Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
гр.Велико Търново, 03.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на пети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря
Анита Бижева и в присъствието
на прокурора ………, разгледа
докладваното от съдията Данаилов гр. дело
№ 1790 по описа за
Ищецът
Х.Д.Д., чрез
пълномощника си адвокат Л.М. твърди в исковата си молба, че със застрахователен договор № УД
15-10/09.06.2017г., били покрити рискове, между които и временна загуба на
работоспособност над 20 календарни дни, в следсвие на злополука, настъпила при
или по повод изпълнение на служебните задължения. Ищецът към 14.03.2017г.
заемал длъжност старши помощник началник на отделение „Планиране и управление
на ресурсите и обществените поръчки, майор в НВУ „Васил Левски” гр. В.Търново.
На 14.03.2017г. в срока на застрахователния договор, около 16 ч. докато слизал
по стълбите в района му на отговорност почувствал силна болка в десния крак.
След преглед била поставена дигноза травма на мускулите на сухожилията от
задната мускулна група на ниво бедро, определен му бил 14 дневен
домашен-амбулаторен режим на лечение от 15.03.2017г. до 27.04.2017г. След този
срок ЛКК определила 30 дневен домашен амбулаторен режим на лечение от
29.03.2017г. до 27.04.2017г.Според чл.4, ал.1, т.3 и чл.6, ал.1, т.3 от
застрахователиня договор, при настъправне на застраховалентия риск временна
загуба на работоспособността над 20 календарни дни вследствие на злополука,
настъпила при и по повод изпълнение на служебни задължения, застрахователното
обезщетение е 2000 лв., платимо 15 календарни дни от датата на представяне на
всички документи. Ищецът на 19.06.2017г. предявил застрахователна претенция и
представил всички документи, но не му било изплатено застрахователното обезщетение
в срока до 04.07.2017г., поради което и ответникът му далжал неустойка от 100
лв. и лихва за забата от 04.07.2017г. до 31.05.2018г. в размер на 184.45 лв. Предявява иск с правно основание чл.398, ал.4 от КЗ,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и застрахователен
договор № УД 15-10/09.06.2017г., за заплащане на сумата 2000 лв.
застрахователно обезщетение, 100 лв. неустойка за забава за периода 04.07.2017г. –
11.10.2017г., както и 184.45
лв. лихва за забава
за периода 04.07.2917г. – 31.05.2018г. Претендира разноските по делото.
Ответникът ЗК „НАДЕЖДА”
АД гр. София, чрез упълномощения си процесуален представител адвокат С.М. оспорва
иска. Оспорва твърденията на ищеца, че е претърпял трудова злополука на
посочената от него дата, като оспорва законосъобразността и валидността на
Разпореждане № 5104-04-49/29.03.2017г. Твърди, че ищецът през време на
болничния си е получавал обезщетение от ДОО, като обезщетението по
застраховката би го обогатило неоснователно. Сочи на съпричиняване
на ищеца за злополуката поради груба небрежност самонадеяност по отношение
съществувалата опасност от увреждане при слизане по стълби. Според ответника
срокът за изплащане на обезщетението бил изтекъл на 26.09.2017г., като лихвата
за забава течала евентуално от 27.09.2017г.
Позовавайки се на чл.20, ал.1 от застрахователния договор оспорва иска за
заплащане на неустойка. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
разноските.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235
ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен
между страните е факта, че между
Министерство на
отбраната гр. София и ЗК „Надежда“ АД – ответник по делото и застраховател, е сключена застраховка,
съгласно Застрахователен
договор № УД 15-10/09.06.2017г.
със застраховано лице – 24553 военнослужещи и
покрит застрахователен риск: смърт, вследствие на злополука, настъпила при или по повод изпълнение на
служебните зедължения; трайна загуба ва работоспособност; временна загуба на
работоспособност над 20 календарни дни вследствие на злополука, настъпила при
или по повод изпълнение на служебните задължения. В послединя случай застрахователното обезщетение е фиксирано на сумата
2000 лв.
Настъпило е застрахователно
събитие по смисъла на чл. 4, т.3 от Застрахователния договор, а именно временна загуба на работоспособност над 20
календарни дни вследствие на злополука, настъпила при или по повод изпълнение
на служебните задължения.
На 14.03.2017г. в срока на
застрахователния договор, около 16 ч. докато слизал по стълбите в района му на
отговорност, ищецът почувствал силна болка в десния крак, като след преглед му била
поставена дигноза травма на мускулите на сухожилията от задната мускулна група
на ниво бедро.
Приложен е протокол
от 16.03.2017г.за резултатите от разследване на злополука, настъпила на
14.03.2017г. с ищеца по делото майор Х.Д.Д..
С разпореждане №
5104-04-49 от 29.03.2017г. на НОИ – ТП В.Търново, на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Ищецът майор Х.Д.Д.
е назначен на длъжност старши помощник-началник на отделение в НВУ „Васил
Левски” гр. В.Търново, на безсрочен договор на длъжност. От представените
болнични листове се установява, че ищецът е бил в отпуск общо 44 дни. За
периода 15.03.2017г. до 27.04.2017г. на ищеца е изплатено обезщетение за
временна неработоспособност от общо 1975.21 лв.
Ищецът е подал уведомление
за щета с вх. № 0902/19.06.2017г. С писмо изх. № 1376/19.09.2017г. ответникът е
отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
Според
заключението на изслушаната по делото СМЕ, от ищеца е претърпяно увреждане –
травма на мускулите от задната мускулна група на дясното бедро – най-вероятно
скъсването е на двуглавия бедрен мускул. Възможно е увреждането да бъде
получено при извършване от ищеца на трудови функции и има връзка между
изпълнението на тези трудови функции и увреждането. Това увреждане е възможно
да настъпи при стъпване и ходене. Възможно е при слизане по стълби да настъпи
стонтанна руптура на мускул на долен крайник, макар и да няма данни за травма.
Не е възможно травмата да е настъпила по-рано, а по-късно да се появи болка.
Болката е рязка, силна и са появява внезапно по време на самото разкъсване на
мускула.
Съдът кредитира
заключението на СМЕ като компетентно, пълно и добросъвестно дадено.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът по делото доказа настъпилото застрахователно събитие по
застрахователния договор, изпълнение на задълженията си по този застрахователен
договор, както и размера на търсените от него
обезщетение, неустойка и законна лихва.
Безспорно се
установи по делото, че на 14.03.2017г. ищецът е претърпял временна загуба на
работоспособност над 20 календарни дни вследствие на злополука, настъпила при
или по повод изпълнение на служебните задължения – покрит риск по чл.4, т.3 от
Застрахоавтелния договор. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение
– от една страна то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по КТ, и от който зависи съществуването на правото на
обезщетение. Тъй
като в застраховатлния договор да не се сочи буквално на „трудова злополука”
като покрит риск, въз основа на представените писмени доказателства по делото
съдът приема, че ищецът е претърпял временна загуба на работоспособност над 20
календарни дни вследствие на злополука, настъпила при или по повод изпълнение
на служебните задължения – покрит риск по чл.4, т.3 от Застрахоавтелния договор. Поради това и
ответникът му дължи заплащането на
застрахователното обезщетение, което по договора е фиксирано по размер за сумата 2000 лв., съграсно чл.6, т.3 от договора.
На основане чл.86
от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху сумата 2000 лв. за
периода 04.07.2917г. – 31.05.2018г., в размер на 184.45 лв.
Възражението на ответника за
съпричиняване е неоснователно. Инцидентът, станал на 14.03.2017 г., е признат
за трудова злополука от компетентния орган, което принципно изключва наличието
на умисъл. В тежест на ответника бе да установи наличието на умишлено
увреждане, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Затова и така
направеното възражение е неоснователно.
Прието е, че не всяко
съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба
небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага
елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия.
При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. От заключението на СМЕ се
установи, че е възможно увреждането да настъпи при стъпване и ходене, както и е
възможнопри слизане по стълби да настъпи стонтанна руптура на мускул на долен
крайник, макар и да няма данни за травма. Предвид на това и съдът приема, че
липсва груба небрежност у ищеца при настъпвенато на злополуката.
Ищецът е представил
уведомлението си за щета с вх. № 0902/19.06.2017г. Според чл.13, ал.1 от
застрахователния договор, застрахователят е длъжен да изплаща застрахователното
обезщетение в срок от 15 календарни дни от датата на представяне на всички
необходими документи, доказващи претенцията по осонвание и размер, посочени в
ал.2. С уведомлението си за щета ищецът е предсатвил всички изискуеми
документи, посочени в ал.2 на чл.13 от договора. Така срокът за изплащане на
обезщетението е изтекъл н 04.07.2017г., като обезщетението не е заплатено от
отевтника. Поради това и ответника дължи на ищеца уговорената в чл.20, ал.1 от
договора неустайка в размер на 100 лв.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски, в размер общо от 500 лв. за
държавна такса и адвокастко възнаграждение.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
"НАДЕЖДА"
АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление София, р-н Лозенец, ж.к. Витоша, ВЕЦ-Симеоново №
999,
да заплати на
Х.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес за призоваване гр.
В.Търново, ул. Васил Левски № 15, ет.9, сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, обезщетение
по Застрахователен
договор № УД 15-10/09.06.2017г.; сумата 184.45
лв. /сто осемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ лихва за
забава; сумата 100 лв. /сто лева/
неустойка по Застрахователен договор № УД 15-10/09.06.2017г., като и сумата 500 лв. /петстотин
лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му
пред Великотърновски окръжен съд.
Районен съдия: