Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 665
гр. Пловдив, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание от двадесет
и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 329 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 937/08.01.2020 г. по описа на РС - Пловдив от Б.И.Б.,
депозирана чрез адв. И. – пълномощник против Решение № 4935 от 20.12.2019г.,
постановено по гр.дело № 11970 по описа на РС - Пловдив за 2019 г., с което е
отхвърлена молбата на Б.И.Б. за промяна на фамилното му име от Б. на Д..
С
въззивната жалба се поддържа становище за неоснователност и незаконосъобразност
на постановения съдебен акт, като се изразява несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на закона за исканата
промяна. Аргументира се тезата, че първоинстанционният съд неправилно е счел,
че според разпоредбата на чл. 15, ал.1 ЗГР молбата би могла да бъде уважена
единствено в хипотезата, в която се касае за дете, на което е установена само
майката. На следващо място се излага становище, че в конкретния случай страната
се е позовала на важни обстоятелства, налагащи промяна на името, като се акцентира,
че носенето на фамилното име на рождения баща от молителя е лично неподходящо
за него. Предвид изложеното е
формулирано искане за отмяна на постановения съдебен акт и вместо него да се
постанови ново решение, с което молбата да бъде уважена.
Контролиращата
страна – Окръжна Прокуратура Пловдив не е ангажирала отговор на въззивната
жалба, такъв не е постъпил и от страна на заинтересованото лице - Община
Пловдив.
Настоящият
въззивен състав след като прецени събраните по делото доказателства,
становищата на страните и наведените от тях възражения, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по
правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото
не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, както и
не се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила, обосноваващо
служебно събиране на доказателства.
При извършване на въззивният контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, въззивният съдебен състав, след преценка на
събраните в хода на първоинстанционнното и въззивното производство
доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Настоящият въззивен състав счита, че
формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондира с доказателствения
материал, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към нея. Споделят се
и правните изводи, изложени в атакуваното съдебно решение, които са обосновани
и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Релевираните с жалбата възражения за
неправилност на атакуваното съдебно решение се приемат за неоснователни,
доколкото въззивният съд намира, че по делото не са ангажирани доказателства,
от които по безспорен начин да се установява наличието на предпоставките на чл.
19, ал. 1 ЗГР, така че да може да бъде уважено направеното от молителя искане
за допускане промяна на фамилното име на молителя – въззивник в настоящото
производство. За да мотивира този извод
и с цел пълнота на обосновката, въззивният състав отчита, че по правило правото
на име е субективно,лично и неотчуждимо, свързано с определен гражданскоправен
субект и е юридическо уредено с императивни правни норми. Името представлява
постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата
индивидуализация и идентификация от останалите физически лица. Именно
поради тази специфика, законът допуска то да бъде променяно само по изключение - когато са
налице предпоставките, визирани в чл. 19 ЗГР - въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Промяната на името е регламентирана
като потестативно право, което възниква при точно определени от
закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.
Настоящият
състав счита, че правилно въз основа анализа на събраните по делото
доказателства е прието от първоинстанционния съд, че не са налице твърдените от
молителя важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, които да
мотивират съда да постанови промяна на имената на молителя. Посоченият извод не
се опровергава и от приетото в хода на въззивното производство писмено
доказателство. Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се
определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото
значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки
отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения
морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или
неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с
императивните изисквания на чл. 14 ЗГР (и посочените в него възможни
отклонения) относно начина на образуване на фамилното име на физическото лице.
Като
средство за лична идентификация и свързване със семейството, името на едно лице
е свързано с неговия личен и семеен живот. Фактът, че държавата и обществото
имат интерес да регулират използването на имената не изключва това
обстоятелство. Тези публичноправни аспекти са съвместими с личния
живот. Поради това и ЕСПЧ подчертава, че държавите разполагат с
широка дискреция да регулират условията, при които едно лице може да
смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни
обществени интереси. Трябва да се
постигне справедлив баланс между интересите на молителя и на обществото и да се
прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи, за да се откаже
смяна на името. Според Европейския съд по правата на човека наистина е
постигнат справедлив баланс, когато тълкуването на националния закон от
съдилищата не противоречи на чл. 8, а решенията не са били немотивирани или
произволни. /Golemanova v. Bulgaria (no. 11369/04)/.
Важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено
значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в
обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни
имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му
промяна.
В конкретния случай фамилното име на
молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо и не са налице
важни обстоятелства, тъй като липсата
на емоционална, духовна връзка между баща и син, обстоятелството, че молителят
е отгледан единствено от своята майка и нейните родители не са основание за
промяната на фамилното име. В
случая се изтъкват лични съображения на молителя, а твърденията му, че
е известен с името, с което иска да промени фамилното си, останаха недоказани.
Следва да се отбележи, че психичните
изживявания и обусловените от тях желания /изразяването на благодарност към
майката, бабата и дядото по майчина линия за това, че са отгледала и възпитали
молителя/ на субекта са правно ирелевантни, щом като не е установено и
доказано наличието на предпоставките на закона, които да правят възможен извода
за наличие на условията на закона за уважаване на искането за допускане на
промяна на носени имена.
Молителят не успя да докаже, че е известен с имената „Б.
Д.“ - младши в обществото. От показанията на разпитаната по делото
свидетелка М. се установява, че познава молителя от около пет- шест години с
фамилията Д.. След като разбрала, че фамилията му е Б., същият ѝ бил
споделил причините поради които се представя с фамилното име Д.. Тези
показания, а така също и проибщеното по делото писмено доказателство са крайно
недостатъчни, за да се установи по категоричен и безсъмнен начин, че молителят се
представя пред обществото с фамилното име Д., че той е известен с това име .
По изложените
съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
По делото не се
заявени искания за разноски поради което и съдът не се произнася по този
въпрос.
С оглед на правилата, установени в
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 т. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така
мотивиран, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 4935 от 20.12.2019г., постановено по гр.дело № 11970 по описа на РС - Пловдив
за 2019 г., VI – ти граждански състав
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: