В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, депозиран от ищеца К. З. Б. срещу ответника Г. Н. К. и двамата от с. Д., О. З.. В исковата си молба ищецът сочи, че с ответника са първи братовчеди и баджанаци, тъй като водят две сестри, но по причина на последния отношенията им са крайно влошени и обтегнати. Конкретно сочи, че на 17.10.2014 г., около 15:30 ч. вървял по пътя от с. Д. за нивата си, а ответникът се връщал по пътя, идвайки от своята нива на път за селото. Срещнали се на пътя и К. му казал думите: „Аз тебе ще те убия рано или късно”, при което ищецът го запитал защо, а ответникът го изритал силно в слабините с крак. Пострадалият твърди, че почувствал моментално страшни болки, присвил се, без да губи съзнание, а ответникът започнал да го псува и да го заплашва, че ще го убие. Свидетел на инцидента станал Ф. М. Б.. Ищецът твърди, че започнал да налага студени компреси на болното място, пиел аналгин, а на 20.10.2014 г. отишъл при личния си Л. Д. Т. Сочи още, че веднага след удара мястото силно отекло, било с големина като ябълка, като в момента също има оток с големината на коко°е яйце и болките му продължават. В понеделник на 20.10.2014 г., Д. Т. го прегледал и го насочил към хирург. Същият ден ищецът твърди, че посетил кабинета на Д. Л. в болницата, Г. З., който го прегледал, предписал му терапия - компреси с риванол и панадол 3 х 1 на хапчета, която и в момента изпълнява. Издал му медицинско удостоверение, амбулаторен лист № */ 20.10.2014 г. Ищецът сочи, че в момента на удара изпитал ужасни болки, които сега са позатихнали, но продължават. Има оток с големината на кокоше яйце в лявата слабинна област. Твърди, че се крие от близките си и не им казва за инцидента, тъй като изпитва притеснение. Сочи, че изпитва срам и унижение, тъй като е над 60 годишен и така да го ударят в слабините за него е позор, и то на пътя, посред бял ден, когато хората се връщат от вилите си. Предвид на гореизложеното ищецът прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати парично обезщетение за неимуществени вреди за причинените му от него на 17.10.2014 г. в района на с. Д. „контузия и травматичен отток на външните полови органи в областта на левия тестис и обвивките му” в размер на 1200 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането. В допълнителна молба вх. № */17.11.2014 г. (лист 28 от делото) ищецът уточнява и допълва исковата си претенция като посочва, че вследствие на процесното увреждане получил притеснения и загуба на съня, стягане и болки в областта на сърдечната област и се наложило да постъпи в болница, където престоял 5 дни. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, вх. № */30.10.2014 г. и продължение вх. № */04.11.2014 г. от страна на ответника. Същият сочи, че издаденият медицински документ е фалшив и че е следвало, ако е имало инцидент ищецът да се обади в полицията. Твърди, че помежду им не е имало закани или сбиване. Останалите доводи и твърдения посочени в писмените отговори са ирелевантни. В открито съдебно заседание ищецът, Ч. пълномощника си А. К. Г., поддържа исковата претенция, като моли да се уважи изцяло. В определения от съда срок депозира писмена защита. Ответникът, редовно призован, се явява лично и прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Няма спор по делото, че страните са първи братовчеди, а отделно от това са баджанаци - женени за две сестри, но въпреки това отношенията им не са добри. По делото като доказателства са приложени амбулаторни листове № № */20.10.2014 г. и */20.120.2014 г. във връзка с контузията на външните полови органи на ищеца К. Б.; Медицинско удостоверение № */20110.2014 г., в което е отразено, че в момента на прегледа на 20.10.2014 г. се вижда лек оток на левия скротум силно болезнен при палпация. По делото е приложено и Съдебномедицинско удостоверение № */2014 г., видно от което, на ищеца е било причинено контузия и травматичния оток на външните полови органи в областта на левия тестис и обвивките му. В същото е посочено, че описаните травматични увреждания са по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет. По делото бяха разпитани като свидетели Ф. Б., М. Ч. и Д. Г. Т. (първите двама от с. Д., а последният практикуват Л. в селото). Свидетелят Б. обясни, че през месец октомври 2014 г., когато отивал да слага храна на кравата си, след обяд, ищецът идвал отгоре с магарето си, а ответника отдолу. Ищецът и ответникът се срещнали и последният изритал един път с крак К.. Свидетелят ги разделил и казал на К. да не се бият, че е срамота, а освен това са и близки роднини. Свидетелят Г. Т. поясни, че работи като общопрактикуващ Л., а ищеца К. Б. е негов пациент. Посочи, че около 20.10.2014 г., сутринта, ищецът го посетил в кабинета му в с. Д. с оплакване от болка в областта на левия тестис. Ищецът обяснил на доктора, че има тези болка от три дни, като причината била нанесен побой от страна на Г. К.. Пациентът се съблякъл и свидетелят видял голям оток в областта на левия тестис. Тъй като това не било в неговите компетенции, с направление го изпратил на хирург за консултативен преглед и лечение. Свидетелят Т. поясни, че отокът бил образно казано, колкото кокоше яйце, бил дифузен, т. е О. След това ищецът посещавал Д. Т. няколко пъти, като бил напрегнат, правени са му кардиограми, тъй като в резултат на преживения стрес, той получи сърцебиене, прескачане на сърцето. Свидетелят поясни, че преди инцидента ищецът не е ходил на преглед и не се е оплаквал от някакви заболявания. Свидетелят М. Ч. поясни, че отношенията между Г. и К. преди този инцидент били добри, но си имат проблеми. Г. К. има завист към К., въпреки, че са братовчеди. По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение, че при инцидента на 17.10.2014 г. на ищеца са причинени контузия и травматичен отток на външните полови органи в областта на левия тестис и обвивките му, като вещото лице сочи, че е напълно възможно тези увреждания да са причинени така като е описано в исковата молба и в медицинската документация. Посочва, че в случая не са установени кръвонасядания и увреждания във вътрешността на външните полови органи. Посочва, че като степен, сила, интензитет, характер на болката и т.н. този вид травма се характеризира със сравнително силни болки, които постепенно с напредване на оздравителните процеси отзвучават и намаляват. От друга страна сочи, че конкретният удар не е бил нанесен с много голяма кинетична енергия, тъй като в противен случай биха се получили по-тежки увреждания. В заключението си вещото лице сочи, че прогнозата за една такава травма е оптимистична и следва пълно оздравяване. С допълнително заключение вещото лице сочи, че К. Б. страда от Исхемична болест на сърцето, Нестабилна ангина пекторис и Хипертонична болест на сърцето - ІІ ст., като тези заболявания датират още преди инцидента. Вещото лице посочва, че не съществува фактор, система за оценка, или класификация, по която да се определи до каква степен психическият стрес, физическото натоварване и т.н. в кой момент, до каква степен влияе върху организма, и оттам – върху хроничните му заболявания. Предвид на това на поставения допълнителен въпрос - Възможно ли е в резултат на процесното увреждане и получения от него отток ищецът да е получил болки в сърдечната област, респ. дали същите е могло да бъдат причинени в резултат на притеснения и страх, вследствие на нанесения удар в слабините вещото лице категоричен отговор не може да даде. Съдът кредитира двете заключения (основно и допълнително) като обективно, компетентно изготвени, неоспорени от страните и даващи изчерпателен отговор на поставените въпроси. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е основателна тази претенция ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на всички кумулативни елементи, запълващи фактически състав на непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно поведение от страна на ответника, претърпени от страна на ищеца вреди, както и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е. вината на дееца се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД). В конкретния случай съдът счита, че от ангажирания доказателствения материал безспорно се установява извършването на виновно пр¯тивоправно поведение от страна на ответника Г. К. спрямо ищеца К. Б.. Разпитаният по делото свидетел Ф. Б., чийто показания съдът кредитира напълно, като логични, последователни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, е изложил възприятията си за конкретния случай. Същият сочи, че на процесната дата лично е видял как ответникът нанася удар с ритник на ищеца. Свидетелят Г. Т., чийто показания съдът също кредитира като логични, последователни и незаинтересовани от изхода на делото, заяви че няколко дни след инцидента е прегледал ищеца и е констатирал голям отток в областта на левия тестис, като той му споделил, че това му е причинено в резултат на нанесен побой от страна на Г. К.. От представените медицински документи се установява, че на ищеца са били причинени контузия и травматичен отток на външните полови органи в областта на левия тестис и обвивките му. Вещото лице в основното си заключение сочи, че е напълно възможно констатираните травматични увреждания да са причинени по начин описан в исковата молба, който начин съответства и на описаното от свидетеля Ф. Б.. При горните доказателства безспорен е изводът, че ответникът е автор на посоченото в исковата молба противоправно действие спрямо ищеца. По отношение на претърпените неимуществени вреди районният съд намира следното: Видно от показанията на свидетеля Т. няколко дни след инцидента ищецът се е оплаквал от болки в областта на тестиса в резултат на нанесената телесна повреда. Отделно от това в основното си заключение вещото лице сочи, че процесната травма се характеризира със сравнително силни болки, които постепенно с напредване на оздравителните процеси намаляват и отзвучават. Следователно доказват се причинените неимуществени вреди, които с оглед данните по делото логично следва да се считат като пряка и непосредствена последица от деликта. Понесените от ищеца вреди, изразяващи се във физически болки и страдания следва на основание чл. 45 ЗЗД да бъдат репарирани от ответника Ч. присъждане на обезщетение. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и определи същите по справедливост. С оглед вида и характера на причинените увреждания се налага изводът, че ищецът е понесъл болки и страдания, като според районния съд справедливото обезщетение за тях е в размер на 600 лева, като се взе предвид, това че ударът е причинила силни болки на увреденото лице, непосредствено след нанасянето му. Исканото обезщетение от 1200 лева е прекомерно високо с оглед на понесените вреди, а освен това вещото лице посочи, че прогнозите за излекуването са оптимистични, до пълно оздравяване и не се налагат някакви оперативни интервенции. Горните съображения мотивират съда да приеме, че така определеното обезщетение е съобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което предявеният иск следва да се уважи в размер на 600 лева, като за разликата над този размер претенцията следва да се отхвърли като неоснователни и недоказана. С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение в размер на 600 лв., считано от деня на увреждането – 17.10.2014 г. до окончателното му изплащане, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД. В настоящото производство съдът прие, че не се доказа болките на ищеца в областта на сърдечната област да са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането, извършено от страна на ответника. Вещото лице по допълнителната експертиза установява, че и от преди инцидента ищецът е страдал от Исхемична болест на сърцето, Нестабилна ангина пекторис и Хипертонична болест на сърцето - ІІ ст. Освен това вещото лице посочи, че не съществува фактор, система за оценка, или класификация, по която да се определи до каква степен психическият стрес, физическото натоварване и т.н. в кой момент, до каква степен влияе върху организма, и оттам – върху хроничните му забоÙявания, предвид на което не може да даде категоричен отговор за наличието на връзка между процесното увреждане и оплакванията в сърдечната област. При това положение съдът приема за недоказана причинно-следствената връзка между деликта и твърдените оплаквания в сърдечната област. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 350 лева разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска. В полза на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска не следва да се присъждат, доколкото такова искане адресирано до съда липсва, освен това ответникът не е ангажирал доказателства да е направил такива разноски. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА Г. Н. К., от с. Д., О. З., У. „Х. Б.“ № 30 да заплати на К. З. Б., ЕГН *, от с. Д., О. З., У. „Х. Б.” № 58 сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинена на 17.10.2014 г. лека телесна повреда, изразяваща се „контузия и травматичен отток в областта на външните полови органи в областта на левия тестис и обвивките му”, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 600 лева до целия претендиран размер от 1200 лева. ОСЪЖДА Г. Н. К., от с. Д., О. З., У. „Х. Б.” № 30 да заплати на К. З. Б., ЕГН *, от с. Д., О. З., У. „Х. Б.” № 58 сумата в размер на 350 лева, представляваща разноски по делото съобразно уважената част на иска. Решението подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ |