Р Е
Ш Е Н
И Е №109
гр.Кюстендил, 16.05.2018г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на шестнадесети
февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева гр.д.№532/2016г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по исковата молба на „****“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Г. Д.,
Промишлена зона, представлявано от изп.директор Д. Т.,
с адрес за призоваване – гр.С., бул.„**№*, против И.М.Ч. с ЕГН ********** и В.М.Ч.
с ЕГН **********, двамата с адрес: ***.
Предявен е
иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) за признаване за
установено по отношение на двамата ответници И. и В.Ч.,
че ищецът „**“ АД е собственик на описаните по-долу недвижими имоти и за осъждане
на ответниците да отстъпят на ищеца собствеността и
да му предадат владението върху същите, а именно:
1/ поземлен имот с идентификатор * с площ
24876 кв.м.; с адрес: гр.К., ул.„**“ №***; трайно предназначение на територията
– урбанизирана; при съседи – поземлени имоти с идентификатори: ****, *** ****, *
* * * * по кадастралната карта на гр.К., одобрена със заповед
№РД-18-96/28.10.2008г. на АГКК, ведно с построените в имота сгради:
- сграда с идентификатор **, застроена
площ 1149 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;
- сграда с идентификатор **, застроена
площ 1179 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда и
- сграда с идентификатор **, застроена
площ 85 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за енергопроизводство;
2/ поземлен имот с идентификатор * с площ 7592 кв.м.; с адрес: гр.К., ул.„**“ №*;
трайно предназначение на територията – урбанизирана; при съседи – поземлени
имоти с идентификатори: ***, ****, * * * по кадастралната карта на гр.К., одобрена
със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на АГКК.
Първоначално
исковата претенция е имала за предмет искане за ревандикация
и на други сгради, намиращи се в поземления имот с идентификатор ***, но поради
отказ от иска в тази му част, производството по делото е прекратено в
хипотезата на чл.233 от ГПК.
Ищецът
основава претенцията си на следните твърдения: 1) по силата на договор за покупко-продажба, сключен във формата на
нотариален акт №***, том **, дело №127/2004г. по описа на нотариус Д.С., с
рег.№*** и район на действие - РС-Кюстендил, „***“ АД е придобил от „**“ ООД-в
несъстоятелност, собствеността върху УПИ, парцел *, имот пл.сн.№**,
в кв.* по ЗРП на гр.К., състоящ се от 25 096 кв.м. празно и застроено
място, заедно с намиращите се в имота сгради, в това число и: трафопост (без
оборудването) с РЗП от 85.3 кв.м., както и УПИ, парцел *, имот пл.сн.№** в кв.** по ЗРП на гр.К., състоящ се по регулация от
10 531 кв.м., а по АДС – от 6 654.92 кв.м., празно и застроено място,
заедно с намиращите се в имота сгради, в това число и: цех „****“ с РЗП от
1 416 кв.м. и цех „****“ с РЗП от 1 225 кв.м.; 2) придобитите по силата на горния нотариален акт имоти, съгласно
актуалната Кадастрална карта на гр.К. са с идентификатори, както следва:
поземлен имот с идентификатор * с площ 24876 кв.м.; с адрес: гр.К., ул.„**“;
трайно предназначение на територията – урбанизирана; при съседи – поземлени
имоти с идентификатори: * * * * * * * * * построени в имота сгради: сграда с
идентификатор **, застроена площ 1149 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
промишлена сграда; сграда
с идентификатор **, застроена площ 1179 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
промишлена сграда и сграда с идентификатор ***, застроена площ 85 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: сграда за енергопроизводство,
както и поземлен имот с идентификатор * с площ 7592 кв.м. с адрес: гр.К., ул.„*“
№**; трайно предназначение на територията – урбанизирана; при съседи –
поземлени имоти с идентификатори: * * * * * 3) И.Ч. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност с №** том * дело №118/2015г. по описа на нотариус Е.
П., за гореописаните имоти, собственост на „**“ АД, а именно: поземлен имот с
идентификатор * построените в него: сграда с идентификатор * сграда с
идентификатор * и сграда с идентификатор ***, както и поземлен имот с
идентификатор * 4) И. Ч. не е могъл
да придобие правото на собственост върху имотите по горния нотариален акт, тъй
като съшият не ги е владял непрекъснато и спокойно в продължение на 10 години
във времето от 06.04.2005г. до 06.04.2015г., а представеният пред нотариуса
предварителен договор от 25.02.2000г. не е могъл да послужи като основание за
начало на давностно владение, тъй като: с решение на
КОС от 26.01.2000г. по ф.д.№3007/1991г. И.Ч. е бил назначен за управител на „**“
ООД, което решение е било обнародвано в ДВ, бр.57/14.07.2000г.; с решение на
КОС от 28.10.2003г. по т.д.№360/2003г. е била обявена неплатежоспособността на
„Механик“ ООД, с представляващ го управител И.Ч.; според обявление в ДВ
бр.6/23.01.2004г. по същото търговско дело „*“ ООД е било обявено в
несъстоятелност, постановени са били общ запор и възбрана на имуществото му,
както и осребряване на имуществото,включено в масата на несъстоятелността;
закупеният от „****“ АД имот с нотариалния акт от 2004г. е бил именно част от
масата на несъстоятелността на „*“ ООД –
в несъстоятелност, представлявано от синдика в производството, като от датата
на сключване на договора, купувачът е влязъл във владение; 5) до датата 15.09.2004г. имотът е владян от „**“ООД- в
несъстоятелност, представлявано от синдика на дружеството, а след тази дата –
от купувача „***“ АД, като И.Ч. е имал качеството на държател на имота в период
след закупуването му от ищеца, доколкото през 2010г. по необходимост от
охраняване на същия „**“ АД е дало съгласие имотът да се ползва от дружества, в
които Ч. има участие – „*****“ ЕООД и „* ООД, с уговорката същите да го
охраняват и да заплащат на ищеца консумираната от тях ел. енергия, поради което
не може да се счете, че И.Ч. е държал имота като свой; 6) в периода от 2004г. до 2007г. „***“ АД е отдавал под наем
помещения и части от имота на трети лица – според уточнение, направено в
съдебно заседание, твърдението касае една от сградите в първия процесен поземлен имот, а именно – сграда с идентификатор ******,
която след частичното десезиране на съда не е предмет
на исковата претенция. Ищецът твърди и обстоятелството, че към датата на
снабдяване на И.Ч. с констативния нотариален акт за собственост, същият се е
намирал в брак с втората ответница В.Ч..
Ответниците са подали общ отговор на исковата молба в установения от процесуалния
закон срок. Същите оспорват основателността на исковата претенция, като
възразяват срещу идентичността на придобитите през 2004г. имоти от страна на
ищеца и тези, за които Ч. се е снабдил с нотариален акт за собственост през
2015г. Двамата ответници не оспорват, че упражняват
владение върху имотите, предмет на нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност с №* том *дело №* по описа на нотариус Е. П. и
възразяват ищеца да е влизал във владение на същите, съответно – праводателят му „***“ ООД - да му го е предал, най-малкото
поради това, че още на 25.02.2000г. владението върху имотите е било предадено
на Ч. със сключването на предварителен договор за покупко-продажба на същите
имоти. Ответниците възразяват да са ползвали имоти
срещу задължение за охраната им, а също и ищецът да е отдавал под наем част от
имотите, за които те са се снабдили с нотариален акт за собственост. В първото
по делото съдебно заседание пълномощникът на ответника И.Ч. е навел и
възражение, че договорът, от който ищецът твърди да черпи права е нищожен,
поради липсата на надлежна санкция от компетентния орган за сключване на
сделката, предвид особената процедура, по която същата е била реализирана.
Всяка от
страните, с изключение на ответницата В.Ч., е доразвила своите съображения в
писмена защита, представена по делото в указан от съда срок, като претендира
постановяване на целения от нея правен резултат. Своевременно – ищецът още в
исковата молба, а ответникът И.Ч. в хода на устните състезания– са направени
искания за присъждане на разноските по делото, за които претендиращите страни
са представили списъци.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
От
приложените към изисканото от нотариус Е. П., с рег.№** по регистъра на НК на
РБ, с район на действие РС-Кюстендил, адрес: гр.К.пл.„*****“ №1, ет.*, офис *,
заверени преписи от документите, съдържащи се в нотариално дело с №*/*г., по
което е бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност с №* том* дело №*, по-конкретно– от договор за продажба на дружествени
дялове от 22.12.1999г., решение от 26.01.2000г. на ОС-Кюстендил по ф.д.№I-3007/1991г., а също и от извадка от ДВ
бр.57/14.07.2000г., съставляваща приложение към исковата молба, се установява,
че дружеството „*******“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр.К. ул.„***“ №*е било изцяло държавно, докато с договор от
22.12.1999г., на основание чл.3 ал.1 т.1 и чл.25 ал.2 т.3 от ЗППДОбП и чл.129 от ТЗ, Реп.България, представлявана от
министъра на промишлеността, в качеството на продавач, е прехвърлила на „**“
АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., представлявано от изп.директор И.Ч., в качеството на купувач, собствеността
върху 4 030 дружествени дяла с единична стойност в капитала по 10 000
лева преди деноминацията, представляващи 59.85 % от регистрирания капитал на „*“
ЕООД. С посоченото решение на КОС, постановено на 26.01.2000г. по цитираното
фирмено дело, по което е било регистрирано дружеството, съдът е вписал в
Търговския регистър настъпили промени в обстоятелствата, сред които и – нов
съдружник – „***“ АД, прехвърляне на дялове от капитала, промяна в правно
организационната форма - от ЕООД на ООД, освобождаване на управителя Д. В. и
избиране за управител на дружеството за срок от 3 години И.Ч.. Решението на
съда е било обнародвано в ДВ в бр.57/14.07.2000г.
В
приложените към изисканото нотариално дело документи се съдържа и предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ
се в гр.К. от датата 25.02.2000г., според който дружеството „**“ ООД,
представлявано от управителя си И.Ч., от една страна, и от друга – И.Ч., са се
съгласили, че продавачът продава на купувача следните свои собствени недвижими
имоти: 1/ парцел * имот пл.сн.№***, в кв.** по плана
на гр.К., с площ от 25 096 кв.м., при съседи: от две страни улици, парцел *,
парцел ** и парцел ****/ парцел ** имот пл.сн.№*****в кв.** по ЗРП на гр.К., състоящ се от 6 635
кв.м., при съседи: парцел**, парцел *, улица, парцел *неурегулирано дворно място с площ от 2 340
кв.м., при съседи: парцел I, от две страни– улици; 4/ ведно с
построените в горните имоти сгради на Инструментален цех, с площ от 1 225
кв.м., механичен цех с площ от 1 416 кв.м. и трафопост с площ от 85.3
кв.м., за сумата от **** лева, които купувачът да заплати разсрочено – на 13
вноски, всяка по 10 000 лева, дължими на 26-то число в периода
26.03.2000г. – 26.03.2001г., включително. Страните са се задължили да сключат
окончателен договор за покупко-продажба с нотариален акт до 26.04.2001г. В
договора е посочено, че владението върху имотите, предмет на същия се предава
от продавача на купувача с подписването му.
Видно от
материалите по приложеното търговско дело по несъстоятелност с №360/2003г. по
описа на КОС, по молба на „****“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.С.,
бул.„*******“ №**, представлявано от Д. Т., подадена на 21.04.2003г., срещу „**“
ООД, гр.К., с решение от 28.10.2003г. съдът е обявил неплатежоспособността на
ответното дружество, с начална дата на същата – 10.04.2003г. и е открил
производството по несъстоятелност на „**“ ООД. С решение от 31.12.2003г.,
постановено в хипотезата на чл.711 от ТЗ, „***“ ООД е било обявено в
несъстоятелност и е прекратена дейността му, наложени са обща възбрана и запор
върху имуществото на длъжника, прекратени са правомощията на органите му;
длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността; съдът е постановил да започне
осребряване на имуществото и разпределение на осребреното такова, както и
занапред фирмата на дружеството да се изписва с добавката „в несъстоятелност“.
Към този момент синдик на дружеството е бил К. Р. който преди това е бил
назначен и за временен синдик.
На
11.02.2004г. е било проведено събрание на кредиторите на „***“ ООД, на което са
били взети следните решения: вещите и имуществените права на длъжника да се
продават като цяло, а при липса на евентуален купувач – на отделни имуществени
права; оценката на масата да се извърши по метода „ликвидационна стойност“ в
условията на обща оценка на вещите и имуществените права, като цяло и
допълнителна оценка поотделно за всяко имуществено право. Събраните е избрало и
оценители.
С
определение от 16.02.2004г., след провеждане на горното събрание на
кредиторите, съдът е разрешил на синдика на дружеството да извърши продажба на
имуществото на длъжника – вещи и имуществени права, включени в масата на
несъстоятелността, като цяло, а при неявяване на купувачи – продажбата на
активите да се извърши на отделни имуществени права.
Синдикът е
констатирал, че масата на несъстоятелността включва и недвижимите имоти,
собственост на „**“ ООД, представляващи парцел *, имот пл.сн.№**,
в кв.**, парцел *, имот пл.сн.№** в кв.**по ЗРП на
гр.К. и сградите Инструментален цех и Механичен цех, върху които с
постановления на публичен изпълнител при АДВ от 28.05.2003г. и от 13.10.2003г.
са били наложени и вписани възбрани за обезпечаване на публични вземания към
длъжника (постановленията съставляват част от материалите по т.д.№360/2003г.),
при което е информирал съда по несъстоятелността, че при все наличието на
интерес към закупуване на тези активи, същият отпада при наличието на възбрани,
които публичният изпълнител е отказал да вдигне.
На
03.05.2004г. и на 20.05.2004г. синдикът е обявил за нестанали две публични продани на вещи и имуществени права, включени в масата на
несъстоятелността на „****“ ООД- в несъстоятелност, обявени за продан като
цяло, поради липса на внесени наддавателни
предложения; на 11.06.2004г. е било внесено наддавателно
предложение само за отпадъчни метали, черни метали и алуминий, като търгът за
всички останали вещи е бил обявен за нестанал; като такъв, поради липса на
внесени наддавателни предложение, е бил обявен и
търг, насрочен за 29.06.2004г.
С
определение от 30.06.2004г. по т.д.№360/2003г. съдът е дал разрешение на
синдика на „**“ ООД- в несъстоятелност да извърши продажба при пряко договаряне
на вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелността,
първоначално – като цяло, а при липса на оферти – поотделно за всяка вещ и
имуществено право.
С
определение от 14.07.2004г. съдът по несъстоятелността е отменил двете
постановления на публичен изпълнител при АДВ от 28.05.2003г. и от 13.10.2003г.,
с които са били наложени възбраните върху недвижимите имоти, собственост на
дружеството в несъстоятелност и е разпоредил тяхното заличаване.
На
15.09.2004г. е сключен договор, с който
във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №***, том **,
дело №* по описа на нотариус Д.С. с рег.№* на НК и район на действие – РС-К.,
новоназначеният синдик на „****“ ООД-в несъстоятелност – И. Д. П., е продал на
„****“ АД, гр.Г. Д., представлявано от изп.директор С.
В., правото на собственост върху притежавани от дружеството недвижими имоти, в
това число: УПИ, парцел *, имот пл.сн.№**, в кв.* по
ЗРП на гр.К., състоящ се от 25 096 кв.м. празно и застроено място, при
граници и съседи: от северозапад – улица с осови
точки 37-а-39-37, от югозапад – улица с осови точки
37а-37б, УПИ * в кв.** на „****“ ООД- в несъстоятелност, УПИ ** на „* ЕООД, от
югоизток – УПИ * на ТПК „****“, от североизток –
улица и кв.„**“, заедно със сгради в имота, включително и трафопост (без
оборудването) с РЗП от 85.3 кв.м., както и УПИ, парцел**, имот пл.сн.№** в кв.* по ЗРП на гр.К., състоящ се по регулация от
10 531 кв.м., а по АДС – от 6 654.92 кв.м., празно и застроено място,
при граници и съседи на имота – от северозапад – УПИ IV на „**“ ЕООД и улица с осови
точки 37а-37б, от североизток – УПИ * на „****“ ООД- в несъстоятелност, от
югозапад – УПИ ** на „**“ АД, от юг - УПИ ** на „**************“ ЕООД, заедно с
намиращите се в имота сгради, включително цех „***“ с РЗП от 1 416 кв.м. и
цех „****“ с РЗП от 1 225 кв.м., за сумата от общо ** лева, които
купувачът е изплатил на продавача изцяло чрез банков превод преди подписване на
договора. Нотариаленият акт е приет като
доказателство по делото.
На
15.09.2004г., видно от приложен към исковата молба договор от посочената дата,
обявеното в несъстоятелност дружество, чрез синдика П., е продало на „****“ АД
и правото на собственост върху множество движими вещи – бургии, райбери,
циркуляри, фрези и др., за сумата от *лева.
С молба от
04.11.2004г., подадена по т.д.№360/2003г. по описа на КОС, синдикът на „***“
ООД- в несъстоятелност Ив.П. е уведомил съда, че са продадени всички активи,
включени в масата на несъстоятелността и същата е изчерпана, поради което
синдикът е изготвил окончателна сметка за разпределение. Последната е била
одобрена на проведеното на 15.12.2004г. заключително събрание на кредиторите на
дружеството и с решение от 17.01.2005г. производството по несъстоятелност на „**“
ООД- в несъстоятелност е било прекратено, а дружеството – заличено от
Търговския регистър; правомощията на синдика Ив.П. са били прекратени.
От
констатациите и изводите, съдържащи се в приетото заключение с
вх.№7603/21.09.2017г. на в.л.А.Т. по назначена от съда съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че на 18.10.2004г. в „******“ АД са били депозирани
молби от лицата К. М. К. и С. П. И., двамата от гр.К., за приемане на работа в
дружеството в цех /отдел/ в гр.К., ул.„**“ №**, на длъжност съответно:
въоръжена охрана и охрана. Сключени са били два трудови договори от
01.11.2004г. за посочените длъжности с място на работа „***“ АД, за които
договори са били изпратени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ на 02.11.2004г.
Трудовото правоотношение с К. К. е било прекратено, считано от 01.03.2005г., на
която дата в „***“ АД е постъпила молба от С. Ж. Т. от гр.К. за назначаване на
длъжност „пазач“ в цех /отдел/ на дружеството в гр.К., ул.„***“ №*, с когото на
02.03.2005г. е бил сключен трудов договор. Трудовите правоотношения със С. И. и
С. Т. са продължили да съществуват до 31.01.2009г., считано от която дата са
били прекратени на основание чл.325 т.1 от КТ. На тримата служители са оформени
лични трудови досиета, съхраняващи се в „****“ АД. Вещото лице се е запознало и
с ведомостите за работни заплати за периода от месец ноември 2004г. до месец
януари 2009г. и е констатирало, че според същите тримата служители са
получавали трудови възнаграждения за целите периоди на съществуване на
трудовите правоотношения, а осчетоводените да са им изплатени трудови
възнаграждения са в общ размер на *лева. Според изявление, направено от
ответника И.Ч. в съдебното заседание, проведено на 29.09.2017г., лично той е
назначил тримата служители като охрана и той им е заплащал възнагражденията.
От
проверката в счетоводството на дружеството-ищец, в.л.А.Т. е констатирала, че за
закупуването на недвижимия имот е била издадена фактура №1/15.09.2004г.,
плащането по която е било извършено на 09.09.2004г.,
съгласно авизо по платежно нареждане, с наредител „***“
АД – гр.Г. Д. и получател „***“ ООД-в несъстоятелност-гр.К.. След сключване на
договора купувачът е завел имота в група 20 „Дълготрайни материални активи“;
сградите - в сметка 203 „Сгради“ с инвентарен номер *- Сгради-К., със стойност **
лева, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и индивидуалния
сметкоплан на „*****“ АД – гр.Г.Д.. Счетоводният срок на годност в месеци е 300
месеца или 25 години, при счетоводна амортизационна норма 4%. За периода от
месец октомври 2004г. до 2016г. е начислявана амортизация (вещото лице е
посочило в заключението си годишната амортизационна квота за всяка година,
включена в периода). Земята е била заведена в група 20, сметка 201 „Земя“, с
инвентарен номер 3501, на стойност 20 000 лева. Начислените разходи за
амортизация са общо 38 400.78 лева.
От
обсъжданото заключение се установява, че „****“ АД – гр.Г. Д. е декларирало
придобит имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №*, том **,
дело №*04г., с декларация по чл.17 от ЗМДТ от 12.11.2004г., подадена пред
Община К.. На 25.06.2010г. дружеството е подало и декларация по чл.14 от ЗМДТ.
За 2004г., както и за всички следващи години до и включително 2016г.
(заключението на вещото е изготвено през месец септември 2017г.) „*****“ АД е
заплащало за имотите данък „Сгради“ и такса „Битови отпадъци“. Дружеството е
осчетоводило платените данък и такса, като разход в общ размер на *** лева.
Според
вещото лице Т., ищцовото дружество е осчетоводило
разходи за обекта в гр.К. по сметка 302 „Материали“, аналитично заведени по
сметка 3022 „Спомагателни материали“, код 06 – „Материали за поддържане и текущ
ремонт“ и сметка 3023 „Резервни части“ , код 04 – „Резервни части“, които за
периода от 30.11.2004г. до 30.11.2013г. са както следва: по сметка 3022 – общо
1 575.19 лева за електроди, трансформаторно масло, ламарина, винкел,
профили, лампи, боя, болтове и др., а по сметка 3023 – общо 1 092.34 лева
за контактори, уплътнения, прекъсвачи, бушони, предпазители и др. Общият размер
на осчетоводените разходи за поддръжка, текущ ремонт и резервни части е ***лева.
Експертът се
е запознал с пътни листове и заповеди за командировки, издадени в периода от
месец май 2005г. до месец ноември 2013г., според които „****“ АД е
командировало лица със служебен превоз до обекта в гр.К. с различни задачи,
свързани с поддръжка и ремонт на същия и е констатирал, че за този период са
били издадени общо 18 командировъчни заповеди с различни задачи – проверка на
електромери, ремонт на ел.съоръжения, ремонт на дограма, преглед на трафопост,
профилактика на трафопост и др., както и на различни служители, предимно
ел.монтьори. Общо са били осчетоводени изплатени командировъчни пари, свързани
с обектите в гр.К., в размер на 404.00 лева.
Видно от
намиращото се на л.96 делото извлечение от Търговския регистър от дата
03.11.2016г., И.Ч. е едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството „* ЕООД, с ЕИК **, а видно от приложеното на л.114 от делото
извлечение от ТР от дата 19.10.2016г. И.Ч. е управител на дружеството „* ООД.
Между
горните две дружества и ищцовото - „**“ АД, са
съществували отношения, свързани с използването и заплащането на ел.енергия в процесните имоти, за които отношения от представените с
исковата молба документи, от заключението по съдебно-счетоводната експертиза и
от представените в хода на делото искови молби, споразумения и спогодби по
гр.д.№273/2017г. и гр.д.№ 272/2017г., двете по описа на РС-К., се установява
следното:
За периода
от месец декември 2010г. до месец януари 2012г., включително, „*АД е издавало
фактури за потребена ел.енергия за имотите в гр.К. на
абонат „***“ АД, на обща стойност *** лева. За фактурираните от
електроснабдителното дружество суми за същия период „*“ АД е издавало фактури с
получател „* ЕООД, които последното дружество е заплатило изцяло на ищеца.
За периода
от месец януари 2014г. до месец ноември 2016г., включително, „* АД и „* ЕАД са
издавали фактури за потребена ел.енергия за имотите в
гр.К. на абонат „**“ АД, на обща стойност ** лева. За фактурираните от електроснабдителното
дружество суми за същия период „****“ АД е издавало фактури с получател „* ООД,
които последното дружество е заплатило на ищеца.
Вещото лице Т.
е констатирало пълно съответствие между фактурираните на абоната „****“ АД суми
и тези, за които това дружество е издало фактури на горните две дружества.
Съществуването
на договореност, по силата на която „* ООД да заплаща на „***“ АД фактурираната
ел.енергия за имота, произтичаща от ползването му, не е била оспорена от „* ООД
в съдебни производства, образувани през 2017г. пред РС-Кюстендил по искови
молби на „***“ АД за заплащане на начислени суми за ползвана ел.енергия, които
производства (гр.д.№273/2017г. и гр.д.№ 272/2017г.) са приключили със
сключването на съдебни спогодби, признаващи дължимостта
на сумите.
Към исковата
молба е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа от дата
19.12.2014г. (вж.л.82), с което С. И. В., в
качеството му на изпълнителен директор на „*****“ АД, е упълномощил И.М.Ч. да
го представлява пред „*-гр.К. при подаване на заявления за включване и
изключване на трафопост, с цел профилактика, намиращ се на територията на завод
бивш „**“, собственост на „***“ АД-гр.Г. Д..
От
приложените към настоящото две граждански дела – гр.д.№1668/2014г. и гр.д.№
328/2015г., двете по описа на РС-Кюстендил се установява, че:
На
02.10.2014г. в деловодството на РС-Кюстендил е била депозирана искова молба, с
ищец И.Ч. и ответник „****“ АД, с която е бил предявен установителен
иск за собственост на основание придобивна давност по
отношение на имотите: 1/ парцел *, имот пл.сн.№*, в
кв.** по плана на гр.К., с площ от 25 096 кв.м., при съседи: от две страни
улици, парцел *, парцел * и парцел **/ парцел *, имот пл.сн.№**
в кв.** по ЗРП на гр.К. състоящ се от 6 655 кв.м., при съседи: парцел *, парцел *, улица, парцел *; 3/ неурегулирано дворно място с площ от 2 340
кв.м., при съседи: парцел *, от две страни– улици и 4/ построените в
гореописаните терени сгради, представляващи Инструментален цех, с площ от
1 225 кв.м., Механичен цех, с площ от 1 446 кв.м. и трафопост с площ
от 85.3 кв.м.. В исковата молба ищецът е посочил, че не разполага със скици и
схеми на имотите по Кадастралната карта, нито с данъчни оценки, а също посочил,
че намира за потребно да се установи дали те не са държавна собственост, при
което е поискал издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се
снабди с горните документи от съответните учреждения.
Исковата молба е била оставена без движение, дадени са били указания за
отстраняване на нередовности, а след заплащане на
държавните такси за исканите удостоверения, е разпоредено
тяхното издаване. След снабдяване с удостоверенията, в рамките на предоставения
срок не са били предприети действия за отстраняване на нередовностите,
в това число и за индивидуализация на имотите, съобразно КККР, за посочване
цена на исковете, чрез представяне на удостоверения за данъчна оценка и т.н.,
поради което исковата молба е била върната, а производството по делото –
гр.д.№1668/2014г. – прекратено.
На
16.03.2015г. И.Ч. е депозирал нова искова молба в РС-Кюстендил, насочена отново
срещу „******“ АД, по която е било образувано гр.д.№328/2015г. Исковата молба
отново е съдържала искова претенция по чл.124 от ГПК, касаеща
същите имоти, този път индивидуализирани и по действащите КККР за гр.К., като
отново е било направено искане за издаване на ищеца на съдебно удостоверение, с
което да се снабди със скици на имотите от СГКК-гр./К., с цел вписване на
исковата молба, както и с такова, по силата ма което да се снабди с
удостоверение за данъчна оценка на същите. Съдът е процедирал по идентичен на
предходното дело начин – оставил е исковата молба без движение за
индивидуализация на имотите, представяне на скици, посочване на цена на иска,
заплащане на държавна такса, вписване на исковата молба, като е разпоредил на
ищеца да се издадат исканите съдебни удостоверения. Ч. се е снабдил със същите,
но не е предприел никакви действия по изпълнение на указанията на съда, при
което е последвало връщане на исковата молба и прекратяване на производството
по делото.
Документите,
с които Ч. се е снабдил, въз основа на издадените му съдебни удостоверения по
двете граждански дела, макар и непредставени по последните, са били използвани
за представяне като приложения към молба-декларация на И.Ч. от 30.03.2015г.,
адресирана до нотариус Е. П., с рег.№* на НК на РБ, съдържаща искане за
извършване на обстоятелствена проверка и признаване право на собственост на
молителя върху имотите: 1/парцел * имот пл.сн.№***, в
кв.* по плана на гр.К., с площ от 25 096 кв.м., при съседи: от две страни
улици, парцел *, парцел ** и парцел **/ парцел *, имот пл.сн.№*
в кв.** по ЗРП на гр.К., състоящ се от 6 655 кв.м., при съседи: парцел *, парцел *, улица, парцел ***/
неурегулирано дворно място с площ от 2 340 кв.м., при съседи: парцел *, от
две страни– улици и */ построените в гореописаните терени сгради,
представляващи Инструментален цех, с площ от 1 225 кв.м., Механичен цех, с
площ от 1 446 кв.м. и трафопост с площ от 85.3 кв.м., които, според
твърденията в молбата са идентични на следните имоти по КККР на гр.К.: 1/
поземлен имот с идентификатор ****, с площ 24876 кв.м.; сграда с идентификатор **,
застроена площ 1149 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор **, застроена площ 1179 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: промишлена сграда и сграда с идентификатор ***********,
застроена площ 85 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за енергопроизводство; 2/ поземлен имот с идентификатор **** с
площ 7592 кв.м. и 3/ поземлен имот с идентификатор * с площ 2 334 кв.м.
Горното е установимо от изисканото нотариално дело с №********. по
описа на нотариус Е. П., с рег.№** по регистъра на НК на РБ, с район на
действие РС-К., по което е бил издаден нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност с №*** том * дело №118/2015г., с който И.М.Ч.
е бил признат за собственик на основание давностно
владение на процесните по настоящото делото имоти,
както и на поземлен имот с идентификатор ****, с площ 2 334 кв.м., който
не е предмет на настоящия правен спор.
Видно от
удостоверение за граждански брак, представено от ответницата В.Ч., приложено на
л.152 от делото, двамата ответници са съпрузи,
сключили граждански брак на 24.08.1985г.
От приетото заключение с вх.№1520/27.02.2017г.
на в.л. инж.Б.Г. по назначена съдебно-техническа експертиза, имаща за задача да
установи наличието или липсата на идентичност между имотите, закупени от
дружеството – ищец с нотариален акт №*, том **, дело №*/**г. и тези, предмет на
исковата молба, се установява, че:
Сградата
Механичен цех с РЗП от 1 416 кв.м., посочената като изградена в УПИ парцел
*, имот пл.сн.№** в кв.**по ЗРП на гр.К., е идентична
със сграда с идентификатор ***********,
застроена площ 1149 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда по
КККР на гр.К., находяща се в ПИ с идентификатор ****,
като при изчисляване на площта й, посочена в нотариалния акт е била допусната
грешка.
Сградата
Инструментален цех с РЗП от 1 225 кв.м., посочена като изградена в УПИ
парцел *, имот пл.сн.№** в кв.** по ЗРП на гр.К., е
идентична със сграда с идентификатор
******, застроена площ 1179 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена
сграда по КККР на гр.К., находяща се в ПИ с
идентификатор * а при изчисляване на площта й, посочена в нотариалния акт също
е била допусната грешка, тъй като площите на сградите са били изчислени по
т.нар. „графически способ“, при който са допустими такива разлики.
Сградата
трафопост с РЗП от 85.3 кв.м., посочена като изградена в УПИ парцел *, имот пл.сн.№*, в кв.** по плана на гр.К. е идентична със сграда с идентификатор *******,
застроена площ 85 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за енергопроизводство по КККР на гр.К., находяща
се в ПИ с идентификатор ***.
Поземлен
имот с идентификатор *по действащата КККР на гр.К. е частично идентичен – за
площ от 13 503 кв.м. - с УПИ парцел *, имот пл.сн.№*,
в кв.** и е частично идентичен – за площ от 10 510 кв.м.- с УПИ парцел*,
имот пл.сн.№*** в кв.1В.
Поземлен
имот с идентификатор **** по действащата КККР на гр.К. е частично идентичен –
за площ от 7 160 кв.м. - с УПИ парцел *, имот пл.сн.№*в
кв.**.
Вещото лице
е изчертало на комбинирана скица, приложение към
заключението онези части от процесните поземлени
имоти, които се припокриват с парцел *, имот пл.сн.№****,
в кв.** и парцел *, имот пл.сн.№**** в кв.**.
По делото са
изслушани показания на свидетели. Ищцовото дружество
е посочило свидетелите Х.Г., Е.Н. и Д.М.. Същите са депозирали показания в
съдебно заседание, проведено на 08.12.2017г.
Според
свидетеля Г., служител на „***“ АД, заемащ длъжност „заварчик“ от 2001г.,
същият е бил изпращан до завод в гр.К. три пъти. Първият път бил през 2005г.,
заедно с други служители на дружеството, с цел да се натоварят някакви железа, които били
натоварени и откарани в „****“ АД в гр.Г. Д.. Железата били до големите сгради
– сграда №7 и сграда №8 и вътре в тях; служилите ги натоварили и си тръгнали;
никой не им възразил. Тогава в имота бил ответникът И.Ч., който им казал, че
железата не струват нищо. Вторият път, когато свидетелят посетил завода в гр.К.
било някъде през месец декември 2005г. Задачата на Г. била да развари някаква
врата, за да влязат колегите му да извършат някакъв ремонт, след което той
отново заварил вратата и всички си тръгнали. Третото посещение имало за цел да
бъдат заварени рамките на прозорци на халетата, представляващи сгради с
идентификатори 7 и 8, тъй като имало набези от живущите в намиращата се в
близост Циганска махала. Служителите нямали ключ от халетата. Дошла някаква
жена, която отключила помещенията и след приключване на монтажните работи ги
заключила отново. Служителите заварявали рамките на прозорците, някои от които
нямали стъкла, и слагали железа. Нито въпросната жена, нито някой друг възразил
срещу извършването на тези дейности в двете халета.
Свидетелката
Е.Н., също служител на дружеството – ищец, заемаща длъжността „началник отдел
„Електромеханичен““ твърди, че два пъти е била изпращана до недвижим имот, находящ се в гр.К. собственост на „****“ АД, представляващ
бивша фабрика. Свидетелката твърди, че в нейните задължения се включва и
осъществяване на контактите с „* и в този връзка, с оглед профилактика и
включване на трафопоста през месец август и ноември 2013г., се е наложило
идването й в имота. Същата твърди, че е разполагала с ключ от трафопоста. В
имота е била посрещната от И.Ч., за който й е било казано от директора на
дружеството, че е наемател, който я развел из собственото си хале (в съседен
недвижим имот) и споделил, че е водил преговори с г-н т. да закупи имота, но
той му предлагал висока цена. През месец август 2013г. включването не е могло
да се осъществи, поради проблем с единия маломаслен
прекъсвач и тъй като Ч. имал интерес това да стана, поради това, че
осъществявал дейност, предложил, той да се заеме с отстраняването на проблема.
Впоследствие трафопостът е бил включен. Свидетелката сочи, че за
неосъщественото включване, въпреки присъствието на служители на ЧЕЗ, не е бил
съставен протокол, но твърди, че това не е и било нужно.
Свидетелят Д.М.
е собственик на фирма, занимаваща се с демонтаж на метални конструкции,
извозване на отпадъци и др. В показанията си сочи, че през 2009г. или 2010г. по
силата на договор с директора на „****“ АД, М. и служители на фирмата му дошли
в имота в гр.К.. Свидетелят бил предварително уведомен от директора, че следва
да влезе във връзка с И.Ч., който стопанисвал обекта и който да им съдейства за
влизане в сградите. Същият твърди, че реално на място ответникът им оказал
голямо съдействие и с поведението си не дал основание да се смята, нито изрично
заявил имотите да са негови, а не на дружеството. Служителите на фирмата на М.
останали в имота няколко дни. Целта била да се демонтират метални съоръжения,
да се вдигнат метални отпадъци, в т.ч. различни конструкции, тръби, котли,
поради зачестили кражби. Възложената работа била изпълнена.
Като
свидетели на ответната страна са разпитани лицата: И.Й., К.Б. (вж.протокол от
съдебно заседание от 17.11.2017г.), М. М., В.Х. (вж.протокол от съдебно
заседание на 08.12.2017г.), както и В.Д. и С.С.
(вж.протокол от съдебно заседание от 16.02.2018г.).
Свидетелите
И. Й. и К.Б. са „* в охранителна фирма и са били съответно управител и
технически директор на такава - „* – К.. Тези свидетели твърдят, че знаят спорните
имоти, тъй като още от 2000г. или 2001г., а според свидетеля Б. – вероятно от
2002г., посочената охранителна фирма е поела охраната на тези обекти –
бензиностанция, терен и халета. И.Ч. се е представял за собственик и именно с
него е бил сключен договорът за охрана – за терена и халетата (сгради с
идентификатори 7 и 8), в качеството му на физическо лице, а за охрана на
бензиностанцията – като юридическо лице. Твърдят, че охраната на тези имоти и
до момента се осъществява – вече от дружеството „*, пак по възложение
от И.Ч.. Свидетелят Б. твърди да знае, че собственици на имотите са И. и В.Ч..
Свидетелят М.в
М.,***, сочи, че през 2004г.-2005г. е бил управител на дружество, занимаващо се
с дърводобив и дървопреработване и тогава част от терена на спорния поземлен
имот – вляво от портала, въпросното дружество е ползвало за съхранение на
дървесина. По-късно – от 2006г. до 2007г. друга фирма на свидетеля е взела под
наем третата постройка в имота, която според М. вероятно е сграда с
идентификатор 8, и там е съхранявала въглища до 2013г. или 2014г. През целия
този период собственик на целия терен и на сградите в него е бил И.Ч., който се
разпореждал с целия имот, без някой да му оспорва собствеността.
Свидетелят В.Х.,
управител на строителна фирма, сочи, че знае имота от 2004г., от когато и до
2011г. е извършвал, чрез фирмата строителни дейности в имота – хидроизолации,
покриви, огради, в т.ч. и в трафопоста и сградите с идентификатори 7 и 8.
Всички дейности в този период са били възлагани от И.Ч., заплащани са били от
него и именно той се е афиширал като собственик.
Свидетелят В.Д.
твърди да знае спорните имоти и сочи, че е работил в бившия „******* в гр.К. до
1992г. Сочи, че му е известно, че дружеството е било приватизирано, както и, че
след това теренът и сградите са станали собственист
на И.Ч. и на негови фирми. От тогава и до момента И.Ч. стопанисва имотите,
оградил ги е, осигурил е охраната им, въвел е пропускателен режим, инвестирал е
в поддръжката и доизграждането на сградите. Свидетелят твърди, че макар да не е
виждал документ за собственост, счита, че Ч. е собственик, тъй като той винаги
е бил в имота.
Свидетелят С.С. твърди да са му известни имотите, тъй като ги е
посещавал по работа във връзка с обслужването на намиращ се там трансформаторен
пост – монтаж на трансформатори, теглене на кабели и др. Всички дейности били
възлагани от И.Ч., който демонстрирал поведение на собственик, а и твърдял пред
свидетеля, че е такъв. Според С., със сигурност, двамата ответници
владеят имота повече от 10 години, като не му е известно някой друг да е имал
претенции освен тях.
Гореизложените
факти са установените по делото такива, имащи значение за правния спор. Съдът
не обсъжда част от доказателствата, които макар и събрани по надлежния ред, са
изгубили относимостта си към спора, в контекста на
извършения частичен отказ от иска (доказателства за отдаване под наем на
помещение, допълнително заключение на в.л.инж.Г.).
При така
установените по делото факти, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважена
исковата претенция, намираща своето правно основание в посочената норма, следва
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да е собственик
на процените имоти; 2) ответниците
да владеят същите и 3) владението им върху имотите да е лишено от правно
основание.
Както съдът
е посочил в доклада по делото, ищецът по иска по чл.108 от ЗС следва да докаже
наличието на първите две от горепосочените предпоставки, а именно: че е
собственик на описаните в исковата молба имоти на поддържаното основание и, че
двамата ответници осъществяват фактическа власт върху
същите. В тежест на ответниците по ревандикационния иск е да установят, че владеят имотите на
правно основание, в случая – в качеството им на собственици. В тази връзка,
съдът е възложил в тежест на ответниците, позоваващи
се на продобиване на правото на собственост, чрез давностно владение, да установят, че в период от поне 10
години преди датата 06.04.2015г. И.Ч. е владял /осъществявал фактическа власт/
върху двата процесни поземлени имоти и трите сгради в
единия от тях, с намерението да ги свои (придобие за себе си), като владението
му е било явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато.
За да възложи в тежест на ответниците
доказването на установеното с констативния нотариален акт тяхно право, оспорено
от ищеца, съдът е съобразил константната и задължителна съдебна практика в тази
насока, според която тежестта на доказване при оспорване на признато с
нотариален акт право се носи от оспорващата страна, само ако тя не разполага с
документ за собственост за същото право. Когато и двете страни се легитимират с
нотариален акт за собственост, разпределянето на доказателствената
тежст се извършва съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да
докаже фактическия състав на съответното придобивно
основание /в т.см.вж. Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по т.д.№11/2012г.
на ОСГК на ВКС/.
Съдът
намира, че по делото се установи наличието на всички изискуеми се от закона
предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция.
Анализът на
приетите по делото доказателства води съда до извод, че ищецът съумя да докаже,
че е собственик на процесните имоти. Дружеството
основава правото си на собственост на правна сделка - договор за
покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт №***, том ** дело №* по
описа на нотариус Д.С., с рег.№*** и район на действие - РС-Кюстендил, с който
„****“ ООД-в несъстоятелност, чрез синдика, е прехвърлил на „****“ АД
собствеността върху имотите.
На първо
място, следва да се отбележи, че сключването на въпросния договор представлява
безспорно установен по делото факт. Договорът е бил сключен в изискуемата се от
чл.18 от Закона за собствеността форма за действителност. Страните са били
надлежно представлявани – продавача от назначения от съда синдик, а купувача –
от изпълнителния директор. Волеизявленията им са ясни и разкриват всички
елементи от необходимото съдържанието на сделката. Договорът е валиден и в
контекста на особения статут на продавача – дружество в несъстоятелност, тъй
като видно от приложеното по настоящото т.д.№ 360/2003г. по описа на КОС, към
15.09.2004г. вече е било налице взето решение за осребряване на имуществото на
длъжника, както и е била дадена изрична санкция на съда по несъстоятелността за
продажба от синдика на имуществените права и вещи, включени в масата на
несъстоятелността при пряко договаряне, като цяло или по отделно. Имуществата,
предмет на договора, безспорно са били част от масата на несъстоятелността – в
този смисъл са констатациите на синдика, а и същите са били възбранени
от АДВ именно като собствени на „**“ ООД – в несъстоятелност. Преди сключването
на договора възбраните са били вдигнати. Налага се извод, че договорът за
покупко-продажба от 25.09.2004г. е валиден и е породил вещно-транслативно
действие – правото на собственост върху недвижимите имоти, сред които и - УПИ,
парцел *, имот пл.сн.№***, в кв.** по ЗРП на гр.К.,
състоящ се от 25 096 кв.м., находящия се в него
трафопост (без оборудването) с РЗП от 85.3 кв.м., УПИ, парцел *, имот пл.сн.№** в кв.**по ЗРП на гр.К., състоящ се по регулация от
10 531 кв.м., а по АДС – от 6 654.92 кв.м., празно и застроено място,
заедно с намиращите се в имота цех „****“ с РЗП от 1 416 кв.м.; цех „******“
с РЗП от 1 225 кв.м. - е преминало от продавача към купувача.
На следващо
място, потребно е да се прецени дали придобитите по силата на договора от
15.09.2004г. имоти, в частност – описаните по-горе, съответстват на процесните. Макар в отговора на исковата молба ответниците да възразяват срещу наличието на идентичност,
установи се, че извънсъдебно са поддържали наличието на такава – в
молбата-декларация до нотариуса от 30.03.2015г., инициирала производството по
снабдяване на констативен нотариален акт за собственост, ответникът И.Ч. е
посочил, че е собственик на горните имоти, които по действащите КККР са със
сигнатура: поземлен имот с идентификатор ********, с площ 24876 кв.м., сграда с
идентификатор ******, застроена площ 1149 кв.м., сграда с идентификатор ******, застроена
площ 1179 кв.м., сграда с идентификатор ***, застроена площ 85 кв.м. и поземлен
имот с идентификатор ********, с площ 7592 кв.м. Наличието на тази идентичност
е поддържана и в исковата молба, по която е било образувано гр.д.№328/2015г. по
описа на РС-Кюстендил.
По делото се
доказа от заключението на в.л.инж.Б.Г., наличието на пълно съответствие между
сградите, така: описаната в нотариален
акт №***, том **, дело №127/2004г. сграда - трафопост с РЗП от 85.3 кв.м., като
изградена в УПИ, парцел *, имот пл.сн.№*, в кв.**е
идентична със сграда с идентификатор ***, застроена площ 85 кв.м., брой етажи
1, предназначение: сграда за енергопроизводство, находяща се в поземлен имот с идентификатор ****; сградите,
обозначения в нотариалния акт като цех „****“ с РЗП от 1 416 кв.м и цех „*****“
с РЗП от 1 225 кв.м. съответстват на намиращите се в ПИ **** сграда с
идентификатор ******, застроена площ 1149 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
промишлена сграда; сграда
с идентификатор **, застроена площ 1179 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
промишлена сграда. От същото заключение става ясно, че УПИ, парцел *, имот пл.сн.№**, в кв.** и УПИ, парцел *, имот пл.сн.№** в кв.**по ЗРП на гр.К. не се припокриват напълно с
двата поземлени имота, предмет на исковата претенция - поземлен имот с
идентификатор *******, с площ 24876 кв.м. и и поземлен имот с идентификатор ****,
с площ 7592 кв.м., като ПИ **** по действащата КККР на гр.К. е частично
идентичен – за площ от 13 503 кв.м. - с УПИ парцел *, имот пл.сн.№**, в кв.** и е частично идентичен – за площ от
10 510 кв.м.- с УПИ парцел *, имот пл.сн.№*в кв.*
а ПИ с идентификатор **** по действащата КККР на гр.К. е частично идентичен –
за площ от 7 160 кв.м. - с УПИ парцел *, имот пл.сн.№**,
в кв.1В. Въпреки наличието на известно разминаване между площите на описаните в
нотариалния акт, с който ищецът се легитимира като собственик, парцели и тези
на поземлените имоти, предмет на исковата претенция, съдът приема същото за
незначително и намира за доказана идентичността между закупените от дружеството
УПИ с ПИ с идентификатор **** и ПИ с идентификатор ******** по действащата КККР
на гр.К..
С горните
съображения съдът аргументира правения си извод, че ищецът „***“ АД доказа по
делото, че е собственик на процесните недвижими
имоти– поземлени и сгради, като е придобил собствеността върху същите, чрез
правна сделка - договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален
акт №***, том**, дело №127/2004г. по описа на нотариус Д.С., с рег.№** и район
на действие - РС-К..
Двамата ответници не спорят, че владеят тези имоти, съответно, с
оглед защитната им теза – самите те твърдят, че от дълги години са владяли същите и това състояние продължава и понастоящем.
Освен като безспорна, осъществяването на тази предпоставка бе доказано по
делото, предимно, чрез показанията на разпитаните свидетели.
Ответниците Ч. поддържат, че дори „***“ АД да е придобило собствеността върху имотите,
дружеството е загубило това право, с придобиването му по давност от И.Ч., за
което на същия е бил съставен констативен нотариален акт, легитимиращ го, като
собственик на имота.
За да се
установи правилността на възражението, което ответниците
противопоставят на предявения срещу тях ревандикационен
иск, трябва да се анализира естеството на института на придобивната
давност, като способ за оригинерно придобиване на
вещни права. Давностното владение
е регламентирано в разпоредбата на чл.79 от ЗС, според която
правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а ако владението
е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години.
Давностното владение
съдържа два елемента – обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта – лично
или чрез другиго – за съответния
период от време, и субективен – намерение да се
свои вещта. Двата елемента следва да са изпълнени
кумулативно.
Както вече
се посочи, в тежест на твърдящите наличие на придобивна
давност ответници е нейното доказване, което следва да
бъде главно, пълно и пряко, осъществено, поради това, по начин,
че у съда да се създаде
абсолютна увереност, сигурно убеждение във верността на
наведените фактически твърдения.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките
на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността (отм.),
но по отношение на които няма спор в съдебната практика, че са приложими и при
действието на Закона за собствеността, а именно: непрекъснато (да не е загубено
за повече от 6 месеца, съгласно чл.81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен
начин), явно (да не е установено по скрит начин), несъмнително и с намерение да
се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно,
не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота.
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо
имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот
и не са прекъсвани от действията на трети лица.
Ответникът Ч. твърди, че е установил върху имотите фактическа власт за
себе си още през 2000г., когато с предварителен договор за покупко-продажба му
е било предадено владението върху тях. Въпросният договор е част от доказателствения материал по делото и според него, на
25.02.2000г. „***“ ООД, представлявано от управителя И.Ч., от една страна и от
друга – И.Ч., в качеството му на физическо лице, са се договорили дружеството
да прехвърли на Ч. собствеността върху имоти, включително и процесните,
до 26.04.2001г., при разсрочено заплащане на определена цена. В чл.5 от
договора е посочено, че продавачът предава на купувача владението върху имотите
с подписването му.
Съдът не приема, че на 25.02.2000г. И.Ч. е установил върху имотите
фактическа власт за себе си, на основание предварителния договор за
покупко-продажба. На първо място, за съществуването на този договор липсва
каквато и да било информационна следа. В производството по търговската
несъстоятелност на „***“ ООД на изследване е подлежало цялото имуществено
състояние на дружеството, в това число и наличието на спорни имуществени права,
които при определени обстоятелства биха могли да бъдат защитени, с цел опазване
масата на несъстоятелността. Синдикът не е констатирал нито въпросните имоти да
се намират във владение на субект, различен от дружеството – собственик, нито
последното да има вземания по въпросния договор. Отразяване на такъв в
счетоводството не е установено. Същевременно, данни Ч. да е заплащал сумите,
съставляващи продажна цена, липсват. На следващо място – дори да е било
установено владение, то не би отговаряло на характеристиките на изискуемото се
такова за нуждите на придобивната давност, тъй като
то не би било явно – Ч. е бил управител на „***“ ООД и до влизане в сила на
решението по чл.711 от ТЗ, постановено на 31.12.2003г. е запазил това си
качество. За да се приеме, че Ч. е осъществявал фактическата власт върху
имотите не в качеството му на законен представител на собственика, а за себе
си, като физическо лице, това е следвало да бъде явно и несъмнено
демонстрирано, включително и чрез действия, насочени към дружеството, а след
откриване на производството по несъстоятелност – и към синдика (синдиците) на „*“
ООД. Нито един документ, съдържащ се в кориците на т.д.№360/2003г. по описа на
КОС, в т.ч. в никой доклад или изявление на синдика Р. а по-късно на синдика П.,
не се съдържа констатация, че въпросният съществен актив в масата на
несъстоятелността се владее от управителя на несъстоятелния длъжник, с
намерение да го придобие за себе си. Естеството на придобивната
давност изключва скритостта.
При горните доводи, показанията на свидетели, че още от 2000г.-2001г.
-2002г. в имота се намира и за него се грижи И.Ч., нямат особена правна
стойност за нуждите на настоящото обсъждане, още повече, че стана ясно, че до
края на 2003г. ответникът, като управител на „**“ ООД, съвсем логично се е
грижил за имотите и се е намирал в тях.
Интерес представлява обсъждането на осъществяваната от Ч. фактическа
власт върху спорните недвижимости, след закупуването
им от „*****“ АД.
Несъмнено, от анализа на целия доказателствен материал може да се
заключи, че след като дружеството – ищец е придобило собствеността върху процесните терени и сгради – през месец септември 2004г.,
то не е започнало да ги експлоатира, да извършва някаква производствена или
друга дейност в тях. При все това се установи, че за времето от месец октомври
2004 до месец януари 2009г. е назначило по трудови правоотношения лица на
длъжност „пазач“, „охрана“, командировало е в периода от месец май 2005г. до
месец ноември 2013г. служители, с цел извършване на дейности по поддръжка и
запазване на сградите. Правото на собственост не се губи, поради неупражняване
на правомощието на собственика да ползва имота.
Правото на собственост обаче може да бъде изгубено, ако друг го придобие
и тук – същественият въпрос дали И.Ч. по време на брака му с В.Ч. е придобил
собствеността върху имотите, чрез способа на придобивна
давност.
Съдът счита, че се установи, че след като „***“ АД е закупило имотите до
и включително към настоящия момент те се ползват от И.Ч. – лично и чрез негови
дружества, а както сочи и свидетелят Кр.Б. – и от
неговата съпруга В.Ч.. Ищцовото дружество не оспорва
този факт, същият се установява и от показанията на всички свидетели. Налице е
установена фактическа власт върху имотите за период повече от 10 години към
датата, на която И.Ч. се е снабдил с констативния нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност– 06.04.2015г.
При все така установения факт, по делото са налице данни, изключващи
възможността правото на собственост върху имотите да е било придобито по
давност. Събраха се доказателства, че Ч. е ползвал имотите със съгласието на
собственика – дружеството-ищец, като помежду им е имало договорка същият, респ.
негови дружества, ползващи халетата, да възстановяват на „**“ АД начислената му
като абонат – собственик ел.енергия, която договорка се е спазвала в периода от
2010г. до 2016г. В този смисъл са констатациите и изводите на вещото лице А.Т.
и сключените съдебни спогодби по гр.д№272/2017г. и гр.д.№273/2017г., двете по
описа на КРС. От показанията на свидетелите Г., Н. и М. става ясно, че при
посещения, както на служители на „***“ АД в имота, така и на трети лица по
поръчка на същото дружество, ответникът е осигурявал достъп и съдействие и не е
възразявал срещу правото им да извършват дейностите, с които са били
натоварени, нито да вземат и извозват материали от обектите. Свидетелите Г. и Н.
са служители на ищеца, но техните показания съдът кредитира, тъй като в
голямата им част – относно времето на посещения в имотите и задачите, които са
имали – същите се подкрепят от констатациите на в.л.Т. относно издадените
заповеди за командировки в дружеството и пътни листове. Същевременно, тези
показания по никакъв начин не се опровергават от останалите доказателства по
делото. От значение за установяване на естеството на уговорката между страните
е съдържащият се в показанията на свидетелката Н. факт, че при посещение в
имота в гр.К. през 2013г. Ч. й е заявил, че е водил преговори с дружеството да
го закупи, но не се постигнало съгласие за цената.
За съда се налага извод, че ползването на имотите от страна на И.Ч. през
релевантния за делото период е било осъществявано по силата на уговорка и със
съгласието на собственика – ответникът е бил ползвател, т.е. държател и не е
могъл да придобие същите по давност. Докато владението е установено фактическо
господство върху определена вещ с намерението да се свои, то държането макар,
че също съставлява фактическа власт върху вещ, тя се упражнява за другиго. След
като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и
да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да
доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да
тече придобивна давност. В този случай, за да се
приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за
себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик, което следва от изискването владението да не
е установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС, предполага
се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си,
докато не се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е
придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този
случай презумпцията се счита опровергана, а в тежест на този, който се позовава
на придобивна давност е да установи, че такава е
започнала да тече, чрез явна промяна на държането във владение.
В решение
№41 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.д.№4951/2015г., I г. о., ГК се приема, че ако
собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице,
упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на
чл.68 ал.2 от ЗС - налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за
другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което
държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се
придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това разрешение е
приложимо и в отношенията между лицето, което е придобило право на собственост
върху вещта по силата на прехвърлителна сделка и
лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху
имота с намерение за своене след сключването на
сделката по волята на прехвърлителя, както и ако
помежду им съществува уговорка за ползването.
В този смисъл са и постановените по реда на чл.290
от ГПК решения на ВКС, постановени по спорове за собственост с въведено
възражение за придобивна давност, а именно: решение
№291/9.08.2010г., постановено по гр.д.№859/2009г. на II ГО на ВКС, в което
е прието, че за да промени държането във владение, държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота,
която открито да демонстрира спрямо собственика; решение
№270/20.05.2010г., постановено по гр.д.№1162/2009г. на II ГО на ВКС, което
е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост
по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за
себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава
хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната
давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на
държането във владение; решение
№145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на I ГО на ВКС, в което
е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/
да се брани; решение
№12/19.02.2014г., постановено по гр.д.№1840/2013г. на I ГО на ВКС, в което
е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е
придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл.243
от ЗЗД/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на
държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по
чл.69
от ЗС не намира приложение.
В конкретния случай, И.Ч. е имал договорка със собственика да ползва
имотите и ползването е осъществявано в продължение на години, като не се доказа
в някой конкретен момент ответникът да е демонстрирал спрямо дружеството, че не
зачита неговите права, че упражнява фактическа власт само за себе си. Ч. е
експлоатирал халетата, организирал е охраната им , а също и на терените,
притежавал е имоти в непосредствено съседство и – както се установи от
свидетелските показания – третите лица са смятали, че е техен собственик, но не
се доказаха никакви негови действия, насочени към действителния собственик,
които да не са оставяли съмнение у последния относно намерението за своене. Както се посочи, съдебната практика е категорична,
че владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се
противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението
на владелеца да държи вещта като своя. То не може да има действие спрямо лицето
по отношение, на което съществува скритостта, тъй като е недопустимо да се
черпят права докато този, на когото се противопоставят, не може да се защити.
Изложеното очертава извода на съда за основателност на исковата претенция
изцяло. С настоящото решение съдът ще признае за установено по отношение на
двамата ответници (т.2а от Тълкувателно решение №4 от
14.03.2016г. на ВКС по т.д.№4/2014г., ОСГК ), че дружеството – ищец е
собственик на спорните имоти и ще ги осъди да му отстъпят собствеността и
предадат владението върху същите.
Доколкото И.Ч. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост
върху процесните имоти - нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност с №*** том * дело №*
- при все, че не е притежавал същото, на
основание чл.537 ал.2 от ГПК, този нотариален акт следва да бъде отменен за процесните имоти – уредена от закона правна последица от
постановяване на съдебно решение, с което се признават права на друго лице,
която съдът е длъжен да приложи служебно.
По разноските:
Цената на първоначално предявената претенция е била
1 080 075.20 лева, съгласно данъчната оценка на всички имоти.
Производството по делото е прекратено, поради отказ от иска за имоти с цена *лева
– установим факт, с оглед посочването на всички конкретни имоти в приложеното
към исковата молба удостоверение за данъчна оценка. Исковата претенция е
уважена за имоти, чиято данъчна оценка е *** лева. Искът, след постановяване на
определението по чл.233 от ГПК е уважен изцяло, но ответникът Ч. е претендирал
разноски за прекратената част от производството.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ищецът има право да му се присъдят
разноски разноски, съобразно уважената част от иска.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на ****лева, но ответниците
не му я дължат изцяло, тъй като същата е била определена на база цената на
всички имоти, поради което от тази сума, ответниците
ще следва да заплатят *** лева.
По делото липсват доказателства за размера на заплатената такса за
вписване на исковата молба и при все, че по всяка вероятност такава е била
заплатена, подобни разноски не следва да се възлагат на ответниците.
Разноските за вещи лица, сторени от дружеството са в общ размер на **
лева (няма данни да е доплатено възнаграждението на в.л.Т. в размер на ***
лева). Тези разноски се следват на ищеца изцяло. На ищеца се следва заплащане
изцяло и на изплатеното на адв.Д. адвокатско възнаграждение в размер на *лева
(вж.л.130 от делото). Липсват данни да е било извършено доплащане до цялата
уговорена в договора за правна защита и съдействие сума от *лева.
Така, ответниците ще следва да изплатят на
ищеца разноски за делото в общ размер на *лева.
Ответникът И.Ч. е заплатил възнаграждение на процесуалния си представител
в размер на *лева (л.159). Съобразно с прекратената част от делото му се
следват, на основание чл.78 ал.4 от ГПК, *** лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.Ч. с
ЕГН ********** и В.М.Ч. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, по предявения
срещу тях иск от „**“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Г.
Д., Промишлена зона, представлявано от изп.директор Д.
Т. че „****“ АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, е собственик
на основание договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт
№**, том **, дело №* по описа на нотариус Д.С., с рег.№** и район на действие -
РС-К., на следните недвижими имоти:
1/ поземлен имот с идентификатор ****, с
площ 24876 кв.м.; с адрес: гр.К., ул.„**“ №***; трайно предназначение на
територията – урбанизирана; при съседи – поземлени имоти с идентификатори: *************,
****, * * ***, ***, ***, ****, по кадастралната карта на гр.К., одобрена със
заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на АГКК, ведно с построените в имота
сгради:
- сграда с идентификатор ******,
застроена площ 1149 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда;
- сграда с идентификатор **, застроена
площ 1179 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда и
- сграда с идентификатор **, застроена
площ 85 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за енергопроизводство;
2/ поземлен имот с идентификатор * с площ 7592 кв.м.; с адрес: гр.К., ул.„***“ №*;
трайно предназначение на територията – урбанизирана; при съседи – поземлени
имоти с идентификатори: * * * * * по кадастралната карта на гр.К., одобрена със
заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на АГКК, и
О С Ъ Ж Д А И.М.Ч. с ЕГН ********** и В.М.Ч. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да отстъпят на „***“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Г.Д., Промишлена зона,
собствеността върху описаните имоти и да му предадат владението върху същите.
*** по регистъра на НК на РБ, с район на действие РС-К., в частта, в която И.М.Ч., с ЕГН **********,
е бил признат за собственик на основание давностно
владение на следните недвижими имоти, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор * с площ 24876 кв.м.; с адрес: гр.К.,
ул.„**“ №*; трайно предназначение на територията – урбанизирана; при съседи –
поземлени имоти с идентификатори: * * * * * * * * по кадастралната карта на
гр.К., одобрена със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на АГКК, ведно с построените
в имота: сграда с идентификатор **,
застроена площ 1149 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда; града с идентификатор **, застроена площ
1179 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда и сграда с идентификатор ***, застроена
площ 85 кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда за енергопроизводство,
както и 2/ поземлен имот с идентификатор * с площ 7592 кв.м.; с
адрес: гр.К., ул.„**“ №*; трайно предназначение на територията – урбанизирана;
при съседи – поземлени имоти с идентификатори: * ** по кадастралната карта на гр.К.,
одобрена със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на АГКК.
ОСЪЖДА И.М.Ч. с ЕГН ********** и В.М.Ч. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на „**“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление в гр.Г.Д., Промишлена зона, сумата от *лева (**** и *, представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА „**“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление
в гр.Г. Д., Промишлена зона да заплати на И.М.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от *лева (***********,
представляваща дължими разноски, съобразно прекратената част от делото.
УКАЗВА на ищеца, че в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението следва да отбележи същото в Агенцията по вписванията, Служба по
вписванията-Кюстендил.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен
срок, считано от датата на получаване на препис от същото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: