Присъда по дело №476/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 2
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20223630200476
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. Шумен, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
и прокурора К. К.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20223630200476 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. С. Г., роден на ******** г. в гр. София, **************
български гражданин, неженен, със средно-специално образование, неосъждан, с ЕГН
**********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.07.2017г. в гр. Шумен, в база за сепариране на
отпадъци, стопанисвана от „Евро Импекс“ ЕООД гр. София, в качеството му на Управител
на базата на когото са възложени функции по контрол на спазването на правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващ източник на повишена опасност не
предприел действия да обезопаси валяците, задвижващи сортировъчна лента на виброситото
чрез поставяне на предпазно устройство или устройство, спиращо движението им при
навлизане на човек или предмет в опасната зона на действие, както и да ограничи до тях
достъпа на работещите в обекта, на които е възложено да ги почистват, поддържат и
обслужват, с което не е изпълнил задължението си, вменено му с разпоредбата на чл.186,
ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и п ри използване на работното оборудване
/НМИЗБУТРМПИРО/, която предвижда движещите се части на работното оборудване,
1
които създават риск от злополуки да се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи
достъпа до опасните зони или да се снабдят с устройства, спиращи движението им при
достигане на опасната зона от човек или предмети, както и задължението, произтичащо от
разпоредбата на Инструкция за безопасна работа със сепарираща инсталация, утвърдена от
управителя на „Евро Импекс“ ЕООД, която в част II „Изисквания към съоръжението“
предвижда предавателните механизми да са защитени с предпазни решетки, капаци и други,
които се поддържат в техническа изправност, а също и задължението, предвидено в
разпоредбата на чл.165а, ал.1, т.1 от НМИЗБУТРМПИРО, според която в случай, че
работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на
работещите, работодателят предприема необходимите мерки за да осигури използването на
работното оборудване да бъде ограничено само до лица, на които е възложено да го
използват и причинил по непредпазливост на Н. Р. Н. тежка телесна повреда, изразяваща се
в загуба на горен ляв крайник, като деянието е извършено в условията на независимо
извършителство с пострадалия Н. Р. Н., който на същата дата и на същото място, в
качеството си на общ работник нарушил разпоредбата на чл.191, ал.1, т.1 от
НМИЗБУТРМПИРО, която предвижда, че операциите по поддържането на работното
оборудване се извършват когато то е спряно, поради което и на основание чл.134, ал.1, т.1
от НК във връзка с чл.54 от НК
ГО ОСЪЖДА на ШЕСТ месеца “Лишаване от свобода”.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок
от ТРИ години.
Веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой диск със записи от камери,
монтирани в СО на МБАЛ – Шумен, диск със запис от обаждане на тел.112 и диск със запис
от помещението със сортировъчната лента, да се унищожат след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189,ал.3 от НПК осъжда подсъдимият П. С. Г. от гр. София, с ЕГН
********** да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР, направените деловодни
разноски в размер на 352,80 /триста петдесет и два лв. и осемдесет ст./ лева и 5 /пет/ лева
за издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Подсъдимият П.С.Г. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.134,
ал.1, т.1 от НК, за това, че на 30.07.2017г. в гр. Шумен, в база за сепариране на отпадъци,
стопанисвана от „Евро Импекс“ ЕООД гр. София, в качеството му на Управител на базата
на когото са възложени функции по контрол на спазването на правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, поради немарливо изпълнение
на занятие, представляващ източник на повишена опасност не предприел действия да
обезопаси валяците, задвижващи сортировъчна лента на виброситото чрез поставяне на
предпазно устройство или устройство, спиращо движението им при навлизане на човек или
предмет в опасната зона на действие, както и да ограничи до тях достъпа на работещите в
обекта, на които е възложено да ги почистват, поддържат и обслужват, с което не е
изпълнил задължението си, вменено му с разпоредбата на чл.186, ал.1 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и п ри използване на работното оборудване /НМИЗБУТРМПИРО/, която
предвижда движещите се части на работното оборудване, които създават риск от злополуки
да се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони или да се
снабдят с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или
предмети, както и задължението, произтичащо от разпоредбата на Инструкция за безопасна
работа със сепарираща инсталация, утвърдена от управителя на „Евро Импекс“ ЕООД, която
в част II „Изисквания към съоръжението“ предвижда предавателните механизми да са
защитени с предпазни решетки, капаци и други, които се поддържат в техническа
изправност, а също и задължението, предвидено в разпоредбата на чл.165а, ал.1, т.1 от
НМИЗБУТРМПИРО, според която в случай, че работното оборудване създава специфични
рискове за здравето и безопасността на работещите, работодателят предприема
необходимите мерки за да осигури използването на работното оборудване да бъде
ограничено само до лица, на които е възложено да го използват и причинил по
непредпазливост на Н.Р.Н. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на горен ляв
крайник, като деянието е извършено в условията на независимо извършителство с
пострадалия Н.Р.Н., който на същата дата и на същото място, в качеството си на общ
работник нарушил разпоредбата на чл.191, ал.1, т.1 от НМИЗБУТРМПИРО, която
предвижда, че операциите по поддържането на работното оборудване се извършват когато
то е спряно.
Пострадалото лице чрез назначения му особен представител в досъдебното
производство, след приключване на разпоредителното заседание изяви желание за
конституиране като граждански ищец и направи искане за предявяване на граждански иск.
Съдът като взе предвид становищата на страните и обстоятелството, че искането не е
направено в срока, предвиден в чл.85, ал.3 от НПК не прие за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство граждански иск от пострадалия. Определението, с
което не бе приет не е обжалвано.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия и предлага на съда, предвид чистото му съдебно минало, да му определи
наказание ”Лишаване от свобода” за срок около една година, което да отложи на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Разпитан в хода на досъдебното производство и пред съда, подсъдимият Г. не се
признава за виновен. В хода на съдебното следствие, подсъдимият П. Г. заявява, че не се
признава за виновен в извършване на посоченото в обвинителния акт, деяние и дава
подробни обяснения в своя защита. Защитникът на подс. Г. моли съда да приеме, че ШРП
не е изпълнила задължението си по настоящото дело да докаже внесеното обвинение и да
признае подзащитния му за невиновен, като го оправдае изцяло, като излага подробно
доводите си в пледоарията. В последната си дума подс. П. Г. моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С трудов договор
№ 920 от 22.06.2016 г., подсъдимият П.С.Г. /към него момент с фамилия Д./ бил назначен за
управител база в гр. Шумен, стопанисвана от „Евро Импекс“ ЕООД гр. София. Дружеството
„Евро Импекс“ ЕООД било собственост на свидетеля А. Д. И. и една от основните му
дейности била събирането и превозване на битови и други неопасни отпадъци. За тази си
дейност дружеството разполагало с шест на брой бази из страната. Базата на дружеството в
гр. Шумен се намирала на ********. В базата в гр. Шумен била инсталирана сепарираща
инсталация, включваща транспортна лента за отпадъци, вибросито и магнит. Транспортната
лента за отпадъци се задвижвала с предавателен механизъм, като виброситото се намирало в
помещение, различно от това където била лентата. Помещението, в което се намирало
виброситото имало две врати. Тази, която била откъм таблото била винаги заключена.
Отключвал я само свид. М.А.В. – поддръжка на машини и съоръжения когато наливал
масло. Другата врата била откъм лентата и също трябвало да се заключва. За нея имало три
ключа – единия го държал свид. В., а другите два държали началник смените – свидетелките
М.Н.В. и В.З.Д.
Пострадалият Н.Р.Н. бил назначен на длъжността „общ работник“ в базата на „Евро
Импекс“ ЕООД в гр. Шумен на 22.02.2017г., съгласно Трудов договор № 1056. На
30.07.2017г. постр. Н.Н. бил по график на работа – редовна смяна. Началник на смяната
била свидетелката М.В.. В смяната, работила на 30.07.2017г. нямало друг мъж освен общия
работник – постр. Н.Н.. Около 09,00 часа на 30.07.2017г. подс. П. Г. пристигнал в базата,
въпреки, че било неделя и се качил в офиса си за да подготви документи за понеделник. До
към 11,15 часа, постр. Н. изнасял пълните чували със сортирани отпадъци, сменял пълните с
празни и работел с „магнита“, който се намирал в единия край на сортировъчната лента.
Останалите работнички от смяната били около сортировъчната лента, а началник смяната –
свид. М.В. също извършвала част от дейностите на работниците. Около 11,16 часа постр.
Н.Н. решил да отиде в помещението, където се намирало виброситото и да почисти валяците
на предавателния механизъм, задвижващ сортировъчната лента, макар, че тази дейност не
му била възложена и никога не я бил вършел. Пострадалият взел един нож и без да съобщи
на никого за намеренията си, влязъл в помещението, където се намирало виброситото, което
не било заключено. В този момент предавателния механизъм работел и постр. Н. не го
изключил, не извикал и началник смяната да го изключи. Пострадалият посегнал с ръката, в
която държал ножа към валяците на предавателния механизъм, които се движели, за да ги
чисти. Въртящият механизъм на валяка увлякъл левия ръкав на дрехата на пострадалия, а
след това и лявата му ръка. Левият горен крайник бил притиснат между валяка и лентата.
Пострадалият се опитал да извади ръката си, но не успял и започнал да вика за помощ.
Уредът през цялото това време работел и въртящият механизъм на валяка счупил костта на
ръката на пострадалия и скъсал сухожилията. Лявата ръка на пострадалия Н. била почти
изцяло откъсната. Виковете на пострадалият били чути от работничките на сортировъчната
лента и няколко от тях едновременно я изключили аварийно, а това спряло движението на
цялата сепарираща инсталация. Постр. Н.Н. продължавал да вика за помощ. Свид. М.В. и
няколко от работничките отишли в помещението, където се намирал пострадалия и видели,
че въпреки, че машината била спрян, ръката на пострадалия продължавала да е заклещена
между валяка и лентата. Една от работничките съобщила на подсъдимия Г., че е станал
инцидент и той веднага отишъл на место. Обадил се първо на Бърза помощ, след което
съобщил и на ръководството – на свид. А. И.. В базата бързо пристигнал екип на ЦСМП при
„МБАЛ-Шумен“ АД, в който била включена свидетелката Д.В.Д. – лекар в СБАЛК
„Мадара“, която давала дежурства на половин график.Свидетелката Д.Д. заварила
пострадалия седна на пода между стена и машина, с притисната ръка от раменната става.
Ръката на пострадалия Н. се държала на мъничко парче кожа. Тъй като знаела с какво
разполага в линейката, свид. Д.а потърсила съдействие и помолила на место да бъде
изпратен ортопед. На место бил повикан екип и на Гражданска защита, както и свид. М. В..
2
Когато пристигнал на местото, свид. Я.И.Я. – лекар ортопед разговарял с присъстващите и
разбрал, че за да бъде изваден крайника на пострадалия трябвало да се разглоби
инсталацията, взел решение с оглед запазване живота му да отреже парчето кожа, на което
се държала ръката. Свид. Я. отрязал парчето кожа. С подръчни средства от линейката
лигирали кръвоносните съдове за да не кърви и поставили тампонираща превръзка и веднага
извели пострадалия на носилка. Междувременно, свид. М. В., който разглобил част от
машината – освободил валяка и левия крайник на пострадалия се освободил и паднал на
земята. Крайникът бил взет от медицинските лица в чувал и отнесен в линейката, която
потеглила незабавно към „МБАЛ-Шумен“ АД. В шокова зала лекарите извършили прецизно
лигиране на съдовете, механична и химична обработка на раната, тампонираща превръзка,
крайникът бил поставен в лед и пострадалият и крайника били транспортирани към УМБАЛ
„Света Марина“ гр. Варна за да бъде имплантирана ръката. В болницата в Шумен нямало
съдови хирурзи. Въпреки своевременно предприетите медицински процедури, крайникът на
постр. Н. не могъл да бъде реплантиран.
Още същия ден, на 30.07.2017г. базата, находяща се в гр. Шумен, ******** била
посетена от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен по повод инцидента.
Свидетелката С.Г.Т. и колегата й С.К. извършили проверка и се запознали с
обстоятелствата, при които била настъпила трудовата злополука. Двете инспекторки
констатирали, че няма заключваща се врата, нито надписи, предупреждаващи, че достъпа е
ограничен до помещението, в което се намирало виброситото, т. е. достъпът до работното
оборудване, с което е настъпила злополуката е напълно неограничен. Освен това
констатирали, че не били монтирани никакви предпазни устройства, осуетяващи достъпа до
опасните зони на движещите се части от работното оборудване, които да спират движението
му когато към него се приближи предмет или човек. Свидетелката Тошева изготвила
задължителни предписания за привеждане на работното оборудване в съответствие с
изискванията на законодателството, уреждащо безопасни условия на труд. В изпълнение на
тези предписания, подсъдимия в качеството му на управител на базата издал Заповед от
02.08.2017г./на гърба на л.113 от том 3/ да се сменят всички брави и патрони на вратите,
които осигуряват достъп до помещението вибро сито, за да се ограничи достъпа, както и
помещението да бъде заключвано, като ключа се съхранява при управителя, организатора
сепарираща инсталация, двете началнички смени и свид. М. В.. В изпълнение на
предписанията на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен бил монтиран магнитен
датчик в горния десет ъгъл на вратата, който при отваряне на вратата автоматично прекъсва
и спира дейността на цялото оборудване – вибросито, сепарираща лента и магнит. По
разпореждане на управителя на „Евро Импекс“ ЕООД опасната зона на работното
оборудване, където се намират валяците, задвижващи транспортната лента била оградена с
предпазна мрежа, заключвана с катинар.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните доказателства - показанията на свидетелите Н.Р.Н., М.В., В.З.Д. М.А.В., Д.В.Д.,
С.Г.Т., В.П.В., С.А.И. /прочетени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК/, С.А.М., Я.И.Я.
/прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК/, К.Р.Й., А. Д. И., обясненията на подсъдимя
П. Г., от заключението на назначената съдебно - медицинска експертиза, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия в основни линии кореспондират на приетата от съда
фактическа обстановка. От страна на подс. Г. се оспорва предимно обстоятелството, че той е
имал правомощия да предприема каквито и да било действия, ограничаващи достъпа до
помещението, където се намира виброситото. От заключението на изготвената в
досъдебното производство, съдебно медицинска експертизи, прието и неоспорено от
страните се установява, че постр. Н.Н. е получил травматична ампутация на левия горен
крайник в областта на мишницата – между раменната и лакътната става, подкожен емфизем
в областта на раменния пояс и мишницата. Тези увреждания са били получени от действието
3
на твърди, тъпи предмети, по механизма на натиск и разтягане на увредения крайник и в
резултат на тези травматични увреждания на пострадалия е причинена загуба на крайник.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият
действително е извършил престъплението, в което е обвинен, поради следното:
- Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и
гарантиращи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на човешката
личност;
- От обективна страна – предпоставките за приложението на чл.134 от НК са две -
резултатът да е причинен поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие
или друга правно регламентирана дейност и последната да представлява източник на
повишена опасност. В случая тези предпоставки са налице по отношение на подсъдимия.
Заеманата от него длъжност „управител база“ представлява правнорегламентирана дейност.
Като управител база, възложено му да ръководи, организира и контролира работата на
работниците и служителите на лентите за сепариране и да контролира спазването на
трудовата и технологична дисциплина и на правилата за безопасност на труда /т.1 и т.2 от
длъжностната характеристика/, подсъдимият е осъществявал правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност – понятие, изяснено трайно и
непротиворечиво още с ППВС № 6/69 г., т.8 и т.9. Основните параметри на производствения
процес в дружеството, свързани с използване на работното оборудване / машини и
съоръжения/, са нормативно уредени в Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. В същото време и най-малкото немарливо изпълнение на тази
правно регламентираната дейност създава опасност за живота или за здравето на други лица,
което я прави източник на повишена опасност. Източник на повишена опасност
представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или
немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за
здравето на други лица. За да е осъществен състава на процесното престъпление също така е
необходимо да е налице незнание или немарливо изпълнение на съответната дейност, както
и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика също така
подчертава, че нормата на чл.134 от НК е бланкетна и следва да се установи конкретното
правило или норма, които са били нарушени.
Като управител на базата в гр. Шумен, подсъдимият П. Г. действително няма
качеството на работодател, но задължението, визирано в чл.186, ал.1 от Наредба № 7/1999г.
не изисква такова. Като управител на базата именно подсъдимия не е предприел никакви
действия за да ограничи достъпа до опасните зони на движещите се части на работното
оборудване, които създават риск за злополуки. Безспорно сепариращата инсталация
съставлява "работно оборудване", в съзвучие и с дефиницията на това понятие, дадена в
параграф 1, т.4 от Наредба № 7/1999г.: "работно оборудване" е всяка машина, апарат,
инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа".
Същата се състои от транспортна лента, задвижвана с предавателен механизъм, вибросито и
магнит. В дружеството била разработена и утвърдена от работодателя „Инструкция за
безопасна работа със сепарираща инсталация“, където в част II, т.3 било предвидено
предавателните механизми да са защитени с предпазни решетки, капаци, заграждения и др.,
които да се поддържат в техническа изправност. Това правило, работодателя е съобразил с
разпоредбата на чл.186, ал.1 от Наредба № 7/1999г., като виброситото се намирало в отделно
помещение, което е следвало да бъде заключено, за да се осуети достъпа до движещите се
части. Именно обаче подсъдимия Г. като управител на базата е бил задължен да следи дали
се спазва инструкцията, както и дали помещението се заключва или има свободен достъп до
него. Подсъдимият П. Г. като управител на базата не е предприел необходимите мерки, за да
осигури използването на работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е
4
възложено да го използват – задължение визирано в чл.165а, ал.1, т.1 от Наредба № 7/1999г.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимия П. Г. е
изпълнявал немарливо тези свои задължения преди и към момента на инцидента. Едва след
настъпване на злополуката, подс. П. Г. е издал заповед, с която ограничил използването на
работното оборудване само от определени лица.
Налице е причинно – следствена връзка между допуснатите от подс. Я. нарушения
и настъпилата тежка телесна повреда. В тази връзка не може да се сподели възражението на
защитата, че управителя база не е можел самостоятелно да поставя предпазни решетки и
ограждения. Това становище би имало резон, ако подсъдимият бе изпълнил всички
нормативно уредени задължения, в случая – ако бе категорично ограничил достъпа до
помещението с виброситото, както и ако помещението действително винаги се е заключвало
и пострадалият Н.Н. самоволно бе намерил ключ и получавайки по този начин достъп до
опасната зона на машината, в резултат на което да е настъпила телесната повреда.
Настоящата ситуация не е такава. Подсъдимият не е изпълнил задълженията си по чл. 186,
ал.1 и чл. 165а, ал.1, т.1 от Наредба № 7/1999 г. и по този начин е поставил началото на
причинно – следствения процес, довел до тежка телесна повреда. Бездействието му е
condicio sine qua non /условие без което не може/ – обективна предпоставка, без която не би
настъпил по такъв начин, в този вид и на това място общественоопасния резултат.
Безспорно е налице и виновно поведение на пострадалия Н.Н., което се е намесило
в причинния процес, на който е поставило начало деянието на подсъдимия. Установено е, че
както на Н.Н., така и на всички работещи в базата е извършван инструктаж, в това число са
предупреждавани, че виброситото се чисти, това да се извършва при спряна машина.
Пострадалият Н.Н. е пренебрегнал тези инструкции за безопасност и е осъществил контакт с
опасната зона на машината с цел да чисти. Настоящия съдебен състав намира, че
съпричиняване на резултата и то в значителна степен от страна на пострадалия е налице.
Независимо от това, константна е съдебната практика, следваща непроменената и до днес
наказателноправна теория /виж Ив. Н., Наказателно право на РБ., Обща част, кн.2, стр.40-
41/, според която възможността при известни контрамерки от страна на засегнатия,
причинният процес, поставен с деянието на определено лице, да бъде спрян и настъпването
на резултата предотвратено, не променя факта, че резултатът е предизвикан от деянието и че
между тях съществува причинна връзка/ виж. и Решение № 59/75 г. по н.д.№ 54/75 г., ОСНК
на ВС/. Не може да се приеме защитната теза, че престъпния резултат се дължи само и
единствено на поведението на пострадалия. Фактът, че пострадалият не е проявил никаква
бдителност при изпълнение на задължения, които не са му вменени при категорично
установеното по делото бездействие на подсъдимия да обезопаси машината, изпълнявайки
нормативното изискване, не води до прекъсване на причинната връзка между поведението
на подс. П. Г. и настъпилия престъпен резултат. Това е така, тъй като, ако бяха спазени
изискванията на чл.186, ал.1 и чл.165а, ал.1, т.1 от Наредба № 7/99 г. помещението, където
се е намирало виброситото е следвало да бъде заключено, недаващо възможност за достъп
до опасните му части и при липса на такава възможност ръката на пострадалия не би се
оказала в близост до движещата се част на работното оборудване /в този смисъл Решение №
239/2014 г. по н.д.№ 620/2014 г., 2 н.о. ВКС, Решение № 232/2013 г. по н.д.№ 524/2013 г., 3
н.о. ВКС/.
Съдържанието на самите разпоредби на чл. 186, ал.1 и чл.165а, ал.1 от Наредба №
7/1999 г. не урежда задължение за обезопасяване на "работно място", а за обезопасяване на
"работно оборудване", каквото безспорно представлява виброситото. Без значение за
наказателната отговорност на подс. е дали мястото, където е настъпила злополуката е част
от работното място на пострадалия. Законодателят е счел, че опасността от движещи части
на такова оборудване е висока и следва да се предприемат мерки за предотвратяване,
ограничаване или минимизирането й, част от които са ограждане с предпазни устройства на
тези части, с цел да се ограничи волния или неволен достъп до тях и то не само на пряко
5
работещите с това оборудване лица, но и на тези, които по друг повод са се оказали в
близост до тези движещи се части.
За да е осъществено процесното престъпление е необходимо да е налице
съответният вредоносен резултат. В случая съдът приема, че на пострадалия Н.Н. е
причинена тежка телесна повреда. От заключението съдебномедицинската експертиза, което
вещото лице поддържа категорично и в съдебно заседание, се установява, че Н. причинена
загуба на горен ляв крайник, което представлява тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128, ал.2 от НК.
Предвид гореизложеното съдът приема за безспорно установено, че с деянието си
подсъдимиият е осъществил състава на престъпление по чл.134, ал.1, т.1 от НК. Подсъдият
П. Г. е изпълнявал немарливо задълженията си по чл.186, ал.1 и чл.165а, ал.1, т.1 от Наредба
№ 7/1999г., а също и задълженията, предвидени в Инструкция за безопасна работа със
сепарираща инсталация, утвърдена от управителя на „Евро Импекс“ ЕООД;
- Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не
се намира в състояние на невменяемост, изпълняващо правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност. Субекти на тези престъпления могат да
бъдат лица, които упражняват занятие или друга правно регламентирана дейност, източник
на повишена опасност. Тези престъпления могат да бъдат извършени както от работници,
така и от лица с отговорни функции в предприятието или организацията. Следователно
субекти могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентираното занятие или
дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по организирането,
ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно или безаварийно
изпълнение. Субекти могат да бъдат и лицата, които по време на злополуката не са били на
работа поради напускане или поради отпуск, щом като тя е настъпила вследствие на
допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда, при условие че
не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат.
Отговорността им не може да отпадне, когато и други длъжностни лица не са отстранили
предпоставките за настъпване на вредоносния резултат, щом като това тяхно бездействие
или неправилно действие е съставка от обстоятелствата за неговото настъпване;
- От субективна страна – деянието е извършено по непредпазливост, като
извършителя не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл
и е бил длъжен да ги предвиди.
При определяне на наказанието на всеки от подсъдимия съдът отчете: Степента на
обществена опасност на деянието, която счита за висока. Степента на обществена опасност
на дееца, която намира за ниска с оглед данните за личността му. За да определи наказанието
на подсъдимия съдът отчете следните обстоятелства от значение за определяне на
наказанието:
като смекчаващи отговорността обстоятелства - не е осъждан, няма други
противообществени прояви, не е допускал други нарушения в работата си.
- отегчаващи обстоятелства – не се установиха.
Предвид гореизложеното съдът прие, че за постигане целите на наказанието е
необходимо на подсъдимия да бъде определено наказание малко над минималния размер,
предвиден в закона, а именно - шест месеца лишаване от свобода. За постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на подс. Г., съдът намира, че не е необходимо
определеното наказание да бъде реално изтърпяно и отложи същото по реда на чл.66 от НК
за минималния срок от три години. Така определеното наказание съдът счита за
справедливо и достатъчно за да повлияе превъзпитателно, както у подсъдимия, така и у
останалите членове на обществото и ще изпълни в цялост целите, визирани в чл.36 от НК.
6
По отношение на приложените по делото веществени доказателства – дискове със
записи, съдът постанови да бъдат унищожени след влизане в законна сила на присъдата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия П. Г. да заплати
в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 352,80 лева и пет лева
такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.



Районен съдия:

7