Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262093                                 25.07.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Десислава Кръстева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 3501 по описа за 2018 година.

 

Предявените искове намират основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „К.- К.“ ООД твърди, че е сключил с ответника договор за изработка на машини и съоръжения за фуражна кухня в с. О.****, по който той бил изпълнител, а ответникът - възложител. Уговорено било да получи възнаграждение от 105 100 евро, без ДДС. Ответникът заплатил авансово 40 000 евро, а в последствие на два пъти по още 42000 евро и 52 550 евро, без ДДС. Не бил изпълнил задължението си да заплати остатъка от цената в размер на 10510 евро без ДДС с равностойност 24666 лв. с ДДС, която се дължала след монтажа на съоръженията. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си, включително тези по монтаж на машините и съоръженията – работата била приета от ответника. Твърди се, че във връзка с изпълнението на собствените си задължения и поради неточно изпълнение от страна на ответника, който следвало да транспортира машините за своя сметка, но изпратил неподходящ транспорт, ищецът направил допълнителни разходи в размер на 2916 лв. с ДДС. Това се налагало за да може да се предпази изработеното от повреди при транспортирането. Поради неизпълнението от страна на възложителя се дължала и уговорената неустойка в размер на 12 632 лева. Така общо се претендира сумата 40215 лв., за която се иска ответникът да заплати.

Ответникът едноличен търговец И.Д.М. с фирма “Металик – И.М.“ не отрича, че е сключил процесния договор. Твърди обаче, че доставените машини и съоръжения били със значителни дефекти и недостатъци, които наложили извършване на допълнителни разходи за други изпълнители. За тези дейности били заплатени общо 50000 евро. Предвид това прави възражение за прихващане на претендираната с иска сума със сумата 50 000 евро.  

В хода на производството, поради смърт на ответника, като страна е конституирано лицето поело предприятието на едноличния търговец – Е.П.М. – ЕТ „Металик – И.М. – Е.М.“ / лист 82/.

Съдът намери за установено следното:

            На 31.08.2016г. между страните бил сключен договор по силата на който ищецът, в качество на изпълнител, приел да изработи по възлагане от ответника           ЕТ "Металик И.М." машини и съоръжения за фуражна кухня с производителност два тона на час, по спецификация, съставляваща неразделна част от договора. Възложителят приел да заплати възнаграждение в размер 105100 евро без ДДС. Плащането следвало да се извърши по следната схема: - 40 % или 42040 евро без ДДС - авансово; 50 % или 52550 евро - преди експедиция; и 10% или 10510 евро - след извършване на монтажа на машините и съоръженията, но не по-късно от тридесет дни след датата на доставката им. Срокът за изработване на машините и съоръженията бил определен на 90 дни, считано от датата на превеждане на аванса / лист 6 на приложеното т.д. 342/2017г. на СтОС/. Изпълнителят следвало, освен да изработи машините, да осигури и участие на шеф-монтаж при извършване на пробните изпитания на съоръженията - чл.II т.1.2 от договора. В чл.VI било уговорено, че при неизпълнение на договорните задължения, виновната страна заплаща неустойка в размер на по 0,1% на ден, но не повече от 5% от общата договорена стойност  /лист 7 на приложеното дело на СтОС/. Не е спорно по делото, че въпросните машини и съоръжения за били предназначени за обект фуражна кухня в с. О.*****, за който обект изпълнител бил ищецът, който действал по възлагане от "Ил Бе Са" ЕООД / лист 12 на приложеното дело 6611/2017г. на СтРС/.

            Ищецът е представил протоколи за предаване на машини от 02.12.2016г.,  08.12.2016г., 19.12.2016г., 21.12.2016г. и 06.02.2017г., удостоверяващи, че е машините са били доставени на обекта изпълняван от ищеца / лист 10-15/.

            Съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, във връзка с така сключения договор ответникът е извършил в полза на дружеството ищец следните плащания: 98 667,60 лв. на 12.09.2016г.; 123334,63 лв. на 14.12.2016г. или общо заплатени 222 002,23 лв. / лист 163/.  На 12.09.2016г. е извършено също плащане в полза на ищеца по фактура №429/12.09.2016г. на стойност 2280 лв. относно  изготвяне на хидрогеоложки доклад.

            Установява се от показанията на свидетеля П.Б., че при изграждането на фуражната кухня в с. О.***** са участвали общо четири дружества. Ответникът бил главен изпълнител, а останалите три, включително и ищеца – подизпълнители. Разделението се налагало предвид това, че съоръжението се състояло от различни възли, чиято изработка предполагала специализация / лист 178/. Това обстоятелство се потвърждава от представената по делото кореспонденция между "Ил Бе Са" ЕООД и ответника  /лист 20 -21/. Свидетелят, който е бивш служител в предприятието на ответника, твърди че е бил част от техническата група която е извършила монтажа на всички съоръжения във фуражната кухня. Сочи, че непосредствено след извършване на пробния пуск на инсталацията / 72 часови проби/ се проявил дефект в работата на доставената от ищеца чукова дробилка. Тя не можела да достигне зададените показатели за производителност, независимо от направените допълнителни настройки на ножовете. Тъй като тази машина била основен агрегат в цялата линия, нейната непригодност се отразявала на функционирането на цялата кухня. Работата на машината не се подобрила при допълнителните настройки и смяна на ножове. Освен това тя започнала да загрява, дори при работа на празен ход, до степен водеща до опасност от възникване на пожар. Свидетелят твърди, че след проявяване на тези проблеми е бил проведен разговор с ищца, който като доставчик на дробилката е следвало да я поддържа. Независимо, че ищецът изпратил ремонтен екип промяна в работата на машината не бил постигната / лист 179/. Тогава главният изпълнител закупил нова дробилка от друг доставчик и я монтирал, като тази предадена от ищеца била отдЕ. настрани и оставена на негово разположение. След тази подмяна линията започнала да работи с нормалния си капацитет и не били постъпили повече оплаквания от главния възложител.

            Изложеното от свидетеля се потвърждава от приложените по делото писмени доказателства – уведомление от главния възложител до ответника /лист 20/, рапорти и констативни протоколи от 24.08.2017г., 31.08.2017г. и 08.09.2017г. /лист 23-30/.

            За така установените дефекти в доставената от ищеца техника, видно от представената кореспонденция той е бил уведомен. Това било осъществено по електронна поща на 16.10.2017г., като и чрез връчване на у. К.  /лист 31 и 34 - 41/.

            Според заключението на съдебно-техническата експертиза изготвена от вещото лице Н., налице е разминаване между описаните в спесификацията към договора за изработка машини и съоръжения и тези, относно които са съставени приемо-предавателните протоколи. Вещото лице сочи в т.2 от заключението, че ищецът не е предоставил необходимата документация, включително инструкция за монтаж, тъй като такова задължение не е произтичало от сключения от него договор. Вещото лице е установило, че е налице разминаване между предвиденото по техническите чертежи на съоръжението и изпълненото на място. Променена била позицията на един от захранващите шнекове. Експертът счита, че е възможно недостатъците на линията да са се получили в резултат от неправилен монтаж / лист 144/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че между ищеца и ответника е сключен договор за изработка, по които ищецът е изпълнител, а ответникът възложител.

            Спорни по делото е въпросите дали ищецът е изпълнил точно задължението си и дали работата е била приета от възложителя.

            Предвид вида на уговорената работа  - доставка на машини и възли за промишлено съоръжение, каквото представлява фуражната кухня, не може да се приеме, че чрез предаване на упоменатото в договора ищецът изпълнител се освобождава от задължението си. Това е така, защото по договор той е следвало не просто да достави вещи, които отговарят на описанието дадено в спесификацията. Същите трябва да са годни да изпълняват функцията опредЕ. им с оглед структурата на цялото съоръжение, изработвано от главния изпълнител. Тази своя функция доставените от ищеца машини следва да изпълняват в период многократно надвишаващ 72 часа, поради което не може да се приеме, че проявяването на дефекти по-късно от този срок не представлява скрит недостатък и изпълнителят не отговаря за него.

            По аргумент от чл. 264, ал.2 ЗЗД възложителят следва да уведоми изпълнителя за скритите недостатъци веднага след откриването им. Употребения от законодателя израз „веднага след откриването“ не може да бъде възприет буквално, в смисъл на „незабавно“. Това е така, защото първоначално е необходимо възложителят да се увери, че действително е налице недостатък. Това е съвсем наложително в случаи като настоящия, когато предмет на изработката са съоръжения, при които е налице сложно управление и контрол на процесите, като съставящите ги възли и апарати са били изработени и доставени от различни изпълнители.

            Предвид горното съдът намира, че не може да бъде възприето твърдението на ищеца, че с факта на подписване на приемо-предавателните протоколи и извършване на 72 часовите проби работата е била приета, поради което ответникът дължи уговореното възнаграждение в пълен размер.

            Установи се, че доставената от ищеца дробилка, която е важна съставна част от цялата производствена линия, е била дефектна, като се е наложила нейната замяна. Това означава, че ищецът не е изпълнил точно задълженията си по договора, поради което ответникът основателно поддържа възражение за неизпълнен договор. Във връзка с това неизпълнение ответникът е направил допълнителни разходи, закупувайки нова дробилка и монтирайки я в обекта на своя възложител.

            Недоказани останаха твърденията на ищеца, че дефектът на доставената от него дробилка се е появил в резултат на неправилен монтаж, извършен от неквалифициран персонал на ответника. Заключението на вещото лице Н. по т.4 не почива на конкретни факти, които да обуславят извод за недостатъчна компетентност на лицата извършили монтажа, а само на вероятност.

            Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на остатъка от цената - 24666 лв. с ДДС е неоснователен и следва да се отхвърли.

            Поради неизправността си ищецът няма основание да претендира и уговорената в договора неустойка за забава в размер на 12 632 лева.

            Съдът намира, че твърденията на ищеца за заплащане на сумата 2916 лв. с ДДС, представляващи възнаграждение за транспорт не баяха доказани. Представените към исковата молба фактури не са достатъчни да установят, че предмет на транспортната услуга са били именно машините по договора. Следва да се има предвид и това, че видно от представените протоколи, машините са били доставени от автомобили с регистрация в КАТ П., а фактурите са издадени от търговец с адрес на управление в гр. С.З. / лист 16 на приложеното на СтОС/. Ето защо и тази претенция е неоснователна.

            По разноските:     

            Ответникът е сторил разноски в общ размер на 2000 лв., от които 1700 лв. адвокатски хонорар и 300 лв. възнаграждение за вещи лица. Съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да му възстанови тази сума.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  исковете с осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД предявени от „К.-К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Подполковник Калитин №63 срещу Е.П.М. – едноличен търговец с наименование „Металик – И.М. – Е.М.“, ЕИК ********* / правоприемник на първоначалния ответник – И.Д.М. с фирма “Металик – И.М.“/ със седалище и адрес на управление гр. П.********** относно заплащане на сумите: 24666 лв. с ДДС - остатък от възнаграждение по договор за изработка от 31.08.2016г.; 12 632 лева – неустойка за неизпълнение по чл. VІ от договора за изработка; както и 2916 лв. представляващи направени от ищеца транспортни разходи във връзка с изпълнение на договора, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА „К.-К.“ ООД да заплати на Е.П.М. – едноличен търговец с наименование „Металик – И.М. – Е.М.“, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД