№ 49523
гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110104688 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от ищеца Р. Т. чрез пълномощника му адв.Р. с искане
за допускане изменение на решението в частта за разноските като бъдат
присъдени такива в полза на ищеца. Молбата е основана на твърдения,че
доколкото ответникът разполага с издаден изпълнителен лист,ищецът има
правен интерес от отричане дължимостта на вземането и при основателност
на исковата претенция има правото да получи присъждането на
съдебноделоводни разноски.
Ответникът "М" АД в подадения писмен отговор оспорва искането като
твърди,че е приложима разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК.
Софийският районен съд намира,че молбата е допустима като подадена
от страна в производството в срока за въззивно обжалване на съдебното
решение,но разгледана по същество е неоснователна.
С постановеното съдебно решение съдът е уважил предявения иск с
правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК,но е счел,че
разноските следва да останат за сметка на ищеца.
В хипотезата,когато е издаден изпълнителен лист и такъв се намира в
държане на ответната страна - кредитор,принципно за ищеца – длъжник
съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск,тъй като при уважаването на същия би била отречена със сила на
пресъдено нещо възможността вземането да бъде реализирано чрез способите
на принудително изпълнение. Съдът намира,че когато се преценява дали
вследствие уважаване на иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски е необходимо да бъде изследван въпросът какво е поведението на
ответника – извънсъдебно и съдебно относно вземането,чиято дължимост е
оспорена. В този смисъл съдът намира,че следва да бъдат разграничавани
хипотезите,при които ответникът има активно поведение – образува второ
изпълнително дело след прекратяване на по-рано образувано изпълнително
дело,претендира изпълнение чрез изпращане на покани до длъжника и др.
спрямо хипотезите,когато в продължителен период от време кредиторът
1
бездейства. Съдът приема,че когато страната ответник и носител на вземането
предприема активни действия по отношение реализиране на своето вземане
при уважаване на иска като последица от неговото уважаване в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски. Съдът намира,че при проявена от
носителя на вземането незаинтересованост и при липса на предприети
действия по събиране на вземането,ищецът не би могъл да претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски. В този смисъл са не само
цитираното в съдебното решение определение,но също така и определение №
95/2018 г.,постановено по ч.гражд.дело № 510/2018 г. и определение №
744/18.04.2023 г.,постановено по ч.гражд.дело № 1179/2023 г. по описа на
ВКС.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. С. Т. за изменение на
решението,постановено по гражд.дело № 4688/2025 г. по описа на Софийския
районен съд,42 състав,в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2