Р Е Ш Е Н И Е № 752
гр. С.,
28.07. 2020 година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав
:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 377/2020
г. на СлРС , за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД, с цена на иска
1 704,43 лева.
В
исковата молба се твърди, че на „Д-р Г.Б.- Амбулатория за първична медицинска
помощ”, гр. С. била извършена тематична проверка със Заповед №
РД-09-288/02.03.2017 год. на Директора на РЗОК - С., по изпълнение на
индивидуален договор № 200236/13.02.2015 год. и допълнително споразумение №
2/12.05.2016 год. При проверката проверяващият екип констатирал, че на
основание чл. 24, ал. 4, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2015 год.; чл.
20 , ал. 4, т. 1 от Решение № РД-НС-04- 24-1/29.03.2016 год. и чл. 44 от
допълнително споразумение № 2/12.05.2016 год. към индивидуален договор №
200236/13.02.2015 год., е определен броя на назначаваните медицински
направления за извършване на специализирана медицинска дейност /СМД/ по бл. M3
НЗОК № 3 и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности /МДД/ по бл.
M3 НЗОК № 4 за трето тримесечие на 2016 год. От извършената проверка се
установило, че „Д-р Г.Б.- Амбулатория за първична медицинска помощ” в
качеството си на изпълнител на извънболнична медицинска помощ, е допуснала
превишение на определения брой СМД по бл. M3 НЗОК № 3 и определените стойности
на МДД по бл. M3 НЗОК № 4 за трето тримесечие на 2016 год. Вследствие на
извършената проверка и въз основа на констатациите, контролният екип съставил
протокол за неоснователно получени суми № РД-13-01-44/10.03.2017 год., от който
е видно, че на основание чл. 47, ал. 1 от допълнително споразумение №
2/12.05.2016 год. към индивидуален договор № 200236/13.02.2015 год., сключено
между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на
Районната здравноосигурителна каса - С. - ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „Д-р Г.Б.- Амбулатория
за първична медицинска помощ”, гр. С. – ИЗПЪЛНИТЕЛ, сумата в размер на 1 704.43
лева следва да бъде възстановена от лечебното заведение. Впоследствие
Директорът на РЗОК - С. издал писмена покана № 29-05-6/27.03.2017 год. относно
възстановяване на суми, получени без правно основание на основание чл. 76а, ал.
3 от ЗЗО.
Писмената
покана № 29-05-6/27.03.2017 год. на Директора на РЗОК - С., с която лечебното
заведение е приканено в 14-дневен срок да заплати сумата в размер на 1 704.43
лева, е издадена на основание чл. 47 от допълнително споразумение № 2/12.05.2016
год. към индивидуален договор № 200236/13.02.2015 год., като съгласно ал. 1 на
чл. 47 „Изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства
за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и
задължението за компенсиране”.
Тъй
като дължимата сума не е заплатена в 14-дневния срок от „Д-р Г.Б.- Амбулатория
за първична медицинска помощ”, сумата в размер на 1 293.19 лева е прихваната от
фактура № **********/12.12.2018 год. за извършена медицинска дейност през м.
ноември 2018 год. на 20.12.2018 год., а сумата в размер на 411.24 лева е
прихваната от фактура № **********/15.01.2019 год. за извършена медицинска
дейност през м. декември 2019 год. на 30.01.2019 год.
Твърди
се, че сключеното на 12.05.2016 год. допълнително споразумение № 2 с
Националната здравноосигурителна каса е подписано на основание Решение № РД-
НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал. 6 от Закона за
здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна
каса, обн. в Държавен вестник, бр. 25 от 31.03.2016 год. на Надзорния съвет на
НЗОК, доколкото е взето при условията на неподписан за 2016 год. Национален
рамков договор.
Сочи
се, че с решение № 1341 от 31.01.2019 год. постановено по адм. дело № 8647/2018
год. тричленен състав на Върховния Административен съд, Шесто отделение ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. по чл. 54, ал. 9 и
чл. 59 а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет
на Националната здравноосигурителна каса. Същото решение е влязло в законна
сила на 10.01.2020 г. при постановяване на решение № 333 по адм. дело № 6284 на
ВАС, петчленен състав, с което е оставено в сила решението на тричленния състав
на ВАС. Твърди се, че при това положение издадения от Директора на РЗОК С.
административен акт – писмена покана № 29-05-6/27.03.2017 г. за въъзстановяване
на суми получени без п равно основание, с която лечебното заведение е приканено
в 14-дневен срок да заплати сумата в размер на 1 704,43 лева,
представляваща превишение на броя/стойността на назначаваните СМД по бл. МЗ
НЗОК № 3 за трето тримесечие на
Претендира
се и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху главницата
от 1 293,19 лева, от деня на падежа – 20.12.2018 г. до датата на предявяване
на иска 03.02.2020 г. в размер на 147,64 лева и върху главницата от 411,24 лева
от деня на падежа – 30.01.2019 г. до датата на предявяване на иска 03.02.2020
г. в размер на 42,27 лева.
Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, с
което да осъди НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на
„Д-р Г.Б.– Амбулатория за първична медицинска помощ” представлявано от
управителя д-р Галина Ненчова Богданова, сумата от 1 704,43 лева, получена
въз основа на писмена покана № 29-05-6/27.03.2017 г. за възстановяване на суми
получени без правно основание, представляваща превишение на броя/стойността на
назначаваните СМД по бл. МЗ НЗОК № 3 за трето тримесечие на
Претендират се разноските в настоящото производство.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответната Национална
здравноосигурителна каса, чрез пълномощник юриск. Кристияна Д., в който счита
предявения иск за недопустим и изцяло неоснователен.
Сочи
се, че нормата на чл.3 от Закона за нормативните актове указва, че „Законът е
нормативен акт, които урежда първично или въз основа на Конституцията обществени
отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в
един ши няколко института на правото или техни подразделения" (ал.1), а
„За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да
се издаде подзаконов акт” (ал.2).
Сочи
се, че обществените отношения, свързани със здравното осигуряване и ползването
на медицинска помощ са предмет на регулиране от Закона за здравното осигуряване
(ЗЗО), разпоредбата на чл.54, ал.9 от който предвижда в случаите, когато
Националният рамков договор (НРД) за медицинските и съответно за денталните
дейности не бъдат приети при условията и в сроковете, определени в този закон,
но са направени промени в действащото законодателство, които налагат изменение
или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания по чл. 55, ал. 2, същите да
се определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК по предложение на управителя
на НЗОК.
Посочва
се, че от изложеното до тук се налага единственият логичен и правен извод, че
обявеното за нищожно Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на Надзорния
съвет на НЗОК е от категорията на подзаконовите нормативни актове, а спрямо
подзаконовия нормативен акт е въведена специална правна норма, а именно чл.
195, ал. 1 от АПК. Съгласно тази норма подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Щом АПК изрично
регламентира действието на отменителното решение на съда от момента на
влизането му в сила и след обнародване, при това без да го свързва с действието
на оспорения нормативен акт, уредено отделно в чл.
Предвид
изложеното, се твърди, че може да се направи единственият правилен, житейски и
правен извод, че възражението е аргументирано, а подаденият иск е недопустим и
неоснователен.
В с.з. ищецът, редовно призован се представлява от процесуален представител,
който моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
Ответната
НЗОК, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който
моли съда да отхвърли исковата молба като недоказана и неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Издадена е Заповед № РД-09-288/02.03.2017 год. да
директора на РЗОК - С. за извършване на проверка на „Д-р Г.Б.- Амбулатория за
първична медицинска помощ”;Уведомително писмо с изх. № 29-05-26/20.12.2018 год.
на РЗОК - С.;
На
27.03.2017 г. е изпратена на ищцата Писмена покана № 29-05-6 относно възстановяване
на суми получени без правно основание, представляваща превишение на
броя/стойността на назначаваните СМД по бл. МЗ НЗОК № 3 за трето тримесечие на
Съставен
е Протокол за неоснователно получени суми № РД-13-01-44/10.03.2017 год. на РЗОК
- С.;
Протокол
№ РД-13-01-43/10.03.2017 год. на РЗОК – С. за извършена тематична проверка на
„Д-р Галина Богданова“ АПМП в изпълнение на индивидуален договор № 200236/13.02.2015 г. и допълнително
споразумение № 2/12.05.2016 г. на осн. Чл. 24, ал.4, т.1 от НРД за медицинските
дейности за
Уведомително
писмо с изх. № 29-05-26/20.12.2018 год. на РЗОК – С. относно писмена покана,
като уведомяват ищцата, че поради изтичане на 14 дневния срок за доброволно
възстановяване на установената сума 1704.43 лева , РЗОК е извършила прихващане
на суми по документи, подробно описани в документа.;
С
Решение № 333 от 10.01.2020 год. на Върховен административен съд на Република
България, петчленен състав - II колегия, постановено по адм. дело № 6284/2019
год. е оставено в сила решение № 1341/31.01.2019 г. по адм. Д. № 8647/2018 г.
на тричленен състав , с което е обявена нищтожността на решение № РД-
НС-04-24-1/29.03.2016 г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59, ал.6 от Закона за здравното
осигуряване, издадено от надзорния съвет на НЗОК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
връщане на парична сума,, получена без основание е допустим, а разгледан по
същество основателен и доказан.
По делото не е спорно обстоятелството, че ответника е
извършил прихващане на исковата сума,
видно от уведомително писмо от 20.12.2018 г. Спорният въпрос в процеса е
подлежи ли на връщане тази сума, доколкото е удържана на база обявен за нищожен
подзаконов нормативен акт, съобразно разпоредбата на чл.195 АПК за действие на
съдебното решение занапред.
С Решение № 183/30.05.2012г. постановено по гр.д. №
1524/2011г. на ІV г.о. ВКС РБ е допуснато касационно обжалване по
материалноправния въпрос „Съставлява ли подзаконов нормативен акт, който е
отменен по надлежния ред като незаконосъобразен, годно правно основание за
имуществено разместване по време, когато не е била постановена отмяната му“.
Прието е, че когато
незаконосъобразността на подзаконов нормативен акт, който е отменен по
надлежния ред като незаконосъобразен, представлява противоречие с Конституцията
и закон (нормативни актове от по-висока степен), съдът, който извършва преценка
на последиците на отмяната на подзаконовия нормативен акт, следва да приложи
правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА - да не прилага отменения подзаконов акт, а да
приложи актовете от по-висока степен. Следователно в момента, когато е
противоречал на актове от по-висока степен, този подзаконов нормативен акт не е
бил годно правно основание за имуществено разместване.
Същият смисъл имат и изложените мотиви в последвалото ТР
№ 2/19.11.2014г. по т.д. № 2/2014г. на ОСГТК ВКС РБ, постановено във връзка със
спирането на граждански или търговски спор при висящо административно
производство по чл.185-195 АПК, а именно, че гражданският съд при извършване на
преценка на последиците от отменен нормативен акт във времето на действието
му преди неговата отмяна, следва да
зачете чл.15, ал.3 ЗНА, а не да спре производството и да изчака решението на
административния съд по законосъобразността на акта. Действието на съдебното
решение, с което е отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт е
занапред, а възникналите вече правни последици от прилагането на този акт до
неговата отмяна следва да се уредят служебно от съответния компетентен
административен орган в предписания от чл.195, ал.2 АПК срок. Именно за това
говори и ТР № 2/27.06.2016г. по т.д. № 2/2015г на ВАС, че вредите причинени на
граждани и на юридически лица при или по повод действието на подзаконов
нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен, като незаконосъобразен или
обявен за нищожен не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй
като има разписан ред и изрични правомощия на административен орган
за това по чл.195, ал.2 АПК.
Безспорно се установи, че с решение на ВАС, в сила от
10.01.2020г. е обявено за нищожно решението на НС НЗОК, послужило за прихващане
на процесната сума. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 302 ГПК гражданският съд
следва да зачете решението на административния съд, относно
незаконосъобразността на нормативния акт. Компетентният административен орган
не само, че не е уредил служебно,
възникналите вече, следствие действието на нищожния подзаконов нормативен акт
последици /имуществено разместване/, чрез връщане на недължимо получената сума
от ищеца, но и оспорва като напълно недължима тази престация.
Съдът прилагайки правилото на чл.15, ал.3 ЗНА, счита, че
в момента, когато Решението на НС НЗОК № РД-НС-24-01/29.03.2016г. е
противоречало на нормативни актове от по-висока степен /за което е и обявено за
нищожно/, то този подзаконов нормативен акт не е бил годно правно основание за
имуществено разместване, а прихванатата от ищеца сума в размер на 1704.43 лв. главница е получена от ответника
при начална липса на основание.
Ето защо предявеният главен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД се явява основателен в пълен размер от 1704.43 лв. Върху тази
сума следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на
исковата претенция 04.02.2020г. до окончателното изплащане.
Съдът намира за неоснователна акцесорната претенция по
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение за периода на забавата от 20.12.2018г. до датата на предявяване на иска
в размер на 189.91 лв. При връщане на дадено при начална липса на основание в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за
забава от поканата да изпълни / в този
см. ТР № 5/2017г. от 21.11.2019г ОСГТК ВКС./. В процеса не се установи, а и
няма такива твърдения в исковата молба, ищцовото дружество да е канило
ответника на по-ранна дата от депозиране на исковата молба да му възстанови прихванатата
сума, поради което искът ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на процеса,
съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сторените разноски в
производството в размер на 68.18 лева внесена д.т. и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, което съдът определя в размер на 495 лева.
Ответникът също е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПП и чл.25
от Наредба за заплащането на правната помощ определя в размер на 150 лв. Така
съобразно отхвърлената част на претенциите ищцовото дружество бива осъдено да
заплати на ответника разноски в размер на 14.98 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНОСИГУРИТЕЛНА КАСА с ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим”
№ 1, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., с
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 1218582201603, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Самуил” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „Д-Р Г.Б.– АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Стефан Караджа” № 2, ДКЦ – 2, каб. 48 сумата от 1 704,43 лева,
получена без правно основание, представляваща превишение на броя/стойността на
назначаваните СМД по бл. МЗ НЗОК № 3 за трето тримесечие на
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за заплащане на лихва за
забава в размер на 189.91 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„Д-Р Г.Б.– АМБУЛАТОРИЯ ЗА
ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2, ДКЦ – 2, каб. 48 да заплати на НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНОСИГУРИТЕЛНА КАСА с ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим” № 1,
представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., с
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: 1218582201603, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Самуил” № 1 разноски в размер на 14.98 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: