Р Е Ш Е Н И Е № 333
Гр.Несебър, 28.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1180 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от С.В.Д., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, адрес: град Москва, улица Москоречье, **против Наказателно постановление № 1364 от 23.08.2019г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор „ОП“ РУ Несебър, с което на основание чл.52 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.4 от ЗЧРБ.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно поради издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като е лишен от възможността да разбере какво конкретно нарушение му е вменено. Едно от тях е непредставянето и връчването му на препис от акта за установяване на административно нарушение (АУАН) на говоримия от него руски език предвид, че жалбоподателят не владее български език, а в него не са посочени и пълните данни на лицето, извършило устния превод на съдържанието на акта на руски език. При връчването на НП също не е осигурен преводач, който да му разясни неговото съдържание, както и правата му по ЗАНН, нито е извършен писмен превод на санкционния акт. На жалбоподателя не е осигурена възможност да изложи възраженията си срещу акта предвид, че НП е издадено преди изтичането на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН – в деня на съставянето на акта. Неправилно е цитиран в обжалваното НП номера на АУАН, тъй като е следвало да бъде посочен бланковия му номер. Както в акта, така и в обжалваното НП не е извършено описание на конкретно нарушение, защото не е посочено в какво се изразяват непристойните действия, които се твърди, че жалбоподателят е извършил, по който начин не е спазвал законоустановения ред, по какъв начин е създавал конфликти и в какво се изразяват те. Отделно от това за неспазването на разпоредбата на чл.4 от ЗЧРБ не е предвидено налагане на санкция, защото тя не конкретизира нарушение на определен закон. Като съществено процесуално нарушение отчита и непосочването на адресите и ЕГН-а на двамата свидетели, вписани в АУАН, както и обстоятелството, че актът е подписан само от единия от тях. Счита вмененото му административно нарушение за недоказано, а фактическата обстановка за неизяснена. Моли наказателното постановление да бъде отменено, включително и поради маловажност на деянието.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
В съдебно заседание административно наказващият орган не се явява и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна.
От показанията на разпитания в качеството му на свидетел Д.Л.У. – полицейски инспектор в РУ Несебър, се установява, че по повод жалба от търговеца, осъществяващ дейността по управление и поддържане на общите части в комплекс „Даун Парк Делукс“ в к.к. Слънчев бряг, той е предприел извършване на проверка, като за целта на 17.08.2019г. около 17:30 часа сам е посетил комплекса със служебен автомобил. Било му е съдействано от лице, извършващо дейност по охрана, да се срещне с няколко собственика на апартаменти в комплекса, имащи отношение по обстоятелствата, изложени в жалбата. Успял е да открие двама от тях, като и двете са били жени, а едната от тях е била Елена Дрыгина, на които е разпоредил да слязат до фоайето на хотела за да разговаря с тях. Още от началото на разговора им в близост до тях, на друга маса, е седнал и жалбоподателят С.Д., който е съпруг на Елена Дрыгина. Свид. У. е разговарял с двете жени на руски език, който той владее, при което им е обяснил за съдържанието на жалбата и ги е попитал за удобно за тях време – ден и час, когато да се явят в РУ Несебър за предоставяне на сведения, за което е започнал да изготвя призовки и да им ги връчи. През това време С.Д. е правил запис с телефона си, а като е приближил до масата, на която са били съпругата му, другата жена – етажен собственик, и свид. Димов, последният му е наредил да се отдръпне за да не пречи на разговора и на полицейския служител да си изпълнява служебните задължения, но С.Д. е казвал на съпругата си да не получава призовката. Свид. Димов се е преместил на друга маса, където другата жена му е казала, че на нея й е удобно да се яви в РУ Несебър на 23.08.2019г. Тогава свид. Димов е попълнил двете призовки, връчил е едната от тях на едната жена, а другата – Елена Дрыгина, по настояване на съпруга си, е отказала да я получи, който отказ е бил удостоверен с подписа на един свидетел – охранителя в комплекса. В този момент С.Д. е започнал да снима с телефона си и служебния автомобил, както и да заплашва свид. Димов с консула на неговата държава.
На 23.08.2019г. в РУ Несебър са се явили група руски граждани, включително и С.Д., на когото, с участието на преводач, му е бил съставен АУАН № 1364, серия Д, бл. № 847208/23.08.2019г. от свид. Димов за това, че на 17.08.2019г. около 18:55 часа във фоайето на комплекс „Даун Парк Делукс“ с поведението си извършва непристойни действия в присъствие на туристи, охрана, служител на МВР, като не спазва законоустановения ред в Република България и влиза в конфликти със служители, обслужващи комплекса. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.4 от ЗЧРБ. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от единия от двамата свидетели по съставянето на акта, и от С.Д., на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Установи се, че съдържанието на акта е било разяснено на нарушителя от преводача Роси Паункова.
С показанията си свид. Димов пояснява кои според него са непристойните действия, извършени на 17.08.2019г. от С.Д., като посочва част от тях, а именно: не е изпълнявал разпорежданията на полицейски служител и му е пречил да изпълнява служебните си задължения, агитирал е други хора да правят същото, снимал е полицейски служител без негово съгласие.
В деня на съставянето на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган е наложил санкцията, а след като е възпроизвел в него съдържанието на акта, също е приел, че е нарушен чл.4 от ЗБЛД. Съдържанието на НП при връчването му на жалбоподателя също е било разяснено на последния от назначения за случая преводач на руски език.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН – НП е връчено на 24.08.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 29.08.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а ал.3 на
чл.40 от ЗАНН постановява, че при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая се установява,
че актът правилно е съставен в присъствието на двама свидетели, които не са
присъствали на нарушението, но са свидетели по акта. Освен това съгласно чл.43,
ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне един от свидетелите,
посочени в него. Това означава, че не само не е съществено, но и не
представлява нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че актът не е
подписан от единия от свидетелите, посочени в него, поради което съдът не
приема за основателен довода в жалбата в тази насока.
Разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН е въвела изискване за посочване на точни данни относно свидетелите, които са необходими с оглед тяхното индивидуализиране и възможността за призоваването им. В случая на тези свидетели е посочен адреса по местоработата им, същите са служители на РУ Несебър, поради което може да се осигури призоваването им и разпита им относно обстоятелствата по съставянето на акта. Поради това непосочването на ЕГН-а на свидетелите в случая не представлява съществено процесуално нарушение до степен да се нарушават правата на нарушителя, а съдът да е лишен от възможността да изследва всички обстоятелства по делото.
Не следва да се вменява
задължение на наказващия орган освен номера на АУАН, посочен от актосъставителя
в изпълнение на процедурата по неговото съставяне, да посочва и фабричния му
номер (в случая серия Д бл. № 847208), и конкретно да сочи изрично, че АУАН №
1364 / 23.08.2019г. е идентичен с този с фабричен № 847208. Липсата на тази
констатация по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя и
това да разбере въз основа на кой АУАН с описаното в него нарушение и съдържащ законоустановените
реквизити, е издадено обжалваното наказателното постановление. Правилно в
наказателното постановление АНО е посочил номера на акта, изписан от
актосъставителя, каквото е и задължението на последния, докато фабричният номер
на акта е поставен на хартиения носител, който го обективира, съобразно
вътрешните правила, които важат само за служителите и във връзка с
осъществявания спрямо тях административен контрол и с цел да се избегнат
злоупотреби.
Настоящият съдебен състав не
споделя и заявените в жалбата възражения за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неосигуряване на преводач от български
език на руски при съставянето и връчването на АУАН и НП. Задължение на актосъставителя е да разясни на
разбираем за лицето език съдържанието на АУАН и неговите права и задължения. В
случая, от показанията на актосъставителя се установява, че това задължение е
изпълнено, като за целта е бил назначен лицензиран преводач от наказващия
орган, а именно Роси Паункова, която лично е превела съдържанието на АУАН и на
НП на руски език на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.4 от ЗАНН когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган, като към акта се прилагат писмени обяснения или възражения. Както е известно от теорията, обясненията на наказаното лице са не само доказателствено средство, но и средство за защита, което то упражнява по свое усмотрение. В настоящия случай безспорно липсват приложени към акта писмени обяснения или възражения на водача, което обстоятелство обективно би могло да се отрази върху правото му на защита, но предвид ранния стадий на административнонаказателното производство и предвидените множество гаранции за надлежното му упражняване, то фактически до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя в случая не се е стигнало. От тук следва единствено правилният извод, че по принцип нарушението на чл. 44, ал. 4, изр. 2 от ЗАНН, не е съществено процесуално нарушение, тъй като не лишава санкционираното лице от възможността да възрази по констатациите в акта и да поиска събирането на нови доказателства. Само по себе си, нарушението на нормата на чл. 44, ал. 4, изр. 2 от ЗАНН не е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на обжалваното наказателно постановление и в тази насока е константната съдебна практика.
Наказателното постановление обаче е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяната му като незаконосъобразно.
Съставеният АУАН не съдържа в себе си задължителни реквизити, установени в чл.42, т.4 от ЗАНН, която разпоредба задължава актосъставителя да посочи пълно и ясно описание на нарушението, независимо дали това е сторено в документ, предхождащ издаването на АУАН, тъй като административно наказателното производство се образува именно със съставянето на АУАН. В него не са посочени съществени елементи от фактическия състав на нарушението, като направеното описание на твърдяното нарушение е схематично и не позволява на привлеченото към административно наказателна отговорност лице да разбере точните фактически рамки на нарушението. Липсва ясно и точно посочване на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, който е задължителен реквизит от акта. Не са посочени конкретните действия или съответно бездействия на нарушителя, в което се изразява административното нарушение. Наказващият орган има задължението да докаже обективната и субективната съставомерност на констатираното нарушение, за което се пристъпва към ангажиране на отговорността на посоченото от него лице. А такова доказване в случая въобще не е проведено, като наред с това не е посочено защо, респ. въз основа на какви доказателства, приема за установено, че на С.В.Д. следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност, т.е., че той е автор на нарушение. Административно наказващият орган не е изпълнил задължението си в хода на административно наказателното производство да извърши пълно, обективно и всестранно изследване на релевантните за случая факти. Цитирането на законов текст не може да се приеме за описание на нарушението и обстоятелствата, свързани с него по смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН, защото по този начин наказаното лице е лишено от възможността да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си. Поради това съдът приема, че при издаването на НП са допуснати особено съществени нарушения на процесуалната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя в административно наказателното производство, а това нарушение е неотстранимо в стадия на съдебното производство.
Разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН задължава наказващия орган сам да събере доказателства за изясняване на фактическата обстановка в хода на административно наказателното производство, и в частност релевантните факти, имащи съществено значение за обстоятелството дали е извършено нарушение и дали то е извършено от лицето, посочено в АУАН като негов извършител, с какви действия и при какви обстоятелства, защото доказателствената тежест за установяване на нарушението в административно наказателното производство и доказването на извършването му в производството при осъществяване на съдебен контрол, е вменена единствено на административно наказващия орган, като нарушителят не е длъжен да му съдейства при установяване на фактите.
Налице е неяснота относно съществените елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя, за който е неясно какво нарушение и при какви обстоятелства е установено. Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление страда от съществени пороци, касаещи основанията за издаването му, задължителното му съдържание, които представляват допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на санкционираното лице.
Неизпълнението на задълженията на административно наказващия орган за пълно и всестранно изясняване на фактите е довело до непосочването на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, и действията на жалбоподателя, с които го е извършил, което от своя страна обосновава по несъмнен начин липсата на съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно наказващият орган неправилно е приел, че е извършено административно нарушение, и незаконосъобразно е санкционирал жалбоподателя съобразно санкционната норма на чл.4 от ЗЧРБ, поради което наказателното постановление и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1364 от 23.08.2019г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор „ОП“ при РУ Несебър, с което на основание чл.52 от Закона за чужденците в Република България на С.В.Д., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, адрес: град Москва, улица Москоречье, **е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.4 от Закона за чужденците в Република България, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: