Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, № 572/ 05.05.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2668 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.20, ал.4, т.1 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗД).

Жалбоподателят И.Х.И. *** е оспорил заповед № ЗД/Д-А-259/18.10.2019г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) Бургас, с която на основание чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД малолетното дете К.И.И., роден на ***г., с родители – майка Н.К.К. и баща И.Х.И., е насочено да ползва дългосрочна социална услуга „семейно консултиране и подкрепа” с включен психолог за детето в Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) Бургас за срок от 6 (шест) месеца.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е немотивирана, липсват конкретни правни и фактически основания, което я прави незаконосъобразна. Твърди, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Счита, че не са изложени мотиви защо тази социална услуга би била адекватна в конкретния случай. Твърди, че разпореденото от административния орган би довело до опасно натрупване на въздействие от трети лица върху детето. Счита, че мерките за социални услуги са важни, но не следва да се прилагат сами по себе си, а само при безспорно установена необходимост и наложителност, каквито в случая не са налице. Твърди, че майката на детето е тази, която не заявява готовност и желание за контакт с детето. Оспорва като неверни твърденията на майката, свързани с ограничаване възможността й да вижда детето. Иска обжалваната заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорения административен акт.

Пълномощникът на ответника оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

ФАКТИ:

Производството пред административния орган е инициирано от майката на малолетното дете К. И. – Н.К., която в жалбата си до директора ДСП твърди, че режимът й за лични контакти с детето е възпрепятстван чрез настройване на детето срещу нея, възпрепятстване на режима за лични контакти, вербална агресия спрямо детето от страна на бабата (майка на жалбоподателя) след всеки разговор между майката и детето.

Във връзка с това е съставено оценяване на случая (л.8), индивидуална оценка на потребностите на детето (л.10), социален доклад (л.14), план за действие (л.12) и социален доклад за оценка на постъпил сигнал (л.5).

От всички писмени доказателства съдържащи се в преписката се установява следното:

Жалбоподателят и Н.К. са бивши съпрузи, които имат две деца. К.И.И. е по-малкото дете. При развода (решение №2475/29.11.2018г. по гр.д.№3524/18г. на Районен съд Бургас) родителските права по отношение на детето К. били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти с детето. След упражнено от страна на майката домашно насилие спрямо К. била издадена заповед за незабавна защита, като било определено временно местоживеене на детето при бащата. Впоследствие жалбоподателят поискал от съда да му предостави родителските права. С решение №2475/29.11.2018г. по гр.д.№3524/18г. на Районен съд Бургас те са му предоставени, а на майката е определен режим на лични контакти и задължение да плаща месечна издръжка.

В предходен период за К. било издадено направление за ползване на дългосрочна социална услуга "Семейно консултиране и подкрепа" с включен психолог към ЦОП Бургас след подадено от страна на майката заявление във връзка с нарушената комуникация между нея и детето. Срокът за предоставяне на услугата бил до 22.09.2019 г. Във връзка с това двамата родители били консултирани за неблагоприятното отражение върху емоционалното състояние на детето на поддържането на конфликтни родителски отношения, както и поставянето му в конфликт на лоялност между тях.

Проведеното наблюдение от психолог работещ с К. показало наличието на следните рискове: риск от конфликт на лоялност; невъзможност за емоционално диференциране; риск от родителско отчуждение към майката; риск от емоционални и поведенчески смущения. Отчетена била необходимост от оказване на специализирана подкрепа на детето и родителите, каквато могат да получат с ползваната социална услуга в случай, че родителите оказват необходимото съдействие в процеса на работа.

На 19.07.2019 г. жалбоподателят подал заявление за прекратяване на предоставяната услуга поради отсъствие на детето от града и невъзможност да посещава ЦОП Бургас. Той бил запознат с отчетената необходимост от психологическо консултиране и подкрепа за детето с оглед семейната ситуация и нарушенията във връзката майка-дете и с възможностите за ползване на социална услуга при завръщане на децата в града.

Същевременно в хода на административното производство пред органа били установени силно влошени взаимоотношенията между родителите на детето. Липса на всякаква комуникация между тях. Детето било въвлечено в конфликта между родителите. Бащата изказвал негативни коментари и подлагал на съмнения качествата на майката като родител, установено било възпрепятстване на режима на лични контакти на майката с дъщеря й К., чрез настройване на детето срещу майката. Това травматизирало срещите между тях. Установено било, че детето фактически се отглежда от бабата по бащина линия, която системно го отчуждава от майката.

Бащата, като родител упражняващ родителските права бил консултиран и информиран относно отговорностите и задълженията, които има по отношение на детето, както и за необходимостта то да поддържа контакти със своята майка с оглед нормалното му психологическо и емоционално развитие. Консултиран бил също, че предвид влошените взаимоотношения между членовете на семейството, степента, в която детето е въвлечено в родителския конфликт, моментната криза във връзката „майка-дъщеря" са предпоставка за трайно отчуждаване на детето от майката.

Така установените факти обусловили необходимост от оказване на специализирана подкрепа на детето и родителите чрез ползването на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа".

На 23.10.2019г. в телефонен разговор, при съобщаване на обжалваната заповед жалбоподателят категорично заявил, че не желае да съдейства в процеса по предоставяне на социалната услуга за дъщеря му. Изразил негативно отношение спрямо майката на децата си, като използвал обидни и нецензурни епитети спрямо нея, определял я като некачествен родител и я дисквалифицирал като такъв – Протокол от проведена екипна среща л.19.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас, в нужната форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурата.

В чл.4 от Закона за закрила на детето са регламентиране мерките за закрила, като в ал. 1 са изброени тези от тях, чрез които се осъществява закрила. В чл.4, ал.1, т.1 е предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. В разпоредбата на чл.23 от Закона за закрила на детето е посочено в какво се изразяват мерките, като в т.6, е предвидено социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Според чл.24, ал.1 от същия закон мерките за закрила по чл.23 се предприемат от Дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на Дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от Дирекция "Социално подпомагане".

Според §1, т.8 от ДР на Закона за закрила на детето "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане.

В чл.18, ал.1 от ППЗЗД е регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл.23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл.20, ал.1, т.4 от ППЗЗД, същото посочено като правно основание за издаване на процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане".

От доказателствата по делото несъмнено се налага изводът, че детето К. е дете в риск по смисъла на § 1, т.11, б. "в" от ДР на Закона за закрила на детето, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото психическо, нравствено и социално развитие. Безспорно е също, че от страна на бащата има отказ да съдейства и участва, няма заявено желание за ползване на социални услуги, нещо повече, при опит да се проведе екипна среща на 24.10.2019г. той категорично се е противопоставил на ползването от дъщеря му на социалната услуга и е отказал да съдейства за реализирането на срещите между дъщеря му и майка й. Следователно, налице е хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗД, при която директорът на Дирекция "Социално подпомагане" може да издаде заповед за ползване на социални услуги.  

Според §1, т.8 от ДР на Закона за закрила на детето "услуги" по смисъла на чл.23 са социалните услуги предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане (ЗСП). В § 1, т.6 от ДР на ЗСП е предвидено, че "социални услуги в общността от резидентен тип" са услуги, които предоставят възможност за живот в среда, близка до семейната, а в § 1, т.7 е дадена дефиниция на "социални услуги в общността", което според разпоредбата са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда.

В чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) са изброени социалните услуги, които се предоставят в общността, като по т.10 е посочена услугата "център за обществена подкрепа". Според определението, дадено в § 1, т.29 от ДР на ППЗСП "Център за обществена подкрепа" е комплекс от социални услуги, свързани с превенция на изоставянето, превенция на насилието и отпадане от училище, деинституционализация и реинтеграция на деца, обучение в умения на самостоятелен живот и социална интеграция на деца от институции, консултиране и подкрепа на семейства в риск, оценяване и обучение на бъдещи приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с противообществени прояви.

Властническото волеизявление, съдържащо се в обжалваната заповед на директора на ДСП - Бургас, се изразява в насочване на детето да ползва социална услуга в Центъра за обществена подкрепа към Община Бургас, а тази услуга е посочена в чл.36, ал.2, т.10 от ППЗСП. Съдържанието на услугата е нормативно определено в §1, т.29 от ДР на ППЗСП, поради което няма необходимост административният орган да преповтаря съдържанието на нормативната разпоредба. Конкретните дейности, които следва да бъдат предприети (от вида на изброените в § 1, т.29 от ДР на ППЗСП) произтичат от съдържанието на плана за действие към обжалваната заповед и от конкретните обстоятелства, свързани със състоянието на детето и неговите потребности и е обосновано от неговия най-добър интерес.

Нежеланието на бащата, който е жалбоподател в това производства да ползва социалната услуга е несъмнено. Според доказателствата представени с административната преписка бащата „изразил бурни съпротиви и категорично отказал да съдейства в процеса на предоставяне на социалната услуга за дъщеря му. Изразил негативно отношение спрямо майката на децата си, като използвал обидни и нецензурни епитети спрямо нея, определял я като некачествен родител и я дисквалифицирал като такъв“, поради което правилно и в съответствие с целта на закона, детето е насочено от директора на Дирекция "СП" - Бургас към социалната услуга "Семейно консултиране и подкрепа" към ЦОП - Бургас. Изложените обстоятелства сочат, че при издаване на заповедта по отношение на детето К.И.И. са преценени всички критерии по  Закона за закрила на детето и ЗСП и определената социална услуга е съобразена с потребностите на детето.  

Неоснователни са възраженията в жалбата. Заповедта е мотивирана и обоснована от гледна точка на събраните в преписката доказателства, които еднозначно водят до извода, че детето К. се намира в риск обусловен от родителският конфликт, а социалната услуга цели именно предотвратяване на последиците, които биха настъпили у психическото и емоционално развитие и съзряване на детето и биха нанесли непоправими щети. В центъра е интересът на детето, а не родителското его и амбициите на всеки от родителите на всяка цена да вземе надмощие с междуличностния конфликт, който имат.

По изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания от ответника. Жалбоподателят дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на И.Х.И. *** против заповед № ЗД/Д-А-259/18.10.2019г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас, с която на основание чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД малолетното дете К.И.И., роден на ***г., с родители – майка Н.К.К. и баща И.Х.И., е насочено да ползва дългосрочна социална услуга „семейно консултиране и подкрепа” с включен психолог за детето в Центъра за обществена подкрепа Бургас за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА И.Х.И. *** да заплати на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.   

 

 

                                                      СЪДИЯ: