Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 22.05.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2158 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Васил Левски“ 114, етаж
Мецанин против К.К.С., с ЕГН **********,
с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено
възражение от страна на ответника.
Ответникът е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който се оспорват предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№827/2018г... е издадена в полза на ищеца
заповед по чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 2249.53
лв.-неизплатена главница по запис на заповед, издаден на 09.01.2016г., предявен
на 09.01.2016г., издаден като обезпечение по договор за кредит №3537 от
09.01.2016г., сключен между длъжника и „Кредит Тайм“ ЕООД, джиросан в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД на 31.03.2017г. В срока по
чл.414 ГПк е постъпило възражение от длъжника, което е обусловило предявяването
на настоящия иск.
Твърди се по исковата молба, че заповедта за незабавно
изпълнение по гореописаното дело е издадена въз основа на редовен от външна
страна запис на заповед, джиросан в полза на ищеца, поради което се претендира
установяване съществуването на вземане въз основа на гореописания запис на
заповед.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който са повдигнати възражения, свързани с каузалното
отношение-договор за кредит и неговата нищожност на основание разпоредбите на
ЗПК, както и относно предсрочната изискуемост на вземането.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване съществуването на
вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.417 ГПК.В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва
да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо.В конкретния
случай, че записа на заповед е редовен от външна страна, че е джиросан в негова
полза, както и валидно възникнало вземане, основано на описаното каудално
отношение.
По делото са представени и приети като доказателства:
копие от запис на заповед, рамков договор за прехвърляне на вземания и
уведомление, договор за заем, погасителен план.Като доказателство по делото е
приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
От горните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
На 09.01.2016г. между „Кредит Тайм“ ЕООД и ответника в
производството е сключен договор за заем.В договора е посочено, че размера на
заема е 1200 лв. и ГПР -49.07 лв., погасителни вноски -34 бр., съгласно
погасителен план-приложение №1 към договора.Договорена е и неустойка по т.16.3
вр.т.11.5 от общите условия, съгласно погасителен план.Договорено е и
задължение за осигуряване на поръчителство по договора от страна на трети
лица.В погасителния план е посочено-размер на вноска, размер на неустойка при
липса на обезпечение, общ размер и падеж.За обезпечаване изпълнението е
издадена в полза на заемодателя запис на заповед.Това вземане е прехвърлено на
ищеца с договор за цесия, като към исковата молба са представени и връчени на
ответника в производството по чл.131 ГПК уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД и
пълномощно за извършване на това действие.Записа на заповед е прехвърлен на
ищеца с джиро на гърба на ценната книга.
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза,
по делото се установи, че ищецът в производството е изплатил едно месечна
вноска в размер на 70 лв., внесена на 20.01.2016г.
При горната фактическа обстанвока, за съда се налагат
следните изводи:
Съдът намира, че представеният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.11 е т.12 от ЗПК, поради пороци в погасителния план. Съгласно императивните
изисквания, въведени с посочената
разпоредба, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. В настоящия случай в договора и погасителния план липсва
разбиване по пера на задължението на заемателя, от което да е ясно в каква част
то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението е за
главница, лихви и допълнителни разходи се погасява.
Съгласно 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на, чл. 11, ал.1, т.7-12 е ал.2 договорът за
потребителски кредит е недействителен С оглед на посоченото по- горе, съдът
приема, че договът е недействителен.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в договора
неустойка в размер, препращащ към общи условия, каквито по делото не са представени
също е нищожна, тъй като също противоречи на добрите нрави.
Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.
В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за
нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена,
влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Според чл. 3 от процесния договор
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на
поръчител или банкова гаранция. С оглед на това съдът приема, че така
уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция. При договор
за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между
страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция. От неизпълнението на задължение за
представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да
бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. При неизпълнение на задължението
за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването, кредиторът
ще получи обезщетение под формата на лихва за забава, каквато е уговорена в
сключения договор. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката
между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените в
закона функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.В
случая се установява, че ответникът е получил сума в размер на 1200 лв. е
извършил плащания в размер на 70 лв., с която сума съдът приема, че е погасил
част от главницата Следователно искът е основателен за сумата 1130 лв. и в този
размер ще се уважи. В останалите части иска следва да се отхвърли.
Доколкото по делото се установи, че по каузалното отношение,
стоящо в основата на издадения запис на заповед, вземането на ищеца,
прехвърлено с договор за цесия и джиро, съществува до посочения размер, то
предявения иск по чл.422 ГПк е основателен до този размер, като до пълния
предявен размер е неоснователен и подлежи на обтвърляне.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 вр.ал.3 ГПК, с оглед
уважен и отхвърлен размер на предявения иск, направени и от двете страни
искания за присъждане на разноски и след извършена от съда компенсация,
ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 53.01
лв.-по ч.гр.д.№827/18г. и по настоящето.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на К.К.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Васил Левски“ 114, етаж Мецанин по запис на заповед от 09.01.2016г., за
което по ч.гр.д.№827/2018г. на КРС е издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ №381 от 30.04.2018г. съществува до размер от 1130 лв.,
ведно със законна лихва считано от 26.04.2018г. до окончателното изплащане,
като до пълния размер на иска по чл.422 ГПК от 2 249.53 лв. отхвърля като
неоснователен.
Осъжда К.К.С. да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД деловодни разноски по компенсация в размер на 53.01
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: