Р Е
Ш Е Н
И Е №162
гр.Габрово, 12.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на втори
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Полина
Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Ива
Димова
при
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.№179
по описа за 2019г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищците М.Х.А. и С.А.А. срещу
Решение №104/08.04.2019г. по гр.д.№1369/2018г. на Севлиевски районен съд, с
което са отхвърлени предявените от М.Х.А. и С.А.А. против С.С.К. искове : с правно основание
чл.26, ал.2, изп.1, пр.4 ЗЗД - за обявяване нищожност, поради липса на
основание, с правно основание чл.26, ал.2, изп.1 ЗЗД- за обявяване нищожност,
поради накърняване на добрите нрави и с правно основание чл.26, ал.2, изп.1,
пр.3 ЗЗД- за обявяване нищожност, поради липса на предписана от закона форма,
на сделка от 13.12.2013г., обективирана в Нотариален акт №20, т.Х, рег.№17870,
д.№1046 от 13.12.2013г. на помощник нотариус по заместване при нотариус
рег.№543 на НК и ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 500лв. -
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че
съдът обстойно бил мотивирал решението си по твърдения порок за липса на основание, изхождайки от
съдебната практика и теория. Както правилно бил приел съда основанието за
сделката не се формирало изрично от нея, а се извеждали от вида и съдържанието
й, като всяка двустранна сделка имала различна кауза за всяка страна по нея.
основанието в настоящия случай следвало да се търси на плоскостта
обещател-уговарящ. С процесния нотариален акт се прехвърляли права в
патримониума на трето ползващо се лице, като за уговорителя оставало вписаното
право да се осигурят спокойни и необезпокоявани старини за М.А. и А. А., както
и правото на съвместно, пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота
от двамата купувачи и техния син С.А., а трето лице получавало голата
собственост. Тази уговорка дори и да се явявала основание на договора не била
направена между договарящите страни, а между уговарящия и третото лице.
Уговорката за необезпокоявано ползване на имота от уговарящите включвала и
извършване на ремонт на имота, което не било сторено и жилището не можело да се
ползва и обитава.
Твърди и че крайния резултат от сделка придобиване на недвижимия
имот от трето лице бил несъвместим с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност, което накърнявало добрите нрави. В настоящият
случай трети е лица получавали голата собственост, а уговорителите - купувачи
само учреденото право на ползване, което обаче не можели да упражнят. В този
смисъл сделката била довела до неоправдано разместване на имуществени права,
при което ищците търпели значителна загуба, която не са желали и очаквали.
По основанието за липса на предписана от закона форма,
жалбоподателите считат, че действително сделката е обективирана в нотариален
акт, в в същия вписаните като участващи лица нямали изискуемите по закон
качества; неправилен бил извода на съда, че непрецизната формулировка в
нотариалния акт на извършените от участниците в нотариалното производство
действия и качествата на подписалите го лица не е основание да се приеме липса
на форма на договора. Вмененото от закона изискване за съгласие на бенефициера,
че приема уговореното в негова полза не го правело страна по сделката, като е
записано в нотариалния акт.
Молят съда да отмени обжалваното решение да прогласи за
нищожен сключения договор за покупка продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №20, т.Х,
рег.№17870, д.№1046 от 13.12.2013г. на помощник нотариус по заместване при
нотариус рег.№543 на НК. Претендират и за присъждане на заплатената в
производството държавна такса.
В депозирания по делото отговор на въззивната жалба същата е
оспорена като неоснователна по съображения, подробно изложени в депозирания
писмен отговор. Моли съда да остави жалбата без уважение и да присъди
направените пред настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи прие за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и
допустимо.
За да отхвърли предявения първоинстанционният съд приел, че с
Нотариален
акт №20, т.Х, рег.№17870, д.№1046 от 13.12.2013г. на помощник нотариус по
заместване при нотариус рег.№543 на НК наследодателката на
ответника- М.К., продала,
а М.Х.А. и А.С. А. купили за М.П.М. и В.Ц.М., недвижим имот, подробно описан в
нотариалния акт, за сумата 15 000,00лева, която продавача е заявил,
че му е платена от М.Х.А. и А. С. А., напълно и изцяло по банков път, преди
подписването на нотариалния акт. В нотариалният акт било посочено, че М.Х.А. и А.С.
А. заявяват, че запазват за себе си и за С.А.А., право на пожизнено и
безвъзмездно ползване и обитаване върху имота, с което М.П.М. и В.Ц.М., изрично
заявили, че са съгласни. Всички участници в нотариалното производство изрично
са декларирали, че сумата посочена като продажна цена е действително
уговорената и платена по сделката цена. Участниците в нотариалното производство
са декларирали, че единствената им цел е да се осигурят спокойни и
необезпокоявани старини за М.Х.А. и А.С. А..
А.С.
А. е починал на 08.03.2016г. и за наследници е оставил М.Х.А. - съпруга и С.А.А. - син.
По възражението
за липса на основание първоинстанционният съд приел, следното : основанието на
сделката е типичната и непосредствена цел, която се преследва с предоставянето
на имуществена облага с каузална правна сделка. Мотивите при сключване на всяка
сделка са различни и те нямат правно значение за действителността на сделката.
При двустранните договори основанието на всяко от задълженията е да се придобие
насрещно право. Основанието на сделката, не се формулира изрично в самата
сделка, а се извежда от вида и съдържанието й. Всяка двустранна сделка има
различна за всяка страна по нея кауза. Основанието при процесната сделка по
отношение на ищците и наследодателя им е да се придобие едно право, поради
което и са участвали в сделката и са платили цената по същата. Това основание
съдът приел, че представлява типичната и непосредствена цел, на процесната
сделка. Този извод съдът основал и на разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД, в която е предвидена
оборима презумпция относно наличието на основание, което се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ищците, които се позовават на липса
на основание е да оборят презумпцията, но същите не били сторили това.
Първоинстанционният съд приел, че между М.Х.А. и А.С. А. от една страна и М.П.М.
и В.Ц.М., от друга страна имало договорка, съобразно която М. се задължили да
извършат ремонт на жилището, описано в процесният нотариален акт, като тази
договорка не била намерила конкретен израз в нотариалния акт. Съдът приел, че
тази договорка била от значение за мотивиране М.Х.А. и А.С. А. да заплатят
покупката на недвижимият имот, от който същите получават само право на
ползване, докато голата собственост придобиват третите лица помагачи - М.П.М. и В.Ц.М., но
мотивите не представляват основание на процесният договор. Поради изложеното
районният съд приел, че не се установява, процесната сделка да е сключена без
основание.
По
наведеното от ищците основание по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД - за обявяване нищожност,
поради накърняване на добрите нрави първоинстанционният съд приел, че противоречие
с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи. Същите са правила и норми,
които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички
правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло,
а не само на интерес на някоя от договарящите страни - такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските
взаимоотношения. Съдебната практика приема, че значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се
приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница
на свободата на договаряне, но следва да се съобразят и императивните
разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните
възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави съдът следва да
преценява действителната воля на страните. В конкретният случай районният съд
приел, че не е установено, че процесната сделка е в противоречие с такива
правила, принципи и ценности, които да са общи за всички правни субекти, като
справедливостта, добросъвестността и морала, чието зачитане да е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само в интерес на ищците по делото, в
качеството им на договарящи страни по оспорения договор. Следва да се отчете и
естеството на оспорения договор - договор в полза на трето лице. По
делото не било доказано, че единствения мотив на ищците да придобият правото на
ползване на имота, да е във връзка с реализиране от страна на третите лица на
договорката за ремонтиране на жилището, напротив от показанията на св.М. било
установено, че имота бил годен за ползване при сключване на договора, като едва
след 2015г.
Ищците обосновават претенцията си с обстоятелства относими към неизпълнението
на задължението за ремонт от третите ползващи се по договора лица, но тези
обстоятелства следват сключването на договора, поради което същите не са годни
да обосноват нито извод за нееквивалентност на престациите, нито въобще наличие
на основание за нищожност. Ирелевантно за обсъжданото основание за нищожност и
въобще за действителността на процесния договор е дали третите лица помагачи
трети ползващи се по договора лица, са изпълнили уговорката за извършване на
ремонт на процесния имот, както и каква е била причината за евентуалното й
неизпълнение. По делото намаляването на имуществото на ищците следва от
същността на договора - договор в полза на трето лице, който по принцип се прави,
за да се облагодетелства третото лице. Тъй като по делото не било установено
съдържанието на договорката за извършване на ремонт на процесния имот, а
същевременно ищците са получили правото на ползване върху годен за ползване,
към момента на сделката имот, то не била налице значителна липса па
еквивалентност в насрещните престации по процесният договор, нито са накърнени установените
в обществото норми на поведение и общоприетия морал, поради което първоинстанционният
съд приел, че не е налице претендираната нищожност на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
По
основанието за обявяване нищожност, поради липса на предписана от закона форма
на договор за прехвърляне на недвижим имот по чл.26, ал.2, изр.1, предл.3 ЗЗД районният съд приел,
че с оглед предмета на договора - прехвърляне на вещни права върху
недвижим имот, разпоредбата на чл.18 ЗЗД изисква съгласието между
страните да е облечено в най - тежката форма - нотариален акт. Процесният
договор е сключен именно в тази форма. Вписването на участващи страни, които
според ищците нямали изискуемите по закон качества, в частност вписването на
третите ползващи се лица като страни по сделката, именувани като
„купувачи", не влече след себе си претендираните от ищците последици,
конкретно няма отношение към формата на сделката и не води до нищожност на
същата. В настоящият случай наследодателката на ответника – М.К. е прехвърлила на
третите ползващи се лица и трети лица помагачи в настоящото производство,
голата собственост върху имота предмет на договора, като е учредила право на
ползване на ищците в настоящото производство и техния наследодател – А. А., а цената на
разпореждането с тези вещни права е заплатена от първата ищца и наследодателя
на ищците – А. А..
Неприцизната формулировка в нотариалния акт на действията извършени от
участниците в нотариалното производство и на качествата на подписалите го лица
не е основание да се приеме липса на форма на договора, обективиран в
нотариалният акт, а същата единствено налага внимателно тълкуване на волята на
тези лица, с цел установяване на точният й смисъл.
Въззивният
съд изцяло възприема изводите на районния съд и на осн. чл.272 ГПК препраща към
тях.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателите за липса на основание за сключване на
процесния договор. Жалбоподателите счита, че на плоскостта обещател -уговарящ основанието
за сделката липсвало. Основанието, поради което ищците и наследодателя им са
сключили процесната сделка е да се придобие едно право (в случая правото на
ползване на имота), поради което същите са участвали в сделката и са платили
цената по нея. В самият акт страните са декларирали, че се цели точно този правен
ефект и единствената цел е да се осигурят спокойни и необезпокоявани „старини”
за М.Х.А. и А.С. А.. Угововарящите (стипулантите) са декларирали, че не
действат при условията на „крайна нужда”, „грешка” и „измама”. Още повече, че
според теорията основанието на сделката, не се формулира изрично в самата
сделка, а се извежда от вида и съдържанието й. При постановяване на решението
си, първоинстанционният съд е тълкувал договора
съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД и законоустановените правила, като е приел, че между М.Х.А. и А.С. А., от една страна и М.П.М. и В.Ц.М., от
друга страна, несъмнено е имало договорка, съобразно която М. са се задължили
да извършат ремонт на жилището, описано в процесният нотариален акт, като тази
договорка не е намерила конкретен израз в процесния нотариален акт.
Следователно ищците и наследодателят им не са сключили договора и платили
цената на имота без основание. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД е предвидена оборима
презумпция относно наличието на основание, което се предполага до доказване на
противното. В тежест на ищците, които се позовават на липса на основание е да
оборят презумпцията, което не е сторено, поради което предявения иск за
прогласяване нищожността на процесния договор поради липса на основание е
неоснователен.
Не е
налице и другото твърдяно от жалбоподателите основание за нищожност на договора
- нарушение на добрите нрави. Крайният резултат от сделката - придобиване на
недвижим имот от трето лице не е несъвместим с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност, тъй като сделката и всички обстоятелства
свързани с нея били довели до неоправдано разместване на имуществени права, при
което жалбоподателите очевидно търпели значителна загуба, която не са целели и
очаквали. Договорът в полза на трето лице е изрично регламентиран в закона,
поради което не може да се приеме, че крайният резултат от такъв договор - придобиване
на права от трето лице е несъвместим с нормите за справедливост и
добросъвестност. Не се доказа твърдението на жалбоподателите, че единствения им
мотив на ищцата и наследодателя на ищеца да платят цената на имота е във връзка
с реализиране от страна на третите лица на договорката за ремонтиране на
жилището, напротив видно от съдържанието на нотариалния акт същите са придобили
и правото на ползване на същия. Следователно не може да се приеме, че е налице
неоправдано разместване на имуществени права, при което жалбоподателите
очевидно търпели значителна загуба, която не са целели и очаквали. Не е налице
и значителна липса на еквивалентност в насрещните престации по процесният
договор, нито са накърнени установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал. Поради изложеното предявения иск за прогласяване нищожност
поради накърнение на добрите нрави е неоснователен.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателите за липса на форма. Съгласно разпоредбата на
чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на други
вещни права върху недвижими имоти трябва да са извършени с нотариален акт,
което е форма за валидност. Процесният договор е сключен именно в тази форма.
Вписването на участващи страни, които според ищците нямали изискуемите по закон
качества, и в частност вписването на третите ползващи се лица като страни по
сделката, именувани като „купувачи" няма отношение към формата на сделката
и не води до нищожност на същата. Участието на бенефициента при сключване на
нотариалния акт не е необходимо и сделката може да породи действието си и без
него. Участието на третото ползващо се лице при сключване на договора и
вписването му в същия не опорочава сделката, тъй като не му придава качеството
на страна по нея, независимо под какво наименование е записано в акта.
Качеството на участвалите в нотариалното производство лице се установяват при
тълкуване съдържанието на акта. Участието на третото ползващо се лице в
производството и вписването на съгласието му по сделката удостоверява
изявлението му, че ще се ползва от нея. съществува съдебна практика, съобразно
която участието на третото ползващо се лице в нотариалното производство е
условие за валидността на сделката.
Предвид
изложеното по-горе въззивният съд счита, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно
направеното в отговора на въззивната жалба искане и оставянето на жалбата без
уважение жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сумата от 500лв.-разноски пред въззивната инстанция.
На
основание изложеното, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №104/08.04.2019г. по гр.д.№1369/2018г. на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА М.Х.А., с ЕГН **********,*** и С.А.А., с ЕГН **********,***
да заплатят на С.С.К., с ЕГН ********** *** сумата от 500лв.(петстотин лева) -
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, на осн. чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: