Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр. Асеновград, 23.08.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася
Иванова, като разгледа НАХД № 285 по
описа на Асеновградския районен съд – ІІ
н.с. за 2021 година, докладвано от
съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 21-1030-001678/09.03.2021 г., издадено от
Началника на група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Матей Василев Матов, с което на Т.С.Н., ЕГН **********
с адрес: *** на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 месеца за нарушение по 5 ал.3 т.1 от
ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е
останал Т.Н. и е депозирал жалба срещу него в
законоустановения 7-дневен срок. В жалбата формално се сочи, че същото е незаконосъобразно
и необосновано. Без да се отрича факта на нарушението се навеждат твърдения за
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в
процедурата по установяване на нарушението, а също и за неправилно приложение
на материалния закон.Основното
възражение се свежда до липса на осигурен заклет преводач при извършване на
проверката и съставянето на АУАН, както и до непердоствянет на превод на АУАН и
на НП на турски език. Искането към съда
е за пълната му отмяна. Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и с
пълномощник в лицето на адвокат Г.. По негово искане в производството му бе
назначен заклет преводач от български на турски език.
Въззиваемата
страна с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се
разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНователна.
С акт за установяване на административно нарушение от 27.02.2021 г. е
било констатирано, че на същата дата около 23.23 часа в гр.Асеновград, на бул. „България“
до № 4 жалбоподателят Н. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ 16SDJ45, турска регистрация, след употреба на алкохол, като
концентрацията на алкохол в кръвта му установена с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ
ARSK-0281 е била 1,15 промила измерена в издишания
от водача въздух. На същия е бил издаден талон за изпращане на медицинско
изследване Приложение № 1 към чл. 4 ал.3 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване
употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/, но същият отказал
да даде кръвна проба за медицинско и химическо изследване, както и да избере
алтернативния метод за установяване на употребата на алкохол чрез
доказателствен анализатор. Съответно въпреки,
че е получил талона за изследване, водачът Т.Н., не дал кръв за медицинско и
химическо изследване в указаното здравно заведение. За констатираното нарушение
на водача Т.Н. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие, същият
го подписал и му бил връчен екземпляр от акта. При предявяването на АУАН
жалбоподателят Н. саморъчно вписал в графата за възражения „Не пирим“. В хода
на проверката и вземането на алкохолната проба на место било повикна от
жалбоподателя – неговата приятелка, с която живеел на съпружески начала-
свидетелката Жана Михалева, която превеждала на Н. и която също се запознала
със съдържането на акта и талона за изследване, а също и била напълно наясно с
предмета и резултата от проверката с техническото средство. Писмени възражения
не са били подадени в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от
компетентен за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление в което са преповторени констатациите от
АУАН и на горепосоченото основания са му наложени съответните административни
наказания – глоба в размер от 1000 лв., както и административно наказание
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Наказателното
постановление е издадено от компетентния за това орган, подписано е от него, и е в изискуемата
от закона форма.
Съдът намира, че извършването на горното административно
нарушение е безспорно установено, което се потвърждава, както от съставеният
АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с
презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от писмените
доказателства приложени към
административно наказателната преписка, удостоверяващи процедурата по извършване на проверката и факта, че водачът
Н., въпреки,че не е приел показанията на техническото средство не се възползвал
от алтернатвния метод валидиращ оспорването, а именно да даде кръв за химическо
изследване. Същият в жалбата си на практика не оспорва факта на извършване на
нарушението.
Описаното в НП нарушение е
квалифицирано по 174 ал.1 т.2 от ЗДвП, която санкционна разпоредба предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12
месеца и глоба в размер на 1000 лева за водач, който управлява моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, в диапазона над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително. Анализът на текста показва, че посочената
норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в
кръвта на водачите- медицински и лабораторни изследвания и технически средства.
При проверка на процедурата за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта на водача Н. по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда
за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни
аналози/, не се констатираха процесуални нарушения. Адекватно е приложено
правилото по чл. 15 ал.6 от Наредбата, според което при неявяване на
лицето за изследване в указания в талона за
изследване срок, се приемат отчетените показания на техническото
средство.
По
отношение на основното възражение изложено в жалбата, че жалбоподателят не
владее български език, поради което и не разбрал съдържанието на акта и
предмета на проверката, откъдето се твърди съществено нарушение на
административно-производствените правила, довело до накърняване на правото му на защита в административнонаказателното производство, което се
претендира и като основно отменително основание съдът
намира, че същото е неоснователно.
В тази връзка и за коректност следва да се
каже, че не всяко процесуално нарушение води до незаконосъобразност на
процедурата и съответно обуславя и отмяната на крайния санкционен акт, а само
съществените такива, които действително са довели до невъзможност на
жалбоподателя да разбере за какво точно му се извършва проверка и какъв е
действителния смисъл на предприетите спрямо него действия. Това обстоятелство
винаги следва да се преценя с оглед конкретиката на
случая и конкретните обстоятелства по извършване на проверката и установяване
на нарушението, както и с оглед на специфичния му предмет. В конкретното производство основното твърдение на
жалбоподателя е, че същият не владее български език и не е разбирал какво точно
му се предявява като документ и какво подписва. В тази връзка, едва във въззивната жалба същият сочи това като отменително
основание. Тъй като обстоятелството, дали дадено лице владее български език не
може да бъде установено директно след като то самото твърди, че не знае езика,
във въззивното производство му бе назначен преводач и
бяха събрани доказателства, че жалбоподателят Т.Н. от ранна детска възраст е
заминал за Република Турция, където е получил и образованието си. От друга страна обаче, същият е български
гражданин, има български документ за самоличност и е роден в Р.България.
Продължително време през последните месеци живее в Република България със
свидетелката Жана Михалева, която е български гражданин, владеещ български
език. Същата е присъствала по време на
проверката и също се е запознала, както с акта, така и с талона за медицинско
изследване, поради което и съдът приема, че както тя, така и жалбоподателят Н.
са били напълно наясно, за какво нарушение му се съставя акта и какъв е смисълът
на талона за изследване. Доказателство за това е фактът, че след проверката
двамата все пак са отишли до медицинското заведение, но Т.Н. въпреки, че не е
имало пречка да даде кръв за химическо изследване, все пак не го е направил.
Житейската логика на това действие е напълно ясна, защото при отчетена концентрация
от 1,15 промила с техническото средство, т.е. много близо до границата от 1,2
промила за съставомеронст на деянието вече като
престъпление, същият не би рискувал химическата експертиза да даде по-висок
резултат и същият да следва да понесе много по–тежката наказателна отговорност
за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. Нещо което би направил ако действително
е бил убеден, че не е употребил алкохол преди управлението на автомобила. От
друга страна от разпита на актосъставителя Г.Г. се установява, че по време на проверката, Т.Н. много добре е разбирал смисъла на извършващите
се спрямо него действия, като е имало комуникация с него на български език, като
на въпроса дали е употребил алкохол същият е отговорил „малко“.
Независимо от изложеното, дори и да приемем, че
жалбоподателят Н. въпреки изложените съображения напълно не владее и не разбира
дори говоримо български език, то пак според съда не е налице нарушаване на
правото му на защита.
Правото
на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното
производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б.
"е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с
нормата на чл. 21, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило,
че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си
или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се
предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на
определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт,
на постановената присъда, на решението на въззивната
инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото производство не
представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване
на престъпление. Закона за
административните нарушения и наказания, който регламентира
производството по установяване и санкциониране на административните нарушения,
не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на
нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на
НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН,
тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на
наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата
на чл. 55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври
2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
Действително
при установяване на нарушението и
съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които
не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са
обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се
обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач.
В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при
връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално
нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на
факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото
на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се
разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона,
отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и
предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС. Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното постановление
нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието
на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните
постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение"
по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на
всеки казус .Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив
процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и
в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и
факта, че в две директиви, а именно Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки
нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е.
преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив
съдебен процес.
В
конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства и изложените по
горе съображения може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят Т.Н.,
който е български гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за
което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно
постановление. Доказателствата за това са показанията на актосъставителя,
който заявява, че жалбоподателят е разбирал за какво му извършват проверката, дори
е говорил и писал на български език, както и показанията на приятелката на
жалбоподателя Жана Михалева, която е превеждала указанията на полицаите и
изявленията на жалбоподателя. Затова и съдът прие за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че
като не е назначил преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя.
Нарушенията, които е извършил водачът, са му били съвсем ясни още в
момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му били
разяснени на разбираем за него език.
На второ
място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите
му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Следователно,
дори да се приеме липса на надлежен превод на двата санкционни акта,
това не е попречило на наказаното лице да реализира в
пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК в
качеството си на въззивна инстанция съдът проверява
изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, Освен това, настоящото
производство не представлява същинско наказателно производство. Съгласно чл. 1, §3 от
Директива 2010/64/ес на Европейския парламент и на съвета от 20
октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с
компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай,
настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред
този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван и се е явил лично в съдебно
заседание, за да реализира лично защитата си, както и чрез процесуален
представител, който е поискал назначаването на преводач и такъв е бил назначен.
Затова
съдът намира, че в рамките на проведеното административно-наказателно
производство е бил осигурен надлежен превод на съставения акт за нарушение по
начин, че наказаното лице е разбрало какви административно-наказателни
обвинения му се вменяват и същият е разбирал това и към момента на проверката,
подписването на АУАН и получаването на талона за изследване, поради което по
никакъв начин не е нарушено правото му на защита срещу постановлението.
При определяне размера на наказанията – глоба
и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил
основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на
нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен
размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на
административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този
размер същият правилно е приложил закона.
По
отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.
В случая се претендира възлагането на разноски само от страна на жалбоподателя,
но предвид изхода на делото и отхвърляне на оспорването, такива не следва да му
се присъдят.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
21-1030-001678/09.03.2021 г., издадено от Началника на група към ОДМВР -
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Матей
Василев Матов, с което на Т.С.Н. ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл.
174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба”
в размер на 1000 лева и “Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за нарушение по 5 ал.3 т.1 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: