МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 11.01.2012г. ПО НОХД № 1131/2011 ГОДИНА ПО
ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската
окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу Н.Д.Н. ЕГН *********, за
това, че
- На
14/15.09.2009 г., в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление унищожил чужди движими вещи - чергило и
общо 26 бр. гуми, а именно гумите на л.а. „Д.Л" с per. №
В 47 62 КТ, „Д.Л" с per. № В 47 76 КТ, „"Р.М."
с per. № В 71 44 КТ, „Р.К" с per. №
В 14 10 КТ, „Ф.К" с per. № В 49 05 СР, на л.т.а.
„Киа К 2 500 ТЦИ" с per. № В 54 39 КТ, чергило с
рекламен надпис на л.т.а. „Киа К 2 500 ТЦИ" с per. № В 54 39 КТ
на обща стойност 2 057,40 лв., собственост на Пл. К. ООД - гр. Варна,
представлявано и управлявано от Я.И.А. - - престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
- На 16.09.2009
г. в гр. Варна запалил имущество със значителна
стойност -л.а. „Х.С.Ф" с per. № В 06 51 КР на стойност
47391 лв., собственост на „Х.АЛ.АД.Л" ЕООД
- гр. София, представлявано от
Бернд Ахац, Матеус Зеер и Ивелина Любомирова Делчева - престъпление по чл.
330, ал. 1 от НК
- В периода 14.09
- 19.09.2009
г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, направил
опит да принуди Я.И.А. да извърши нещо против волята му - да му даде сумата от
30 000 лв. като деянието е придружено със
заплаха за убийство, с унищожаване на имущество - 26 бр. гуми,
чергило с рекламен надпис, собственост на Пл. К. ООД - гр. Варна
и чрез палеж на л.а." Х.С.Ф" с per. № В 06 51 КР, собственост на „Х.АЛ.АД.Л"
ЕООД - гр. София и са причинени значителни имуществени вреди 40 664,35 лв. на Пл. К. ООД - гр. Варна ,
представлявано и управлявано от Я.И.А. - престъпление
по чл. 214, ал.2, т. 2, вр. чл.
21 За, ал. З, т. 2 и 4 пр. II, вр. ал.
2, т. 1 и З, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от НК.
Прокурорът
прови подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и поддържа
така възведените обвинения като доказани по безспорен
начин.Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден
по възведените обвинения,като за всяко едно от
деянията му се наложат наказания
лишаване от свобода около средния размер предвиден в законовите норми,като
общото наказание бъде завишено на основание чл.24 НК с две години.
Процесуалният
представител на гражданският ищец и частен обвинител
Я.А. прави самостоятелен анализ на доказателствения материал след което
предлага осъждане на подсъдимия и моли да бъде уважен гражданския иск като
претендира и присъждането на лихви и разноски.
Защитникът на
подсъдимия сочи, че обвиненията са останали недоказани.Твърди,че няма нито едно доказателство за вината на подсъдимия,че
при разследването има множество пропуски и процесуални нарушения.Специално
акцентира върху показанията на свидетелите-служители на полицията,както и
тези-депозирани от св.Ч. при разследването и в съдебно
заседание.Безалтернативно пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за виновен заявява,че не е
извършил деянията,в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелят Я.И.А.
бил управител на Пл. К. ООД - гр. Варна с
адрес на управление гр.Варна,ул.”Кръстю Мирски № 7. В дружеството като мениджър по качеството работел и свид. И.Я.И. - негов син,както и другият му син-Н.Я.И..
Към 2009 г. дружеството
притежавало 10 МПС, като по-голямата част от тях нощували пред офиса на
дружеството,както и в съседни улички, а четири включително
и л.т.а.”КИА”-
в притежавана от дружеството складова база в Промишлената зона на гр. Варна в местността
„Планова". И на двете места, МПС не били охранявани.При
Промишлена Зона имало ограден паркинг с врата,през която вечер била прекарвана
верига,но тя не се заключвала.Това било известно на тези,които ползвали
постоянно паркинга,включителсно и на подсъдимия,който по време на работа в
дружеството управлявал и паркирал там л.т.ам.”КИА”.
През
м. август 2007 г. Пл. К. ООД се нуждаело от снабдител. На обявата
се отзовал и подсъдимият Н.Д.Н..
При срещата с
кандидатите, той се видял
със свид. И. И.
-негов съученик от ОУ „Вела
Благоева". Обстоятелството, че били съученици повлияло
на свид. И. и по негова препоръка подсъдимият бил назначен
като снабдител. Като такъв той управлявал -
първоначално един от леките автомобили, а след това и лекотоварния - „КИА К 2
500 ТЦИ" с регистрационен № В 54 39 КТ, собственост на Пл. К. ООД. Били му известни телефоните на дружеството, работните му помещения,
местата, където домували МПС, адресите, на които живеели управителят и
мениджърите, колите, които последните управлявали. През времето, в което
работил в дружеството, често допускал ПТП с поверените му автомобили,не се справял добре със
задълженията си. Напуснал дружеството по свое желание но
след покана от страна на св.А.,след което
кратко време
работил в „Хигия" ЕАД. От пролетта на 2009 г. бил безработен.
В
началото на м. септември 2009 г. подс. Н. отишъл до работилницата на Пл. К. ООД - гр. Варна, в близост до
която системно бил паркиран л.т.а.”КИА”. Докато разговарял,
дошъл и свид. И.Я.И.,който го попитал за
причината, поради която бил там. Когато разбрал, че отишъл само
за да се види и поприказва с бившите си колеги, свид. И. му казал, че такива срещи следва да се провеждат след края
на работното време и че не трябва да пречи на работата на приятелите си през
работния ден.Разпоредил на подсъдимия да напусне незабавно
работилницата.
Подсъдимият Н.
възприел думите и поведението на свид. И. като
надменни и обидни и решил да си отмъсти. /Той “…се дразнеше от
факта,че е на негова възраст,а вече разполага с власт,която му е дадена от баща
му”-показания на св.Сл.И. в съдебно заседание.Подс.Н. решил ”…да сложи И. на
мястото му и да не се прави на голяма работа”-показания на св.М. в съдебно
заседание./Отмъщението подсъдимият обмислял
около една-две седмици, след което пристъпил към
изпълнението му.
През деня на
14.09.09 г. той наточил желязо от дебела ножовка за метал на
шмиргел,намиращ се на платения паркинг срещу блок №
138 в кв.”Младост”на който паркинг подсъдимият Н. държал мотоциклета си . През нощта
на 14 срещу 15.09.09 г. излязъл от дома си и с мотора,
който притежавал – м.„Хонда" с per. № В 16 42 РК, отишъл на ул. „Кръстьо Мирски" в гр. Варна. На улиците, както
винаги, били
паркирани шестте от леките автомобили, притежавани от Пл. К. ООД. С ножовката,
която бил обработил за целта, подсъдимият нарязал и надупчил
всичките четири гуми на пет от тези автомобили, именно тези на: „Д.Л" с
per. № В 47 62 КТ, „Д.Л" с per. №
В 47 76 КТ, „Р.М." с per. № В 71 44 АТ, „Р.К"
с per. № В 14 10 КА и на „Ф.К" с per. №
В 49 05 СР.Освен това нарязал с формата на кръст емблемата на
л.а.м.”Р.М. “ . След това се придвижил с мотора си до
складовата база на дружеството в местността “Планова”.
Там били паркирани останалите четири от МПС на „Планекс
Комплекс" ООД. Със същата наточена предварително ножовка, подсъдимият нарязал всичките шест гуми и
платнището на мястото ,където било логото на фирмата на
лекотоварния автомобил, който бил управлявал, докато работил в дружеството -
„КИА К 2 500 ТЦИ" с per. № В 54 39 КТ.
“Отначало
имахме съмнения,че може би някой около
офиса е направил това,но след като разбрахме за камиона бяхме сигурни,че не е
човек,който да е от района около офиса”-показания на св.И.И. в с.з.Свидетелите И.И.
и Я.А. останали с впечатление,че платнището на камиона било нарязано от висок
човес предвид мястото на среза/показания в с.з./.
Свид. Я.А. уведомил органите на МВР за унищожаването на имуществото на Пл.
К. ООД.За извършеното били
образувани две преписки-на 1-во РУП/за леките автомобили около офиса/ и на 3-то
РУП/за л.т.а.м.”КИА”/.
Предвид
причинените повреди по колите,работата на фирмата била блокирана известен
период от време.
Подсъдимият
бил ядосан и обиден от поведението на св.И.И. при последната им среща,но
запазвал доброто си отношение към бащата-св.Я.А..Междувременно обаче решил да
се сдобие със значима парична сума,каквато според него можело да притежава
бащата,а не-сина.Ето защо подс.Н. решил да продължи престъпната си дейност като
се насочи към имущество на св.Я.А..
След полунощ,
на 16.09.2009 г., подс. Н. отново излязъл от дома си като носел закупена
предварително
кутия кибрит и празна бутилка от минерална вода. С лекия си
автомобил - „Фолксваген Голф" с per. № В 41-24 РК, се придвижил до бензиностанцията на Ж.ООД -
„Варна" намираща се на
бул. Сл. № 180 в гр. Варна, от където закупил 5
литра бензин,които налял в бутилката от
минерална вода. След това се отправил към ул. „Хараламби А."***,където
знаел,че живее
свид. Я.А.. Автомобилът си подсъдимият спрял на близка улица,
а пеша и с бутилката с бензин в ръка, се отправил към тази улица. Както
очаквал - на улицата /"Хараламби А./ в
близост до
№ 7 видял паркиран лекия автомобил, който управлявал свид. Я.
А. -"Х.С.Ф"" с per. №
В 06-51 КР. До този автомобил бил паркиран автомобилът на негова съседка свид. П.А. - „Опел
Кадет" с per. № В 69 18 KB. Часът бил около 2:00
след полунощ. Подсъдимият разлял закупения
бензин по предната част, в областта на двигателя и в задната част /там се
намирал резервоара на МПС/ на автомобила, който свид. А.
управлявал. Хвърлил изпразнената
бутилка под джипа, а след това с кибрита го подпалил. Кибрита
изхвърлил в появилите се пламъци. След това се върнал
до колата си и се прибрал в дома си.
Свид.
А. чула шума от взривяването на резервоара на запалената кола извикала
съпруга си, за да премести техния автомобил, тъй като
имало реална опасност огънят да се разпростре и върху него, а след това се
обадила на № 112. Взривяването на резервоара в
резултат на палежа на колата, чул и свид. Я.А., който около
02.10 часа също
слязъл на място и изчакал пристигането на пожарната.
Запаленият
от подсъдимия лек автомобил се ползвал от управляваното от
свид.
Я.А. дружество по силата на лизингов договор, сключен на 15.05.2007 г. с „ХИПО
АЛПЕ-АДРИЯ- ЛИЗИНГ"ЕООД, клон Варна. Вещта била застрахована в ЗАД„Алианц
България". Към 16.09.09 г. стойността му възлизала на 22 400 евро./47 391 лв./.
Силно
притеснени,св.Я.А. и св.И.И. предупредили работещите във фирмата за случващото
се,защото вече било ясно,че се касае за действия от страна на неизвестно лице
или неизвестни лица,които престъпни действия били целенасочени при реална
опасност те да продължат в неизвестна и опасна насока.
Сутринта
на 16.09.09 г. подсъдимият Н. закупил карта на „Булфон" и
предплатена СИМ-карта на „Виваком" с № 359 876 36 63 70. СИМ-картата поставил в апарат на мобилен телефон „Сименс"
модел МЕ 45, който не ползвал. След това се обадил на
свид. В.В.Ч. и поискал от него да се обади по телефонен автомат,понеже се опасявал,че ако се обади лично,служителите от
дружеството ще познаят гласа му. Свид. Ч. поканил подсъдимия да отиде в дома му и от
там да позвънят по домашния му телефон. Подс. Н. отказал и настоял
да позвънят от уличен телефон. Когато намерили уличен апарат, подсъдимият
подал картата на свидетеля и обяснил,какво следвало
да каже.
Понеже свидетелят не успял да го запомни, откъснал горния край на
вестник “Позвънете”,който носел със себе си ,написал текста и номера,след което
го дал на свиддетеля. Съобщението представлявало номера на
СИМ-картата на „Виваком", която закупил и указание Иво - т.е. свид.
И.И. да се обади на този номер. Обаждането
на свид. Ч. на
телефон на фирмата № 603 204 приела Мирела Стоянова-служителка
в дружеството
и тя предала съобщението на свид. И.И.. След провеждането на разговора, свид. Ч. се
прибрал в дома си,без подсъдимият да му каже истината относно
обаждането.
След
като съобщението му било предадено, свид. И. двукратно се обадил на номера от
своя телефон № 9878 101 281, но подсъдимият не разговарял
с него,
за да не бъде разпознат по гласа. Веднага след това –в
14,15 часа започнал да изпраща текстови съобщения на
латиница на мобилния телефон на свид. И..Първото от тях гласяло:”Готов ли си за преговор или искаш
още по жестоки последици кажи на я. да се обади иначе ще бъдете взривени”.В 14,19
часа изпратил съобщение:”Недей да звъниш я. да се обади”.Отново в 14,28 часа и
в 14,40 часа изпратил две съобщения:”Ако се обадиш в полицията ще ви взривим по
местоживене 3 та та когата решимичакам я. да говорим”,”Снощи като изгоря джипа
можеше да запалим и другите коли знам каде нощуват работниците си ходят с тях в
къщи искаш ли да запалим работилницата ако не се разберем да взривид твоя джип
и на н. в в гаражите”, /т.1 л.99 д.п./.На подсъдимия било добре известно,че св.И.И.
имал л.а.м.”Лендрооувър Фрийлендър 2”
/Тези
и всички останали съобщения били написани на латиница като при цитирането им е
запазен и правописа./
Имайки предвид унищоженото
и запалено имущество на дружеството от последните два дни, свид. И. не се усъмнил нито за момент в сериозността на съобщенията.
Веднага-още около 14,30 часа се свързал с
баща си и той на свой ред се опитал да говори с подсъдимия. Около
15 часа св.А. от своя телефон 0888 218 336 набрал дадения от подсъдимия
телефонен номер-0876 366 370.Отначало връзката била осъществена като
подсъдимият с приглушен глас казал само “да”,след като свидетелят казал кой се
обажда,подсъдимият прекъснал връзката.В 15,07 часа изпратил на св.А.
съобщение:”Готов ли си да преговаряме само междо нас директно ако се обадиш в
полицията или нещо друго жестоки последствия ще ви взривим по местоживеене 3 та
и варни колите до офиса знам каде са работниците си ходят в тях искаш ли да
сложим бомби на джипа на иво и н. при първа възможност”.Св.А. отговорил с “ОК”
и в 16,34 часа получил следващо съобщение:”Какво реши ще се разберем ли за
малко пари”.Свидетелят не отговорил , а отишъл в полицията,където от 17,50 часа
започнало оформянето на разпит.По време на него и в 18,24 минути получил
следващо съобщение:”Малчиш не ми харесваш ако до утре вечер нямам отговор ще
има изненада жестока”/т.1 л.99 д.п./
За да увеличи
страха на свидетелите и да създаде впечатление,че
не контактуват само с един човек, подсъдимият изписвал
част от съобщенията в множествено число. Предупредил
ги, че ще трябва да му дадат пари и то до вечерта на следващия ден - 17.09.09 г., както и че неизпълнението ще доведе до “жестока
изненада".
И
двамата свидетели обаче останали с впечатление,че се касае за един човек, както
защото част от съобщенията били в единствено число,така и заради допусканите
еднакви граматически грешки и липсата на препинателни знаци.
Поради
извършената “серия” от тежки пристъпления бил сформиран екип,в който участвали
свидетелите Д.М. и Слави И.-служители в Първо РУП.Било изискано от св.Я.А. да
даде данни за всички работници,които напуснали работа.Свидетелят предоставил
исканата информация,даже се поколебал за данните на подс.Н. и ги дал
последни,защото отношенията с него считал за напълно нармални.
На
17.09.изпращането на съобщения продължило, както до св.Я.А.,така и до св.И.И..Така
например на последния от тях в 16,51 часа подсъдимият изпратил следното
съобщение:”Харесва ли ти ровара искаш ли да стане купчина старо желязо за скраб
ако не се разберем за малко пари до довечера”.
На
17.09.2009 година от 16 часа със съгласие на св.Я.А. започнало използването на
СРС подслушване на мобилния му телефон.
Вечерта на 17.09.09 г.подсъдимият изпратил съобщения до
свид. А., в които посочил, че искал сумата от 20 000 лв.,
която да бъде в черна найлонова торба и която трябвало да бъде отнесена от
свид. А. на указано от него място, като до него той трябвало
да отиде с автомобил и сам. Подс.Н. твърдял, че ако получел сумата,
посегателства срещу живота – на св.А. и на синовете му, както и
по отношение на имуществото на дружеството нямало да има. Подсъдимият поискал
сумата от 20000 лв. да бъде дадена до вечерта на
18.09.2009 г.
Междувременно
и при получаване на първите съобщения свидетелите Я.А. и И.И. били ужасени,че
отправените интензивни заплахи могат да бъдат осъществени.Те заедно със
семействата си и Н.И. и неговите съпруга и дете заминали на място в
КК”Св.Константин и Елена”,наели си охрана и на практика се скрили,за да не бъде
установено местоживеенето им.Те се страхували до степен,че не съобщили
мястото,където се укривали даже на служителите на полицията,които работели по
случая.
На 18.09.09 г. подсъдимият Н. продължил да изпраща
съобщения, но до свид. А.. Посочил му приблизителен час – 19
часа,
в който предаването на парите трябвало да започне, като
обяснил, че
ще бъде разходен до няколко места, за да е сигурно, че полицията не е в течение
на случая. Когато свид. А. написал,
че щял да има исканата сума,но на следващия ден - на
19.09.09 г., подсъдимият отново го заплашил и повишил исканата сума
на 30 000 лв. Започнали закани,че ще го
съсипе,че ще има жестока изненада,че ще му бъдат причинени щети за 300 000
лева и др.
Междувременно била извършвана интензивна оперативна дейност
като първоначалните версии отпадали постепенно.На вниманието на служителите на
полицията останал само подсъдимият Н.,като контактите му със св.Я.А. били
внимателно контролирани и отговорите на свидетеля били съгласувани с
оперативните работници.Целта била да се задържи на място и с достатъчно
доказателства извършителят на престъпните деяния.
В
16:30 часа на 19.09.09 г. подсъдимият отново изпратил
съобщение до свид. А., с което искал да
се убеди, че ще получи парите.
Малко
преди 19 часа служителите на полицията наблюдавали лекия автомобил на
подсъдимия,паркиран на бензиностанцията на ДАП-Варна.Подс.Н. се насочил и
влязъл в колата си.Пряко наблюдение водил св.Слави И.,а св.Д.М. осъществявал
т.нар.жив контрол-т.е.поддържал едновременно връзка, както с колегата си,така и
със служителите,които провеждали подслушването.
В 19:00 часа подсъдимият изпратил
съобщение на св.Я.А., че ще почне да му указва местата, на които
трябвало да отиде с парите.Св.Слави
И. бил информиран,че се изпраща съобщение и видял,че екпанът на мобилния
телефон,който държал подсъдимия светнал.Въпреки това екипът изчакал,докато се
разбере,че в 19,17 часа св.А. изпраща съобщение.Когато св.Слави И. получил тази
информация и видял,че екранът на мобилния телефон на подсъдимия светнал отново,
пристъпил веднага към задържане на подс.Н.,който в първия момент се опитал да
окаже не особено интензивна съпротива.В
този момент екранчето на мобилния му телефон още светело.Документите по
задържането били съставени на практика незабавно и в тях било отразено,че това
е станало в 19,30 часа.
Същата
вечер св. Слави И. в присъствието на колегата си-св.Д.М. провел оперативна
беседа с подсъдимия,която впоследствие оформил и писмено.Първоначално подс.Н.
отказвал да говори,но след това започнал да говори,като”…след това изпитваше
удоволствие, когато ни разправяше как е измислил всичко и какви действия е
предприел…”/показания на св.Слави И. в с.з./Подсъдимият разказал подробности
свързани с извършените престъпления,които подробности не били известни на
оперативните работници,а впоследствие се потвърдили чрез извършване на
оперативна и процесуално следствена дейност.При беседата даже обяснил,по какъв
маршрут щял да накара да се движи св.А.,както и че парите следвало да бъдат
оставени на конкретно място-кошче за смет на последната спирка за
кв.”Виница”,където имало само слизащи,но не и- чакащи хора.
От дома на
подсъдимия са иззети 2
ножа. Проведено е
изследване за това дали с тези ножове са били нарязани губите на
МПС и чергилото. В изготвената експертна справка е посочено,
че не са установени
трасологични следи, които да имат идентификационна стойност и поради това не
може да се установи с категоричност инструмента, с който е
било въздействано върху срязаните гюрук и гуми. Налице
са
следи от твърдо тяло с едностранно заострен режещ ръб, както и размери
отговарящи на иззетите два ножа, поради което е възможно срязването да е
извършено с тях.
Режещата част на двата
ножа е грубо заострена и при изследването на трасите е констатирано наличието на
черно на цвят вещество,поради което е назначена морфологична експертиза,която
не установява наличието на такова
вещество. ВЛ дава заключение, че
неравномерните по дълбочина трасета по остриетата на ножовете и по-точно —
по-дълбоките от тях създават оптична илюзия за черно оцветяване с метален
блясък.
Чрез
СОЕ е установено, че стойността на автомобилът на свид. П.А. възлиза
на 1 392,30 лв. Тази на причинените щети, в резултат
на унищожените гуми на МПС и чергило - на 2 057,40
лв..
Чрез
авто-техническа експертиза е установена стойността на запаления от подсъдимия лек
автомобил„Х.С.Ф" с per. № В 06 51 КР, както и,
че щетата, причинена със запалването му възлиза на 44 454 лв.
От
СПЕ се установява,че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.Експертите отразяват,че анамнеза от
освидетелствания не може да се вземе,поради обстоятелството ,че същият симулира
психично заболяване-т.е.налице е т.нар.Чиста симулация.
От
пожаротехническата експертиза се установява,че най-вероятно пожарът е
предизвикан умишлено,съществуват две огнища за възникването му-предна част и
задна броня и капак,имало е реална опасност от разпространение на пожара към
съседно имущество.Експертът не може да даде по-конкретни отговори,поради
факта,че не са иззети и своевременно изследвани проби за ЛЗТ и ГТ.
От
видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза се установява,че върху
записите от охранителните камери няма следи от манипулация,извлечените снимки
са негодни за лицево-идентификационно изследване,поради което не може да се
даде отговор дали е заснет подс.Н.,като е невъзможно да се установи и номера на
л.а.
Същевременно
на снимка 1 от изготвения фотоалбум се установява очебийно сходство между
връхната дреха на заснетото лице и якето, иззето от подсъдимия.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства:
-протоколи
за оглед,за претърсване и изземване,протокли за доброволно предване,талони и
документи за МПС,документация относно закупуването изплащането и стойността на
л.а.м.”Санта Фе”,документация от ЗАД”Алианц”,удостоверение за собственост и
справки от КАТ, фотоалбуми, експертизи,фактури,оглед на ВД,ВДС,секретна
справка, свидетелство за съдимост и др.
-показания
на свидетелите А.,И.И., Ч., П. А.,Г.,К.,М.,Слави И. и Мирчева
При
така установената фактическа обстановка, съдът счете
за доказано по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и от
субективна страна съставите на престъпления по чл.216 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,чл.330 ал.1 НК,чл.214 ал.2 т.2 вр.чл.213 а ал.3 т.2
и 4 пр.2 вр.ал.2 т.1 и 3 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК и го призна за виновен
по възведените обвинения.
Съдът възприема изцяло заключенията на експертизите като
мотивирани и компетентно изготвени.
Съдът не уважи искането на защитата на подсъдимия и не
назначи нова автотехническа експертиза за установяване евентуално по-ниска
стойност на запаленото имущество.Експертът е посочил,че щетата за автомобила е
47 391 лева-стойност значително по-ниска от отразената в документацията за
закупуването му на лизинг.В договора,съставен
през м.05.2010 година е отразено,че покупната цена е 27 912,28 евро
без включен ДДС,като общата стойност възлиза на 34 586,78 евро. Следователно
експертизата приема,а оттам и обвинението е за по-ниска стойност,което е и
по-благоприятно за подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Я.А.,И.И.,П.А.,А.Г.,Л.К.
и А. Мирчева като последователни и подкрепени и от други събрани по делото
доказателства.Никоя от страните не изразява съмнения в добросъвестността на
основните свидетели на обвинението Я.А. и И.И. които депозират
достоверни,логични показания подкрепени изцяло от събрания доказателствен
материал.Безусловно следва да се приеме,че нито един от тях няма мотив да вреди
на подсъдимия и че за тях изобличаването на подс.Н. като автор на престъпните
деяния е било изцяло изненадващо и трудно обяснимо.
Безспорно от съществено значение за разкриване на
обективната истина и доказване вината на подсъдимия имат показанията на служителите
на полицията –Д.М. и Слави И..И двамата са извършвали само оперативна дейност и
не са извършвали процесуално следствени действия,поради което съдът прецени,че
няма пречка да бъдат разпитани като свидетели по делото.Разговорът след задържането
на подсъдимия по своя характер представлява проведена оперативна беседа
оформена като обяснения на Н.,които нямат стойност на доказателство по делото.
И двамата свидетели са действали в рамките на своите
правомощия като членове на сформиран екип за разкриване на извършваните взаимно
свързани три престъпни деяния.Те никога и по никакъв повод не се имали
предходен контакт с подсъдимия,нямат мотив и намерение да му вредят. Безспорно,
всичките им действия са продиктувани единствено и само от желание да бъде
разкрит истинския извършител на престъпленията ,а оттам-и да бъде наказано
виновното лице.Показанията им са логични,последователни и убедителни при това
са подкрепени и от други събрани по делото доказателства.
Основен момент в депозираните от тях показания е
безспорно направеното от подсъдимия самопризнание при проведената оперативна
беседа.
Предвид заетата от подсъдимия защитна позиция и дадените
от него обяснение при проведеното съдебно следствие е необходимо внимателно да
се прецени възможно ли е свидетелите да изопачават истината и да говорят неистини,уж разказани им по
подсъдимия Н.
Подобна теза не може да бъде възприета по следните
основни съображения:
-подсъдимият е посочил като мотив за извършване на
престъпленията и особено-на първото от тях
обидата си от поведението на св.И.И. при последната им среща.До момента
на задържането на подсъдимия св.И.И. не е разпитван.Следователно за срещата
между двамата свидетелите М. и Сл.И. са научили за пръв път от подсъдимия при
провеждане на беседата,този факт те е нямало откъде да знаят
предварително.Разпитан непосредствено след това,св.И.И. е потвърдил,че такава
среща и такъв разговор с подсъдимия действително е имало/разпит на свидетеля И.И.
проведен от 21,58 ч до 23,01 часа на 19.09.2009 г-т.1 л.100-101 д.п./
-подсъдимият е посочил,че за да разреже гумите и
платнището на автомобилите предварително е подострил ножовка на шмиргел,намиращ
се на платения паркинг,където домувал мотопеда му-обстоятелство,което разбира
се е било неизвестно на свидетелите М. и Сл.И.. Впоследствие била извършена
проверка при която е установено,че такъв шмиргел и на това място действително
има.Разбира се с дължимата
добросъвестност никой от служителите на полицията не твърди,да е установен
очевидец на тези действия на подсъдимия.
-подсъдимият е разказал,че при иззвършване на палежа в
съответен момент след полунощ е посетил определена бензиностания, откъдето е
закупил бензин,за да запали л.а. на св.Я.И..Впоследствие са изискани записите
от камерите,направени в съответното време и в тази бензиностанция.Вярно е,че
лицево-идентификационна експертиза е невъзможна.Същевременно обаче от
подсъдимия е иззето черно шушляково горнище ,което е огледано,описани са характерните особености на дрехата/оглед на ВД-т.2
л.97,фотоалбум-т.2 л.99 д.п.,якето е приложено като ВД към НОХД/.От снимка № 1
на приложен към фотоалбума на
видеотехническата и лецево-идентификационна експертиза се установява,че
лицето,заснето от камерите на банзиностанцията е облечено с яке от съшия
вид,като прави впечатление характерната шарка от кантовете в областта на
гърба/т.1 л.119 д.п./.Към момента на провеждане на беседата св.М. и Сл.И.
категорично не са знаели, какви факти ще излязат наяве при разследването.
-подсъдимият обяснил,че при запалването на л.а. е излял
бензина на две места-обстоятелство,потвърдено и от пожаротехническата
експертиза,която дава становище за наличието на такива две огнища на пожара.
-подсъдимият споделил,че за да направи първоначалната
връзка със св.Я.А. и И.И. е прибегнал до помощта на свой приятел-св.Ч..При
проведените на 20.09.2009 година два разпита на св.Ч. тезата на подсъдимия била
потвърдена/т.1,л.171-172 д.п./.Свидетелите М. и Сл.И. са научили от подсъдимия
тези обстоятелства,извършена е проверка по тях и е установено,че такова лице
действително съществува и живее на посочения от подсъдимия адрес.
-подсъдимият обяснил,че за изпращането на съобщенията е
използавал единият от мобилните си телефони,за който предварително е закупил
нова СИМ карта.Телефонът ведно със СИМ картата били установени още при
задържането,но свидетелите е нямало откъде да знаят,че в дома на подсъдимия ще
бъде открита даже пластиката от закупената СИМ карта/виж протокол за
претърсване и изземване,фотоалбум и приложените към делото ВД/.
СЛЕДОВАТЕЛНО-показанията на св.М. и Сл.И. относно
съдържанието на проведената оперативна беседа са истинни,пред тях подсъдимият е
споделил и разказал подробно за факти,които
свидетелите не биха могли да знаят,а те биха могли да бъдат известни единствено
и само на извършителя на деянията.Нещо повече-чрез извършени впоследствие
проверки и процесуално-следствени действия е установено по категоричен начин,че
пред служителите на полицията подсъдимият е разказал истината.При това е
споделил и подробности които на практика нямат значение за доказване на вината
му-например предварително огледания и обмислени маршрут,по който е следвало да
мине св.Я.А.,къде е следвало да остави парите,защо е избрано точно това място и
др.
Освен разказаното при оперативната беседа са от
съществено значение показанията на двамата свидетели и особено-на св.Слави И.
относно обстоятелствата ,при които е станало задържането на подсъдимия.От
приложените по делото ВДС се потвърждава изключително важното обстоятелство
относно забелязаното от св.Сл.И. двукратно задействане на мобилния
телефон,държан от подс.Н. по времето,когато са разменени двете последни
съобщения.Незначителната неточност относно факта кой пръв и кой втори е
изпратил съобщение всъщност подчертава факта на изключителната добросъвестност
на депозираните показания,които явно не са предварително подготвени и
наизустени.Защитата изразява съмнение относно възможността св.М. да помни
подробности относно проведената беседа,които да е в състояние да възпроизведе
при проведения разпит на 10.11.2010 година/т.2 л.125 д.п./.Съдът обаче лично се
убеди в отличните паметови възможности на този свидетел,видно от разпита му в съдебно
заседание.При това той разяснява,че през 2009 година това е бил единствения
случай за “рекет”,по който е работил.
По изложените съображения съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Д.М. и Слави И.,включително и в частта,в която
категорично заявяват,че по отношение на подсъдимия не е упражнявано никакво
физическо или психическо въздействие.Действително прави впечатление,че при
проведената беседа подсъдимият е споделял фактите подробно,логично и
последователно и с излишни подробности,което не е характерно за бит и заплашван
човек.При това, както вече беше посочено,подсъдимият Н. е споделил неща абсолютно неизвестни на служителите на
полицията,което е категорична индикация,че е нямало манипулация или упражнено
насилие.
От съществено значение са и показанията на св.Ч.-приятел
на подсъдимия.При разследването той двукратно и добросъвестно е споделил
известните му факти,както и личното си участие,при което не е и предполагал,че
подпомага извършител на престъпления.На разпита на 20.09.2009 година от 11,50
часа и втория разпит пред съдия от 13,50 часа същия ден/т.1 л.171-172 д.п./той
чистосърдечно е разказал за по-скромните си паметови възможности,подробности за
действията на подсъдимия и за своите действия.При това даже е уточнил,че текста
на това,което е следвало да каже на 17.09. му е записан от подс.Н. на откъснат
горен край от вестник “Позвънете”.Същия ден
от 17,50 до 18,30 часа е било извършено претърсване и изземване от
апартамента на подсъдимия/т.1 л.45-46 д.п./При него действително е бил
намерен вестник “Позвънете” от
17.09.2009 година с откъсната горна част на първия лист.Вярно е,че при разпита
пред съдия свидетелят на практика почти дословно е преповторил казаното час преди
това пред разследващия полицай,което е донякъде смущаващо.Съдът обаче не може
да се произнася по въпроса как разследващия полицай е процедирал в случая.При
това обаче няма основание да изпитва съмнение,че съдията е фиксирал и заверил
действително проведен разпит и действително изслушани показания на
свидетеля.Убедителна индикация в тази насока е фактът,че дословно е записано
изявлението на свидетеля,че се е обадил на мобилен телефон/с частично посочени
цифри/,а не както е било в действителност-на стационарен телефон на
фирмата.Ясно е,че ако е била проявена недобросъвестност при разследването тази
грешка на свидетеля е щяла да бъде своевременно”коригирана”.
В съдебно заседание св.Ч. се опитва да помогне на
подсъдимия като неубедително и противоречиво обяснява по какъв повод е било
обаждането с оглед дадени му от подсъдимия разяснения.Той е объркан
неубедителен,заявява,че не може да обясни защо пред съдия Славкова е депозирал
различни по смисъл показанияот тези в съдебно заседание.След прочитане и
приобщаване на еднаквите по смисъл показания, депозирани пред разследващия
полицай заявява:”Вярно е това,което ми прочетохте.Не знам какво друго да
кажа.Ако искате нека това да е вярно”.На нелогичните,противоречиви и объркани
показания на св.Ч. депозирани в съдебно заседание съдът не дава вяра,като
кредитира разказаното от него в разпитите,проведени в рамките на досъдебното
производство.
Подсъдимият при разследването не е давал обяснения.В
съдебно заседание развива своята защитна теза,която е в насока,че е невинен и
следва да бъде оправдан.Основното му твърдение е,че на 19.09.2009 година около
19,30 часа е минавал около офиса на фирмата и там на капак на л.а. видял
прозрачна торбичка,в която имало мобилен телефон “Сименс-МЕ 45”,обложката от
която е счупена СИМ картата,върху която били изписани ПИН и ПУК кодове,номера
на телефона.Той взел телефона и СИМ-картата,прибрал се с мотопеда до дома си
намиращ се в кв.”Младост” с намерение на следващия ден да провери дали
телефонът не е на някой от дружеството.След това взел мобилния телефон и отишъл при лекия си автомобил,който бил
паркиран пред “Градски транспорт”.Влязъл в колата,започнал да разглежда менюто
на “Сименс”-а,забелязал някакви съобщения и около 20 часа бил
задържан.Твърди,че в Първо РУП бил жестоко малтретиран включително и с
електрошок,че оперативните работници са си написали нещо,което той не е казвал,
а само е подписал.Сочи противоречията и непълнотите в доказателствата.
Категорично заявява,че следва да бъде оправдан.
Вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин по
вече изложените и следните допълнителни съображения:
-направени самопризнания пред оперативни работници
веднага след задържането.Всички конкретни факти посочени от подс.Н. при
проведената баседа впоследствие са били потвърдени чрез проверки и извършени
процесуално следствени действия.Показанията на св.М.,Слави И. и на св.Ч. /при
разследването/ съдът кредитира изцяло като добросъвестни и подкрепени и от
други събрани по делото доказателства.
-безпротиворечиви и подкрепени от огледи на ВД, както и
от изготвените ВДС са показанията на св.Я.А. и И.И..От тях ясно се вижда,че от
16.09.2009 година от 14,15 часа до 19.09.2009 година в 19,17 часа мобилният
телефон м.”Сименс-МЕ 45” със СИМ карта № 89359030000007396029 е бил в
притежание на едно и също лице.През цялото това време на латиница с едни и същи
правописни грешки,без препинателни знаци и смислово свързани едно с друго са
изпращани съобщения на св.Я.А. и И.И..В тях са засегнати, както унищожаването
на имущество/щетите по леките и лекотоварния автомобили/,така и- палежа на
л.а.Отправяни са едни и същи заплахи,започнало е изнудване и за увеличаващи се
парични суми.Няма абсолютно никакво основание даже да се предположи,че
последните съобщения, които са логически и поетапно свързани с предходните,не
са изпратени от лицето,започнало “играта” със свидетелите още на 16.09.2009
година.Точно с тях са финализирани няколкодневните “преговори” относно исканата
парична сума.Това ясно е видно и от направения оглед на ВД-мобилен телефон м.”Сименс-МЕ
45” и изготвения към него фотоалбум/т.1 л.59-70 д.п./
-подсъдимият е задържан безспорно в момента,когато са
разменени последните две съобщения,при което последователно и двукратно е
светвало екранчето на държания от него мобилен телефон.
-не отговаря на действителността даже и времето,посочено
от подсъдимия и касаещо твърденията за “намирането” на телефона,пътуването към
жилището, завръщането,момента на задържането.При събраните категорични
доказателства разбира се е трудно подсъдимият да изгради убедителна защитна
теза,с която да “напасне” категорично установените факти.
-от обясненията на подсъдимия не става ясно как зарядното
устройство на този мобилен телефон е иззето от
дома му,след като не го е намерил на капака на колата.Освен това разбира
се,напълно нелогично е и да се предположи,че някой ще си носи стария мобилен
телефон заедно с пластиката на СИМ-картата,която безспорно за нищо не му е
необходима.А точно тази пластика,заедно с пластиката на другия мобилен телефон
на подсъдимия е намерена и иззета от дома му-той явно е съхранявал пластиките
от СИМ-картите на двата си телефона-№
359876366370 и № 359876402650.Освен това няма правдоподобно обяснение,защо в
стара кутия от мобилен телефон е намерено прибрано ръководство за ползването
точно на мобилен телефон “Сименс МЕ 45”,какъвто подсъдимият твърди,че не
притежава.
По
изложените съображения съдът не кредитира обясненията на подсъдимия като
неистински и представляващи по своя характер само неубедителна защитна теза.
Доколкото
в настоящето изложение съдът положи усилия да отговори на всички направени и от
защитата на подсъдимия възражения,то не следва да излага допълнителни доводи в
тази насока и да преповтаря вече
изложените в мотивите съображения.
При
определяне на наказанията съдът отчете висока степен на обществена опасност на
деянията-особено на тези-съставомерни по чл.330 и чл.214 НК,както и завишена
степен на обществена опасност на дееца,въпреки чистото му съдебно минало,което
е единствено смекчаващо отговорността му обстоятелство.В рамките на няколко дни
подсъдимият е извършил серия от престъпления като е проявил изключителна
дързост,липса на всякакви задръжки и впечатляващ зъл умисъл.Поводът за
осъществяването на първото престъпно деяние е толкова незначителен ,че поставя
въпроса за наличието на опасни за
околните характерови особености на извършителя.Подробности в тази насока не
могат да бъдат изложени,поради активната симулация на подсъдимия пред вещите
лица,с което е осуетена възможността да се извърши задълбочено психиатрично и
психологическо изследване.Това разбира се е индикация,че подсъдимият не желае
да понесе последствията от осъществената престъпна дейност,че не е налице
каквото и да е разкаяние и осъзнаване на укоримостта на извършеното от него.За
сравнително кратък период от време действията на подсъдимия ескалирали в опасна
и за други лица насока.Внимателно подготвения палеж вече е насочен към
причиняване щети не на И.И.,а на лице,към което подсъдимият уж изпитвал добри
чувства.Това разбира се било продиктувано от още по-укорим мотив-подготвяне на
обстановка при която чрез следващо престъпление да получи значима по размер
парична сума.При това за подс.Н. е нямало никакво значение,че при неговите
действия е било реално възможно да бъдат накърнени интересите и на други
лица-например на св.П.А..След като поетапно и за минимален период от време
извършил две внимателно подготвени престъпления ,подсъдимият правилно решил,че
св.И.И.,Я.А. и техните близки са изплашени от престъпните посегателства,поради
което е настъпил момента да постигне
крайната си цел-материално облагодетелстване.Прави впечатление,че всяко
действие на подсъдимия е внимателно обмислено и реализирано,като се взети
всички възможни мерки той да не бъде разкрит.След като осъществил по безопасен
начин търсения контакт, подс.Н. започнал да отправя интензивни заплахи по
отношение на И.И.,Н.И. и особено-Я.А.-както по отношение на самите тях,така и
за тяхното имущество. Демонстрацията на информираност,взетите мерки свидетелите
да останат с впечатление,че са изнудвани от повече от едно лице ,акцентирането
,че се упражнява непрекъснат контрол и др.постигнали набелязаната цел.Я.А.
заедно със съпругата си,семействата на двамата му синове включително и двете
малолетни деца се укрили,като си осигурили и физическа охрана.Ужасът им от
ставащото бил толкова голям,че не споделили и с оперативните работници къде се
намира “убежището “ им. Нещо повече-за ситуацията били информирани и работещите
във фирмата, защото за свидетелите,които на практика пострадали от деянията
било ясно,че престъпленията могат да продължат в непредвидима и опасна и за
други хора посока.Абсолютно невъзможно е да се приеме,че подсъдимият не е
осъзнавал,какво причинява на голям кръг от хора.Той обаче се отнесъл с
абсолютно безразличие към последиците от своите действия,което обстоятелство
завишава в пъти степента му на обществена опасност.Касае се за липса на
задръжки,бруталност,пълна безогледност за постигане на набелязана престъпна
цел.Единствено и само адекватното поведение на св.Я.А. и професионалните
действия на служителите на полицията са причина за преустановяване на серията
осъществени тежки престъпления.
Отчитайки
характера на извършените престъпления,мотивите за осъществяването
им,настъпилите вредни последици,кръгът от засегнетите хора или хората ,чиито
интереси са били поставени под реален риск съдът наложи следните наказания:
-за
деянието по чл.216 ал.1 НК предвид и специфичната последица-блокиране работата
на фирмата макар и за неголям период от време-наказание под средния размер
предвиден в закона-лишаване от свобода за срок от 2 години.
-за
деянието по чл.330 ал.1 НК предвид и значимия размер на причинените щети,както
и реалната опасност от разпространяване на пожара върху друг л.а.-наказание
малко над средния размер предвиден в закона-лишаване от свобода за срок от 5
години
-за
деянието по чл.214 ал.2 т.2 вр.чл.18 ал.1 НК- предвид довършеността на
опита,множеството квалифициращи елементи,интензитета на заплахите,страха на
т.нар. ”пострадали” и техните семейства, рефлектирането и върху други
лица-работещи в дружеството-наказание 8 години лишаване от свобода,7000 лева
глоба и конфискация на ½ ид.ч. от мотоциклет м.”Хонда”,собственост на
подсъдимия.По вече изложените съображения съдът счете,че не са налице основания
за определяне на наказанието с приложение разпоредбата на чл.58 НК.
На
основание чл.23 ал.1 НК подсъдимият Н. е осъден да изтърпи най-тежкото от така
определените наказания ,а именно –лишаване от свобода за срок от 8 години,7 000
лева глоба и конфискация на ½ ид.ч.от мотоциклет м.”Хонда”.
При
така наложеното наказание обаче подсъдимият на практика няма да търпи санкция
за извършените две престъпления по чл.216 ал.1 и чл.330 ал.1 НК.Касае се за
проявени бруталност,упоритост,ожесточение,при особено укорими мотиви за
осъществяване на деянията,засегнати са интересите,нарушени са спокойсгвието и
бита на значим кръг от хора,поради което и съдът счита,че определеното
наказание следва на основание чл.24 НК да бъде завишено макар и само с 1
година,като така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 9 години
подсъдимият следва да търпи в затвор при първоначален строг режим.
На
основание чл.53 ал.1 ,б”а” НК съдът отне в полза на държавата лекия автомобил
собственост на подсъдимия,защото приема ,че същият е послужил за извършване на
деянието,съставомерно по чл.330 ал.1 НК-отишъл е с него до бензиностанция,укрил
е напълнената 5-литрова туба с бензин,пренесъл я в близост до мястото на
палежа.
Уважен
е предявеният граждански иска за причинени вреди в резултат на деянието по
чл.216 ал.1 НК,ведно със законната лихва считано от 15.09.2009
година,подсъдимият е осъден да заплати държавна такса,както и направените от Я.А.
разноски по делото.
На
основание чл.59 ал.1 НК е зачетено предварителното задържане на подс.Н..
ЗАБЕЛЕЖКА:По
неизвестни за съдебния състав причини не е била реално изпълнена наложената
обезпечителна мярка върху недвижимия имот собственост на подсъдимия,който
междувременно е продал апартамента си,поради което и е обективно невъзможно
постановяването на конфискация по отношение на този недвижим имот.
В
съдебно заседание, както и с допълнително определение съдът се произнесе и по
внесените по делото веществени доказателства.
Предвид
гореизложеното ,съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: