№ 10721
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110171707 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ищеца П. К. К., ЕГН **********,
с адрес гр. *************, чрез адв. К. Д. Д., вписан в САК, с личен № *********, с
адрес на кантората и за призоваване гр. София, бул. *******, срещу К. Н. К., ЕГН
**********, с адрес гр. *************, осъдителен иск за осъждането на ответника да
преустанови неоснователните въздействия, смущаващи упражняваното владение от
ищеца по отношение на имот, представляващ 2 етаж от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор ********, като незабавно предприеме действия по възстановяване на
електрозахранването и водоснабдяването на етажа, както и за в бъдеще да се въздържа
от каквито и да било действия, които пречат на ищеца да владее етажа.
Искът в частта за осъждането на ответника за в бъдеще да се въздържа от
каквито и да било действия, които пречат на ищеца да владее етажа, съдът намира за
недопустим. С владелческия иск по чл. 75 ЗС се дава защита срещу нарушението,
следователно предметът на иск зависи от нарушението – дали е отнето владението или
само отчасти е ограничена фактическата власт на владелеца. Искът може да има за
предмет – 1) прекратяване на нарушението чрез осъждане на нарушителя да
преустанови действията си, които съставляват нарушението; 2) възстановяване на
отнето владение чрез осъждане на ответника да предаде вещта на ищеца; 3) осъждане
на ответника да възстанови вещта в състоянието преди нарушението чрез отстраняване
последиците на нарушението (премахване на построено и др.) Всяко следващо
нарушение е основание за предявяването на нов иск. Освен изложеното, осъдителни
искове за преустановяване на бъдещи действия са предвидени в специални
нормативни актове - като мярка за защита от домашно насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН), защита от бъдещи действия, представляващи форма на дискриминация (чл. 71,
ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗЗДискр.), негаторен иск по чл. 109 от ЗС. Искът за осъждане на
ответника да се въздържа от бъдещи действия не попада сред никоя от изрично
предвидените в закон случаи, поради което е недопустим и в тази част производството
по делото следва да бъде прекратено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Такъв е
постъпил извън законоустановения едномесечен срок.
Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.
С исковата молба ищецът е поискал издаването на съдебно удостоверение, което
да послужи пред ********, ЕИК **** и *********, ЕИК **********, за снабдяване с
1
документи относно преустановяване на електроснабдяването на клиент с кл. №
******, адрес гр. *************, което съдът намира за основателно и следва да
уважи.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства, също е основателно и следва да бъде уважено.
Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата 1/ от
кога ищецът и семейството му владеят процесния имот, 2/ има ли съгласие от страна
на ответника за това и 3/ какви са отношенията между страните от 2021 г. до сега.
Съдът намира за относимо към предмета на спора единствено искането за събиране на
гласни доказателства за установяване на обстоятелствата от кога ищецът и
семейството му владеят процесния имот, поради което на ответника следва да бъде
допуснат един свидетел за установяване на посоченото обстоятелство.
Искането на ответника за изискване от РУ-СДВР на копия на заведени от него
срещу ищеца жалби през 2021 г., от 2022 г. до 2025 г., следва да се остави без уважение
като неотносимо към предмета на спора.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 20241110171707 по описа на СРС,
157-ми състав, в частта, в която се иска осъждане на К. Н. К. да се въздържа от
каквито и да било действия, които пречат на ищеца да владее етажа.
Определението в прекратителната част подлежи на обжалва с частна
жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да послужи пред
********, ЕИК **** и *********, ЕИК ********** за снабдяване с документи
относно преустановяване на електроснабдяването на клиент с кл. № ******, адрес гр.
*************, СЛЕД представяне на проект и заплащане на държавна такса в размер
на 5,00 лв. по сметка на СРС за държавни такси.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел за установяване на обстоятелствата от кога ищецът и семейството му владеят
процесния имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.04.2025 г. от 11,00 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
2
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че от
2002 г. заедно със семейството си, съжителстват с ответника – баща на ищеца, в една
сграда, находяща се в гр. ************* /стар адрес ******/. Твърди, че ответникът е
собственик на имота, който представлявал двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор ******** с РЗП от близо 110 кв.м. на етаж, мазе и подпокривно
пространство, изградена върху парцел от 283 кв.м. с идентификатор *****
Аргументира, че къщата разполага с два самостоятелни входа към всеки от етажите,
като и че етажите са самостоятелно обособени. Твърди, че до 2017 г. заедно със
семейството си е живял на първия етаж, но през същата година се прибрал от Испания
баща му – ответник по делото, поради което ищецът се преместил на втория етаж и
отстъпил на баща си първия, където същият живеел и към момента. Сочи, че от 2021 г.
отношенията помежду им се влошили. Излага, че през годините е извършил
множество подобрения и на двата етажа, като заплащал и сметките за консумирана
електроенергия и вода. Твърди, че от 20.07.2024 г. водоподаването към 2 етаж, където
живеят ищецът и семейството му, е спряно от спирателен кран, намиращ се на 1 етаж,
обитаван от ответника. От 11.11.2024 г. било спряно и електрозахранването в целия
имот, в т.ч. и на втория етаж, като след справка в офис на ********, станало ясно, че
причина за това е изрична писмена заявка на собственика – ответник по настоящото
дело. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С уточняваща молба с вх. № ********** г. и в изпълнение указанията на съда,
ищецът е посочил, че упражнява фактическа власт върху втория етаж считано от 2017
г., а от пролетта на 2021 г. владеел същия, като изрично забранил на баща си –
ответник, да влиза на етажа, с което му показал по несъмнен начин, че свои етажа за
себе си. Твърди, че е демонстрирал пред ответника завладяването.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Такъв е
постъпил извън законоустановения едномесечен срок. Ответникът оспорва предявения
иск като недопустим при твърдения, че вещта не е индивидуализирана в достатъчна
степен, като в допълнение сочи, че вторият етаж не е въведен в експлоатация и че към
момента е неузаконен. Искът се оспорва и като неоснователен при твърдения, че не е
ясно на какво основание ищецът упражнява фактическа власт върху имота. Счита, че
спряното подаване на ток и вода, не са сред действията, които водят до отстраняване
на властта върху вещта. Оспорва твърдението на ищеца, че същият владее имота от
2021 г., като излага, че ищецът се е самонастанил в имота през същата година без
съгласието и знанието на ответника. Излага, че ищецът и семейството му
нееднократно са напускали имота, след което се завръщали. Твърди, че през 2022 г. е
изпратил нотариална покана до ищеца за уреждане на отношенията във връзка с
неоснователното ползване на имота. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 75 ЗС.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
3
Липсват права и обстоятелства, които съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че е владял процесния
имот /упражняване на фактическа власт с намерение за своене, постоянно,
непрекъснато, спокойно, несъмнено и явно; съгласно презумпцията, предвидена в чл.
69 от ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго/; че владението е продължило непрекъснато повече от 6 месеца, считано от
датата на твърдяното нарушение назад /като се има предвид, че владението се
прекъсва с отнемането му, както и, че е приложима оборимата презумпция на чл. 83
ЗС „Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в
промеждутъка, ако не се докаже противното“/; че ответникът е нарушил
владението, извършвайки описаните в исковата молба действия /прекъсване на
електрозахранването и водоснабдяването/; ищецът следва да докаже и че искът е
предявен в предвидения в закона шестмесечен преклузивен срок, който започва да
тече от деня на нарушението.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи по
делото фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
4
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5