№ 2038
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100501452 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.12.2021 год., постановено по гр.дело №43385/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 66 с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД срещу П.Г.Ч.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължат на ищеца сумата от 515.41 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 год. до
30.04.2018 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“****, абонатен №123577,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.08.2019 год. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №50264/2019
год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в/ и сумата от 55.62 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2017 год. до 12.08.2019 год., като са отхвърлени
исковете за сумата от 23.32 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2016 год. до 30.04.2018 год. и за сумата от 4.45 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.08.2016 год. до 12.08.2019 год. и ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото
производство в размер на 238.40 лв., както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 47.68 лв.; отхвърлени са изцяло предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.П. Ч. и Г.П. Ч. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
1
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Д.П. Ч. и Г.П.
Ч. /конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса – след
приключване на устните състезания в първоинстанционното производство първоначален
ответник П.Г.Ч./. Жалбоподателите поддържат, че неправилно СРС бил приел, че по делото
било доказано, че през исковия период ищецът бил доставял топлинна енергия в
претендираните количество, качество и цена. Заключението на вещото лице по съдебната
експертиза било изготвено само въз основа на представени от ищеца документи, като
същата била оспорена от първоначалния ответник и не следвало да бъде кредитирано.
Установено било, че през първата част о отчетния период не била начислена топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, а за периода от 30.04.2017 год. до 30.04.2018 год.
била начислена такава енергия на общо основание на база 1 потребител, поради
неосигуряването на достъп за отчет. В имота нямало монтирани отоплителни тела, а
показанията на водомера не били променили през последните 15 години. Подгряването на
водата се осъществявало чрез бойлер, а не чрез предоставяна от ищеца услуга. Ищецът не
бил ангажирал доказателства за минимума по отношение на температурата в имота. Ето
защо молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
отхвърлени. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Безспорно е във въззивното производство, а и събраните по делото писмени
2
доказателства се установява, че първоначалният ответник П. Ч. е бил собственик на
процесния недвижим имот – апартамент №73, находящ се в гр.София, ж.к.“**** /за който
при ищеца е била открита клиентска партида №123577/, поради което и следва да се приеме,
че същият има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ – виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело №
2/2017 год., ОСГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че първоначалният ответник е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че през
исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през
процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото
– индивидуални справки за отопление и топла вода, протокол за неосигурен достъп и
документ за главен отчет – последният е подписан от първоначалния ответник, респ. негов
представител, респ. лице, което същият е допуснал в имота и авторството му не е било
оспорено и надлежно опровергано в процеса /чл. 180 ГПК/ и в този смисъл има силата на
извънсъдебно признание за количеството доставена топлинна енергия през отоплителните
сезони 2016/2017 год., за изправност на уредите и конкретно отчетените от тях данни, които
при преценката им по реда на чл. 175 ГПК с оглед всички обстоятелства по делото
въззивният съд приема, че отговарят на истината, както и от заключението на вещото лице
по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по
делото следва да бъде кредитирано, че през исковия период в процесния имот не е била
отчитана топлинна енергия за отопление, като топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се отчитала по показанията на 2 бр. водомери за топла вода – за периода
3
2016/2017 год. в главния отчет било отбелязано, че абонатът ползва бойлер за топла вода и
начисленията на водомерите са нулеви, а за периода 2017/2018 год. поради липсата на
достъп за отчет на водомера била начислена служебно енергия на „брой лица“ с разходна
норма 140 л./денонощие за 1 бр. потребител; делът на ответника за топлинна енергия за
сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване бил изчислен в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба; технологичните разходи били отчислявани
ежемесечно от ищеца, а измервателните уреди били изправни – общият топломер в
абонатната станция бил преминал през съответните метрологични проверки, като било
констатирано, че съответства на одобрения тип.
Въззивнит съд примема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните
сметки е спазена нормативно установената методология. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването установява задължение за всички
потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за
извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 69, ал. 2 от наредбата, изразходваното
количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода,
а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма
за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление.
Следователно и при липсата на доказателства, че през процесния период първоначалният
ответник е осигурил достъп за отчет на монтираните в имота му водомери за топла вода или
че е поискал извършването на допълнителен отчет, а доказателствената тежест в тази насока
е била негова, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, то следва да се приеме, че е
установена по несъмнен и категоричен начин по делото потребената топлоенергия в
определено количество.
Доказано е също така въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза,
че за периода от 01.07.2016 год. до 30.04.2018 год. стойността на доставената топлинна
енергия възлиза на 775.03 лв. /която сума е в по-висок размер от претендираната от ищеца –
773.12 лв./. В този смисъл законосъобразно /в т.ч. при съобразяване на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес/ първоинстанционният съд е приел, че са
налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника до размер на сумата от
515.41 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.08.2019 год. до окончателното
изплащане.
Задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за процесния период са
възникнали като срочно съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от 2016 /одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016
год. и в сила от 11.07.2016 год./ – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се
отнася. Т.е., за изпадането на длъжника в забава не е необходимо отправянето на покана от
страна на кредитора. Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане в
размер на 515.41 лв., то претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установена в своето
основание за периода от 15.09.2017 год. до 12.08.2019 год., а нейният размер възлиза на
4
55.62 лв. /определен по реда на чл. 162 ГПК/, до който и същата подлежи на уважаване.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.12.2021 год., постановено по гр.дело №43385/2020
год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5