О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговска колегия, VІ-12 състав в открито заседание на 17.05.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
като взе предвид докладваното
от съдия П.Колев т.д. № 219 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.67 ТЗ.
Образувано е по искане на кредитора „Р.И.“ООД, ЕИК:********,
гр.София, ул.“Г********, с която се иска отмяна на решенията на събранието на
кредиторите обективирани в Протокол от 24.01.2019 г. по т.д.№ 5019/2013 г.
В жалбата се поддържа тяхната незаконосъобразност, изведена
от обстоятелството, че съдът е отказал да предостави право на глас на
кредитора, тъй като не е представил убедителни писмени доказателства. Твърди,
че с молба от молба от 11.01.2019 г., придружена с преписи от съдебни решения :
Решение № 1912/28.10.2016 г. на СГС, VІ – 11 с-в, с което по предявения иск по
чл.694 ТЗ е прието за установено наличието на
вземания в размер на 768 132,68 лв., 20 544,76 лв.;
1 577 603,96 лв.; 42 195,20 лв., както и законни лихви върху
главниците и Решение № 1257/21.05.2018 г. на САС по т.д.№ 6681/2017 г., с което
първоинстанционното решение е било потвърдено, е поискал предоставянето на
право на глас.
Длъжникът е изразил
становище за неоснователност на искането.
Кредиторът „У.“ЕООД изразява становище за неоснователност на
искането.
Съдът, като разгледа
приобщените по делото доказателства, намери от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че „Р.И.“ООД,
ЕИК:******** е кредитор на „В.Р.2000“ООД(н) с предявени неприети вземания,
които съгласно списъка на неприетите вземания са:
Вземания произтичащи
от неизпълнение на предварителен договор от 14.05.2008г. в общ размер от 1 043
162.16 евро или 2 040 247.85 лева, от които 392 739.66 евро, представляваща
двойния размер на платения задатък и сумата от 650 422.50 евро неустойка.
Вземания произтичащи от неизпълнението
на предварителен договор от 26.02.2009г. в общ размер от 2 147 689.50 евро или
4 200 515.55 лева от които 806 616 евро, представляващи двойния размер на
платения задатък и сумата от 1 341 073.50 евро неустойка.
Не се спори, че в срока по чл.690 от ТЗ ищецът е
предявил пред съда по несъстоятелността възражение, което е било оставено без
уважение, поради което е бил предявен положителен установителен иск за установяване наличие на
вземанията.
Не се спори, че на 24.01.2019г. е било свикано събрание на кредиторите при
следния дневен ред:
1.
Изслушване и приемане доклада на синдика по цялостния ход
на осребряване на имуществото на длъжника, както и резултатите от него.
2.
Изслушване и
приемане доклада на синдика по изпълнение на първа частична сметка за
разпределение.
3.
Определяне на
окончателното възнаграждение на синдика, като процент от осребреното имущество,
Съгласно
приобщения по делото протокол от събранието в залата се е явил упълномощен
представител на „Р.И.“ООД, който е
поддържал депозирана молба от 11.01.2019 г. на това дружество за предоставяне
на право на участие в събранието, придружена с преписи от съдебни решения :
Решение № 1912/28.10.2016 г. на СГС, VІ – 11 с-в, с което по предявения иск по
чл.694 ТЗ е прието за установено наличието на вземания в размер на 768 132,68 лв.,
20 544,76 лв.; 1 577 603,96 лв.; 42 195,20 лв., както и
законни лихви върху главниците и Решение № 1257/21.05.2018 г. на САС по т.д.№
6681/2017 г., с което първоинстанционното решение е било потвърдено.
Констатирайки,
че преписите от съдебните актове са незаверени от съда и не са в цялост, съдът е приел, че не са налице убедителни
писмени доказателства относно съществуването на вземането и не е предоставил
право на глас на този кредитор.
След
проведено гласуване са били взети атакуваните решения – приети са докладите и е
определено окончателно възнаграждение на синдика.
При така установената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Искането
е депозирано в срока по чл.679, ал.2 ТЗ.Направено е от кредитор, който е предявил вземането си. Макар
и то да не е прието, доколкото нормата борави с общото понятие за кредитор, без
да специфицира неговия вия вид, като например в чл.637, ал.2 ТЗ, чл.694, ал.4 и
т.н., следва да се приеме, че молителят е легитимиран и следователно искането е
допустимо.
Разгледано
по същество е неоснователно.
Съдът намира, че в случая следва да се приложат по аналогия
разрешенията дадени в ТР №1/2002 г. предвид идентичност на хипотезите. Във връзка
с това въведени след срока за обжалване основания не следва да се разглеждат.
Твърдяният
от молителя порок е незаконосъобразност
на решението поради неучастие на кредитора в събранието, във връзка с неправомерен отказ на съда са му
предостави право на глас.
Преценката
следва да се извърши въз основа на фактите, насложили се към момента на
провеждане на събранието на кредиторите. В такъв смисъл представеното
определение на ВКС за непопускане на решението на въззивната инстанция,
потвърдила съдебния акт с който е бил уважен предявен иск по чл.694 ТЗ в
посочените по-горе размери, е неотносим към предмета на делото, тъй като е
постановен в по-късен момент.
Молителят е кредитор с неприето вземане. Съгласно разпоредбата на чл.673, ал.2 и 3 ТЗ, след приемането на вземанията право на глас в събранието на кредиторите имат
само кредиторите с приети вземания. Съдът може да предостави право на глас и на
кредитор по чл. 637, ал. 3, ако в
подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на
кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е
предявен иск по чл. 694 за установяване
несъществуване на вземането му.
Нормата
предоставя право на съда по несъстоятелността да извърши преценка относно
убедителността на депозираните от кредитора писмени доказателства, като
съответно предостави или откаже да предостави право на глас. Следователно обосноваността
на формираното вътрешно убеждение на съда, формирано въз основа на
представените от длъжника незаверени от съда
и не в цялост документи, е извън
предмета на преценка в настоящото производство. Следователно твърдяното
нарушение не е налице, налагащо извода за неоснователност на молбата.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Р.И.“ООД, ЕИК:********,
гр.София, ул.“Г******** за отмяна на решенията на събранието на кредиторите на „В.Р.2000“ООД(н), ЕИК:*******от 24.01.2019г.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ: