Р Е Ш Е Н И Е
№.........
гр. София,
30.12.2021
г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично
заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр. дело № 11771
по описа за 2020 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 169239 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 35069/2019
г. Софийски районен съд – I ГО, 40 състав е осъдил
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, с адрес: ***, да
заплати на В.Р.В., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, на основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 1 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - стрес, безпокойство и притеснение, в резултат от образувано
по молба на ответника изп. дело № 20168440401251 по описа на ЧСИ С.Я.и наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата от подаването на исковата молба - 19.06.2019 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 304 лв. - разноски по
делото, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 1600 лв.
до пълния предявен от 4 000 лв. Със същото решение В.Р.В., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 90 лв. -
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която е уважен искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, е останал ответникът
„Т.С.“ ЕАД, който го обжалва с твърденията, че решението в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до неправилност на решението, както и че
обжалваният акт е необоснован. По-конкретно поддържа, че в случая не е
осъществен сложният фактически състав на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Не е налице
причинна връзка между понесените вреди и твърдяното противоправно деяние. Не е
ясно кой на кого, каква работа се твърди да е възлагана и какви са
противоправните действия. Не е налице противоправно действие от страна на „Т.С.“
ЕАД. Посочването на ЕГН в производството по издаване на заповед за изпълнение
не е задължителен елемент, като след като са получили информация за ЕГН на В.Р.В.
са взели мерки за оттстраняване на техническа грешка и са входирали съответната
молба при ЧСИ С.Я.. Описаните в исковата молба постоянен стрес и напрежение,
освен че били недоказани, то същите не са в причинно-следствена връзка с
поведението на служители на ответника, поради което не може да бъде ангажирана
отговорността на последния. Евентуално, определеният от СРС размер на
обезщетението от 1600 лева се явява прекомерен. Моли съда да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск,
евентуално да определи обезщетение в по-нисък, справедлив размер. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – В.Р.В., оспорва въззивната жалба по
съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен
отговор от 19.10.2020 г. Претендира разноски.
Решението
в отхвърлителните му части, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. №
1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. №
1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о.) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебна проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита,
че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
решение е допустимо.
Същото е и правилно, поради следните съображения:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
19.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Неимуществените вреди -
стрес, безпокойство и притеснение, ищецът твърди да са възникнали в
причинно-следствена връзка с образуваното по молба на ответника изп. дело №
20168440401251 по описа на ЧСИ С.Я.и наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца.
От фактическа страна, и по конкретно от представеното копие от изп. дело
№ 20168440401251 по описа на ЧСИ С.Я., се установява следното:
Изпълнителото дело е образувано по молба на ответника - „Топлофикация София“ от
15.04.2016 г. за събиране на вземанията по издадения на 11.03.2013 г. по гр. д.
№ 1319/2013 г. по описа на СРС изп. лист спрямо длъжника В.Р.В.. С молбата за
образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина
на изпълнение. Със съобщение от 17.05.2016 г., получено от ответника на
19.05.2016 г., съдебният изпълнител е поискал предоставяне на информация от
взискателя за единния граждански номер /ЕГН/ на длъжника. С молба от
22.11.2018г. взискателят, чрез юрк. М.Л., е посочил ЕГН на длъжника – **********,
който съответства на ЕГН на ищеца в настоящото производство. На 29.11.2018 г.
съдебният изпълнител е издал постановление за образуване на изп. дело,
изпращане на ПДИ до длъжника, извършване на справки за имущественото му
състояние и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от
„М.“ ЕООД. В резултат от това, спрямо длъжника са извършени справки в НБД
„Население“, в НОИ за актуални трудови договори и осигурителен доход, в
регистъра на БНБ за банкови сметки, в НАП за декларирани недвижими имоти и др.
На 10.12.2018 г. съдебният изпълнител е извел запорно съобщение до третото
задължено лице - „М.“ ЕООД, работодател на ищеца, с което е наложил запор
върху трудовото му възнаграждение за задължения в общ размер на 1 948,84лв.,
включващи вземанията по изп. лист и такси и разноски по изпълнението. Запорното
съобщение е получено от работодателя на 17.12.2018г.
На 30.12.2018 г. ищецът е
получил и съобщение за образувано изп. дело, с което е уведомен за наложения
запор върху трудовото му възнаграждение. На 21.12.2018 г., заведено
под вх. № 21/02.01.2019 г. в регистъра на ЧСИ Я., ищецът е изпратил по e-mail
молба до ЧСИ Я., с която желае да получи допълнителна информация и заявява, че
никога не е бил клиент на „Т.С.“ ЕАД, *** и няма сключени договори за наем на
такива. Върху съобщението е постановено разпореждане от 04.01.2018 г.
за вдигане на запора. На 04.01.2019 г. е
изведено съобщение до работодателя за вдигане на наложения запор върху
трудовото възнаграждение на В.Р.В., което е изпратено чрез куриер на 07.01.2019
г. и получено от работодателя на 10.01.2019 г. На 14.01.2019 г.
взискателят, чрез процесуалния му представител, е уточнил, че вярното ЕГН на
длъжника е **********.
От показанията на разпитаната по
делото свидетелка М.П. – съпруга на ищеца, се установява
следното: Миналата зима преди празниците, последният работен ден, ищецът се
прибрал и й казал, че са го извикали колегите му от „Човешки ресурси“ и са му
съобщили, че ще му наложат запор на заплатата, тъй като е образувано дело срещу
него от „Топлофикация“ и им дължи пари. След това започнали да се успокояват,
знаели, че би трябвало да е станало недоразумение, тъй като нямали нищо общо с
„Топлофикация“ и никога не са били техни клиенти. Видяли, че това е от някакъв
частен съдебен изпълнител, с когото се опитали да се свържат по посочения
телефонен номер. Ищецът му звънял когато се прибрал от работа, както и през
деня, но всичките пъти не успял да се свърже. Звъннали и в събота, и през
почивните дни, но не получавали отговор. Съпругът й продължил да звъни и след
Нова година, когато успял да се свърже с него, но били минали всички празнични
дни в чакане и опити да се свържат. Звъняли и на някакъв кол-център на
„Топлофикация“. Чисто човешки ищецът бил притеснен, тъй като били празници, а
от друга страна свидетелката била в
майчинство и основно разчитали само на неговия доход. Нямали никакви
спестявания, тъй като били новодомци. Нямало на какво да разчитат като
средства. От друга страна, на ищеца му било притеснено и в работата, тъй като
това създало смущения у колегите му,
понеже му съобщили, че му запорират заплатата. През празниците всички били
притеснени, тъй като си имали едно на ум, че ако нещо се случи няма на кого да
разчитат и затова имало напрежение, ако му спрат следващата заплата и т.н. Ищецът
говорел много за проблема. Той бил от град Шумен, но тогава не пътували дотам,
останали си в Пловдив. Непрекъснато държал връзка с родителите си, а със
свидетелката си споделял какво трябва да направят. Имало едно леко отдъхване,
но си казали, че нещо неправилно се е случило. Всички го преживели по някакъв
начин и трябвало да се лишат от някои неща по време на празниците. Ищецът писал
писмо и до Омбудсмана на Република България и до Комисия за защита на личните
данни. Според свидетелката В.притесненията на ищеца се изразявали в нервност
и възмущение как това се случва, непрекъснато това си го повтарял. Донякъде
се променил стандартът на живота им и празниците ги минали по друг начин,
не както обикновено. Като звъннал при ЧСИ, той му потвърдил, че има такова
дело. По-късно, може би седмица след почивните дни, от „Топлофикация“ също му
съобщили, че е изяснено, че няма отношения с тях.
От показанията на разпитаната
пред първоинстанционния съд свидетелка Л.Г.Б., се установява следното: За
проблемите си с Топлофикация ищецът й споделил малко след рождения му ден през
2018 г., като й казал, че има наложен запор и имал проблем с ответното
дружество, тъй като са счели, че имат неуредени финансови отношения с него. Според
свидетелката ищецът никога не е имал отношения с Топлофикация, а той е бил
винаги дисциплиниран финансово и отговорен към семейството си. Бил притеснен,
тъй като жена му е в майчинство, с две малки деца и семейството му разчита
основно на неговите доходи. Видели се за Нова година, коментирали това
притеснение. Свидетелката го попитала дали е предприел някакви действия, да
няма някаква грешка, а той й казал, че каквото е възможно да бъде направено, го
е направил. Писал е имейли, звънял е по телефона на Топлофикация. Към Нова
година ищецът нямал никаква информация, бил в неведение. Ищецът бил много
притеснен, тъй като той бил основен източник на средства в семейството му. Имали
планове да пътуват, но се разбрали, че ще празнуват заедно и така станало. Така
беше взето решението, че няма как да си позволят уикенди и празници извън
къщата. Малко след Нова година нямало решение на въпроса, но в началото на
януари станало ясно, че проблемът е решен. Притеснението му, въпреки това,
останало. Според свид. Б., притеснението на ищеца било, че няма да има пари и ги
попитал дали може да разчита на тях, ако се наложи, а той не би си позволил да
покаже слабост, ако не е притеснен. Това, че свили бюджета за празника било
достатъчно притеснение. Мислели да пътуват някъде към Сандански на по-топло в
къща, в която били ходили ищецът и семейството му. Нямали резервация, но имали
уговорка, че могат да я ползват. По това време се променил стандартът на живота
на семейството му. Свдетелката е изяснила още, че е влизала в апартаментите, в
които ищецът е живял в гр. София и знае, че няма парно. Към 2018 г. ищецът
имал две деца - едното било бебе, а другото на две години. Случката
продължила по време на коледните и новогодишните празници през 2018 г. и малко
след това.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите М.П. и Л.Б., като ги счита за обективно и безпристрастно дадени,
кореспондиращи и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Правната квалификация на
предявения в настоящото производство иск е чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Отговорността на лицата по чл.
49 ЗЗД, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. За да се ангажира отговорността на ответника по
тази разпоредба, следва да се установи наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 ЗЗД. Следователно, за да
възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в
обективната действителност трябва да са се осъществили
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3)
вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения –
накърняване на негови лични нематериални блага); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа.
Настоящия съдебен състав споделя
извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай са установени всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 ЗЗД вр. чл. 49
от ЗЗД. Безспорно е установено, че ответното дружество, чрез юрк. М.Д.Л.,
която е била назначена в това й качество при ответника, е подало молба за
образуване на изпълнително производство пред ЧСИ Я. за събиране на вземанията
спрямо длъжника по издадения изп. лист, чиито имена съвпадат с тези на ищеца.
Установено е, че в изпълнение на дадени от ЧСИ указания с молба вх. № 053982/26.11.2018 г. ответникът е посочил
ЕГН на ищеца – **********, вместо това на действителния длъжник – **********,
уточнено в последваща молба от 14.01.2019 г. в която е посочен верният такъв. Установено
е, че именно вследствие на проявената от ответното дружество небрежност се е
стигнало до образуване на изп. дело, изпращане на съобщение за образуване на
изпълнително дело до ищеца, извършване на справки за имущественото му състояние
и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от „М.“ ЕООД.
В резултат от това, спрямо длъжника са извършени справки в НБД „Население“, в
НОИ за актуални трудови договори и осигурителен доход, в регистъра на БНБ за
банкови сметки, в НАП за декларирани недвижими имоти и др. На 10.12.2018 г.
съдебният изпълнител е извел запорно съобщение до третото задължено лице - „М.“
ЕООД, работодател на ищеца, с което е наложил запор върху трудовото му
възнаграждение за задължения в общ размер на 1948,84 лв., включващи вземанията
по изп. лист и такси и разноски по изпълнението. Запорното съобщение е получено
от работодателя на 17.12.2018 г. На 30.12.2018 г. ищецът е получил и съобщение
за образувано изп. дело, с което е уведомен за наложения запор върху трудовото
му възнаграждение. В случая, противоправното поведение на ответника,
извършено чрез негов служител по негово възлагане, се изразява именно в
проявената небрежност, която е довела до извършването на описаните по-горе
действия по отношение на ищеца, без последният да има качеството „длъжник“ по
изпълнителното дело. Действително обстоятелството, че не е задължително в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се посочва ЕГН на длъжника,
а е необходимо да се посочат единствено името и адреса, не освобождава
ответното дружество от задължението му да индивидуализира длъжника в
изпълнителното производство по недвусмислен начин, така че да не се допуска
вмешателство в правната сфера на другиго, освен длъжника. В случая е
очевидно, че ответното дружество не е положило необходимата грижа да събере и
предостави на ЧСИ точна информация относно индивидуализацията на длъжника по
издадения изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното дело пред
ЧСИ. Вместо това ответникът е посочил ЕГН на ищеца по настоящото
производство, който няма спор, че не е длъжник по изпълнителния лист, нито се
намира в облигационни отношения с „Т.с.“ ЕАД, а събирането, обработването и
предоставянето на лични данни на лице, което няма отношения с дружеството,
както е посочил и първоинстанционният съд, представлява нарушение на
залегналите в Регламент (ЕС) № 2016/679 от 27.04.2016 г. на Европейския
парламент и на Съвета и в Закона за защита на личните данни принципи и норми,
доколкото липсва легитимен интерес за ответното дружество да обработва и да
предоставя на орган на принудително изпълнение лични данни на лице, което не е
длъжник на дружеството и не се намира в правни отношения с него. Предвид
изложеното, изводът на първоинстанционния съд, че ответното дружество, чрез
свой служител, по негово възлагане, е извършил противоправно деяние, е правилен
и законосъобразен.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – П. и Б., установяват
по безспорен начин, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са му
причинени именно вследствие на противоправното поведение на ответника,
извършено чрез негов служител, по негово на възлагане, което поведение се
изразява в образуване на изпълнително
дело и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, вследствие на
проявена небрежност от страна на служител на ответника, който не е извършил
необходимата и дължима проверка за установяване на ЕГН на действителния длъжник
по изпълнителния лист и вместо това е посочил грешно ЕГН - това на ищеца в
настоящото производство, тоест възникването на неимуществените вреди се явя
именно онази необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на служител на ответника, и без това поведение на
ответника не биха възникнали вредите. Ето защо се доказа по несъмнен начин
наличието и на следващия елемент във фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно - причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и настъпването на неимуществените вреди.
Предвид изложеното са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД.
По отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението.
В конкретния случай, от
показанията на разпитаните по делото свидетелни по категоричен и несъмнен начин
се установи, че вследствие на описаното по-горе противоправно поведение на
ответника, извършено чрез негов служител по негово възлагане, на ищеца са причинени описаните в
исковата молба вреди, изразяващи се изживените от него притеснения,
безпокойства и неудобства и то в период от годината, съвпадащ с коледните и
новогодишни празници. И двете свидетелки – П. и Б., споделят, че ищецът е бил
притеснен за това, че без да има отношения с „Топлофикаци София“ ЕАД срещу него
е образувано изпълнително дело и има наложен запор, което логично е довело и до
притесненията му във финансово отношение дали и как ще се справи, с оглед и на
това, че неговите доходи са основни за семейството му, което включва и две
малки деца. И двете свидетелки са изяснили, че именно неизвестността около
образуваното срещу ищеца изпълнително дело е довело до промяна в плановете им
за празниците и до по-скромното им посрещане. Установено е, че ищецът през
целия период - от получаването на запорното съобщение от работодателя му на
17.12.2018 г., когато последният го е уведомил, до началото на януари месец,
когато се е свързал с ЧСИ и с представител на „Т.С.“ ЕАД и е вдигнат запорът
върху трудовото му възнаграждение, е изпитвал тези притеснения и неудобства.
Възраженията на въззивника, че ищецът не бил изпитал описаните в исковата молба
неимуществени вреди, защото той самият от самото начало знаел, че се касае за
грешка, са несъстоятелни. От събраните по делото доказателства се установява,
че същият не е знаел какво се случва, докато не се е свързал с представител на
ЧСИ и „Т.С.“ ЕАД, които са го уведомили впоследствие, че се касае за грешка в
ЕГН. До този момент ищецът е бил в недоумение и неведение какво се случва, като
същият е получил запорно съобщение, чрез работодателя си и лично - съобщение за
образувано изпълнително дело срещу него, и да се твърди, че само защото е
знаел, че няма облигационни отношения с „Топлофияция София“ ЕАД, то нямало как
срещу него да има образувано дело, е неиздържано, а и лишено от житейска логика,
тъй като е оправдано човек, при формиране на притесненията си, да даде
приоритет на документите, които е получил, отколкото на своите догадки, че
нямало как да бъде осъден щом няма отношения с ответното дружество. Получаването
на запорно съобщение от работодателя на ищеца и на съобщение за образуване на
изп. дело от ищеца са обективно
издържана и оправдана предпоставка за възникване на основателни притеснения,
неудобства и безпокойства, още повече че тези събития са се случили през
почивни дни, когато ищецът, въпреки направените опити, не е успял да се свърже
с ЧСИ и да получи подробна информация или случаят му да бъде проверен от служители на „Т.С.“ ЕАД. В тази
връзка настоящият съдебен състав се доверява на показанията на разпитаните по
делото свидетелки, чиито показания са логични, последователни и
безпротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
По отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото, обсъдени по-горе, следва да се определи на 1600 лева, до който
размер исковата претенция се явява основателна. Определен по този начин,
размерът на обезщетението ще обезвъзмезди по-най пълен начин причинените на
ищеца неимуществени вреди. Като е уважил предявения иск до този размер
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Изводите на настоящата
инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което в
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна има право на разноски, които съобразно представените доказателства
възлизат на 400 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие, съответно въззивникът следва да бъде
осъден да ги заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169239 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 35069/2019 г.
Софийски районен съд – I ГО, 40 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, с
адрес: ***, да заплати на В.Р.В., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.