Решение по дело №83/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20207260700083
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 102

 

15.03.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                         

           СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

                                                 

Секретар: Мария Койнова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 83 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 

Образувано е по жалба от Р.К.П. ***, против Заповед № 1970з-30/09.01.2020г. на Началник Районно управление (РУ) - Хасково към Областна Дирекция на МВР - Хасково, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за  немотивирана, неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че същата не съответствала на изискванията на чл.206 от ЗМВР по отношение на време на извършване, място на извършване, тежестта на нарушението и настъпилите последици, обстоятелствата, при които било извършено, формата на вината и цялостното поведение по време на службата. Коментира се описаното в заповедта и се твърди, че така поднесената фактическа обстановка не била съобразена с фактите. Дисциплинарно наказващият орган посочил часови отрязък от време, което покривало дежурството на оспорващия, а не времето, през което не бил посетил местопроизшествия в гр. Хасково и в с. ****. Не било посочено кога са получени сигналите за тях от оперативния дежурен на управлението и по какви причини не се явил навреме. Сочи, че на дисциплинарнонаказващият орган било добре известно, че работел в гр. Хасково, но живеел в гр. *******. Съгласно утвърден график за дежурствата в РУП – Хасково бил определен за дежурен за времето от 08.30 часа на 16.11.2019г. до 08.30 часа на 17.11.2019г. Практически било невъзможно още при получаване на сигнала да се яви в управлението и посети местопроизшествието. За случая в гр. Хасково получил съобщението от ОДЧ К. в 10.30 часа на 16.11.2019г. и му заявил, че тръгва за гр. Хасково. На това негово изявление той отговорил да не тръгва, защото разследващия полицай М.Х. ще извърши необходимите първоначални действия по разследването. Но въпреки това жалбоподателят тръгнал за гр. Хасково. Поради повреда в МПС се забавил, но чрез алтернативен превоз  успял да пристигне в управлението и чрез разговор с колегата Х. получил необходимата информация. Посетил местопроизшествието, установил собственика и автомобила, от който била извършена кражба на катализатор. Извършил оглед и на района за откриване евентуално уреди за видеонаблюдение. Впоследствие му били възложени оперативно издирвателни мероприятия по образуваното досъдебно производство, по което работил. За извършеното от него изготвил докладна записка до Началника на РУП Хасково и разследващ полицай М. Х. за прилагане към ДП №1286/2019г. Аналогичен бил случая и със сигнала за извършена кражба от магазин за хранителни стоки в с. ****, общ. Хасково. В 7,32 часа на 17.11.2019г. бил уведомен от ОДЧ К. за този сигнал и че екипа се бил събрал. Заявил, че ще бъде в управлението след около 40-50 минути, докато се придвижи от гр. *******, на което му било отговорено, че екипа бил готов и към него бил насочен друг колега – мл. експерт И. И.от ТП. Впоследствие бил уведомен от колегата си Х. за резултата от извършените мероприятия по оставени следи и че извършителят бил заловен. Изложените факти доказвали, че обективни причини не позволили да се включи  своевременно в работа по тези произшествия, не по негова вина, както приемал дисциплинарнонаказващият орган. Твърди, че не можело да се приемат съжденията на административнонаказващият орган, приравнявайки гореизложеното като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР /неизпълнение на заповед/, във вр. с чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР /неизпълнение на заповед на пряк ръководител/. В обжалваната заповед липсвал разграничителен критерий между неизпълнение на заповед и неизпълнение на заповед на пряк ръководител. От една страна дисциплинарнонаказващият орган приемал, че жалбоподателят не изпълнил заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. на Началника на РУП – Хасково, а от друга страна, че не изпълнил заповед на пряк ръководител, без да се посочва кой е този пряк ръководител. Подхода на дисциплинарнонаказващият орган при определяне на наказанието на оспорващия на тази плоскост се намирал в противоречие с нормата на чл.197 от ЗМВР. Ако се приеме, че прекия ръководител е началника на РУП Хасково, излизало, че с две нарушения жалбоподателят нарушил само заповед на Началника на РУП Хасково. Ако се приеме, че била налице разлика между заповед на Началника на РУП – Хасково и неизпълнение на заповед на пряк ръководител, излизало, че оспорващият нарушил две заповеди. Твърди се, че съгласно чл.197 от ЗМВР, ако са извършени две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган налага наказание за всяко едно от тях и определя по-тежкото от тях, когато са предвидени различни по вид наказания или едно общо наказание, когато за нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това не било спазено от административнонаказващият орган при издаване на обжалваната заповед, с което бил нарушен ЗМВР и правело обжалваната заповед незаконосъобразна. Навеждат се и доводи, че заповедта била издадена в нарушение на чл.206 ал.1 – ал.4 от ЗМВР и чл.210 ал.1 от ЗМВР. В тази насока се твърди, че макар дисциплинарнонаказващият орган да изброявал в заповедта, че е оценил събраните доказателства, взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, свързани със своевременното установяване на нарушителите на престъпления и разследване на извършените престъпни деяния, обстоятелствата, при които било извършено, формата на вината, цялостното поведение на държавния служител по време на службата, това имало по-скоро декларативен характер. По нито едно от изброените изисквания на чл.206 и чл.210 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган не изразил конкретно становище. Т.е. липсвало произнасяне  кои са събраните доказателства, каква е тежестта на нарушението и по какви критерии и изисквания е определено, какви са последиците от неизпълнение на предписаното дисциплинарно нарушение, какви са обстоятелствата, при които е извършено това нарушение, каква е формата на вината и др. Липсата на произнасяне по тези въпроси от дисциплинарнонаказващия орган навеждалo на мисълта, че то е определено от назначената комисия със заповед №1970з-1282 от 19.11.2019г. и е потвърдено от административнонаказващия орган. Твърди се също, че в санкционната част на заповедта били посочени правните основания, на които се налага наказанието „порицание“, но те не кореспондирали с разпоредбата на чл.204 ал.3 от ЗМВР, според която наказанията се налагат  от ръководителите на структури за всички нарушения по чл.197 ал.1 т.1-3 от ЗМВР. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Началник РУ - Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата и по съществото на спора.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

В Докладна записка рег. №1970р-40526/19.11.2019г. (л.37), адресирана до Началник на РУ – Хасково, инсп. Р.П. е посочил, че съгласно утвърден график за дежурствата в РУ – Хасково бил дежурен за времето от 08:30 ч. на 16.11.19г. до 08:30ч. на 17.11.19г. Около 10:30ч. получил обаждане от ОДЧ К., като същия му съобщил, че има сигнал за извършена кражба на катализатор на лек автомобил. Във връзка с горното тръгнал към гр. Хасково, но поради техническа неизправност в личния си автомобил не успял да стигне навреме. Междувременно провел телефонен разговор с гл. разсл. пол. М. Х., който заявил, че ще се насочи към МП и ще започне провеждането на първоначалните действия по разследването. Използвайки алтернативен превоз, П. стигнал до МП със закъснение, след като колегите му извършили огледа. При проведения  разговор с колегата си Х. получил информация относно местонахождението на автомобила. Установил същия паркиран непосредствено пред жилищен блок на адрес ул. „Ц. С.“ №.-.-.. Колата била „Опел Зафира“ с рег. номер №Х..1ВМ. Огледал я, както и района около самото МП, като в близост не установил да има видеонаблюдение. В 07:32 ч. на 17.11.19г. получил обаждане от ОДЧ К., който го уведомил, че има постъпил сигнал за извършена кражба от хранителен магазин в с. ****, като екипа за работа се е събрал. П. го уведомил, че е необходимо колегите му да го изчакат около 50 мин., докато се придвижи  до работното си място, при което той казал, че дежурния разследващ и експерта от НТЛ са при него, а към МП е насочен и друг колега – мл. експ. И. И.от ТП и че идването на П. ще забави срочното провеждане на мероприятия по случая, като го уведомил, че групата тръгва към МП. Впоследствие П. провел разговор с колегата си М. Х., като същия го уведомил за проведените мероприятия по случая и че има иззети годни за работа дактилоскопни следи. Впоследствие разбрал, че след проведени мероприятия бил установен извършителя на деянието.

Със Заповед №1970з-1282/19.11.2019г. (л.35-36), за изясняване на постъпили предварителни данни, отразени в докладна записка рег. №1970р-40526/19.11.2019г. за това, че съгласно създадената организация за време на разположение в извънработно време и посещаване на местопроизшествия на обслужваната територия от РУ Хасково инспектор Р.К.П. – разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при РУ Хасково, като дежурен служител, посещаващ местопроизшествия на обслужваната територия от РУ Хасково за периода от 08,30 часа на 16.11.2019г. до 08,30 часа на 17.11.2019г. не е посетил местопроизшествия и не е работел по престъпни деяния на обслужваната от РУ Хасково територия – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 и т.2, на основание  чл.205, ал.2 от ЗМВР, вр. чл.54 от ЗМВР,  Началник РУ - Хасково е заповядал да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, че инспектор Р.К.П. – разузнавач в ГПКП „Изток“ при СКП към РУ Хасково е  извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 и т.2 от ЗМВР, които са отразени в докладна записка рег. №1970р-40526/19.11.2019г. по описа на РУ Хасково. Със заповедта е назначена комисия с поименно определен състав, както и е указано за резултата от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 20.12.2019г.

Видно от направено отбелязване, П. е запознат със заповедта срещу подпис на 19.11.2019г.

Във връзка с издадената заповед, от инспектор Р.К.П. е изготвено обяснение рег. №1970р-41929/28.11.2019г. (л.39) до Началника на РУ – Хасково, в което П. е посочил, че във връзка с водена проверка по Заповед с №1970з-1282/19.11.19г., не желае да дава обяснения.

Изготвен е протокол за отказ от даване на писмени обяснения на служител по проверка на получени данни за извършено дисциплинарно нарушение рег. №УРИ 1970р 41928/28.11.2019г. (л.38). В същия е отразено, че въпреки, че е предоставен на служителя срок до 03.12.2019г., той отказал да даде писмени обяснения.

Представени са и изготвени във връзка с извършваната проверка сведение рег. №1970р-41926/28.11.2019г. от мл. експ. К.Н.К. (л.48), сведение рег. №1970р-41927/28.11.2019г. от М.Н.Х. – главен разследващ полицай в сектор „Разследване – РУ Хасково“ в отдел „Разследване“ при ОДМВР – Хасково (л.49-50), сведение от Х. Г. Х.– инспектор в с-р „КП“ при РУ – Хасково (л.51), сведение рег. №1970р-42468/03.12.2019г. от ст. инспектор Е. Ю. Е. – Началник У-Стамболово при РУ – Хасково (л.52) и сведение рег. №1970р-43004/06.12.2019г. от И. Г. И. – мл. експ. в гр. ТП-СОП при РУ – Хасково (л.53-54).

За резултата от извършената проверка е изготвена Справка рег. №УРИ 1970р-44321/17.12.2019г. (л.29-33). В справката комисията е описала установеното при проверката, като въз основа на направените констатации е изготвено становище. Прието е, че извършения кумулативен анализ сочи, че инспектор П. за периода от 11:10 часа  на 16.11.2019г. до 08:30 часа на 17.11.2019г. в гр. Хасково и в с. ****, общ. Хасково не е изпълнил основните си задължения съгласно раздел II на неговата типова длъжностна характеристика, утвърдена със заповед рег. №3286з-21/05.01.2016г. на ГДНП и заповед за назначаване на длъжност №272з-1605/24.08.2016г. („Осъществява сътрудничество с оперативни източници с цел подпомагане на оперативно-издирвателната дейност за противодействие на престъпността, осигуряване на разследване на престъпления, когато е възложено със заповед; Изучава, анализира и предлага практически решения за възникнали проблеми в ежедневната оперативно-издирвателна дейност; Изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия;“). Отразено е, че посочените обстоятелства еднозначно и логически сочат, че в случая инспектор Р.П. за периода от 10:20 часа на 16.11.2019г. до 08:30 часа 17.11.2019г. не е изпълнил заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. на Началник РУ Хасково и не е изпълнявал служебните си задължения, като не е посетил местопроизшествие на ул. „С.“ №.. в гр. Хасково и работил по образуваното ДП №1286/19г. по описа на Хасково, с което осъществява нарушения на служебната дисциплина, визирани в чл.194 ал.2 т.1 и т.2 от ЗМВР (неизпълнение на заповед на пряк ръководител и неизпълнение на служебните задължения). Инсп. П. за периода от 07:25 часа на 17.11.2019г. до 08:30 часа на 17.11.2019г. не е изпълнил заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. на Началник РУ Хасково и не е изпълнявал служебните си задължения, като не е посетил местопроизшествие територията на с. **** общ. Хасково и работил по образуваното по случая ДП №1288/19г. по описа на РУ Хасково, с което осъществява нарушения на служебната дисциплина, визирани в чл.194 ал.2 т.1 и т.2 от ЗМВР (неизпълнение на заповед на пряк ръководител и неизпълнение на служебните задължения). Периода на извършените нарушения и тяхната еднаквост сочат основание за: 1. Прилагане на член 200 ал.1 т.11 от ЗМВР, вр. чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР и чл.204 т.3 от ЗМВР, за „неизпълнение на заповед на пряк ръководител“ на инспектор Р.К.П. – разузнавач V степен в група ПКП „Изток“ при СКП към РУ Хасково да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.; 2. Прилагане на член 200 ал.1 т.11 от ЗМВР, вр. чл.194 ал.2, т.2 от ЗМВР и чл.204 т.3 от ЗМВР, за „неизпълнение на служебни задължения“ на инспектор Р.К.П. – разузнавач V степен в група ПКП „Изток“ при СКП към РУ Хасково да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Посочено е също, че отчитайки събраните в хода на проверката данни и обстоятелството, че до момента служителят не е наказван, Комисията счита, че в случая следва да се приложат разпоредбите на чл.197 ал.2 от ЗМВР, при което съгласно разпоредбите на чл.197 ал.3, т.2 от ЗМВР, на служителя следва да бъде определено наказание с минималния законоустановен срок, визиран в чл.200 ал.2 от ЗМВР, което конкретния случай е за срок от шест месеца. Имайки предвид изложената фактическа обстановка и на основание чл.194 ал.2 т.1 и т.2 във връзка с чл.197 ал.3 т.2, във връзка с чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, комисията е предложила на служителя инспектор Р.К.П. – разузнавач V степен в група ПКП „Изток“ при СКП към РУ Хасково да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, съгласно разпоредбите на чл.200 ал.2 от ЗМВР.

Р.К.П. се е запознал със справката на 18.12.2019г., срещу подпис.

Представена е покана за запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения рег. №УРИ 1970р 44382/18.12.2019г. (л.40-41), до инспектор Р.К.П. – разузнавач в група ПКП „Изток“ при сектор „Криминална полиция“ към РУ Хасково, с която, на основание чл.207 ал.11, вр. ал.8, т.1 от ЗМВР, същият е поканен да се яви на 18.12.2019г. в 13:00 ч. в сградата на РУ Хасково, за да се запознае с обобщена справка рег. №1970р-44321/17.12.2019г. и всички материали от проведеното дисциплинарно производство по чл.205 ал.1 ЗМВР, образувано със заповед рег. №1970з-1282/19.11.2019г. на Началник РУ – Хасково. С поканата служителят е уведомен, че в срок 24 часа след запознаването с обобщената справка има право да даде допълнителни обяснения или възражения, както и да представи доказателства за твърденията си. Уведомен е също, че ако на указаната дата, час и място не се яви да се запознае с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство или не даде допълнителни обяснения или възражения, това ще бъде считано за отказ по зависещи от него причини. Поканата е връчена на П. на 18.12.2019г., 10:30ч., срещу подпис.

От инсп. Р.К.П. е представено възражение рег. №1970р-44591/19.12.2019г. (л.42), до Началник РУ-Хасково. В същото посочил, че проверката не била водена обективно, всестранно и пълно.

Върху обяснението е поставена резолюция от 19.12.2019г., от която е видно, че е разпоредено да се извърши допълнителна проверка и да се изготви становище относно извършеното нарушение от служителя и неговата правна квалификация.

От комисията е изготвено становище рег. №УРИ1970р 44744/20.12.2019г. (л.27-28) до Началник РУ Хасково, относно подадено  възражение от инспектор Р.К.П., заведено с рег. №1970р-44591/19.12.2019г. Комисията е счела, че в случая от страна на държавния служител не са посочени нови обстоятелства или други данни, които да дадат основание за събиране на допълнителни данни в хода на извършваната проверка. Посочено, че в тази връзка членовете на комисията считат, че в случая не следва да се извършва допълнителна проверка на установените в хода на извършваната проверка данни в предоставената справка с рег. №1970р-44321/17.12.2019г. за констатираните дисциплинарни нарушения от инсп. Р.К.П. – разузнавач V степен в група ПКП „Изток“. Посочено е също, че изхождайки от писмената резолюция на Началник РУ Хасково, отразена върху възражение с рег. №1970р-44591/19.12.2019г., Комисията разгледала отново събраните данни в хода на проверката, като базирайки се на еднозначната констатация, че инспектор Р.П. за периода от 10:20 часа на 16.11.2019г. до 08:30 часа 17.11.2019г. не е посетил местопроизшествие на ул. „С.“ №.. в гр. Х. и работил по образуваното ДП №1286/19г. по описа на Хасково и не е посетил местопроизшествие на територията на с. **** общ. Хасково и работил по образуваното по случая ДП №1288/19г. по описа на РУ Хасково. С посочените си действия държавния служител не е изпълнил заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. на Началник РУ Хасково, като по този начин не е изпълнил  и служебни задължения. С оглед определяне на правна квалификация на извършеното дисциплинарно наказание в случая следвало да се посочи, че инспектор П. не изпълнил издадената писмена заповед, като с действията си извършил едно дисциплинарно нарушение, а именно „неизпълнение на заповед на пряк ръководител“, което довело до неизпълнение на неговите служебни задължения. В тази връзка следвало да бъдат приложени разпоредбите единствено на член 200 ал.1 т.11 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или заповеди“, като във връзка чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР и чл.204 т.3 от ЗМВР, за „неизпълнение на заповед на пряк ръководител“ на инспектор Р.К.П. – разузнавач V степен в група ПКП „Изток“ при СКП към РУ Хасково следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, съгласно разпоредбите на чл.200 ал.2 от ЗМВР.

Видно от направеното отбелязване, П. се е запознал със становището на 30.12.2019г. срещу подпис.

На 09.01.2020г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед. В същата е посочено, че за периода от 10:20 часа на 16.11.2019г.  до 08:30 часа на 17.11.2019г. инспектор Р.К.П. – разузнавач в група „Противодействие на криминалната престъпност - Изток“ при сектор „Криминална полиция“ към РУ Хасково не е посетил местопроизшествие, намиращо се на ул. „С.“ №.. в гр. Х. и не работел по извършеното престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 от НК във връзка с образувано по случая ДП №1286/16.11.2019г. по описа на РУ Хасково. За периода от 07:25 часа на 17.11.2019г. 08:30 часа на 17.11.2019г. инспектор П. не е посетил местопроизшествие, намиращо се в хранителен магазин в с. ****, общ. Х. и не е работел по извършеното престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 от НК във връзка с образувано  по случая ДП №1288/16.11.2019г. по описа на РУ Хасково. Отразено е, че посочените обстоятелства сочат, че служителят не е изпълнил издадена заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. на Началник РУ Хасково, като извършеното от страна на служителя е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.200 ал.1 т.11 /“неизпълнение заповед“/, във вр. чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР /неизпълнение на заповед на пряк ръководител/, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца до 1 /една/ година. Със заповедта, на основание чл.200 ал.1 т.11 /“неизпълнение на заповед“/ от ЗМВР, вр. чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР и чл.204 т.3 от ЗМВР, за „неизпълнение на заповед на пряк ръководител“, а именно заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. на Началник РУ Хасково, се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на инспектор Р.К.П. – разузнавач V степен в група „Противодействие на криминалната престъпност - Изток“ при Сектор „Криминална полиция“ към РУ Хасково, считано от датата на връчване на заповедта. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

Заповедта е връчена на П. на 10.01.2020г. срещу подпис.

Жалбата е подадена на 22.01.2020г. директно пред Административен съд - Хасково.

По преписката е приложена Заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. (л.46-47), издадена от Началник РУ Хасково. Със същата, с цел създаване на организация за време на разположение в извънработно време и посещаване на местопроизшествие от служителите РУ – Хасково съгласно заповед Р№2213/29.08.2014г. на Директор ОД МВР Хасково и на основание чл.54 от ЗМВР, се заповядва, за периода от 17:30ч. на 11.11.2019г. до 08:30ч. на 18.11.2019г., като служители, посещаващи местопроизшествията и работещи по престъпни деяния и нарушения на обществения ред, които да бъдат на разположение, както е отразено в заповедта, като в т.7 е посочен Р.К.П. – инсп. СКП – за времето от 08:30ч. на 16.11.2019г. до 08:30ч. на 17.11.2019г. Приложен е и списък за дежурните служители при РУ – Хасково, посещаващи местопроизшествията и работещи по престъпни деяния и нарушения на обществения ред и служителите на разположение през м. ноември 2019г. рег. №1970р-37990/29.10.2019г. (л.43-45), в който за дата 16.11.2019г. е посочен инсп. Р.К.П. на разположение: инсп. А. Н. О., мл. ПИ Д. А. А., ИДПС З. К. Н., мл. експ. С. Р. С..

По делото са разпитани свидетели – К.Н. К.и М.Н.Х..

Свидетелят К.Н. К. заяви, че работи като мл.оперативен дежурен в РУ – Хасково и помни случая за които се води делото. Бил на смяна, във въпросния ден в който състава на оперативната група включвал П.. Точно не можел да каже колко сигнала за извършени престъпления на територията на Хасково получили за периода, но доколкото си спомня били три или четири, които трябвало да се посещават от дежурно-оперативната група.Уведомил П. като член на групата за всеки един сигнал. За тези, които получил, и било необходимо групата да посети и да направи оглед на местопроизшествието. Нормативно време, в което оперативната група да бъде събрана в дежурната за да посети мястото на произшествието имали по принцип, но не може да каже колко е точно. От кои членове на оперативната група следвало да се посети произшествието, зависело от престъплението, дали е тежко или леко. Имало инструкция, в която е описано кои престъпления са тежки и кои – леки. Принципът на работа бил, след като получи сигнал, да уведоми дежурния разследващ полицай, който е водещ групата за оперативно дежурство, а понеже било събота или неделя (не си спомня точно)- било почивен ден, имало и дежурен по ръководство, който също бил уведомен, и в последствие уведомявал инспектора, който е дежурен заедно с колегата, който е от НТЛ и който трябва да отиде заедно с тях. Ако произшествието е в гр.Хасково, изпращал автопатрул на място.

Свидетелят заявява, че за кражбата на катализатор от л.а в гр. Хасково на ул.“С.“, уведомил жалбоподателя П., който му заявил, че ще се чуе допълнително с дежурния разследващ полицай. В последствие свидетелят не  поддържал връзка с него, защото задължението му било да го уведоми и от там нататък, групата поддържала връзка с разследващия полицай и те си преценят на место и сами по между си, дали един да отиде или да не отива. В задълженията на свидетеля не влизало да го накара насила да отиде някъде. Просто го уведомявал и от там нататък те се разбират помежду си. За втория случай, за кражбата в с. ****, било вече на следващата сутрин. От там се обадил колега, който живеел в селото, но не бил на работа, че има проникване в магазин. Свидетелят уведомил своевременно както разследващия полицай, така и колегата П.. П. казал, че пак ще се чуят с разследващия полицай. Разследващият полицай се явил при свидетеля, заедно с НТЛ колегата, чул се с колегата, който е там на място, за да изяснят подробно как е проникнато, каква сума е взета и от там нататък, какво са си говорили колегите, свидетелят не знаел. За разговора на П., проведен с разследващия полицай, свидетелят не можел да каже, те двамата си говорели по мобилния телефон и не било говорено пред него. А и разследващият не говорил пред свидетеля, когато  разговаряли двамата. За резултата от тези посещения свидетелят бил уведомен, имал написани съобщения в бюлетина. В бюлетина отразявал това, което напишат в огледния протокол. Свидетелят К., заявява, че до края на дежурството му, жалбоподателят не се е явил в оперативната дежурна част. П. бил дежурен по график като инспектор в РУ. Дежурните не били длъжни да стоят, те били на разположение. Относно казаното, че има зададено време на пристигане в РУ, след като уведоми дежурния за получен сигнал, съответно кой акт урежда това, свидетелят посочи, че има инструкция за работа за дежурните при получаване на сигнал, но не дава конкретика по този въпрос. Практиката била такава, че когато свидетелят уведоми дежурния разследващ полицай, дежурния инспектор, а в работно време и Началник РУ или Началник „Криминална“, вече те помежду си се разбират кой ще посети местопроизшествието. На въпроса има ли задължение цялата дежурна група да се събира в РУ, свидетелят отговори, че това е по преценка на разследващия полицай, който е водещ на дежурната оперативна група. Той преценя, дали той да посети произшествието или дежурния районен инспектор, да посети и извърши огледа. Задължението на свидетеля било да уведоми всеки член на дежурната оперативна група за получен сигнал.

Свидетелят М.Н.Х. заяви, че работи като главен разследващ полицай в сектор „Разследване“ в РУ – Хасково към отдел „Разследване“ към ОДМВР – Хасково. Посочи, че когато е дежурен и получи сигнал от оперативната дежурна част, взима отношение по случая, като преценя дали следва да се образува досъдебно производство или да се вземе отношение на база заявителски материал от служители при „Охранителна“ или „Криминална полиция“. Ако прецени, че във връзка с подадения сигнал следва да се образува досъдебно производство, пристъпва към извършване на неотложно процесуалноследствени действия, било то оглед на местопроизшествие, претърсване, изземване, личен обиск, разпит на пострадал и свидетел, с които се образува досъдебното производство, след което продължава работа по случая. На въпроса за колко време трябва да бъде събран съставът на оперативната следствена група в поделението, свидетелят посочи, че събирането трябва да стане по възможно най-бързия начин. Доколкото знае, имало някакво определено време, но не е сигурен колко точно е това време. В тази връзка имало нормативна уредба на МВР. Колко е приблизителното време, не може да се ангажира. Имало го описано в нормативен акт на МВР, но по принцип работили по възможно най-бързия начин. Имало случаи, когато в състава на групите е включен служител, който живее извън територията на гр.Хасково. В тези случаи служителят трябвало да се яви по възможно най-бързия начин. В нормативен акт на МВР било описано до колко време трябва да се яви служителят, който е част от дежурната оперативна група за деня, съгласно графика за дежурства на развитите структури в МВР. За конкретните два случая на 16 и на 17 ноември 2019г., свидетелят сочи, че около 10:15 часа на 16.11.2019 г. бил уведомен от служител в „Оперативна дежурна част“, а именно К.К., че има постъпил сигнал за извършена кражба на катализатор от лек автомобил Опел „Зафира“, находящ се на паркинг пред блок на ул. „Ц. С.“ №. в гр.Х.. Бил уведомен с телефонно обаждане по мобилен телефон. По принцип му се обаждали от телефони, които са на „Оперативна дежурна част“. Предполага, че в конкретния случай пак е било така. Това станало около 10:15 часа на 16.11.2019 г. Явил  се по най-бързия начин в рамките на около 15 мин. На място се явил и дежурния НТЛ. Уведомяването се извършвало от служителя в „Оперативна дежурна част“, който в случая  бил К.К.. Тъй като времето напреднало, а колегата П. не се явил, а минал близо 1 час, около 11:10 часа взели решение да отидат и да извършат оглед на местопроизшествието, тъй като другите колеги от автопатрула били вече втори час ангажирани там, за да обезпечат мястото и  трябвало да ги освободят. Извършили оглед на местопроизшествието, като останали там до около 12:30 часа. След приключването на огледа се върнали. През цялото това време П. не се явил.  Свидетелят пояснява, че в състава на оперативната дежурна група, се включва разследващ полицай, колега от НТЛ и полицейски орган, който може да е от униформения състав на „Охранителна полиция“ или цивилен от сектор „Криминална полиция“, в зависимост от графика за дежурства на служителите в РУ – Хасково. За конкретния случай жалбоподателя П. бил дежурен полицейски орган, а последното обстоятелство разбрал от колегата К., който го уведомил че се е обадил  на него и него следва да изчакат за попълване на оперативно дежурната група, с която е трябвало да посети произшествието. Второто произшествие било на 17.11.2019 г. около 07.20 часа сутринта, за което отново бил уведомен от колегата К.К. – служител в „Оперативна дежурна част“ за извършена с взлом кражба от хранителен магазин в с. ****. Свидетелят решил лично да извърши оглед на това местопроизшествие. Явил се незабавно в РУ – Хасково, там бил и служител от НТЛ. Колегата К. заявил, че е уведомил П. за случая и той му е отговорил, че щял да се обади на свидетеля и да се разбере с него. Отново чакали до около 08:15ч. - 08.20 ч.,  минал около 1 час, но колегата П. пак не се явил, поради това посетили местопроизшествието в с. **** без него. За втория сигнал свидетелят заявява, че не разговарял с П. преди посещение на произшествието, а едва на същия ден. Разпитал и пострадалата, тъй като тя сама работела в този магазин и нямало кога да се яви за разпит в гр.Хасково. Реално около 5 часа след постъпването на сигнала нямал обаждане от колегата П. и той не се явил в с.****. За първия случай На 17.11.2019г. около 19:30ч. разговаряли и за двата случая, като ги обсъдили. Свидетелят сам нямало как да освободи служител, който не е на негово пряко подчинение, който съгласно заповед на началника на РУ - Хасково е посочен като дежурен на конкретен ден, като служител, който е част от дежурна оперативна група за посещение на местопроизшествие. В конкретния случай не го освобождавал, тъй като нямал такива правомощия. Имало образувани досъдебни производства и по двата случая. Свидетелят нямал спомен дали П. е работил по двата случая и дали е подготвил докладна записка до свидетеля по оперативните мероприятия, които е следвало да проведе за изясняване на случаите, но това можело да се провери, като се изискат материалите по двете досъдебни производства. Това, което може да каже е, че когато един служител-полицейски орган е дежурен по график и е посетил определено местопроизшествие, много често той не продължава работа по случая, тъй като се разпределя съгласно районирането на полицейските органи. Доколкото си спомня, по случая, при който били установени извършителите, а именно кражбата в с.****, не  работил с колегата П., а с други служители от „Криминална полиция“ и „Териториална полиция“. Но за първия случай-кражбата на катализатор, там нямало установяване на извършител и реално след разпита на пострадалия и огледа на местопроизшествието, имало просто докладна записка от полицейски орган, че извършителят не е установен, но не помни от кой полицейски орган. Когато  разговаряли с П. след 19.00 часа на 17.11.2019 г., не станало на въпрос какви са причините, поради които той не е могъл да дойде и в единия, и в другия случай. Той не бил казвал на свидетеля какви са причините, поради които не е могъл да дойде. Свидетелят  не  го и питал за тези причини, просто му разказал как са били извършени двете престъпления и той му благодарил, че  ги посетил.

По делото беше назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза с поставена задача вещото лице да посети ОДМВР – Хасково, да се запознае и преслуша записите от IP телефоните от/чрез ОДЧ при РУ Хасково, които се пазят в устройство за запис от Дирекция „КИС“ при МВР за периода от 08:30ч. на 16.11.2019г. до 08“30 на 17.11.2019г. между ОДЧ и Р.П. и между ОДЧ и дежурния разследващ полицай – М.Х., като същите да бъдат материализирани на хартиен носител. Видно от заключението, в представените на ВЛ записи не се установява наличие на телефонен разговор между ОДЧ и жалбоподателя П. при който последният да е уведомен за постъпилите за процесните случаи сигнали. Не се установяват и такива между дежурен разследващ полицай и ОДЧ, за извършено уведомяване на жалбоподателя П.. 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения относно формата и задължителните реквизити на оспорения акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В оспореният акт се съдържат както фактически така и правни основания за неговото издаване. Органът се е позовал на изготвената в хода на дисциплинарната проверка справка, в която са изложени доказателствата въз основа на които е извършена преценка за наличието на извършени от страна на жалбоподателя дисциплинарни нарушения. Спазени са изискванията на чл. 210 от ЗМВР относно формата на акта.

Не се установява и наличието на допуснати в хода на дисциплинарното производство процесуални нарушения. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и със справката, с която е приключила проверката по същото, като му е била предоставена възможност да представи допълнителни обяснения или възражения. Липсата на такива е отразено по надлежния ред в съответен протокол. Правото на наказаното лице да даде обяснения е било надлежно предоставено, а упражняването му е било, изцяло зависещо от волята на жалбоподателя.

При издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195 ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдените нарушения и в едногодишния срок от евентуалното им извършване.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира оспорения акт за издаден в противоречие с материалния закон, обстоятелство, съставляващо основание по силата на чл. 146, т.4 от АПК за отмяна на същия.

            Следва да се посочи, че с процесната заповед на служителя Р.К.П. се вменяват две деяния, осъществени чрез бездействие, а именно: 1. за това, че за периода от 10:20 часа на 16.11.2019г.  до 08:30 часа на 17.11.2019г. не е посетил местопроизшествие, намиращо се на ул. „С.“ №.. в гр. Х. и не работел по извършеното престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 от НК във връзка с образувано по случая ДП №1286/16.11.2019г. по описа на РУ Хасково и 2. за периода от 07:25 часа на 17.11.2019г. 08:30 часа на 17.11.2019г. инспектор П. не е посетил местопроизшествие, намиращо се с. ****, общ. Хасково и не е работел по извършеното престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 от НК във връзка с образувано по случая ДП №1288/16.11.2019г. по описа на РУ Хасково. Така описаните деяния общо са определени като неизпълнение на издадена заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. на Началник РУ Хасково, и квалифицирани като едно единствено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.200 ал.1 т.11 /“неизпълнение заповед“/, във вр. чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР /неизпълнение на заповед на пряк ръководител/, за което е наложено едно дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

         Разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР дава правомощия на дисциплинарно наказващия орган, при едновременно установени две извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен служител,  да наложи  по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание за всяко нарушение поотделно.

           В случая това не е сторено от ответника, а при издаване на заповедта по този начин е допуснато нарушение на чл.197, ал.3 от ЗМВР, водещо до основание за отмяна на обжалвания административен акт в неговата цялост. Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките, визирани от закона, но и да е индивидуализирано, като бъдат отчетени  степента на обществена опасност на  нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно наказателната отговорност обстоятелства. Ето защо, преди да определи едно общо наказание при наличието на няколко едновременно установени нарушения, дисциплинарно наказващият орган следва за всяко конкретно нарушение да определи конкретно наказание, след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя, и едва тогава да наложи едно общо наказание. В този смисъл е и трайната практика на Върховният административен съд, изразена в Решение №7764 от 11.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о., Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452 от 10.04.2018г. по АД №11030/2017г. по описа на ВАС и др., която настоящият съдебен състав възприема изцяло.

        В обжалвания административен акт от ответника не само директно е наложено едно наказание, без да е налице преди това определяне на отделно наказание за всяко  конкретно нарушение, но и описаното поведение е възприето като едно единствено нарушение.

        Следва да се има предвид, че за дисциплинарните производства по ЗМВР не е познат институтът на т. нар. „продължавано“ нарушение, при което за едно нарушение се считат и хипотезите, когато са налице няколко деяния, извършени от едно и също лице, през непродължителен период от време и осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също нарушение, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

        Според вложения от законодателя смисъл в разпоредбите на чл.194 – чл.215 от ЗМВР, всяко от дисциплинарните нарушения по чл.194, ал.2 от ЗМВР се осъществява от отделно деяние /действие или бездействие/, представляващо отделно нарушение на служебната дисциплина, за което се следва и отделно наказание. В случая описаното поведение на служителя в заповедта, а и в обобщената справка, към която препраща оспореният акт, води до извода, че на практика са налице две осъществени дисциплинарни нарушения от наказаното лице, за което е следвало да се наложат отделни наказания, след което да се наложи едно общо. В конкретния случай това не е било сторено.

На следващо място по същество следва да се посочи, че описаното от органа бездействие от страна на жалбоподателя П. не би могло да се определи като неизпълнение на посочената в акта Заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. на Началник РУ Хасково. Последната по своята същност представлява заповед за определяне график на дежурствата в периода в РУ хасково за периода от 17:30ч. на 11.11.2019г. до 08:30ч. на 18.11.2019г., както и служителите които следва да бъдат на разположение. Ето защо последната  вменява на жалбоподателя единствено задължение да бъде на разположение за процесния период от 24 часа. Същата обаче не вменява задължение за посещение на всеки получен в дежурната част сигнал за произшествие.

По делото липсва спор за това, че на процесните дати жалбоподателя е бил уведомен от ОДЧ за наличие на получени сигнали по отношение на всяко едно от двете описани в акта произшествия. Ето защо не може да се възприеме, че същият не е бил на разположение за посочените в заповедта времеви периоди. В ЗМВР и актовете по неговото прилагане липсва легална дефиниция на понятието „на разположение“, но по преценка на настоящият състав вложеният в него смисъл в цитираната заповед е в насока, да бъде възможно осъществяване на връзка с него и да бъде в готовност да се яви при повикване в РПУ Хасково. Тази заповед обаче не въвежда задължение за посочените в нея лица, за периода на „разположение“ да бъдат в РУ Хасково и да посещават всеки сигнал за произшествие през този период.   

Между страните липсва също така спор, че жалбоподателя не е посетил заедно с  дежурната оперативна група, което и да било от посочените в акта произшествия. Последното обаче не може да бъде определено като нарушение на Заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. на Началник РУ Хасково. Последната не съдържа конкретна насоченост относно дължимото от жалбоподателя поведение, като част от оперативната дежурна група. Предвид последното не може да се възприеме, че описаните в акта деяния представляват неизпълнение на посочената от органа заповед. Вероятно в случая за жалбоподателя е съществувало задължение да се яви след уведомяването му в определен времеви период в РУ Хасково и да посети процесните произшествия, като част от оперативно дежурната група, но такова задължение би могло да изхожда от длъжностната характеристика на жалбоподателя или от Инструкция за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР. В акта липсват твърдения в такава посока, както и не се ангажират каквито и да било доказателства за установяване задължението на жалбоподателя да посети всяко едно от описаните в акта произшествия и „да работи по тях“,  какъвто и смисъл да е вложил органа в последното. Видно и от събраните гласни доказателства, свидетелят единствено е бил информиран за  наличието на тези произшествия,  но няма доказателства категорично де е бил извикан както от дежурен в оперативна дежурна част на РУ Хасково, нито от водещият оперативно дежурната група разследващ полицай. И двамата свидетели сочат, че екипа от лица, който ще посети всяко конкретно произшествие е въпрос на договореност между самите дежурни лица. В конкретния случай не се представят доказателства за постигане на такава договореност, а и не се сочи конкретен акт задължаващ жалбоподателя да посети точно описаните в акта произшествия.

В своята съвкупност изброените в обжалваната заповед деяния биха могли да се приемат от настоящият съдебен състав за нарушение на служебната дисциплина, но не и на така посочената от дисциплинарно наказващия орган Заповед рег. №1970з-1255/11.11.2019г. на Началник РУ Хасково.

По така изложените съображения оспореният акт се явява материално незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени разноски по делото – 10 лева внесена държавна такса и 400 лева заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 03.06.2020г., 250 лв. за вещо лице и 40 лв. депозит за призоваване на свидетели или общо 700 лв., платими от ответника.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 1970з-30/09.01.2020г. на Началник Районно управление Хасково към Областна Дирекция на МВР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Р.К.П. ***, разноски по делото в размер на 700 (седемстотин) лева.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: