на колегите на
тъж. Ц.Ц., св.Г.Г. и св.Г. Ц., вероятно и на други преминаващи хора в района.
Тъж. Ц.Ц. го попитал защо го бие, при което подс. П.П. продължил да обижда и
казал: „Това да ви е за урок”. От силния удар тъж. Ц.Ц. паднал и изпитал силна
болка. С усилия бавно се изправил и отишъл при колегите си. На агресивната
проява на подс. П.П., тъж. Ц.Ц. не отговорил, тъй като много се изплашил от
поведението му и изпитвал силна болка от нанесения му удар. Почувствал се и
много унижен, тъй като е човек на възраст и никога не бил нарушавал обществения
ред, не бил поругаван преди това и по подобен начин. Случилото се наложило тъж.
Ц.Ц. да преустанови работа. Обадил се на сина си св. И.Ц.П. и го изчакал да
дойде, за да го закара до болницата.
След като сина на тъж. Ц.Ц. – св. И.Ц.
дошъл, същия го откарал до болницата. Там посетили лекар-специалист, направили
на тъж.Ц.Ц. рентгенография. Изписали му лечение и се наложило издаването на
болничен лист и домашно лечение за срок 10 /десет/ дни - за времето от
09.08.2018 год. до 18.08.2018 год.
Силните болки за тъж. Ц.Ц. продължили
около 15 дни, но унижението от отношението на подс.П.П. към тъж. Ц.Ц. продължило
по-дълго, до подаване на тъжбата /на 22.08.2019 год./. Сред колегите на тъж. Ц.Ц.
се коменти-рало как е набит безпричинно пред погледите им. Следствие на този
инцидент тъж. Ц.Ц. преживял и търпял много болки и страдания. Начинът му на
живот се променил, за дълъг период от време му било невъзможно да извършва ежедневните
си задължения и да води обичайния си начин на живот, включително да извършвам
тежък физически труд, какъвто е обичайния му начин на живот. От случилото се тъж.
Ц.Ц. изпитвал неудобство пред колегите си, близките си и приятелите си. От ведър
и разговорлив човек, станал затворен, избягвал срещи с хора.
Според подс. П.К.П., същия се бил много
ядосал и „побеснял”, тъй като за втори път му се случва това - предишната
година, при косенето на тревата също му бил изцапан много автомобила, а
автомобила при настоящия случай бил закупил за сумата от 10 000 лв. и му
бил за продажба. Автомобила по документи се водел на съпругата му Т.Ц.Ц., като
бил продаден на 03.01.2019 год. по Договор за 200 лв.
- 4 -
Съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза /СМЕ/ на експерта по настоящето дело д-р Ф.Й.Т., тъж. Ц.П.Ц. е получил следните
увреждания – „контузия на дясна раменна
става с оток и кръвонасядане в областта на дясно рамо”, които са му причинили временно
разстройство на здравето, не опасно за живота. По механизъм уврежданията отго-варят
да бъдат получени от действието на твърд тъп предмет и могат да бъдат получени
по начин и време посочени в тъжбата. Оздравителния период е около 10-14 дни при
липса на усложнения и нормален оздравителен период. Пред съда експерта заяви
допъл-нително, че оздравителния период е възможно да е по-кратък, но и по-дълъг,
което зависи от индивидуалните способности за възста-новяване, като по-младите
се възстановяват по-бързо.
Още същия ден 09.08.2018 год. тъж. Ц.Ц.
подал Жалба за случая до ВРП. Било образувано ДП № 2383/2018 год. по описа на
ВРП и проведено разследване. С Постановление от 22.02.2019 год. на ВРП било
спряно наказателното производство, като било прието, че няма данни за
причиняване на лека телесна повреда по „хулигански причини” по чл.131 ал.1 т.12
вр. чл.130 ал.1 от НК, а данни за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, което
съгласно чл.161 ал.1 от НК се преследва по частен път – с тъжба на пострадалия.
Това Пост. на ВРП от 22.02.2019 год., ведно с Уведомление по чл.50 и чл.81 от НПК, тъж. Ц.Ц. получил на 27.02.2019 год. и същия подал настоящата Тъжба до ВРС
на 22.08.2019 год.
Подс. П.К.П. е
роден на *** ***, жител и живущ ***4,българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, живущ на семейни начала, с едно дете, безработен,
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********. Осъждането му е по НОХд № 344/2012
год. на РС-, по което дело за извършено на 15.03.2012 год. деяние в гр. В.–
управление на МПС след употреба на алкохол с 1.82 промила,е осъден на
„Пробация” за срок от 6/шест/ месеца и е „лишен от право” да управлява МПС за
срок от 4/четири/ месеца, считано от 15.03.2012 год., по споразумение в сила от
27.03.2012 год. Наказанието „Пробация” е изтърпял на 03.10.2012 год., а
наказанието „лишаване от право” на 15.07.2012 год. В случая е налице
реабилитация по право по смисъла на чл.86 от НК, тъй като настоящето деяние е
извършено на 09.08.2018 год. По местоживеене е със сравнително добри характеристични
данни – с починали родители, няма братя и сестри, неженен, но има едно дете, като
има заведен един заявителски материал /ЗМ/ и една полицейска регистрация, като
се сочи и едно осъждане. Пътувал е в чужбина през 2013 год. и през 2016 год.
Притежава МПС – л.а.”БМВ 128 И” с рег. № ***/собственик от 07.11.2019
год./, като е притежавал апартамент в гр. В., който е продал
през 2018 год. От 06.03.2019 год. до 19.08.2019 год. е работил във фирма „Инте-лигентни
системи за сигурност”ООД-, а от 30.09.2019 год. до 25.10.2019 год. във фирма „Марку
Мебел”ЕООД-. Считано към момента на извършване на деянието – 09.08.2018 год. и
считано към постановяване на настоящата присъда – 13.11.2019 г. е бил
фактически безработен – без регистриран сключен труд. договор.
- 5 -
Тъж. Ц.П.Ц. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
женен с две деца, работи в „БКС”-, като „общ работник”, неосъждан, с ЕГН **********. По местоживеене е с много добри
характеристични данни – вдовец, с две деца, сред съседите се ползва с добро
име, не дружи с лица склонни към извършване на престъпления и извършвали
такива. Не е склонен към извършване на престъпления от общ характер и до
настоящия момент срещу него няма образувани ЗМ и няма полицейска регистрация и
груби нарушения на обществения ред.
Горната фактическа обстановка се установява от
изнесе-ните обстоятелства в Тъжбата на тъж. Ц.П.Ц. подкрепени от показанията на свидетелите –
Г.П.Г., Г.Г. Ц.и И.Ц.П., от обясненията на подс. П.К.П., от заключението на
експерта д-р Ф.Т. по СМЕ, както и от писмените доказателства приложени и приети
по делото: Съдебно медицинско удостоверение, в препис на л.9; Уведомление от
ВРП по чл.50 и чл.81 от НПК на л.10; Поста-новление на ВРП за спиране на
наказателното производство на л. 11-14; Болничен лист на л.15; рентгеново
изследване на л.17; амбулаторен лист на л.18-20; справка за съдимост на л.30-31;
характеристични данни на л. 32; писмо от Районна прокуратура с приложено ДП
2383/2018 г. на л.38 /приложено ДП към задната корица на
настоящето дело/; преписка от полицията с приложена
характеристика на Ц.П.Ц. на л.39-41; Договор за покупко-продажба на МПС на л.
61; писмо от фирма „Инкомс Ест Милин камък” на л. 65; справки: от ОД на МВР – В.за
задграничните пътувания на подсъдимия на л. 80; от сектор „Пътна полиция” – В.на
л. 81-82; от Община В.за декларирани недвижими имоти на л. 83; от ТД на НАП
офис В.относно регистрирани трудови договори на подсъдимия на л. 85-86; както и
веществено доказателство – ДВД на л. 7 от делото.
Видно от събраните на съдебното следствие и посочени по-горе, гласни и
писмени доказателства се установява, че частното обвинение по тъжбата, се
доказа пред съда безспорно и несъмнено.
В случая обстоятелствата изнесени в тъжбата на
тъж. Ц.П.Ц. се подкрепиха почти изцяло от показанията на двама свидетели очевидци –
св.Г.Г. и св.Г. Ц., както и косвено от св.И.Ц., негов син. Подс.П.П. също не
отрича, че е ритнал тъж. Ц. и дава обяснения в тази насока и защо го е
направил. Относно телесните увреждания е заключението на СМЕ за освидетелстване
на тъж. Ц.Ц., като експерта е категоричен, че телесните повреди могат да бъдат
получени по начин и време посочени в тъжбата и същото е довело до „временно
разстройство на здравето, не опасно за живота”. Това заключение на СМЕ с
пострадал тъж. Ц.П.Ц. също подкрепя тезата на частното обвинение в тъжбата. Освен това, както от
тъжбата, така и от показанията двамата свидетели очевидци се установи, че не е
имало други лица на инцидента или поне те не са видели. Има леки противоречия
между описаното в
- 6 -
тъжбата, както и между показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия, относно употребените обидни изрази и стойността на автомобила, къде
е бил паркиран същия и колко е бил изцапан, но същите не са съществени. Няма и
частно обвинение за обиди. По пазарни цени, след служебна справка в сайтове за
продажби на автомобили, се установи, че действително пазарната цена на л.а. ”Сеат
Ексео” е около 10 000 лв. Установени са безспорно и несъмнено по делото - механизма
на деянието и причините довели до него, извършителя и пострадалия, както и
последствията.
Прецени цялостно и поотделно в тяхната връзка
и логична последователност, всички събрани доказателства по делото водят до
един единствено логичен, несъмнен и категоричен извод – подс. П.К.П. е извършил
деянието в което е обвинен по частен път от тъж. Ц.П.Ц., а именно нанесъл
му е един удар, чрез ритник с десния крак, обут в маратонка, в дясното рамо, с
което му е причинил лека телесна повреда, с временно разстройство на здравето, не
опасно за живота.
От обективна и субективна страна, съдът
приема, че подс. П.К.П. е осъществил състава на престъплението по чл.130
ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, а именно – на 09.08.2018 год. около 09.30 ч. в гр.
, в района зад хипермаркет „БИЛЛА”, на ул.”***” до ***, чрез удар /ритник/ с десния крак в дясното рамо, е причинил ЛЕКА
ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на тъж. Ц.П. ***, служител /„общ работник”/ на ОП „БКС-” ЕООД - гр., изразяваща се в „контузия на дясна раменна става с оток и
кръвонасядане в областта на дясно рамо”, което му е причинило ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Подс. П.К.П. е извършил деянието умишлено с пряк умисъл, като
е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
Телесната повреда е „лека” по смисъла
на чл.130 ал.1 от НК, тъй като телесните увреждания по тъж. Ц.П.Ц. са му причинили
„временно разстройство на здравето, не опасно за живота”, съгласно СМЕ.
За горното деяние – по чл.130 ал.1 от НК законът предвижда наказания – „лишаване
от свобода” до 2 /две/ години или „Пробация”.
Подс. П.К.П. не е осъждан, досега не е освобождаван от наказателна отговорност,
същия е и пълнолетен, като от деянието няма причинени съставомерни имуществени щети, т.е. налице са
условията за прилагане на чл.78”а” ал.1 от НК, както и иска алтернативно
защитникът на подс. П.П. – адв. И.П.И..
Затова и съдът призна подс. П.К.П. за
виновен в извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – на 09.08.2018 год. около 09.30 ч. в гр. , в района зад хипермаркет
„БИЛЛА”, на ул.”***” до ***, чрез удар /ритник/ с десния крак в дясното рамо, е причинил ЛЕКА ТЕЛЕСНА
ПОВРЕДА на тъж. Ц.П. ***, служител /„общ работник”/ на ОП „БКС-” ЕООД - гр.В.-
7 -
изразяваща се в „контузия на дясна раменна става с оток и кръво-насядане в областта на
дясно рамо”, което му е причинило ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА
- и на основание
чл.78”а” ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание – ГЛОБА в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ – в
полза на Държавата.
С така определеното по вид и размер наказание, съдът отчете, че е възможно
изпълнението на целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и
на генералната превенция.
За да постанови горния минимален размер
на наказанието, съдът отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
за подс. П.П. – чисто съдебно минало, добри х-ни данни, семейно положение – живущ на семейни начала с
едно дете, както и обстоятелството, че е безработен към настоящия момент.
Отегча-ващи отговорността обстоятелства са мястото на извършване на деянието –
фактически в централната част на града и начина на извършване на деянието –
чрез удар с ритник в рамото.
Причина за извършване
на деянието е ниското право-съзнание от страна на подс. П.К.П..
По отношение гр.иск на тъж. Ц.П.Ц. за сумата от 3 000 лв., като обезщетение за
причинени неимуществени вреди, съдът го намери за частично доказан. По делото
се установи безспорно и несъмнено, че именно подс. П.К.П. ***, е причинил на тъж. Ц.П.Ц., който е на 62 год., на публично място, лека телесна
повреда, с причиняване на временно разстройство на здравето, не опасно за
живота, с което му е причинил неимуществени вреди - както болка, така и
страдание, неприятни физически и психически преживявания, с оздравителния период от около 10-14 дни, при липса на
усложнения и нормален оздравителен период, като усложнения не се претен-дираха
и не се доказаха. Преценявайки в цялост случая - вида и характера на
телесната повреда, начина на причиняването й, възрастта на пострадалия, както и
по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че гр.иск е
основа-телен до размера от 1 700 лв. Следва до този размер гр.иск се уважи,
ведно с лихвите и разноските по делото.
Затова и съдът ОСЪДИ подс. П.К.П. да ЗАПЛАТИ на гр. ищец – Ц.П.Ц. сумата от 1 700
лв. /хиляда и седемстотин лева/, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2018 год. до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото - сумата от общо 702.00
лв., като ОТХВЪРЛИ граждански иск до пълния му претендиран размер от 3 000
лв., като
недоказан.
Подс. П.К.П. се
осъди да заплати д.т. в размер на 68.00 лв., върху уважения размер на гр.иск,
на ВРС.
Съдът ПОСТАНОВИ по отношение ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО приложено към
делото: 1бр. СD диск /на л.7 от делото/, да се върне на тъж. Ц.Ц. ***.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
Гр. В.РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
20.11.2019
год. /КРАСИМИР Г. /