РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бяла, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20254510200159 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Б., ЕГН **********, от с.К., дом №., чрез
адв.Р. И. от ВТАК, против ЕФ серия К №8842861, издаден от ОДМВР Русе, с
който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в ЕФ. Счита, че
същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при допуснати нарушения
на процесуалните правила и материалния закон. По подробно изложени
съображения в писмени бележки от процесуалния му представител, е
направено искане ЕФ да бъде отменен.
Наказващият орган – ОДМВР – Русе, не е изпратил представител и не е
взел становище по жалбата.
Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е
взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
ОДМВР-Русе е издала на жалбоподателя В. Б. ЕФ серия К №8842861, за
това, че на 13.09.2023г. в 15,23ч., в гр.Б. ул.“К.Ф.“ № ., посока гр.В. Т., е
извършено нарушение на скорост, установено и заснето с АТТС № 120ссb8,
като при въведено ограничение от 50 км/ч с пътен знак В-26 и отчетен
1
толеранс от -3 км/ч, измерената скорост на МПС-л.а. А. с рег.№ ..............., е
89км/ч, а превишението е 39км/ч.Нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №5567292,
на 23.06.2023г. С процесния ЕФ, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП жалбоподателят
В. Б. е санкциониран, като му е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 800 лева.
На 04.06.2025г. препис от горепосочения електронен фиш бил връчен на
нарушителя.
Установено е по делото, че процесната система за контрол е одобрен тип
средство за измерване, за което има издадено от Българския институт по
метрология Удостоверение №17.09.5126, на осн. чл.32, ал.1 от Закона за
измерванията, със срок на валидност 07.09.2027г. Същата е преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 и е преминала проверка на 15.06.2023 г. в
Отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" в Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди" към Български институт по метрология, като
допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия е ± 3км/ч,
за което бил съставен и Протокол № 080-СГ-ИСИС/15.06.2023 г.
Системата за контрол е била поставена на 13.09.2023г. с посочено място на
контрол – гр.Бяла, ул.“Кольо Фичето“ 22, посока гр.Русе-гр.В.Търново, и с
време на работа 14:30 – 16:15 часа, с въведено ограничение на скоростта от 50
км/ч и разстояние от пътния знак с въведено ограничение на скоростта В26-
200м., като посоченото било обективирано в Протокол с рег. номер 247р-7052.
Приложена е снимка от мястото, на което е била поставена системата за
контрол.
От приложената справка АИС КАТ-Регистрация се установява, че МПС-
л.а. Ауди А4 с рег.№ ВТ 4206 КС е собственост на жалбоподателя Б..
Съгласно издадената справка за нарушител, на жалбоподателя е издаден
ЕФ серия К №5567292 от ОДМВР-Ямбол, за нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, като му е наложено на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП наказание
глоба в размер на 50лв. Този ЕФ е връчен на 08.06.2023г. и съответно е влязъл
в сила на 23.06.2023г.
От служебно изисканата писмена справка от община Бяла относно налице
ли е административен адрес гр.Бяла, ул.Кольо Фичето 22 се установява, че в
Класификатора на адресите и Класификатора на пътните артерии в
НБД“Население“ посоченият адрес не е жилищен адрес.
Фактическата обстановка по делото е установена от съда след преценка на
приложените и приобщени по делото писмени доказателства, писмени и
веществени доказателствени средства, а именно ЕФ ведно със снимка,
Протокол № 080-СГ-ИСИС/15.06.2023 г., Протокол с рег. номер 247р-7052,
снимка, Удостоверение №17.09.5126, справка за нарушител и справка за
собственик на МПС, разпечатка от СУ АНД с отразена дата на
2
съставяне/връчване на фиш, инструкции за работа с ARH CAM S1, писмо от
община Бяла.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП срок,
поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
е основателна, макар и не по конкретно наведените съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр.
с чл. 314 от НПК, в това производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Процесният електронен фиш е издаден въз основа на извършена проверка
с АТСС. Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се
извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на
одобрените технически средства. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63
от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Електронният фиш
формално е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП по
образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи. Същият
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
По делото не се спори, а и от приобщените писмени доказателства и
доказателствени средства, безспорно се установява, че нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство, което в процесния случай е
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства, с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, което е
одобрен тип средство за измерване, съгласно приложеното по делото
Удостоверение и същото съгласно приложения по делото протокол за
използване на техническо средство е било стационарно разположено, видно от
приложената към протокола снимка на разположението на средството за
измерване. С измененията на ЗДвП ДВ, бр. 19/13.03.2015г. е въведено
понятието "автоматизирани технически средства и системи" както и
3
отделните видове такива – стационарни и мобилни (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП).
От своя страна мобилните АТТС могат да бъдат разположени както временно
на самия участък от пътя, както е в настоящия случай, така и в превозно
средство. Освен това е изменена и нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП като е
предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и
заснето с АТТС, независимо от кой вид е АТСС. Израза "в отсъствието на
контролен орган и на нарушител" в чл. 189, ал. 4 ЗДвП не се отнася за
използваното АТТС, поради което не се изключва използването на мобилни
АТТС.
Доколкото в конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран с ЕФ
серия К №5567292, издаден от ОДМВР-Ямбол, за нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и ЕФ е връчен на 08.06.2023г., не
е бил обжалван и е влязъл в сила на 23.06.2023г., а настоящото нарушение е
извършено на 13.09.2023г. т. е. в едногодишния срок, жалбоподателят е
обвинен, че е извършил същото по вид нарушение, а именно такова по чл.
21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, то последното би се явило извършено
действително в условията на повторност по чл. 182, ал. 4 ЗДвП, вр. ал. 1, т.
4 ЗДвП.
Според съда обаче, това административното нарушение не може да бъде
безспорно установено и доказано. Не се установява по несъмнен начин къде е
мястото на извършване на нарушението, с оглед данните в писмена справка на
община Бяла, че в класификатора на адресите и класификатора на пътните
артерии в НБД „Население“ липсва жилищен адрес гр.Бяла, ул.“К.Фичето“ №
22, който е посочен в ЕФ. Мястото на нарушение е от съществено значение в
случая, доколкото се касае за засечена от определено разстояние скорост на
движение. Без данни за точно място на нарушение, извода за движение със
скорост над разрешената на това място се явява необоснован. Отделно от това,
тъй като мястото на нарушение не може да бъде идентифицирано по
категоричен начин, то безспорно данни за въведено с пътен знак ограничение
на скоростта от 50км/ч. именно за посоченото място, на практика не могат да
бъдат установени и доказани. Доколкото се касае за населено място, то може
да се приеме, че действително скоростта от 50км/ч е тази, която не следва да
се превишава от процесното МПС, което би обусловило евентуално
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не както е отразено в ЕФ на чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Това е от рода на тези нарушения при издаване на ЕФ,
които могат да бъдат отстранени от съда с преквалификация на нарушението,
но само при положение, че нарушението е доказано от обективна страна с
всички останали съставомерни признаци.
4
В обобщение, независимо, че са налице доказателства, посредством които
се установява времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което
е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява
контрола, въведеното ограничение от 50км/ч и това, че се касае за населено
място, то не са налице доказателства, установяващи несъмнено къде точно е
извършено нарушението в населеното място и дали е спазено разстоянието на
засичане на МПС с АТТС. Поради това съдът намира, че нарушението,
свързано с неспазване на ограничение на скоростта от нарушителя, не е
безспорно установено, което налага извода, че издаденият ЕФ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
За пълнота и прецизност следва да се посочи, че настоящият състав намира
за неоснователни изложените от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи, че ЕФ е издаден в нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН,
доколкото нарушението е извършено на 13.09.2023г., от която дата тече
шестмесечния срок и в случая, предвид издаването на ЕФ на 17.03.2024г., този
срок не бил спазен.
По аргумент на противното /per argumentum a contrario/ от разпоредбата
на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП датата на издаване на ЕФ не е задължителен
реквизит. Тази разпоредба в ЗДвП е специална по отношение на общата
уредба в ЗАНН и изискванията към съдържанието на АУАН и НП, поради
което и съобразно принципа, че специалният закон изключва приложението на
общия такъв (lex specialis derogat generali), който принцип следва и от чл. 11,
ал. 2 от ЗНА, тя изключва тяхното приложение.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г. е
прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции, който се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал.
11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на ЕФ.
Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, тъй като те регламентират
сроковете за съставяне на АУАН, след което се издава наказателно
постановление и както е отбелязано в посоченото по-горе Тълкувателно
решение процедурата по издаване на АУАН и НП е неприложима към ЕФ.
5
Тук приложение следва да намерят на основание чл. 11 от ЗАНН,
правилата, уредени в чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК, а именно - 3
години, но не повече от 4 години и 6 месеца. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК,
давността за преследване започва от довършване на престъплението
/нарушението/. Нарушението е извършено на 13.09.2023 г. и към момента на
връчване на ЕФ-04.06.2025г. не е била изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК обикновена давност-три години, а към настоящия момент не е изтекла
и абсолютната давност за преследване по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН – 4 години и шест месеца.
При този изход на делото, жалбоподателя има право на разноски за
производството. Видно от представените договор за правна защита и
съдействие, и фискален бон, е договорено и заплатено възнаграждение в
размер на 600лв. с ДДС. Но предвид на това, че присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение не се претендира нито
в жалбата, нито в писмените бележки на процесуалния му представител,
такива не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К №8842861, издаден от ОДМВР Русе, с който на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева, за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на В. Б., ЕГН **********, от с.К....., дом
№......
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
6