Решение по дело №2001/2020 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№1559

 

гр. Бургас, 13.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: М. Николова

 

при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 2001 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Образувано е по жалба на СД „ЕВРО-89-ДОБРОМИР- МУСТАФОВИ СИЕ“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.И.М., чрез адв. Д.В. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0047926/16.09.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция по приходите. Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна, поради допуснато от страна на административния орган съществено нарушение на закона. Посочено е, че извършеното от жалбоподателя нарушение е общо формулирано, както и че в заповедта не се съдържат конкретни относими съображения относно продължителността на мярката. В заключение е поискано от съда да отмени наложената ПАМ и да се присъдят разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител - адв. В., която поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Представя протокол от 02.09.2020г., обективиращ постигнато споразумение между жалбоподателя и НАП за погасяване на публичните задължения на СД „ЕВРО-89-ДОБРОМИР - МУСТАФОВИ СИЕ“, с първоначална вноска в размер на 30000 лева и 12 ежемесечни вноски по 9670 лева. Адв. В. пледира за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед.  В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето на заповедта в сила. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0047926/13.09.2020 год. се установява, че на 13.09.2020 год., в 12.30ч. е извършена оперативна проверка на търговски обект – бензиностанция „ЕВРО ОЙЛ 3”, находяща се в община Руен, с. Ябълчево, главен път гр. Бургас – гр. Русе, стопанисвана от СД „ЕВРО-89-ДОБРОМИР - МУСТАФОВИ СИЕ“, с ЕИК: ***. В хода на проверката е извършена контролна покупка на 1 бр. кафе, 1 бр. кроасан и 1 бр. минерална вода 0,5 литра, на обща стойност 3.00 лева, заплатена в брой, като за плащането, извършено от Георги Попов, на длъжност инспектор по приходите, не е издадена  фискална касова бележка от наличното в обекта и работещо фискално устройство /ФУ/, нито ръчна касова бележка от кочан. Плащането е прието от Х.И.М. - управител в обекта. След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет, от който е установено, че извършената продажба не е отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален бон.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, на 16.09.2020 год., административният орган – началник отдел „Оперативни дейност“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ е приел, че с посоченото деяние са осъществени признаците на административно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал.1, т.1 във вр с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0047926/16.09.2020 година, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бензиностанция „ЕВРО ОЙЛ 3”, находяща се в община Руен, с. Ябълчево, главен път гр. Бургас – гр. Русе, стопанисвана от СД „ЕВРО-89-ДОБРОМИР - МУСТАФОВИ СИЕ“, с ЕИК: *** и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Заповедта е редовно връчена на управителя Х.И.М., в качеството му на представляващ СД „ЕВРО-89-ДОБРОМИР - МУСТАФОВИ СИЕ“ на 17.09.2020 год.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 17.09.2020 г., а жалбата е подадена на 24.09.2020 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК-263-0047926/16.09.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, е наложена на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция „ЕВРО ОЙЛ 3”, находяща се в община Руен, с. Ябълчево, главен път гр. Бургас – гр. Русе, стопанисвана от СД „ЕВРО-89-ДОБРОМИР - МУСТАФОВИ СИЕ“, с ЕИК: *** и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Изложени са следните мотиви, а именно: 1.В хода на проверката е направена контролна покупка на 1 бр. кафе, 1 бр. кроасан и 1 бр. минерална вода 0,5 литра, на обща стойност 3.00 лева, заплатена в брой, за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан; 2. Констатирано е наличие на касова разлика в размер на 56.81 лева между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ. 3. Средно-дневния оборот е на стойност 2086 лева. 4. Има наличие на непогасени публични задължения в размер на 112247.69 лева към 15.09.2020г. 5. Декларираните финансови резултати от дейността на дружеството по години са както следва: данъчна печалба за 2019 год. – 141748.25 лева, за 2018 год. – 220544.30 лева, за 2017 год. – 885913.85 лева.

При тези данни органът е формирал извод, че създадената организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита, чрез фискално устройство, липсата на организация за създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 година и невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Посочено е, че неспазването на задължението за издаване на касова бележка от страна на лицата, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.

Налагането на ПАМ е обосновано с вредата от нарушенията но чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-18/2006 год., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, която е в размера на дължимият ДДС, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ- 1148/ 25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП /л.63/, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, чл. 28 от ЗАРИДСНПНП и чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административния орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката Х.И.М. - управител в обекта, е бездействал правнорелевантно като не е издал касов бон за извършената покупка на 1 бр. кафе, 1 бр. кроасан и 1 бр. минерална вода 0,5 литра, на обща стойност 3.00 лева, заплатена в брой. По делото този факт не се отрича от жалбоподателя, както и не се ангажират доказателства, които да го опровергават, въпреки указаната на страните доказателствена тежест. Напротив, фактът на практика се признава, като се сочи че продажбата на закупените стоки - кафе, кроасан и вода, не са характерни за дейността на обекта, чийто основен стокооборот са горива, както и че стойността им, съотнесена към дневния оборот, е незначителна.

 

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед № ФК-263-0047926/ 16.09.2020 год. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, като съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя твърдения за материална незаконосъобразност на Заповедта за ПАМ. В оспорената заповед административният орган, от една страна препраща към съставения Протокол (ПИП) серия АА № 0047926/13.09.2020 год., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така също наличието на касова разлика между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ, която е в размер на 56.81 лева, средно-дневния оборот, наличието на непогасени публични задължения в размер на 112247.69 лева към 15.09.2020г. и декларираните финансови резултати от дейността на дружеството за последните три години. От жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства, които да опровергаят констатацията на административния орган за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Що се касае до представения пред съда протокол от 02.09.2020г., обективиращ постигнато споразумение между жалбоподателя и НАП за погасяване на публичните задължения на СД „ЕВРО-89-ДОБРОМИР - МУСТАФОВИ СИЕ“, с първоначална вноска в размер на 30000 лева и 12 ежемесечни вноски по 9670 лева, то следва да се посочи, че представянето му не променя извода за наличието на задължения към датата на издаване на ПАМ.

В заповедта са отразени и правните основания за постановяване на оспорената ПАМ – чл. 186, ал. 1, т. 1,, б. “а“ от ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б. ”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че за нарушението все още не са издадени и връчени акт за установяване на административно нарушение и  наказателно постановление, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на акт и наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо, съдът приема, че липсата на АУАН и НП е ирелевантна за законосъобразността на процесната заповед с оглед независимия характер на двете производства. В случая се касае за отделно административнонаказателното производство, като поставеният въпрос за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС (където е предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“) и касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл.186, ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ФК-263-0047926/16.09.2020 година е постановено да се приложи ПАМ – запечатване на обект за срок от 14 (четиринадесет) дни, което е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, декларираните финансови резултати за предходните три години, средно-дневния оборот и констатираната касова разлика между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ, както и наличието на непогасени публични задължения.

Наред с това съдебният състав намира срокът и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Съдът счита, че този срок е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Ето защо, съдът намира  така определеният размер за правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.

Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Продължително упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.

С оглед законосъобразността на наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от четиринадесет дни, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0047926/16.09.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона, както и с принципа за съразмерност, предвид което възраженията на жалбоподателя се явяват категорично неоснователни и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответната страна има право на разноски. С оглед своевременно направено искане за това, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, като поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на Национална агенция по приходите да се присъди възнаграждение за юрисконсулт, в минималния предвиден размер, съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на СД „ЕВРО-89-ДОБРОМИР - МУСТАФОВИ СИЕ“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.И.М., чрез адв. Д.В. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-263-0047926/16.09.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция по приходите.

 

ОСЪЖДА СД „ЕВРО-89-ДОБРОМИР - МУСТАФОВИ СИЕ“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: