Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.06. 2020 г. гр.Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение
На
четвърти юни 2020
година
в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 116, по
описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е жалба от С.А. и Я.П.,
двамата майка и син, от гр. Търговище, против действията на ДСИ при
РС-Търговище, по изп.дело № 121/ 2012 г., а именно – прекратяването на
производството по това дело, което касае присъдена издръжка в полза на втория
жалбоподател. В жалбата се посочва, че делото е прекратено, защото Я. е
навършил пълнолетие на 25.01. 2019 г. Това наистина било така, но синът все още
продължавал да учи в гр. Търговище, за което има представени доказателства към
жалбата. С оглед разпоредбата на чл. 144 от СК, че издръжка се дължи до
навършване на 20 годишна възраст, ако пълнолетният все още учи в средно учебно
заведение, прекратяването на делото е неправилно. Затова се иска
постановлението да бъде отменено и делото да се върне на ДСИ за продължаване на
действията по него.
Длъжникът не е изразил становище по
жалбата.
ДСИ счита жалбата за неоснователна и
дава подробни обяснения.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:
Изп.д. № 121/ 2012 г. на СИС при
РС-Търговище е било образувано по изпълнителен лист за присъдена в полза на
жалбаподателя П. издръжка, заплащане от неговия баща И.Б.. Към него са
присъединени образуваните преди това И.Д. №267/ 2002 г., И.Д.№336/2003 г.,
И.Д.№ 1135/2004г., И.Д.№ 38/2009г., поради това, че между са били между едни и
същи страни на страната на взискателя С.А.А., ЕГН **********,***, действаща като майка и законен
представител на малолетния, а по- късно непълнолетен Я.И.П., ЕГН **********, и И.П.Б., ЕГН **********,***,
длъжник по
изпълнението, а също така и че имат един и същ предмет „изплащане на издръжка”.
Издръжката не била изплащана редовно
от длъжника, поради което нейното плащане е ставало от Община Търговище - общо
в размер на 4700 лв., за периода от 2009 г. до юли 2017 г.
На 25.01. 2019 г. непълнолетният Я.И.П.
навършва пълнолетие.
Длъжникът Б. е продължил да плаща
издръжката и след навършване на пълнолетие на сина си чрез неговата майка С.А.,
до издаване на постановление на осн.чл.150 от СК.
Прекратяването е станало с
постановление от 18.12. 2019 г. Няма данни кога е съобщено на жалбоподателите.
Със същото постановление ДСИ
конституира община Търговище на осн. чл. 14, ал. 2 НОРИДПИ като
взискател, срещу длъжника И.П.Б.,***.
Я.П. в момента е ученик в ПГТХВТ“Алеко
Константинов“ в гр. Търговище и е на 19 години.
При така установените факти, въззивният съд
намира, че жалбата на С.А. е недопустима. По изпълнителното дело тя е участвала
като майка и законен представителна сина си Я., а не в лично качество. Страна
по делото е той и именно той има право на жалба. С навършването на пълнолетие,
което се установява от доказателствата по делото и се потвърждава от жалбата,
правомощията на майката да представлява сина си отпадат. Затова в тази част, по
отношение на активната процесуална легитимация на С.А., жалбата е недопустима и
следва да се остави без разглеждане.
Жалбата на Я.П. е допустима и подлежи
на разглеждане. На първо място липсват доказателства за надлежно връчване на
постановлението за прекратяване на делото именно на страната по делото. Затова
съдът приема, че жалбата е в срок. Обжалва се акт, който подлежи на обжалване.
Налице е правен интерес и са осъществени останалите процесуални изисквания за
редовност.
По същество жалбата е неоснователна. Издръжката, която е била присъдена
в полза на малолетния и по-късно непълнолетен Я.П. е определена в
изпълнителните листи като дължаща се до настъпването на обстоятелства, които да
водят до нейното изменение или прекратяване. Според чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца безусловно – независимо
дали са работоспособни и дали имат имущество, от което да се издържат. С
навършването на пълнолетие това задължение за родителите отпада автоматично, по
силата на самия закон, без да е необходим специален акт или съдебна намеса в
отношенията.
Ако непълнолетният продължава да учи, то същият има право на издръжка
до навършване на 20 години, ако е в средно учебно заведение или до 25 години,
ако учи във висше учебно заведение – чл. 144 от СК. Това право обаче не е
безусловно и издръжката се дължи само ако са налице посочените условия –
продължаващо обучение и възможност на родителя да дава издръжката без особено
затруднение. Това право не е автоматично продължение на правото по чл. 143, ал.
2 от СК, защото основанията за заплащане на издръжката са коренно различни.
Няма пречка родителите доброволно да
заплащат издръжка на децата си дотогава, докато те преценят и могат. Но
що се отнася до принудителното изпълнение на задължението за издръжка, то спира
в момента, в който детето навърши пълнолетие.
За да има основания за продължаване на принудителното изпълнение, е
необходимо ново изпълнително основание, издадено именно в процес, проведен по
реда на чл. 144 от СК. В този смисъл е както правната доктрина / Коментар на
Новия СК – ИК „Труд и право“ – колектив, изд. 2009 г./, така и действащата
съдебна практика, която е последователна и непротиворечива.
От друга страна не се установи длъжникът да има към сина си стари и
неизплатени задължения за издръжка. Само в този случай прекратяването на делото
по отношение на този взискател би било неправилно. Случаят не е такъв, защото
дълги години издръжката е била заплащана от община Търговище, която встъпва в
правата на взискателя за изплатените от нея задължения на длъжника. Видно от
делото, самият длъжник заплаща частично задълженията си и преведените суми са
разпределени в полза на община Търговище.
Като краен резултат. Жалбата на С.А. следва да се остави без
разглеждане, а жалбата на Я.П. – без уважение. Разноски по делото не се дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане жалбата на С.А.А. ***, против
Постановлението на ДСИ при РС-Търговище, за прекратяване на изпълнителното дело,
от 18.12. 2020 г. по изп.д. № 121/ 2012 г. на СИС при РС-Търговище, като
недопустима и в тази част прекратява производството по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Я.И.П. ***,
ЕГН **********,***, против Постановлението на ДСИ при РС-Търговище, за прекратяване на изпълнителното
дело от 18.12. 2020 г. по изп.д. № 121/ 2012 г. на СИС при РС-Търговище, като
неоснователна.
Решението може да се обжалва, само в частта, в която производството по делото е
прекратено спрямо С.А./ в която част то има характер на определение/, в едноседмичен
срок, от съобщаването му, пред Апелативен съд-Варна, с частна жалба. В
останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.