№ 86
гр. Габрово, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Г. Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20254200500081 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца „Профи кредит България“
ЕООД срещу постановеното Решение №529/18.11.2024г. по гр.д.№882/2024г. на РС-Габрово.
В депозираната жалба се твърди, че обжалваното решение в частта, в която Договор
потребителски кредит № 40003370363 е обявен за недействителен и са отхвърлени
претенциите относно: главница над присъдената сума от 3873.52лв. до реално дължимата в
размер на 4402.82лв. /след прихващане на суми, заплатени по услуги Фаст и Флески/ или за
сумата от 529.30лв.; неплатеното договорно възнаграждение в размер на 1935.14лв,
дължимо за периода от 05.08.2021г. до 03.08.2022г.; лихва за забава: 375.85лв, дължима от
06.04.2021г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 03.08.2022г. (дата на предсрочна
изискуемост) и законна лихва в размер на 1580.15лв., дължима от 03.08.2022г. до
21.12.2023г.
Изрично заявява, че не обжалва решението в частта, в която е отхвърлена
претенцията за заплащане цената на закупени услуги Фаст и Флекси.
Съдът неправилно приел, че кредитното правоотношение между страните се явява
недействително съгласно чл.22 от ЗПК и длъжникът съгласно чл.23 от ЗПК дължи само
чистата стойност на кредита. Неправилно било прието и, че в процесния договор за
потребителски кредит е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги следвало да бъде включено в
ГПР, а след като не е - се нарушавала разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Неправилно съдът
приел, че в договора бил отразен значително по-нисък размер на ГПР и това противоречало
на изискването за добросъвестност и представлявало нелоялна търговска практика.
Общите разходи по кредита, които следвало да се отчетат при формирането на ГПР,
включвали разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на
такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит.
Въпросните допълнителни услуги не представлявали част от общите разходи по кредита по
смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, съответно не следвало да се отчитат при изчисляването на
ГПР. Освен това обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги
1
следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не
на договора за кредит като цяло.
Твърди се че извода на съда, че е налице заблуждаваща и нелоялна търговска
практика, доколкото било прието, че посоченият в договора за кредит ГПР е по-нисък от
действителния такъв и подвеждал потребител е неправилен. Не било ясно защо съдебният
състав е решил, че в случая получаването на допълнителни услуги е задължително условие
за сключването на договора за кредит. Това не било така, доколкото компанията отпускала
заеми, по които даден клиент е избрал да закупи само една от услугите, или изобщо да не
закупи такива услуги.
Освен това преценката относно възможността за въвеждане в заблуждение следвало
да се направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз е относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен. Именно към средния потребител компанията била насочила
своите усилия, като предоставяла изчерпателна информация за своите продукти и за начина
на кандидатстване по общодостъпните канали
На следващо място, съдебният състав приел, че в ГПР не били включени и
уговорените възнаграждения по закупените допълнителни услуги, което пък било
нарушение на чл.19 от ЗПК. В процесния договор бил посочен годишният процент на
разходите, който е фиксиран като абсолютен процент. В такъв случай не било необходимо
посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР бил
неизменен, формиран от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се
променяло, при никакви условия.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове, които са отхвърлени с обжалвания първоинстанционен акт. Претендира
се и за присъждане на разноските по делото.прави възражение за прекомерност на
заплатеното то ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответната страна не е депозирала отговор наподадената жалба и не се е явила в с.з.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените
от страните доводи, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
С обжалваното Решение №529/18.11.2024г. по гр.д.№882/2024г. на РС-Габрово
признато за установено по отношение на ответницата Ц. Я. Т., че дължи на “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата от 3873,52лв. - главница по сключен между страните
договор за потребителски кредит№40003370363 от 05.03.2021г., ведно със законната лихва
от 22.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №95/05.02.2024г. по ч.гр.д. №188/2024г.
на РС Габрово, на осн. чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 във вр.
с чл.240, ал.1 от ЗЗД, като иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от
4729,59лв. е отхвърлен. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове за
сумата 1935,14лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.08.2021г. до 03.08.2022г. и
сумата 375,85лв. – лихва за забава за периода от 06.04.2021г. до 03.08.2022г., за сумата
1134,02лв - неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“, сумата 2089,21лв – неплатено
възнаграждение за услуга „Флекси“ и сумата 1580,15лв - мораторна лихва за периода от
03.08.2022г. до 21.12.2023г. Ответницата е осъдена да заплати сумата от 303,140лв.- разноски
по делото.
Решението е обжалвано само в частта, в която са отхвърлени предявените искове за
заплащане на главница над присъдената сума от 3873.52лв. до реално дължимата в размер на
4402.82лв. /след прихващане на суми, заплатени по услуги Фаст и Флески/ или за сумата от
529.30лв.; неплатеното договорно възнаграждение в размер на 1935.14лв, дължимо за
периода от 05.08.2021г. до 03.08.2022г.; лихва за забава: 375.85лв, дължима от 06.04.2021г.
(дата на изпадане на длъжника в забава) до 03.08.2022г. (дата на предсрочна изискуемост) и
законна лихва в размер на 1580.15лв., дължима от 03.08.2022г. до 21.12.2023г.
2
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението си първоинстанцинният съд приел, че в процесния
договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,12%, като в него е включена
само уговорената договорна лихва, т.е. изглежда, че формално е изпълнено изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ГПК, доколкото посоченият размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4
ЗПК. Този размер обаче не отразявал действителния ГПР по договора, тъй като не включвал
част от разходите за кредита, а именно – и възнагражденията за допълнителни услуги "Фаст“
и „Флекси", които са вземания по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК и които се включват в
общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. По силата на тази
разпоредба "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая
възнагражденията за така посочените допълнителни услуги по ДПК представляват разходи,
които е следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В този смисъл е и даденото определение в чл.3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. При включване на
възнагражденията за тези допълнителни условия по кредита в ГПР същият възлиза общо на
повече от 50%, което е превишаване с над 5 пъти процента на законната лихва по смисъла на
чл.19, ал.4 от ЗПК, което обосновава извод за нищожност на клаузата на основание чл.19,
ал.5 ЗПК. Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът счел,
че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната институция,
представляваща "заблуждаваща" такава по смисъла на европейското законодателство.
Поради това, съдът приел, че е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР
съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до недействителност на целия
договор на основание чл.22 от ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на
договора. В този случай, на осн. чл.23 от ЗПК, потребителят следвало да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Поради изложените съображения съдът приел за основателен единствено иска за
установяване на вземане за главница, като по отношение на размера му взел предвид, че
съгласно представеното и неоспорено извлечение от сметка, че ответницата е извършила
плащания в общ размер от 1126,48лв., като извършените плащания следвало да бъдат
отнесени за погасяване на чистата стойност на кредита, в резултат на което остатъка на
дължимата главница бил в размер на 3873,52лв. Мораторна лихва върху получената чиста
стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължала от поканата по
арг. чл.84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явявало заявлението по чл.410 от ГПК,
депозирано на 22.12.2023г. Затова и искът за установяване на вземане за мораторна лихва в
размер от 375,85лв, за периода от 06.04.2021г. до 03.08.2022г., също следвало да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като и иска за мораторна лихва в размер от
1580.15лв, начислена за периода от от 03.08.2022г. до 21.12.2023г.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на заявената по гр.д.№882/2024г. на РС-Габрово искова претенция по
чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането по издадената по ч.гр.д.
№188/2024г. по описа на РС-Габрово заповед по чл.410 ГПК за сумата в размер на 4
729,59лв-главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането, неплатено договорно възнаграждение в размер на 1935,14лв,
дължимо за периода от 05.08.2021г. до 03.08.2022г., лихва за забава в размер от 375,85лв,
дължима от 06.04.2021г. до 03.08.2022г., както и да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца сумите, за които заповедният съд е отхвърлил заявлението му, а именно: неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер от 1134.02лв, неплатено
3
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер от 2089.21лв, както и законна лихва в
размер от 1580,15лв, дължима от 03.08.2022г. до 21.12.2023г. Претендира и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Ищецът обосновал вземанията си с неизпълнение от страна на ответника на
задължения по договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №40003370363
от 05.03.2021г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и Ц. Я. Т..
Съгласно договора дружеството-ищец предоставя на ответницата кредит в размер
от 5000,00лв, с който се рефинансира друг кредит на ответницата към същия кредитор, в
размер от 2177,84лв. Между страните са договорени следните условия по кредита: Срокът за
погасяване е 36 месеца, с размер на месечната вноска по кредита от 242,40лв и дата на
погасяване на вноска - 5-то число на месеца. Посочени са годишен процент на разходите
(ГПР %) от 49,12% и годишен лихвен процент от 41.00%. Общо дължимата сума по кредита
е посочена в размер от 8 726,74лв. В договора е инкорпорирано и споразумение за
предоставяне на две от допълнителни услуги от кредитодателя на кредитополучателя, а
именно: Допълнителна услуга „Фаст“, за която кредитополучателят дължи на кредитора
възнаграждение в размер от 1250,00лв. и Допълнителна услуга „Флекси", за която
кредитополучателят дължи на кредитора възнаграждение в размер от 2300,00лв. Съгласно
договора, възнаграждението за допълнителните услуги става изискуемо с подписването на
договора, но се разсрочва за срока на същия, на равни месечни вноски, като се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита. Размерът на месечната вноска по закупените
допълнителни услуги е от 98.61лв, като с него общият размер на месечната вноска, дължима
от кредитополучателя е в размер от 341,01лв. Така общото задължение по кредита и по
закупените допълнителни услуги е в размер от 12 276,74лв. Представен е и сключен между
страните анекс №1 от 21.08.2021 г. към ДПК, както и нов погасителен план.
От представените писмени доказателства се установява, че с уговорката, която
предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона, поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с
императивни законови разпоредби. Съгласно чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК
кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при
които, освен обявената договорна лихва, на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания
са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като
предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.
Услугата „Фаст“, която се определя като приоритетно даване на становище по
искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е
видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е
предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното
разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не става ясно от
приложения договор каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на
становище по искането за отпускане на кредит и има ли друга процедура освен тази, която е
наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. Уговарянето на цената на
пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено
налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като
средство за заобикаляне на забрани.
По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани
варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за
плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от
ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за
предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е неколкократно по-голям от лихвата
за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
4
При главница на кредита от 5000лв. такси „Фаст“ и „Флекси“ са в размер общо на
3550лв., т.е. в размер близък до размера на отпуснатия кредит. Видно е, че така направената
уговорка за заплащане на таксите за допълнителни пакети, изцяло попада и в хипотезата на
чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение в размер доближаващ се до размера на предоставената главница срещу
минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в
ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата
поради неравноправност.
Следва да се посочи и че цената на т.нар допълнителни услуги (Фаст и Флекс) не е
посочена в представения на кредитополучателя Стандартен европейски формуляр, поради
което лицето не е имало възможността да възприеме в пълния обем на финансовата тежест,
която ще носене сключвайки процесния договор и който евентуално не би сключил, ако тези
допълнителни суми бяха посочени в СЕФ. По този начин потребителя е въведен в
заблуждение относно действителната стойност за кредита, което се явява нелоялна практика
от страна на кредитора.
Следва да се посочи, че видно от представения договор, тези такси не са отразени в
посоченото ГПР по договора (който само привидно е в размер съобразен със законовите
лимити), с което се заобикаля изискването на чл.19 от ЗПК, което води до извода за
сключване на договора в противоречие със закона.
Практически посочения в договора ГПР не е действителният, т.к. при определянето
му разходите за закупуване на допълнителни услуги Фаст и Флекс не са били взети предвид
като разход по кредита съгл. §1, т.1 от ДР на ЗПК, което е видно от приложимите Общи
условия.
Съгласно Решение от 21.04.2024г. по дело С-714/2022 на СЕС, чл.10, §2, б.ж/ и
чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в чл.3, б.ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. По изложените по- горе съображения съдът намира, че
Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40003370363 от 05.03.2021г.
е недействителен, като на основание чл.23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената
главница /чистата стойност на кредита/. Правилно районния съд е отхвърлил исковете за
неплатено договорно възнаграждение в размер на 1935,14лв, дължимо за периода от
05.08.2021г. до 03.08.2022г., лихва за забава в размер от 375,85лв, дължима от 06.04.2021г. до
03.08.2022г., както и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумите, за които
заповедният съд е отхвърлил заявлението му, а именно: неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст в размер от 1134.02лв, неплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер от 2089.21лв, както и законна лихва в размер от 1580,15лв,
дължима от 03.08.2022г. до 21.12.2023г.
Видно от приложеното извлечение от сметка ответницата е заплатила по кредита
сума в размер на 1126,48лв., която следва да бъде приспадната то общата стойност на
кредита. Предвид изложеното ответницата дължи на ищеца само сумата от 3873,52лв., а
горницата до претендирания от кредитора размер от 4729,59лв. е недължима и правилно
първоинстанционния съд е отхвърлил иска за разликата
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции постановеното от
първоинстаницонния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната
му част.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя не са дължими разноски за въззивното
производство.
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №529/18.11.2024г. по гр.д.№882/2024г. на РС-Габрово в
обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6