Определение по дело №36/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 100
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 9 юни 2020 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20191500900036
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №100

                                  гр.Кюстендил, 11.03.2020г.

          

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на единадесети март, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                               Окръжен съдия: Веселина Джонева,

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№36/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Тридесет и втора – „Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано по исковата молба на А.М., роден на ***г., гражданин на република Италия, с ЛНЧ **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв.Г.В. ***, с адрес за призовки и съобщения: гр.***************************************.

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК по реда на чл.694 ал.2 т.1 от Търговския закон (ТЗ) срещу „*****************“ ЕООД– в несъстоятелност, с ЕИК *********със седалище и адрес на управление в гр.****************************************, за признаване за установено съществуването на вземания на А.М. към „*****************“ ЕООД - в несъстоятелност.

Съдът, приемайки, че съгласно чл.635 ал.3 от ТЗ, синдикът не представлява длъжника, който участва в производствата по чл.694 от ТЗ чрез органните си представители, дори когато е обявен в несъстоятелност, каквато е настоящата хипотеза, е счел, че по делото е налице хипотеза на съществуващо противоречие в интересите на представител и представляван, тъй като до прекратяване на правомощията му в производството по несъстоятелността, управител на ответното дружество е бил ищецът. При това положение и доколкото ответникът следва да участва в делото, чрез своя управител, който е и ищец, то съдът е намерил, че на основание чл.29 ал.4 изр.1 от ГПК, на ответника следва да се назначи особен представител.

С определение от 13.01.2020г. съдът е оставил исковата молба без движение и е вменил на ищеца задължението в 1-седмичен срок от датата на получаване на съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ заплащане по сметка на Окръжен съд-Кюстендил на сумата от 1 500.00 лева, дължима за назначаване и изплащане на възнаграждение на особен представител на ответника „*****************“ ЕООД– в несъстоятелност, като е предупредил А.М., че при неизпълнение на вмененото задължение в рамките на предоставения срок, исковата молба ще бъде оставена без разглеждане и върната.

Съобщението за горното, ведно с препис от съдебния акт, е било връчено на пълномощника на ищеца – адв.Г.В. ***, който го е получил лично на 05.02.2020г. Действия по изпълнение на дадените указания не са предприети до настоящия момент, като срокът за това е изтекъл на 12.02.2020г., присъствен ден.

Съдът счита, че са налице предпоставки за връщане на исковата молба, а доколкото е образувано дело – за неговото прекратяване, поради следното:

Несъмнено налице по делото е хипотезата на чл.29 ал.4 от ГПК.

На ответника по иска се следва назначаване на особен представител. 

Назначаването на особен представител предполага АС на АК-Кюстендил да определи адвокат от колегията, вписан в НРПП, към което действие следва да се пристъпи, след като бъде удостоверено заплащането на дължимата за изплащане на  възнаграждението сума.

Заплащането на възнаграждение за особения представител на ответника следва да бъде в тежест на ищеца, инициирал исковото производство.

Естеството на настоящото такова не изключва приложимостта на това правило, тъй като чл.694 ал.7 от ТЗ касае само заплащането държавни такси, каквито разходите за особен представител не са.

Действително, невнасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска, не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл.127 от ГПК. Но съгласно чл.101 ал.1 от ГПК, съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това. Според чл.101 ал.3 от ГПК, при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. В случая, именно, защото участието на особен представител на ответника е задължително, на основание чл.29 ал.4 от ГПК, невнасянето на възнаграждението му препятства движението на делото, тъй като до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствените действия по спора, приложима се явява разпоредбата на чл.101 ал.3 от ГПК. След като в дадения срок указанията на съда не са изпълнени, налице са предпоставки за връщане на исковата молба, чието движение, поради процесуалното бездействие на ищеца, е невъзможно. Образуваното по нередовната и подлежаща на връщане искова молба дело, следва да се прекрати.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

В Р Ъ Щ А на А.М., роден на ***г., гражданин на република Италия, с ЛНЧ **********, с адрес: ***, подадената чрез пълномощника му адв.Г.В. ***, искова молба срещу „*****************“ ЕООД– в несъстоятелност, с ЕИК ********.

 

П Р Е К Р А Т Я В А производството по търг.д.№36/2019г. по описа на ОС-Кюстендил.

 

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: