Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Нина Светославова като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 6676 по описа на СГС за 2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 19, ал. 5 ЗАП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Ю.И.“ твърди, че на
24.10.2007 г. сключил със С.О.договор № РД-56-1074/24.10.2007 г. за възлагане
на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 74 от общинската
транспортна схема със срок на действие 8 години, считано от 25.07.2008 г.
Посочва, че определената при сключване на договора цена за превоза е 2,92 лева
на километър за извършен маршрутен пробег, в който размер не е включен
дължимият ДДС /чл. 5, ал. 1/, като съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора
цената на километър се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ
за предходната година. Твърди, че в изпълнение на договора през месец август
2013 г е осъществил общ маршрутен пробег от 36 837,690 км по основна
градска автобусна линия № 74 от транспортната схема на С.О., което е отчетено и
документирано от третото лице „Ц.Г.М.” ЕАД. Издадена била и фактура, отнасяща
се до извършената през месец август 2013 г. транспортна услуга с № **********/31.08.2013
г. Посочва, че дължимата обща индексирана цена за извършената транспортна
дейност през м. август 2013 г. по основна градска автобусна линия № 74 от
транспортната схема на С.О.е 156 486,51 лева с включен ДДС /36 837,690 км
по 3,54 лв./км без ДДС/, която е следвало да бъде платена в срок до 20.09.2013
г. Твърди, че към датата на исковата молба е заплатена само част от цената в
размер на 129 079,26 лева, като частичното плащане е извършено по
първоначално определената в договора единична цена от 2,92 лв./км без ДДС,
вместо по индексираната цена за 2013 г., която е в размер на 3,54 лв./км без
ДДС. Плащането е извършено по следния начин: на 15.10.2013 г. в размер на 35 331,65
лева; на 31.10.2013 г. в размер на 60 000 лева и на 04.11.2013 г. в размер
на 33 747,61 лева. Счита, че ответникът му дължи сумата 27 407,24
лева, представляваща неизплатената част от индексираната цена за извършената
транспортна дейност за месец август 2013 г. и сумата от 8 190,57 лева, представляваща
мораторна лихва за забава в плащането на сумата
27 407,24 лева за периода от 21.09.2013 г. до 29.08.2016 г. вкл. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди С.О.да заплати на
„Ю.И.” посочените суми, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа
исковете и счита за неоснователни всички оспорвания и възражения, заявени от
ответника. Твърди, че от неоспорените данни за годишната инфлация /2008 г. –
2012 г./ е видно, че годишната инфлация за всяка от тези години е положителна
величина, което означава, че цената за всяка година нараства спрямо цената за предходната
година, макар и с различен темп. Поддържа, че в чл. 5, ал. 3 от договора са
предвидени три отделни хипотези, наличието на всяка от които е самостоятелно
основание за промяна на цената и клаузата има автоматично действие, което
настъпва с предварително определена от страните величина.
Ответникът С.О.оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че процесният
договор е сключен в годината с най-висока инфлация, което означава, че
предложената от ищеца цена, с която е участвал в проведения конкурс е била
съобразена с пазарната ситуация на транспортните услуги в страната. Посочва, че
инфлационният процент намалява през годините, поради което няма основание да се
смята, че цената, на която дружеството ищец извършва превоз на пътници на
километър следва да се увеличава. Счита, че в случай, че дружеството търпи
загуби би следвало да предяви иск по чл. 307 ТЗ, а не да предявява осъдителни
искове, и да докаже чрез икономически анализ на трите компонента, договорени в
чл. 5, ал. 3, какво увеличение се налага на оферираната от него цена. Твърди,
че трите предпоставки на чл. 5, ал. 3 от договора са дадени кумулативно, тъй
като никъде не е употребен съюза „или” и не са се осъществили през посочения в
исковата молба период, за да има индексация на цената на километър маршрутен
пробег. Счита, че няма основание да се приеме, че клаузата на чл. 5, ал. 3 има
автоматично действие и то само по отношение на т. 1. Прави възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност. Предвид изложеното иска да се отхвърлят
исковете. Претендира разноски. С допълнителен отговор на допълнителната искова
молба ответникът поддържа всички твърдения и възражения, заявени с
първоначалния отговор на исковата молба.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между
ищеца „Ю.И.” ООД, *** община, като възложител е сключен договор №
РД-56-1074/24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О.. Договорът
е сключен за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на
основна градска автобусна линия № 74, което е извършено на 25.07.2008 г.
С
чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че възложителят заплаща на изпълнителя за
извършения обществен превоз цена в размер на 2,92 лева на километър, без ДДС,
на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание и въз
основа на отчетите за изпълнение. Възложителят заплаща на изпълнителя за
текущия месец авансово суми в размер на 30% от дължимите за определения пробег
за текущия месец, за които суми изпълнителят издава фактура, а изравняването се
извършва до 20 число на месеца, следващ отчетния, при спазване на показателите
и условията, заложени в договора – чл. 5, ал. 2.
Съгласно
чл. 5, ал. 3 от договора, цената на километър маршрутен пробег, която е
определена при сключване на договора, се променя: 1. с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на
цената на горивата за една календарна година с повече от 30%; 3. в случай на
общо поскъпване на ГСМ /гориво-смазочните материали/, гуми и резервни части,
надвишаващо с 50% стойностите на предходната календарна година.
От
приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, а
тези обстоятелства са отделени и като безспорни между страните, се доказа, че в
изпълнение на договора ищецът е осъществил през месец август 2013 г. общ
маршрутен пробег от 36 837,690 км по основна градска автобусна линия № 74
от транспортната схема на С.О.. Съобразно предвиденото в договор № 119/11.04.2003
г., сключен между С.О.и „Столична компания за градски транспорт – София” ЕООД,
чийто правоприемник е „Ц.Г.М.” ЕАД, ищецът е издал на Центъра за градска
мобилност фактура № **********/31.08.2013 г. на обща стойност 129 079,26
лева. Установи се по делото, че сумата по фактурата в размер на 129 079,26
лева е заплатена на ищеца на части, съответно на 15.10.2013 г. в размер на 35 331,65
лева, на 31.10.2013 г. в размер на 60 000 лева и на 04.11.2013 г. в размер
на 33 747,61 лева.
Спорът
между страните е за това, дали при определяне на цената за възнаграждение
следва да се приложи коефициент на увеличение с размера на годишната инфлация.
Ответникът
възразява, че промяна на цената не трябва да се извършва, тъй като при
сключването на договора инфлацията е била най-висока; че промяната на цената
може да се извърши само при кумулативното наличие на трите предпоставки,
предвидени в чл. 5, ал. 3 от договора и че клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 няма
автоматично действие. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и трите
възражения.
Съгласно
чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните, като отделни уговорки следва да се тълкуват в тяхната връзка
помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. От систематичното и
граматическо тълкуване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от договора
може да се направи извод, че изброените три хипотези в цитираната алинея не
представляват кумулативни условия, а отделни предпоставки, наличието на всяко
от които води до промяна на цената на километър маршрутен пробег. Това е така,
тъй като трите хипотези, които са предвидени в чл. 5, ал. 3 са изброени в
отделни точки и при отделянето им не са използвани съюзи или други изразни
средства, от които да следва, че трябва всички да са налице кумулативно.
Предвидените фактически състави на чл. 5, ал. 3 от договора са самостоятелни
основания и са съобразени с обстоятелството, че уговореното възнаграждение е
конкретно определено за продължителен период от време – 8 години, през който
период страните са се съгласили, че цената подлежи на актуализация при наличие
на определени в договора обективни фактори.
Неоснователен
е доводът на ответника, че цената не трябва да се променя, тъй като инфлацията
е намаляла през годините след сключване на процесния
договор. Основанието за промяна на цената по чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора има
за цел да компенсира изпълнителят, като се отчита изменението на покупателната
способност на лева за периода на договора, поради което и клаузата предвижда
договорената цена да се променя с размера на годишната инфлация за предходната
календарна година и така, както е уговорено е без значение изменението на самия
индекс спрямо неговите собствени стойности от други години.
От
формулировката на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 – „Цената на километър
маршрутен пробег, която е определена при сключване на договора, се променя с
размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година” следва, че
промяната на цената в тази хипотеза настъпва автоматично. Обратно на твърдяното
от ответника, тази актуализация на цената по договора не противоречи на
разпоредбата на чл. 43 от договора, която предвижда че същият може да бъде
изменян и допълван с писмени споразумения между страните, които стават
неразделна част от него. Причина за това е автоматичната корекция, която
страните са уговорили да настъпва в цената при настъпване на някое от
изброените в чл. 5, ал. 3 от договора условия.
В
посочения по-горе смисъл са и определение № 305 от 21.04.2016 г. по т.д. №
2386/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., с което не е допуснато до касация решението по
т.д. № 17/2015 г. на САС и определение № 688/01.11.2016 г. по т.д. № 53419/2015
г. на ВКС, ІІІ Г.О., с което не е допуснато до касация решението по т.д. №
1567/2015 г. на САС, Т.О., 11 състав, постановени по напълно аналогични казуси.
С
оглед постигнатото съгласие между страните с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1
от договора, размерите на годишната инфлация обявена от НСИ за предходните
години от 2009 г. до 2012 г. вкл., които не се оспорват от ответника и са
отразени и в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, следва да се
приеме, че цената за процесния период – месец август
2013 г. е в размер на 3,54 лева/км без ДДС. При изпълнение на договора през
2008 г. ответникът е бил задължен да заплаща на ищеца възнаграждение по
първоначалната цена от 2,92 лева без ДДС, съответно през следващите 2009 г. до
2012 г. цената е подлежала на индексиране, съобразно размера на инфлацията за
предходната година или при установеното за 2012 г.: 3,31 лв./км, увеличена с
2,8%, дължимата цена за км без ДДС за 2013 г. възлиза на 3,54 лв./км.
Видно
от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза и
съобразяване изложените по-горе мотиви, за отчетените от ищеца 36 837,690
км за месец август 2013 г. ответникът дължи възнаграждение в размер на 156 486,51
лева с ДДС. От посочената сума следва да се приспадне извършеното плащане в
размер на 129 079,26 лева, като неразплатеният остатък е в размер на 27 407,25
лева. Това прави предявеният иск за главница основателен за пълния предявен
размер.
Възнаграждението
е следвало да бъде заплатено до 20-то число на месеца, следващ този за който се
дължи, съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, поради което считано от 21.09.2013 г.
ответникът С.О.е в забава плащането по отношение на дължимото възнаграждение за
месец август 2013 г., поради което дължи обезщетение за забавено плащане. При
съобразяване приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателен до сумата 8 076,14 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 8 190,57 лева подлежи на отхвърляне
като недоказан.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземанията
по давност, тъй като по отношение на възнаграждението за месец август 2013 г.
давността тече от 21.09.2013 г., като до подаване на исковата молба на 30.08.2016
г. не е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което
вземанията не са погасени по давност.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователно и възражението на ответника, че ищецът е
следвало да предяви иск по чл. 307 ТЗ, а не осъдителни искове. Стопанската
непоносимост на търговските договори има за последица прекратяване или
изменение по съдебен ред на двустранни търговски договори и същата може да се релевира само по исков път, чрез предявяване на иск от
страната, която се позовава на настъпило след сключване на договора обективно
изменение в икономическите условия, при които е сключен договора, което е
непредвидимо и е извън сферата на влияние на страните и е довело до съществена
нееквивалентност на разменените по договора престации.
В конкретния случай с включване на чл. 5, ал. 3 от договора страните са
предвидили настъпването на посочените обстоятелства и то още при сключване на
договора на 24.10.2007 г., което изключва приложението на чл. 307 ТЗ.
По отношение на
разноските: Двете страни претендират присъждане на разноски. От страна на ищеца
са извършени разноски в общ размер на 2 878,26 лева, от които 1 423,91
лева за държавна такса, 600 лева за депозит за вещо лице и 854,35 лева за
адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете на ищеца се
дължат разноски в размер на 2 869,01 лева. На ответника се дължат разноски
в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр
чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед отхвърлената част от исковете следва да му се
присъдят разноски в размер на 0,96 лева. При извършена компенсация от съда на
ищеца се дължат разноски в размер на 2 868,05 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ С.О.,
с ЕИК: *********, с адрес: гр. *********, да заплати на „Ю.И.” ООД, с
ЕИК: *********, с адрес: ***, сума в размер на 27 407,24 лева /двадесет
и седем хиляди четиристотин и седем лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща незаплатена част от индексирана цена за извършена транспортна
дейност за месец август 2013 г. по основна градска автобусна линия № 74 от
транспортната схема на С.О.по договор № РД-56-1074/24.10.2007 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на исковата молба 30.08.2016 г. до окончателното
изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 8 076,14
лева /осем хиляди седемдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането
на сумата 27 407,24 лева за периода от 21.09.2013 г. до 29.08.2016 г.
включително, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата 8 076,14 лева до пълния предявен размер от 8 190,57 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.О.да заплати на „Ю.И.” ООД
сума в размер на 2 868,05 лева /две хиляди осемстотин шестдесет и осем
лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
изчислени по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: