30.10.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково
в публичното заседание
на втори октомври две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№682 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от Закон за държавния служител във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по жалба на Д.А.П. *** – чрез адв.В. от ХАК, против Заповед № ЧР -
50/24.07.2020г. на Кмета на Община Хасково, с която е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателката. С оспорената заповед,
връчена на 24.07.2020г., на основание чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл във вр. с чл.5,
ал.2 от ЗУТ било прекратено служебното правоотношение на П. на длъжността
Главен архитект на Община Хасково. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна
поради допуснато съществено нарушение в административното производство,
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Заповедта не била мотивирана в нарушение на чл.59, ал.1 във вр. с ал.2,
т.4 от АПК, а изложените мотиви бил вътрешно противоречиви. Посоченото правно
основание – чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл влизало в противоречие с изложените в
заповедта причини за прекратяване, тъй като се сочело, че назначаването на П.
било станало в хипотезата на чл.81а от ЗДСл, при която не се изисквало
провеждане на конкурс. Не били изложени мотиви кога е възникнало основанието по
чл.107 от ЗДСл, след като при назначаването ѝ били спазени всички
изисквания на чл.81а от ЗДСл в редакция на разпоредбата към назначаването в Община
Хасково – 27.11.2015г. /ДВ бр.24 от 2006г./. Във всички законови редакции на
чл.10 от ЗДСл след въвеждането на изискването за задължителен конкурс – ДВ
бр.24 от 2006г., в ал.3 било посочено, че конкурс не се провежда в случаите на
чл.16а, чл.81а и чл.81б, както и за длъжността ръководител на звеното за връзки
с обществеността. След назначаване на жалбоподателката в Община Хасково –
27.11.2015г. не били настъпили промени в законовите разпоредби. В обжалваната
заповед не били изложени мотиви кога било възникнало основанието по чл.5, ал.2
от ЗУТ спрямо служебното правоотношение на П., след като изискването за конкурс
е съществувало към датата на назначаване. Към датата на назначаване на П.
съгласно чл.81а – ред.ДВ бр.24 от 2006г., се изисквало подписано споразумение
между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации. При
изменението на чл.81а он ЗДСл – ДВ бр.57 от 2016г., била включена изрична
регламентация, че длъжността се заема без провеждане на конкурс за длъжността,
ако служителят отговаря на условията за нейното заемане. Към 27.11.2015г.
жалбоподателката отговаряла на всички законови изисквания за образование, за
изтекъл 1-годишен срок за изпитване по чл.12 от ЗДСл, като било и сключено
писмено споразумение. Тъй като не били настъпили промени в законовите
разпоредби до 24.07.2020г., то към правоотношението не била приложима
разпоредбата на чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл. Разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗУТ не
можела да послужи за основание за прекратяване, тъй като ЗУТ не бил специален
закон по отношение на ЗДСл относно изискването за възникване, прекратяване на
служебните правоотношения, условията за назначаване, включително и за проведен
конкурс. Изискването главните архитекти да бъдат назначавани по трудово или
служебно правоотношение въз основа на конкурс възникнало с изменението на чл.5,
ал.2 от ЗУТ – ДВ бр.61 от 2007г. и съществувало в редакцията към датата на
назначаване в Община Хасково. Това изискване било въведено при назначаването на
всички държавни служители. За служебното правоотношение на П. бил приложим
чл.10, ал.3 от ЗДСл, че конкурс не се провеждал по чл.81а от ЗДСл. Нормата на
чл.10, ал.3 от ЗДСл се явявала като специален закон по отношение на чл.5, ал.2
от ЗУТ, а не обратното, както приел административният орган. Наред с това
правоотношението било прекратено за първи път със Заповед №ЧР-54 от
20.07.2018г. на Кмета на Община Хасково на основание чл.97 във вр. с чл.90,
ал.1, т.5 от ЗДСл и чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, но с решение на ХАС по а.д.№806/2018г.
заповедта била отменена. След влизане в сила на това съдебно решение
правоотношението отново било прекратено на основание чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл
във вр. с чл.7, ал.2, т.6 от ЗДСл, която заповед отново била отменена – решение
на ХАС по а.д.№844/2019г. С оспорената в настоящото производство заповед
служебното правоотношение с жалбоподателката било прекратено за трети път на
различно основание. Трикратното прекратяване на различно правно основание
обосновавало превратно упражняване на дискреционна административна власт, което
било в нарушение на целта на закона и съставлявало основание за отмяна на
заповедта, тъй като бил нарушен основен принцип – субектите на административния
процес да упражняват своите права и свободи без да вредят на държавата и обществото
и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Нарушен бил
принципът на съразмерност, изискващ административните органи да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Възстановяването
на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност било извършено
напълно формално, тъй като не било прекратено трудовото правоотношение с арх.Г.,
заемащ длъжността към този момент. От съществено значение било и че той заемал
длъжността без да е проведен конкурс, а тома опровергавало мотивите на
заповедта, че органът счита провеждането на конкурс като основна законова
предпоставка. Иска се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменена Заповед № ЧР -
50/24.07.2020г. на Кмета на Община Хасково, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община
Хасково, счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЧР -
50/24.07.2020г. Кметът на Община Хасково е прекратил на основание чл.107, ал.1, т.9
от ЗДСл във вр. с чл.5, ал.2 от Закон за устройство на територията служебното
правоотношение с Д.А.П. на длъжност Главен архитект на Община Хасково, ранг ІІ,
считано от 24.07.2020г. Като причини за прекратяване на служебното
правоотношение е посочено – „Служителят е назначен на длъжността при условията
на чл.81а от ЗДСл без провеждане на конкурс въз основа на Споразумение
№РД15-11560/27.11.2015г. между Община Хасково, Столична община и Д.П.“.
В представената от ответната страна
административна преписка е приложена Заповед №9646/01.08.2014г. на Кмет на
Столична община, с която на основание чл.16а във вр. с чл.10 и чл.12 от ЗДСл Д.П.
е назначена на длъжност Главен експерт в отдел Оперативна дейност и регистрация
на строежи към Дирекция Общински строителен контрол, считано от 01.08.2014г. до
заемане на длъжността с конкурс със срок на изпитване 1 година. След постигнато
Споразумение №РД-15-11560/27.11.2015г. между Кмет на СО, Кмет на Община Хасково
и Д.П. със Заповед №РД-15-11708/03.12.2015г. Кмета на СО прекратява служебното
правоотношение с Д.П. на основание чл.103, ал.1, т.9 във вр. с чл.81а от ЗДСл -
поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено
споразумение. Със Заповед №ЧР-35/27.11.2015г. на Кмета на Община Хасково Д.П. е
назначена на длъжност Главен архитект на Община Хасково.
Със Заповед №ЧР-54/20.07.2018г., издадена
от Кмет на Община Хасково, е наложено дисциплинарно наказание уволнение на Д.П.,
но с Решение №931/18.12.2018г., постановено по а.д.№806/2018г. на
Административен съд Хасково, заповедта е отменена като незаконосъобразна. Със
Заповед №ЧР-41/03.07.2019г., издадена от Кмет на Община Хасково, на основание
чл.103, ал.1, т.4 във вр. с чл.7, ал.2, т.6 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на Д.П., но с Решение №834/08.11.2019г., постановено по
а.д.№844/2019г. на Административен съд Хасково, заповедта е отменена като
незаконосъобразна. последното решение е влязло в законна сила на
14.07.2020г., като с уведомление от 22.07.2020г. Д П. е заявила, че ще се яви
на работа на 24.07.2020г., както и поискала да бъде възстановена на длъжността
Главен архитект.
Със Заповед №ЧР-49/24.07.2020г.
жалбоподателката е била възстановена на длъжността, считано от същата дата,
като е издадена от Кмет на Община Хасково и Заповед №ЧР-50/24.07.2020г. -
предмет на оспорване в настоящото производство, с която е прекратено служебното
правоотношение. В оспорената заповед като причини за прекратяването е посочено,
че Д.П. е назначена при условията на чл.81а от ЗДСЛ - без конкурс и въз основа
на споразумение, но съгласно чл.5, ал.2 от ЗУТ в общините се назначават главни
архитекти на трудово или служебно правоотношение въз основа на конкурс.
Доколкото ЗДСл е приет като общ закон, уреждащ възникването, съдържанието и
прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния
служител при и по повод изпълнението на държавна служба, а ЗУТ - като специален
закон, регламентиращ обществените отношения, свързани с устройството на
територията, инвестиционното проектиране и строителството, то е направен извод,
че главният архитект е следвало да бъде назначен въз основа на конкурс.
В административната преписка са приложени
още Заповед №24/24.07.2020г., с която на основание чл.328, ал.1, т.8 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение между Т. Г., заемал длъжност Главен
архитект – поради възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди
това същата длъжност, както и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, а също и Трудов
договор №61/24.07.2020г. между Т.Г. и общината за назначаване, считано от
27.07.2020г. отново на същата длъжност.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената Заповед №ЧР-50/24.07.2020г. на
Кмет на Община Хасково е издадена от материално компетентния орган, като няма спор, че издателят на акта е орган по назначаване за главния
архитект, както и че именно в неговите правомощия е прекратяването на служебното
правоотношение с жалбоподателката.
В жалбата не са изложени твърдения при издаването
на заповедта да е допуснато съществено процесуално нарушение, както и с оглед
на представените по делото доказателства съдът не установи нарушения.
Разпоредбата на чл.107,
ал.1, т.9 от ЗДСл предвижда възможност за едностранно прекратяване на
служебното правоотношение от органа по назначаване в случаите, при които държавният служител е
назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително. Задължителността
на конкурса е регламентирана в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗДСл, съгласно
която постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително
се предхожда от конкурс, както и в разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба за
провеждане на конкурсите на държавни служители /действаща към момента на
преминаване на длъжност Главен архитект през 2015г./, съгласно който текст
конкурс се провежда задължително преди назначаване на държавен служител на
незаета длъжност в администрацията. Изключенията от задължителното провеждане
на конкурс са регламентирани в чл.3, ал.3 от НПКДС, като съгласно т.5 от същия
текст конкурс не се провежда при преминаване на държавна служба в друга
администрация по чл.81а от ЗДСл. Между страните няма спор
относно факта на назначаването на Д.П. *** при условията на чл.81а от ЗДСл – тя
е била държавен
служител, който работи в една администрация – Столична община, където
едногодишният срок за изпитване е изтекъл.
Основният спор между страните в
настоящата производство е дали по отношение длъжността Главен архитект, която е
заета при условията на чл.81а от ЗДСл, са приложими разпоредбите за преминаване
на държавна служба в друга администрация без провеждане на конкурс. В
разглеждания случай съдът счита, че е следвало да бъде проведен задължително конкурс преди
назначаването ѝ на незаетата длъжност Главен архитект в Община Хасково. Действително
жалбоподателката е била назначена след провеждането на конкурс и е заела
длъжност в СО, но впоследствие е преназначена на длъжност, която се урежда със
специална норма, изключваща приложението на общите норми на ЗДСл. Очертаният
предмет на регулиране на обществените отношения в двата закона – ЗДСл и ЗУТ,
определя разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗУТ като специална по отношение на
общата разпоредба на чл.10 от ЗДСл. При наличието на общ и специален закон,
регламентиращи една материя, то следва да бъде приложен специалният закон
съобразно правилото на чл.11, ал.2 от Закона за нормативните актове. Така в ЗУТ
съществува правило, което урежда назначаването в общините на главни архитекти по
трудово или по служебно правоотношение въз основа на конкурс, като изрично е
уредено и специално участие на членове в комисията по конкурса, а именно:
представители на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в
България – чл.5, ал.2 от ЗУТ. Наличието на специална уредба в ЗУТ, касаеща
назначаването на длъжността, изключва приложението на правилото от общия закон
– чл.81а от ЗДСл. В случая, като се има предвид длъжността, на която
жалбоподателката е преназначена, съдът намира, че заемането на тази длъжност не
е било възможно без провеждане на конкурс при специалните правила на ЗУТ. С оглед на това съдът
счита, че е била налице законова предпоставка за приложение на разпоредбата на
чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл и прекратяването на служебното правоотношение на Д.П.
се явява законосъобразно.
Според съда няма наличие на несъответствие
на оспорената заповед с целта на закона. Целта на закона се проявява преди всичко в
нормативните разпоредби, обуславящи възможността служебното правоотношение на
държавния служител да бъде прекратявано или едностранно изменяно единствено в
случаите и по реда, предвидени в ЗДСл. В случая служебното правоотношение
е прекратено в именно на предвиденото в закона основание. Относно изложеното в
жалбата за наличие на недобросъвестни действия от
страна на администрацията, съдът намира, че са неоснователни. Разпоредбата на
чл.6, ал.1 от АПК създава задължение административните органи да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, но с
ангажираните доказателства оспорващият в настоящия случай не доказа
некомпетентно или недобросъвестно отношение от страна на административния
орган. В посока да докаже твърдяното поведение жалбоподателката сочи две
предходни прекратявания на служебното правоотношение, които са на различни
основания и при различни осъществени фактически състави, като следва да се има
предвид, че тя е реализирала правото се на защита и съдът при обсъждане на
съответните оспорени актове ги е отменил с влезли в сила решения. От
представените доказателства, съдържащи се в административната преписка, пък се
установява и че правоотношението на изпълняващия длъжността Главен архитект е
било прекратено преди жалбоподателката да бъде възстановена на същата длъжност.
Така съдът приема, че не е доказано по делото недобросъвестно отношение от
страна на администрацията, доколкото длъжността не само е била свободна към
24.07.2020г., но и е било възможно съобразно разпоредбите на ЗУТ да бъде заета
от друго лице по силата на трудово правоотношение.
В този смисъл съдът намира, че не са
налице отменителните основания по чл.146от АПК, а така жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Д.А.П. *** против
Заповед № ЧР - 50/24.07.2020г. на Кмета на Община Хасково.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: