Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........град Шумен, 26.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.
Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Р. Рачев
от ШОП
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова КАНД №73 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от К.И.К.
***, против Решение №260008/12.01.2021 г., постановено по АНД №91/2020 г. по
описа на Районен съд гр.Велики Преслав.
Касаторът твърди, че въззивният съд не е приложил правилно материалния
закон, тъй като събраните по делото доказателства не установяват безспорно
процесното нарушение. В частност не е установено по безспорен начин, че
автомобилът на касатора е бил паркиран на разстояние по-малко от 5м от кръстовището.
Излагат се и доводи, че решаващият съд едностранно е ценил доказателствата по
делото, а не в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до
незаконосъобразен извод за правилност на атакуваното НП. С оглед на тези
съображения се иска настоящата инстанция
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, включително и в
частта за присъдените разноски на ответната страна, както и да отмени
потвърденото с него Наказателно постановление №19-0323-001103/04.02.2020 г. на
Началника на РУ Велики Преслав към ОД на МВР град Шумен.
Ответната страна ОД на МВР гр.Шумен, редовно призована, не изпраща
представител и не представя становище по касационната жалба.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за
процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Смята, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага
то да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на
чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление №19-0323-001103/04.02.2020
г. на Началника на РУ Велики Преслав към ОД на МВР град Шумен, с което на касатора е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50.00 лв. на основание чл.183 ал.4 т.8 от Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 18.12.2019 г., около 10.50 часа, свидетелят С.Н.– младши
автоконтрольор при РУ град В. Преслав, констатирали, че лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с рег. №..., собственост на касатора, е паркиран в зоната на кръстовището
на ул.„Борис Спиров“ и ул.„Александър Стамболийски“, като в автомобила липсвал
водач. За нарушението бил издаден фиш за налагане на глоба на собственика на
автомобила, със съответното уведомление. Жалбоподателят депозирал възражение
срещу наложената „глоба“ с фиш, поради което фишът бил анулиран по реда на
чл.186 ал.2 от ЗДвП и на 27.12.2019 г. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №АА390382 на касатора, за това, че в гр.Велики
Преслав, на кръстовището на ул.„Борис Спиров“ и ул.„Александър Стамболийски“ е
паркирал собствения си лек автомобил на по-малко от пет метра от кръстовището.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен за подпис, но
същият отказал да го подпише, като в Акта изложил възражение, че разстоянието
било повече от 5 метра. Въз основа на така съставения акт и материалите в
административно-наказателната преписка е издадено процесното НП, с което касаторът,
като водач на МПС, бил санкциониран за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна, както и НП е издадено
от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от съда фактическа обстановка, за която са били събрани всички
относими доказателства, включително разпит на свидетели и е извършен оглед на
веществено доказателство – видеозапис от полицейска камера на магнитен носител,
който запис бе прегледан и от настоящия касационен състав. В решението си съдът
е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения материал, като е
обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое
доказателство. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни
изводи, включително относно липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН в
настоящия казус, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание
чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, престоят и
паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Правилно е издирена и приложимата за нарушението
санкционна разпоредба на чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, съгласно която водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на
пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище, се
наказва с глоба в размер 50.00лв. Съдът намира за безспорно установено, че касаторът в
качеството си на водач на притежаваното от него МПС е паркирал в зоната на кръстовище по смисъла на §6 т.8
от ДР на ЗДвП. Правилно решаващият съд е посочил, че доколкото МПС е паркирано
в зоната на самото кръстовище, е ирелевантно за спора дали са на лице повече от
5м от самото кръстовище. Изпълнителното деяние е описано пълно и точно и се е
осъществило чрез паркиране на кръстовище или на по-малко от 5 метра от него. Констатациите в Акта за установяване
на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното, а същите се подкрепят от събрания доказателствен
материал.
Наведеното твърдение в касационната жалба за
незаконосъобразно присъдени разноски в полза на ответната страна, а именно
юрисконсултско възнаграждение, касационният съд намира за неоснователно. Видно
от приложеното становище пред въззивната инстанция от 22.06.2020 г., същото е
изготвено от редовно упълномощен гл. юрисконсулт на ответната страна. В него
подробно са изложени освен аргументи по съществото на спора, а и
доказателствени искания, което води до извода, че наказващият орган и ответник
по жалбата е ползвал правна защита от юрисконсулт по делото и по правилата на АПК
в този случай се дължи юрисконсултско възнаграждение. Явяването на страните или
на техните пълномощници в открито съдебно заседание не е задължително, но
следва да е упражнена защита от юрисконсулт, каквато безспорно е осъществена
пред въззивната инстанция.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а Решението на
РС гр.Велики Преслав за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260008/12.01.2021 г.,
постановено по АНД №91/2020 г. по описа на Районен съд гр.Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................