№ 784
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000500874 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 260045/19.01.2024 г., постановено по гр. д. №
3448/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на И. Д. К., на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗДОВ, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е прекратено с определение от
09.02.2016 г. по НОХД № 293/2016 г. на СпНС, 12 състав, на основание
чл.396, ал.6 НПК (отм.), която хипотеза по правни последици е приравнена на
прекрояване на производството поради това, че деянието не е извършено от
лицето, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2017 г. до окончателното
изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 55 000
лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 12.03.2016 г. до
05.04.2017 г. е отхвърлен като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати
на ищцата, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 10 лв. – държавна
такса, КАКТОИ ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА АДВ. Я. В. С. сумата от 2 295,
45 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. – адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът не е съобразил ППВС № 4/1968 г., както и
практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. Решаващият съд е
1
обсъдил всички претърпени от ищцата вреди, но не е посочил коя вреда е в
причинна връзка с действията на ответника, не е посочил значението им за
размера на обезщетението. Счита, че ищцата не е изпълнила
доказателствената си тежест да установи претърпените неимуществени вреди,
които са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото й обвинение.
По делото такива вреди не са установени. Не е установено влошаване на
здравословното й състояние в резултат на воденото спрямо нея наказателно
производство. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
медицинска експертиза се установява, че липсва причинно - следствена
връзка между онкологичното заболяване на ищцата и воденото спрямо нея
наказателно производство. Поддържа, че действията на органите на
прокуратурата в наказателното производство срещу ищцата са
законосъобразно и правилни, като тяхното постановяване и извършване са
били не само пожелателни, а изцяло необходими, както и изискуеми,
задължителни, съобразно изискванията на наказателния закон и конкретната
фактическа обстановка. Тяхното непредприемане би съставлявало
незаконосъобразно бездействие от страна на органите на прокуратурата,
каквото в случая не е допуснато, поради което правилните и законосъобразни
действия на органите на прокуратурата не следва да бъдат косвено,
индиректно санкционирани чрез присъждането на каквото и да било
обезщетение в полза на ищцата. По делото липсват доказателства ответникът
да е изнасял информация по повод наказателното производство срещу ищцата
до медиите. Счита, че решението в обжалваната част е постановено в
нарушение на чл.52 ЗЗД, като присъденото обезщетение е завишено по
размер, в разрез с практиката на ВКС, както и не е съобразено с
икономическия стандарт. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищцата И. Д. К., с който я оспорва. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Излага
съображения, че решаващият съд е разгледал обстойно всички доказателства
по делото, като не е допуснал нарушение на чл.52 ЗД. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86
ЗЗД. Ищцата твърди, че на 13.12.2012 г. е била задържана от органите на
полицията – ГДБОП и ДАНС, в дома й, като спрямо нея било образувано
наказателно производство по ДП № Б-58/2012 г. по описа на ГПБОП, ДП №
281/2013 г. по описа на ГДКП, пр. пр. № 665/1.212 г. по описа на СпП за
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. с чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2,
пр.1, т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК, чл.255, ал.1, т.2
пр.1, т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК. След проведено
разследване от прокуратурата ищцата е била привлечена като обвиняема в
извършване на горепосочените престъпления. След задържането на ищцата й
е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ В ареста прекарала 9
дни, след което мярката за неотклонение е била заменена в „домашен арест“,
2
който продължил 125 дни за периода 21.12.2012 г. – до м.04.2013 г. След това
мярката й за неотклонение е променена в „парична гаранция“ в размер на 15
000 лв. На ищцата била наложена забрана да напуска пределите на страната.,
която е била отменена в края на 2017 г. След проведени редица процесуално-
следствени действия спрямо ищцата бил внесен обвинителен акт. На
09.02.2016 г. СпНС, 12 е постановил определение, по силата на което е
прекратено наказателно дело № 293/2016 г. спрямо трима от обвиняемите,
сред които и ищцата. Постановеното определение е окончателно и не
подлежи на обжалване. Специализирана прокуратура е направила искане чрез
Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство и отмяна
на влязлото в сила определение . с решение № 267 от 04.04.2017 г., по н. д. №
961/2016 г. искането за възобновяване на наказателното производство е
оставено без уважение. Постановеното определение от ВКС е окончателно и
не подлежи на обжалване. Във връзка с проведената полицейска операция
спрямо ищцата е имало многобройни публикации в различни медии. Преди
задържането на ищцата на 13.12.2012 г. тя е била едноличен собственик и
управител на „ИРЕЛ СТРОЙ ЕНД ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, което дружество се е
занимавало със строителна, счетоводна и консултантска дейност. Наетите
лица са били над 30 човека, като са плащани данъци над 1 000 000 лв.
годишно. Дружеството е имало сключени договори с множество търговци и
физически лица. Повечето от документацията на дружеството на ищцата била
иззета от полицията, като друга част била унищожена при извършване на
обиск в офиса и жилището на ищцата. В резултат на воденото спрямо нея
наказателно производство ищцата загубила почти всичките си клиенти.
Наложило се да прехвърли дяловете си на друго лице, за да продължи
дружеството да функционира. В следствие на повдигнатото незаконно
обвинение ищцата е претърпяла не само тежък финансов срив, но също така
емоционален и здравословен. След изменение на мярката й за неотклонение
от „задържане под стража“ в „домашен арест“ я напусна мъжът, с когото
живеела на семейни начала. Съседите преустановили контактите си с нея.
Повечето й приятели прекратили взаимоотношенията си с нея, както и лицата,
с които имала трудови и бизнес отношения. Съседи и нейни познати
непрекъснато обсъждали статии от медиите и изложеното в тях за ищцата. В
последствие получила заболяване на левия бъбрек, което наложило
оперативното му отстраняване на 11.12.2013 г. Лекарите установили рак на
бъбрека, който бил окачествен като болестта на стреса. Психологическото й
състояние било толкова тежко, че се наложило да посещава психолог.
Посещавала и понастоящем психолог. През време на воденото спрямо нея
наказателно производство, продължило повече от 4 години и половина
ищцата била непрекъснато напрегната, чувствала непрестанно безпокойство,
стрес, отчаяние, нежелание за живот и загуба на вяра в справедливостта. В
резултат на силния стрес са се проявили и здравословни проблеми с бъбрека
й, довели до неговото отстраняване. В резултат на домашния й арест, който
продължил близо 4 месеца, са били ограничени всичките социални контакти и
физически действия с цел да задоволява своите лични потребности от храна и
продукти, както и възможността сама да се обслужва, като извършва покупки
на хранителни продукти и други необходими за нормалното съществуване на
човек действия. Съсипано било нейното бъдеще и здраве. . в резултат на
воденото спрямо нея наказателно производство ищцата е претърпяла
3
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и страдания, довели до
поява на медицински потвърдени здравословни проблеми от повдигнатото й
незаконно обвинение в извършване на престъпление и продължилото над 4
години наказателно производство. Уронена била честта и доброто й име в
обществото – пред съседи, близки и трудови партньори, получила
здравословни проблеми. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение да
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
12.03.2016 г. до окончателното изпащане. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът –
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са
ангажирани доказателства относно претърпените от ищцата неимуществени
вреди. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е извършил
действия извън правно регламентираните в хода на наказателното
производство. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на твърденията
на ищцата за влошаване на здравословното й състояние. Представените по
делото извлечения от печатни материали не съдържат официални изявления
та прокуратурата. , поради което не носи отговорност за тях. Позовава се на
изтекла погасителна давност по отношение на претендираната от ищцата
лихва от 09.02.2016 г. Счита, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно, не е съобразено с формираната съдебна
практика, включително с ЕСПЧ. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
Видно от представения по делото протокол за претърсване и
изземване с разрешение на съдия на 13.12.2012 г. е извършено претърсване и
изземване в апартамент на ищцата, както и е извършен личен обиск на
същата.
С постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2012 г. по ДП
№ Б-58/2012 г. на ГД „БОП“ – МВР, пр. пр. № 665/2012 г. на СпП И. Д. К. е
била привлечена като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.1 НК –
за това, че за периода 01.11.2012 г. – 13.12.2012 г., в гр. София, и на
територията на страната участвала заедно с В. О. М., В. В. Л. и други
неустановени до момента лица в организирана престъпна група с
ръководители: И. Г. Т. и М. И. Г., като групата е създадена с користна цел,
както и да извършва престъпления по чл.253 НК.
С постановление от 14.12.2012 г. по посоченото производство И. Д.
К. е задържана под стража за срок от 72 часа, на основание чл.64, ал.2 НПК.
На 23.05.2012 г. е издадено разрешение от председателя на СГС ,на
основание чл.15 ЗСРС за използване на специални разузнавателни средства
(СРС) срещу ищцата за срок от 60 дни. На 20.07.2012 г. е разрешено
използване на СРС спрямо ищцата за срок от 120 дни. На 03.08.2012 г. е
разрешено използването на СРС спрямо ищцата със срок от 105 дни, а на
01.11.2012 г. е разрешено използване на СРС спрямо ищцата за срок от 60
дни.
С постановление за привличане на обвиняем от 16.12.2012 г. по
посоченото производство, е прецизирано обвинението спрямо ищцата по
чл.321, ал.3 вр. ал.2 НК, за това, че за периода 01.11.2011 г. – 13.12.2012 г. в
4
гр. София, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като
съизвършител с И. Г. Т., М. И. Г., В. О. М. и В. В. Л. избегнала установяване
на данъчни задължения, като използвала документи с невярно съдържание и
неистински документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на
счетоводно и при представяне на информация през органите по приходите,
като данъчните задължения са в особено големи размери – 16 407 560 лв.
На 29.01.2016 г. е внесен обвинителен акт по преписка № 605/2012 г.
на СпП и по ДП № 29/2015 г. по описа на СО на СП срещу четири лица, сред
които ищцата, за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2
НК; чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.26,
ал.1 НК; чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1,
вр.чл.26, ал.1 НК; чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.4 вр.
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
Съгласно писмо от Национална следствена служба от 16.07.2021 г.
ищцата е била задържана в следствения арест на 14.12.2012 г. по ДП Б-
58/2012 г. на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 665/2012 г. по описа на Специализирана
прокуратура за престъпления по чл.321, чл.255 НК. Освободена е на
21.12.2012 г. поради домашен арест. Ответникът не е оспорил твърдението на
ищцата, че домашният арест е продължил 125 дни.
С определение от 09.02.2016 г., постановено по НОХД № 293/2016 г.
по описа на СпНС, 12 състав, на основание чл.369, ал.4 и ал.5 вр. с чл.249,
ал.1 вр. чл.248, ал.2, т.2 НПК (отм.) е прекратено частично наказателното
производство срещу И. Д. К.. Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
С решение № 267/04.04.2017 г. по наказателно дело № 961/2016 г. по
описа на ВКС, II НО, е оставено без уважение искането на главния прокурор
за възобновяване на производството и отмяна на влязлото в сила определение
от 09.02.2016. по НОХД № 293/2016 г. на Специализирания наказателен съд.
По делото са ангажирани извлечения от публикации от сайтове от
17.12.2012 г. и 07.02.2013 г., в които се съдържа информация относно
задържането на ищцата, заедно с други лица при акция „Универсалните“, по
обвинение че са участници в организирана престъпна група, източила над 16
милиона лева ДДС.
От ангажираните по делото справки се установява, че ищцата е
управител на „Ирел Стой Енд Проджект“ ЕООД от 02.10.2009 г. до 11.02.2013
г. На 11.02.2013 г. за едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството е вписана М. М. К.. От 21.12.2016 г. управител и едноличен
собственик на капитала на посоченото дружество е ищцата.
От заключението на вещото лице д-р В. С. П. – психиатър, по
изслушаната пред СГС съдебно-психиатрична експертиза се установява, че по
амнестични данни при ищцата са се появили тревожност, безсъние и
прекалено голяма плачливост. Провеждала е лечение и е приемала
медикаменти, както и понастоящем. При ищцата не е установено наличие на
депресия. При нея е било налице смесено-тревожно-депресивно разстройство,
при което симптомите на тревожност и депресия се срещат едновременно, но
нито един не е толкова интензивен, че сам да оправдае поставянето на
диагноза. То спака към невротични свързани със стрес и сматоформни
разстройства. При прегледа е установена липса на данни за болест. Не са
5
установени данни за актуални мисловни разстройства, разстройства във
възприятно - представната сфера, качествени нарушения на настроението,
характерните за шизофренния процес – паратимии, качествени нарушения на
волевия акт – парабулии, хипомнезия - паметови смущения. Изживяванията
на ищцата са вследствие на силния стрес, преживян от нея във връзка с
воденото наказателно производство. съм момента е със запазено ежедневно
функциониране, без нужда от подпомагане за справяне с ежедневните
функции, не е поставена в зависимост и няма данни за състояние, което да
налага цялостно обгрижване, свързано с базисното й функциониране. Вещото
лице приема, че ищцата е боледувала от смесено тревожно-депресивно
разстройство, не е преживяла състояние на депресия. Изживяванията й са
вследствие на силния стрес във връзка с воденото наказателно производство.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че към момента на
извършване на прегледа ищцата е здрава. Ползвал е амнестични данни, няма
медицинска документация. Не са представени документи за посещенията на
ищцата при психолог. При смесеното депресивно разстройство докато траят
симптомите се нуждае от прегледи за период от 6 до 9 месеца. Няма
медицинска документация, че ищцата е бил лекувана преди това. Ищцата е
оперирана от рак на левия бъбрек. Вещото лице приема, че е много сложно да
се намери връзка между операцията и психическото състояние на ищцата. Не
намира друга причина, която да доведе до състоянието на ищцата, освен
вследствие на арестите. Посоченото състояние при ищцата е възникнало,
когато е започнала да плаче по – силно и неутешимо. Това се е случило след
ареста през 2012 г. след прекаран известен период в домашен арест се
повяват тези състояния.
Експертното заключение е оспорено от страните. Ищцата оспорва
извода, че не е налице депресия, а ответникът оспорва заключението, което е
изготвено само въз основа на амнестични данни.
Съдът изцяло възприема експертното заключение на вещото лице д-р
В. С. П., тъй като е задълбочено и обстойно обосновано. Изводите му са
формирани въз основа на специалните му знания, като ползваните от него
амнестични данни от ищцата се потвърждават от показанията на разпитания
пред СГС свидетел. По делото не са ангажирани доказателства, които да
разколебаят доказателствената му стойност.
От заключението на вещото лице д-р А. М. по изслушаната пред СГС
съдебномедицинска експертиза се установява, че при постъпването на ищцата
в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД й е поставена диагноза „светлоклетъчен
рак на левия бъбрек без метастази в околните тъкани“. Като придружаващи
заболявания за описани: глаукома, анемия. Извършена е операция:
лумботомия в ляво - оперативно проникване в лява хълбочна област, резекция
(отстраняване) на ляво ребро, оперативно отстраняване на левия бъбрек,
дисекция на лимфните възли около аортата и около бъбрека. Причината за
рак на бъбреците е практически неизвестна. В произхода на заболяването
роля играят наследствени фактори. Среща се по – често при хора с кръвна
група А, при някои наследствени заболявания – бъбречна поликистоза и др.
За рискови фактори се считат: тютюнопушенето, химични вещества
(ароматни амини, тежки метали – кадмий, олово); прием на аналгетици,
съдържащи фенацетин, вируси (херпес симплекс вируси), хормони. За
развитието на раковия процес играе роля намалената съпротивителна
6
способност на организма. Такава намалена съпротивителна способност може
да настъпи по редица причини, една от които е стресовото състояние от
негативни емоции, което води до намаляване на имунитета. Вещото лице
приема, че от съдебномедицичнска гледна точка не може да се направи
категорична причинно-следствена връзка между преживения стрес след
задържането на ищцата и развитието на онкологичното заболяване.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че едно стресово
състояние понижава имунитета на човека, а това подпомага развитието на
процеса на заболяването. Всеки стрес влияе негативно на имунитета на всеки
човек, стига да се докаже, че има стрес. За медицината е неясна причината за
възникване на раково заболяване. Много фактори влияят за заболяването. По
тази причина не може да се направи категоричен извод за причинно –
следствена връзка.
От показанията на разпитания пред СГС свидетел М. Д. М. – брат на
ищцата, се установява, че през 2012 г., когато отишъл на работа, заварил
полиция в офиса. Ищцата била задържана под стража. Била много
стресирана. Иззели документи на фирмата, компютри. Ищцата била
арестувана. Воденото спрямо ищцата наказателно производство се отразило
на работата им. Ищцата имала счетоводна фирма. Почти всички служители
напуснали. Ищцата била управител на фирмата, която се занимавала и със
строителство. Големи компании като Теленор прекратили отношенията си с
нея. Имали голям персонал, но почти всички служители трябвало да бъдат
уволнение. След като я пуснали от ареста, мъжът й я напуснал. Няколко
месеца ищцата била под домашен арест, без пари и работа. Ищцата била
депресирана, почти полудяла, всичко задържала в себе си. През този период
възникнали сериозни здравословни проблеми. Установили рак на бъбрека.
Преди това ищцата ежегодно си правела прегледи и била здрава. Все още
ищцата била депресирана. Посещавала психолози и психиатри, приемала
лекарства. След повдигане на обвинението и отразяване на производството по
медиите ищцата била абсолютно неадекватна в състоянието си. Цялото
семейство я поддържало. Понастоящем физическото състояние на ищцата се
променило – качила 40 кг. Преди повдигане на обвинението ищцата била
работохолик, винаги спазвала правилата. Сега също се опитвала, но й било
трудно. Преди задържането без проблем работела до 22.-23. часа. Сега
работела до 17 ч. Не работела в офиса, не издържала там. Свидетелят помагал
на ищцата финансово. Клиентите им станали много по – малко на брой и по –
малки фирми. Съседи, приятели мъжът й се отдръпнали от ищцата. Тя била
унищожена физически, психически, семейно и професионално. Фирмата на
ищцата била Ирел Строй Проджект. Ищцата я прехвърлила на друг човек, за
да може да запази дейността й. свидетелят работил в тази фирма, като бил
началник по транспорта. Притежавал транспортни средства. Ищцата била
счетоводител от 39 години. Във фирмата на ищцата имало повече от една
ревизия, като документите били изрядни. Внасяли данъците си. Свидетелят
ходил на посещение на ищцата в ареста на ул. „Майор Векилски“.
Съдът възприема показанията на разпитания пред СГС свидетел, тъй
като същите са логични и последователни, възпроизвеждат личните му
възприятия. Показанията му изцяло кореспондират с останалите ангажирани
по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
7
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му.
Наказателното производство срещу ищеца е образувано от СпП.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.1 ЗСВ и чл.137
Прокуратурата е единна и централизирана, като същата е юридическо лице на
бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, следва да се установи, че ищцата е претърпяла имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето.
В случая се установи, че Специализирана прокуратура е повдигнала
и поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2 вр. ал.2 НК, чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр.
чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК; чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и
т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК; чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6
и т.7 вр. с чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.6 и
т.7 вр. с чл.20, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК – престъпление против реда и
общественото спокойствие, за което е предвидено наказание от 3 до 10
години лишаване от свобода, както и престъпления против финансовата,
данъчната и осигурителната системи, за което е предвидено лишаване от
свобода от 3 до 8 години и конфискация на част или на цялото имущество на
виновния.
С определение от 09.02.2016 г. е прекратено наказателното
производство спрямо ищцата на посоченото основание чл.269, ал.4 и ал.5 вр.
с чл.249, ал.1 вр. с чл.248, ал.2, т.2 НПК – поради недоказаност на
обвинението.
Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК трайна съдебна
практика - решение № 295 от 18.12.2017 г. по гр. д. № 384/2017 г. на ВКС, ГК,
IV ГО; решение № 291 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г. на ВКС, ГК, III
ГО; решение № 145 от 06.07.2017 г. по гр. д. № 4132/2016 г. на ВКС, ГК, IV
ГО; решение № 248 от 16.10.2014 г. по гр. д. № 440/2014 г. на ВКС, ГК, IV
ГО; решение № 291 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г. на ВКС, ГК, III
ГО и др., случаите на прекратяване на наказателното производство на
основание чл.369, ал.4 НПК, в приложимата към момента на прекратяване на
наказателното производство редакция, поради бездействие на прокуратурата
да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда в
8
едномесечен срок, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност
на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението
(чл.243, т.2 НПК), който съответства на основанието за търсене на
отговорност за вреди по ЗОДОВ - деянието не е извършено от ищцата.
Основанието за прекратяване по чл.369, ал.4 НПК следва да бъде приравнено
на коментираното в т.7 на ТР № 3/2006 г. на ОСГК на ВКС основание за
прекратяване на наказателното производство от прокуратурата, тъй като и в
този случай прекратяването се дължи на недоказаност на обвинението.
Прекратяването на наказателното производство по своето същество е санкция
срещу прокуратурата, която не е реализирала в разумен срок наказателната
репресия срещу обвиненото лице.
По делото са ангажирани и доказателства относно претърпените от
ищцата неимуществени вреди в резултат на воденото срещу нея наказателно
производство.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищцата е
изпълнила доказателствената си тежест да установи всички елементи от
сложния правопораждащ фактически състав на спорното право, в каквато
насока са и изводите на решаващия съд. Ето защо доводите на жалбоподателя,
че не следва да се ангажира отговорността му, се явяват неоснователни.
Спори се между страните в производството относно обема на
отговорността на ответника.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилно
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По въпроса за прилагане критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД при
определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, е
формирана последователна и непротиворечива съдебна практика - ППВС №
4/1968 г. решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО; решение № 138 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 3764/2021 г. на ВКС, ГК, III
ГО и цитираната в него съдебна практика. С нея е разяснено, че в понятието
неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания
на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий за
справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта
на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените
с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
9
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние
и др. От значение е също така обществен отзвук на обвинителната теза,
злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността,
накърнената репутация, степента на вредоносния ефект от обвинението върху
социалната и професионалната реализация на лицето, като следва да се
отчита се каква е била същата преди, по време и след приключване на
наказателното производство.
Тъй като ищцата не е предявила самостоятелен иск по чл.2б ЗОДОВ,
поради което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, т.1, не следва да се посочва каква част от
глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но следва да се отчете
продължителността на наказателното производство.
В случая досъдебното производство е образувано срещу ищцата на
14.12.2012 г., когато е привлечена като обвиняема, а на 13.12.2012 г. е
извършено претърсване и изземване в дома й, както и личен обиск и
изземване. Същевременно наказателното производство е прекратено с
определение от 09.02.2016 г. С оглед на това наказателното производство е
продължило 3 години и близо 2 месеца. Ищцата е задържана с постановление
за СП на 14.12.2012 г., като е освободена на 21.12.2012 г., поради домашен
арест, продължил 125 дни – обстоятелство, което не е оспорено от ответника.
Задържането на ищцата и повдигнатите й обвинения са обект на
публикации в различни сайтове. Тези обстоятелства са станали достояние на
неограничен кръг лица. Извършените спрямо ищцата процесуално –
следствени действия в хода на наказателното производство пряко са
засегнали личната и професионалната й чест, достойнство, правото й на личен
живот и неприкосновеност – претърсвания и изземвания, личен обиск,
разрешените използвания на специални разузнавателни средства спрямо нея
за продължителен период от време – близо година (345 дни).
Повдигнатото срещу ищцата обвинение значително е засегнало
професионалната й репутация, доколкото същото е свързано със заеманата от
нея длъжност „управител“ и едноличен собственик на „Ирел Строй Енд
Проджект“ ЕООД, чиято основна дейност е свързана с извършване на
счетоводни услуги. Това пряко е рефлектирало върху дейността на
дружеството – служителите са напуснали, налице е силен отлив на клиенти.
Обвинението на ищцата в участие в организирана престъпна група, създадена
с користна цел, пряко е рефлектирало както върху професионалния й
авторитет и отношенията със съконтрагенти, така и на общественото доверие
в нея, на социалните й контакти. Ищцата понесла тежки и необратими
последици в професионалната си дейност – за времето на наказателното
производство прехвърлила дружествените си дялове и управлението на друго
лице. Кръгът на клиентите се свил ззначително.
След започване на наказателното производство ищцата се затворила
в себе си, изпитвала тревожност, безсъние, силна плачливост. При нея се е
изявило смесено тревожно-депресивно разстройство в резултат от воденото
спрямо нея наказателно производство и свързаните с него негативни
преживявания и стрес. Към момента на образуване на наказателното
производство – 14.12.2012 г., ищцата е била на 48 г. – в активна,
трудоспособна възраст, с висше образование и чисто съдебно минало.
10
Повдигнатите на ищцата обвинения са за тежки престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 ДР на НК. Наказателното производство е продължило 3
години и близо 2 месеца. В практиката си ЕСПЧ приема, че е налице оборима
презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до
причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с
обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация
да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за
справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че
те ще си свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от
престъпното деяние да бъде обезщетен. В конкретния случай
продължителността на разследването надхвърля законоустановения срок,
както и разумния срок за приключването му.
От значение за отговорността на ответника е и обстоятелството, че е
инициирано производство за отмяна на определението за прекратяване на
наказателното производство спрямо ищцата, което й е причинило
допълнителни притеснения и негативни преживявания, стрес и дискомфорт,
несигурност за бъдещето.
Действително по делото не е установено по категоричен начин, че
онкологичното заболяване на ищцата е резултат от воденото спрямо нея
наказателно производство. Следва да се отчете обаче обстоятелството, че
тежките негативни преживявания на ищцата, преживеният стрес, са на фона
на тежък здравословен проблем.
По изложените съображения, предвид тежестта на обвинението,
приложените спрямо ищцата мерки за неотклонение, продължителността на
наказателното производство – 3 години, 1 месец и 27 дни, проведените
процесуални действия, неблагоприятно отразяване върху емоционалната
сфера на ищцата, накърнената професионална репутация, негативното
отражение върху социалната и професионална й реализация, преживеният от
нея стрес, безпокойство, затварянето й в себе си, преживяното смесено-
депресивно разстройство, възрастта й към момента на повдигане на
обвинението години – 48 години и съобразявайки принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 25 000 лв.
Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените
от ищцата емоционални неудобства във връзка с воденото производство
срещу нея. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента
на търпените от ищеца болки и страдания и удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страна обществено -
икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед
конкретните обстоятелства по делото (определение № 237/29.03.2019 г. по гр.
д. № 3458/2018 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановено по реда на чл.288 ГПК).
Във въззивното производство не са заявени оплаквания относно
момента, от който ответникът дължи заплащане на лихва за забава, както и
във връзка с приложената от решаващия съд погасителна давност за част от
тази искова претенция, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси
стоят извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по
същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
11
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото процесуалният представител
на ответницата по жалбата й е оказал безплатна правна помощ в настоящото
поризводство, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК в полза
адв. Я. В. С. следва да се присъди сумата от 2 295, 45 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260045 от 19.01.2024 г., постановено
по гр. д. № 3448/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адв. Я. В. С., САК, с адрес гр.
***, ж. к. „***“ – 2 част, бл. *, вх. *, ап. *, сумата от 2 295, 45 (две хиляди
двеста деветдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки) лв., на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е влязло в
сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12