Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.06.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 02.06. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1049 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1660/29.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 1012/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което са
отхвърлени предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК за признаване на установено, че В.Я.Т. дължи на „В.” ЕООД сума
в размер на 535,63 лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана
питейна и отведена канална вода по посочените в решенето квитанции; сума в
размер на 64,60 лв., представляваща общ размер на лихва по всяка една от
квитанциите за периода от 02.12.2015 г. до 09.05.2018 г., както и законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC С.З., въз основа на
което е образувано ч.гр.дело №4887/2018г. - 01.10.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Въззивникът „В.” ЕООД излага съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на същото. Претендира се
разноските пред двете инстанции.
Представен е отговор на
въззивната жалба от особения представител на въззиваемата В.Т. – адв. К., с
който взема становище, че жалбата е процесуално недопустима и по същество –
неоснователна. Направено е искане да се потвърди първоинстационното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да
признае за установено, че В.Я.Т., дължи на „В.” ЕООД сума в размер на 535,63
лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена
канална вода по описаните квитанции и сума в размер на 64,60 лв.,
представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите, както и
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC С.З., въз
основа на което е образувано ч.гр.дело №4887/2018г. - 01.10.2018 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения
особен представител на ответника, който оспорва предявените искове по основание
и размер.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4887/2018г. по описа на
Районен съд – С.З. се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение от
03.10.2018г., съгласно която длъжникът В.Я.Т. следва да заплати на кредитора „В.”
ЕООД С.З. сумата от 535, 63 лв. за главница ведно със законната лихва върху
сумата считано от 01.10.2018 г. до изплащането й, както и сумата от 64, 60 лв.
– мораторна лихва за периода от 02.12.2015г. до 09.05.2018г., представляваща
неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по
партида № 001547, както и сумата от 265 лв. - разноски по делото. Ответникът не
е намерен на известните адреси по делото, поради което и на основание чл. 47,
ал. 5 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на „В.” ЕООД е указано да предяви иск в
срок. В указания срок ищецът е предявил иск относно вземането си, предмет на
настоящото производство.
По делото е представена Заповед № 1439/01.09.1997г. на
кмета на Община С.З., от която е видно, че В. и Т.Т. са настанени в общинско
жилище на ул. „***. Първоинстанционният съд е направил справка в НБД „Население“
и е констатирал, че е и единственият регистриран като постоянен и настоящ адрес
на ответницата.
По делото не са представени доказателства дали общинското
жилище е действително предоставено на ответницата по силата на договор за наем.
За потребените водоснабдителни услуги през процесния
период от 01.12.2015 г. до 01.04.2018г. ищецът е издавал месечни квитанции с
посочена разбивка на дължими суми за всяка предоставена услуга. Същите не носят
подпис на нито една от страните и няма доказателства да са били изпращани до
ответника или същият да е бил канен доброволно да заплати същите.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
чието заключение се установява, че в
счетоводството на В. гр. С.З. са осчетоводени разход на вода за два водомера в
процесния имот в размер на 535, 63 лева, като стойностите на водата са отчитани
дистанционно чрез радиомодул. Мораторната лихва е в размер на 64, 60 лева. Не
са представени доказателства за плащания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и използване на
водоснабдителните и канализационните системи, регулираща отношенията между
страните, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която
разпоредба е възпроизведена и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на
оператора. Легално определение за понятието "потребител" е дадено и в
§1, ал. 1, т. 2 от
ЗРВКУ, където е посочено, че потребители са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, юридически или физически лица, собственици или ползватели на
имоти в етажна собственост. От съдържанието на посочените разпоредби следва, че
качеството на потребител на В и К услуги е свързано с наличието на вещно право на
собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот, като страна по
договора при общи условия за предоставяне на В и К услугите е собственикът или
носителят на вещно право на ползване или строеж върху имота. Ответницата, в
твърдяното й качеството на наемател на общинско жилище, не попада в нито една
от изброените по-горе хипотези, като доколкото по делото не е спорно, че
обитаваният от ответницата недвижим имот е общинска собственост, потребител на
услугата, по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г., в процесния
период, е собственикът на имота - Община С.З..
Действително, нормата на чл. 8, ал. 9 от наредбата като изключение
предвижда, че наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите В и К
от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на тази наредба и на
договора. Когато обаче наемателят не спазва задълженията съгласно общите
условия и договора, отговорен за тях е наемодателят. В чл. 2, ал. 3 от Общите
условия е посочено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие,
че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, наемателят да бъде потребител на В и К услуги
за определен срок. По делото обаче липсват данни за подаването на подобна
декларация от собственика на имота – Община С.З.. От представените по делото
доказателства е видно, че партидата се води на името на ответницата, но не е
ясно на какво основание това е направено, при условие, че липсва лично
депозирано или с декларация с нотариална заверка на подписа съгласие от титуляра
– собственик на имота. Поради това след като по делото не са установени
предпоставките по чл.2, ал.3 от ОУ на „В.” ЕООД, приложение следва да намери
разпоредбата на чл.8, ал.9 от Наредбата, където е посочено, че в случаите, при
които наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора,
отговорен за тях остава наемодателят.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1660/29.11.2019г., постановено по гр.д. №
1012/2019г. по описа на Районен съд – С.З..
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.