№ 324
гр. Велико Търново , 10.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в закрито
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Частно наказателно дело №
20214110200811 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК
Постъпило е искане от Цонко Кръстев - прокурор при ВТРП на
основание чл. 72, ал. 1 от НПК да бъде постановена обезпечителна мярка чрез
налагане на запор върху движима вещ, собственост на обвиняемия по БП №
ЗМ-444/2021 год. по описа на РУ - В. Търново (прокурорска преписка №
3420/2021 на ВТРП) - В. В. К. с ЕГН **********, а именно: лек автомобил
"Тойота Авенсис" с рег. № ****** с идентификационен номер (рама) №
*******, подлежаща на отнемане в полза на държавата съгласно разпоредбата
на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК.
В искането се сочи, че Бързо производство № ЗМ-444/2021 год. по
описа на РУ - В. Търново, прокурорска преписка № 3420/2021 год. на РП - В.
Търново, е образувано на 31.05.20201 год. за това, че на 31.05.20201 год.
около 22.45 ч. в гр. В. Търново ул. "Венета Ботева" спрян за проверка лек
автомобил "Тойота Авенсис" с рег. № ******, собственост и управляван от
В. В. К. с ЕГН ********** от гр. В. Търново, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда - 1,22 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № 0128 -
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
С Постановление за привличане на обвиняем от 04.06.2021 г. е
1
привлечен В. В. К. с ЕГН ********** от гр. В. Търново за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В искането на прокуратурата се сочи, че във връзка със Заповед № РД-
02-06 от 11.05.2020 год. на Главния прокурор на РБ, следва да се внесе искане
до ВТРС за налагане на обезпечителна мярка на МПС, а именно лек
автомобил "Тойота Авенсис" с рег. № ****** с идентификационен номер
(рама) № *******.
В искането си представителя на прокуратурата сочи, че лекият
автомобил в случая представлява средство за осъществяване на
престъплението, тъй като същият е послужил за неговото извършване. Сочи
също, че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК законодателят е
предвидил отнемане в полза на държавата на вещи, които принадлежат на
виновния и са послужили за извършване на умишлено престъплението. С
оглед на изложеното, прокурора счита, че са налице предпоставките за
приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК. Освен това
представителя на ВТРП счита, че е налице обезпечителна нужда, която
произтича от това, че до приключване на наказателното производство
собственикът може да се разпореди с процесното моторно превозно средство,
като собствеността върху него бъде прехвърлена на трето лице. Това би
затруднило осъществяването на правата на държавата предвидени в чл. 53, ал.
1, б. „а” от НК, при евентуална осъдителна присъда. Водим от
гореизложеното и на основание чл. 72, ал. 1, пр. 3 от НПК, прокурора моли
съда да постанови обезпечителна мярка, чрез налагане на запор върху
движима вещ, собственост на обвиняемия В. В. К. с ЕГН ********** от гр. В.
Търново, а именно: лек автомобил "Тойота Авенсис" с рег. № ****** с
идентификационен номер (рама) № *******, подлежаща на отнемане в полза
на държавата, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК.
След като се запозна с искането, съдът намира следното:
На първо място настоящият съд е компетентен да се произнесе по
направеното искане, тъй като се явява съответен по смисъла на чл. 72, ал. 1
НПК на Районна прокуратура - В. Търново, под надзора на която се води
досъдебното производство. В тази връзка съдът намира, че с оглед
спецификата на настоящото производство към него не са приложими
2
разпоредбите на чл. 390, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ГПК.
За да се наложат мерки за обезпечаване на отнемането на вещи в полза
на държавата по смисъла на чл. 72, ал. 1 от НПК е необходимо да се установи:
1. налице ли е постановление за привличане като обвиняем на лицето, чието
имущество се иска да бъде обезпечено; 2. престъплението, за което е
привлечено като обвиняем, предвижда ли възможност за отнемане на
сочената в искането вещ в полза на държавата; 3. събраните до този момент
доказателства налагат ли извод за наличие на обосновано подозрение, че
обвиняемият е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря; 4.
съответни ли са посочените в искането обезпечителни мерки и 5.
имуществото, върху което се иска да бъдат наложени обезпечителните мерки
принадлежи ли на обвиняемия, а следователно - налично ли е.
От Постановление за привличане на обвиняем, връчено на 04.06.2021
год. е видно, че Веселин Василе К. е привлечен като обвиняем за това, че на
31.05.2021 год. в гр. Велико Търново, Търново ул. "Венета Ботева" е
управлявал МПС - лек автомобил "Тойота Авенсис" с рег. № ******, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 1,22 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“
с фабричен № 0128 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая втората от цитираните
предпоставки не е налице. Това е така, тъй като се иска обезпечаване на
отнемането по реда на чл. 53 от НК на лек автомобил, собственост на
обвиняемия, който е бил управляван от него при извършване на
претендираното деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК. За да се допусне такова
обезпечаване следва автомобилът да подлежи на отнемане по този ред. В чл.
53 от НК са предвидени различни хипотези, при които определени вещи се
отнемат в полза на държавата. На първо място това са вещите, които
принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за
извършване на умишлено престъпление (чл. 53, ал. 1, б. „а” НК). На
следващо място – вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет
на умишлено престъпление – в случаите, изрично предвидени в особената
част на този кодекс (чл. 53, ал. 1, б. „б” НК). По силата на чл. 53, ал. 2 от НК
се отнемат още вещите, притежаването на които е забранено, както и пряката
3
и непряката облага, придобити чрез престъплението.
В случая се твърди, че вещта следва да бъде отнета на основание чл. 53,
ал. 1, б. „а” от НК. За да се отнеме по този ред, съответната вещ трябва да е т.
нар. „средство” на престъплението – да е послужила или да е била
предназначена за извършването му. В правната теория е направено
сравнително трайно разграничение между „предмет” и „средство” на
престъплението. С термина „предмет на престъплението” се означават онези
елементи на общественото отношение, чрез въздействието върху които се
стига до засягането на последното. В големия брой случаи посегателството
върху „обекта” на престъплението е опосредено от въздействие върху един
друг елемент на общественото отношение, който се явява „предмет” на
престъплението. „Средствата” за извършване на престъплението са нещо
външно на общественото отношение, тяхната определеност като такива
зависи от мястото, което деецът им е отредил в своята дейност като оръдие за
въздействие върху „предмета”. В тази насока е и наказателноправната теория.
От своя страна понятията „предмет” и „средство” на престъплението са
разгледани обстойно и в съдебната практика. С Тълкувателно решение № 18
от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/76 г. ОСНК на ВС е приело, че средствата
(оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените
отношения, които престъплението охранява и не са елемент на последното. В
подобна насока е и Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСНК на ВКС, както и цитираните в него - Тълкувателно
решение № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/1960 г. на ОСНК на ВС и
Постановление № 11/71 г. по н. д. № 8/71 г. на Пленума на ВС на НРБ.
Извършеният преглед на правната теория и съдебната практика води до
извод, че на първо място следва да се определи дали съответната вещ е
елемент от обществените отношения, които се засягат, или е нещо външно на
тях. В случая се касае за повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК. Последното попада в раздел II „Престъпления по транспорта и
съобщенията” от глава единадесета „Общоопасни престъпления” от НК. Т.е. с
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се засягат обществените отношения,
свързани с правилното функциониране, нормалната и безаварийна работа на
транспорта. „предмет” на транспортните престъпления на първо място могат
4
да бъдат самите превозни средства. В правната теория „превозните средства”,
чрез засягане на които се създава състоянието на общата опасност, са дадени
като пример за „предмет на престъплението”. Това разбиране на правната
теория е напълно логично, тъй като престъпленията против транспорта в по-
голямата си част (и в частност престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК) се
осъществяват чрез „управление” на моторно превозно средство. Т.е.
въздейства се върху превозното средство, което от своя страна е елемент на
обществените отношения по транспорта. Голяма част от обществените
отношения по транспорта са уредени в ЗДвП, в чл. 1, ал. 1 от който е
посочено, че урежда правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на
водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на
участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица,
както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове. Следователно самите превозни средства са съществен
елемент от обществените отношения, свързани с правилното функциониране,
нормалната и безаварийна работа на транспорта. Те не са нещо „външно” за
правоотношението, което се използва от дееца за осъществяване на
престъплението. Поради тази причина те не могат да бъдат „средство” на
престъплението, а могат да се разглеждат единствено като негов предмет.
Съдебната практика също се е ориентирала към подобно разбиране. От своя
страна това означава, че могат да бъдат отнемани в полза на държавата, само
ако това е изрично предвидено в особената част на НК (арг. от чл. 53, ал. 1, б.
„б” от НК). Такова изрично предвиждане липсва за престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК, поради което собственото на извършителя превозно
средство, което е управлявано от него с концентрация на алкохол в кръвта му
над 1,2 на хиляда, не подлежи на отнемане.
Нещо повече, напълно са възможни и случаи, при които общественото
отношение може да бъде накърнено, без да се въздейства върху определен
предмет. Касае се до престъпленията, при които субектът на престъпното
деяние е едновременно с това и субект на засегнатото обществено отношение.
Тук накърняването на последното може да се осъществи пряко – чрез
5
несъобразяване на дееца с обществените изисквания. В такива хипотези на
практика за извършване на престъплението не е необходимо средство, а
същевременно липсва и конкретен предмет на засегнатото обществено
отношение. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК би могло да попадне в
тази хипотеза, тъй като обществените отношение, свързани с транспорта
засягат всички субекти (в това число и конкретния деец по смисъла на чл.
343б, ал. 1 от НК). Самото изискване за управление на МПС в трезво
състояние е въведено както с чл. 343б, ал. 1 от НК, така и с чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП. В конкретния случай управлението на МПС само по себе си не е
забранено, но водачът не се съобразява с въведените обществени изисквания
и по този начин директно накърнява обществените отношения против
транспорта.
Независимо от това дали автомобилът ще се приеме за „предмет” на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, или не, то при всички случаи той не
е „средство” на престъплението и при действащата правна уредба няма
правна основание за отнемането на автомобила при престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК. След като посочената предпоставка за допускане на
обезпечението не е налице, то само на това основание искането следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура гр.
Велико Търново, за налагане на обезпечителна мярка срещу В. В. К. с ЕГН
********** от гр. В. Търново, привлечен като обвиняем по БП № ЗМ-
444/2021 год. по описа на РУ - В. Търново (прокурорска преписка №
3420/2021 год. по описа на ВТРП), за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
чрез налагането на запор върху лек автомобил "Тойота Авенсис" с рег. №
****** с идентификационен номер (рама) № *******.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ВТРП.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6
7